Сектор Здравеопазване

[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Екипът на Мисълъ реши да представи своята оценка за управленската програма на правителството, публикувана през изминалата седмица. Ще споменем позитивните, негативните страни, както и какво трябва да бъде направено,  според нас. Призоваваме ви да се включите в дискусията на нашата фейсбук страница.

Пълната програма може да откриете тук.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Здравеопазване

[/et_pb_text][et_pb_toggle admin_label=”Превключване” _builder_version=”3.0.51″ title=”Текст” open=”off” border_style=”solid” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial” icon_color=”#0c71c3″ title_text_color=”#0c71c3″ use_border_color=”on” border_color=”#0c71c3″]

Правителството на Република България ще съсредоточи усилията си за подобряване на здравето на населението.

ПРИОРИТЕТ 33: Засилване ролята на профилактиката като възможност за по-добро здраве и качество на живот. Разширяване на обхвата на профилактичните прегледи с допълнителни скринингови изследвания. Ранна диагностика и откриване на предхронични и хронични състояния чрез въвеждане на ежегодни профилактични прегледи на всички български граждани на кръв, урина и кардиологични изследвания с цел наблюдаване в извънболничната помощ. Въвеждане на интегриран подход за намаляване употребата на наркотични вещества и за справяне с нарастващия процент на наркозависимите подрастващи.

Цел 112: Подобряване здравето на населението, повишаване и поддържане качеството на живот през целия жизнен цикъл чрез намаляване на преждевременната смъртност, заболеваемостта и последствията за здравето от основните хронични незаразни болести (ХНБ), свързани с най-често срещаните поведенчески, биологични и психосоциални рискови фактори.

Мярка 391: Надграждане и укрепване на политиките по промоция на здравето, превенция и контрол на хроничните незаразни болести, с цел справяне с предизвикателствата и ограничаване на негативното социално-икономическо влияние на ХНБ. Засилване на международното сътрудничество и научните изследвания в областта на ХНБ и рисковите за тях фактори.

Мярка 392: Разширяване на обхвата на профилактичните прегледи и скрининговите програми с фокус върху социално-значимите заболявания и върху заболяванията, водещи до трайна неработоспособност или увреждания. Разширяване обхвата на скрининга за бременни и новородени.

Мярка 393: Подобряване и повишаване на информираността на населението за основните рискови фактори (тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, нездравословно хранене, ниска физическа активност), които имат отношение към ХНБ, както и за новите фактори на риска, за нови лечебни технологии и методите за укрепване на здравето, с цел преодоляване на ниската здравна грамотност (България се нарежда на първо място по ниска здравна грамотност, съгласно проучване на Европейски проект по здравна грамотност) и подобряване на благосъстоянието на гражданите на страната.

Мярка 394: Повишаване компетентността на медицинските и немедицински специалисти и изграждане на капацитет и умения за консултиране и подкрепа с цел превенция на основните ХНБ.

Мярка 395: Редуциране нивото на общите за ХНБ най-често срещани рискови фактори чрез координирани (интегрирани) подходи и междусекторни действия при водещ популационен подход за интервенция и използване на високорисков подход за откриване и лечение на лица във висок риск.

Мярка 396: Изграждане на диалог и партньорство с всички заинтересовани страни, активно включване на професионални и неправителствени организации и информационна подкрепа на всички нива за извършване на дейностите по осигуряване на здравословна среда за живот на населението.

Мярка 397: Задържане и намаляване нивата на показателите за заболеваемост, последствията за здравето (инвалидизация) и преждевременната смъртност, от основните ХНБ (сърдечно-съдови, хронична обструктивна белодробна болест, онкологични, диабет), с цел ограничаване на епидемията от ХНБ и нейното негативно влияние върху обществото.

Мярка 398: Усъвършенстване на дейностите по промоция и превенция, с насоченост към чувствителни групи от населението – малки деца, бременни и кърмещи, възрастни хора и др.

Мярка 399: Усъвършенстване на здравното образование чрез разширяване и укрепване на сътрудничеството между Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката, както и на ниво регионални структури, и участие на специалистите от системата на Министерството на здравеопазването при подготовката и представянето на достъпна информация по здравни въпроси на подрастващите, като основа за формиране на здравословен начин на живот.

Мярка 400: Осигуряване на равен достъп на уязвимите групи до услуги и дейности, свързани с промоция на здравето, намаляване на факторите на риска и превенция на ХНБ.

Мярка 401: Осигуряване на устойчиво развитие на човешките ресурси в системата на промоция и превенция (Министерство на здравеопазването, Национален център по обществено здраве и анализи, регионални здравни инспекции), чрез усъвършенстване на механизмите за финансиране и въвеждане на финансови стимули за работа в системата. Осигуряване на възможности за специализация на лекарите с профилактични специалности и възможности за личностно развитие, с цел мотивиране на тяхното оставане в регионалните здравни инспекции.

Мярка 402: Повишаване на капацитета на извънболничната медицинска помощ с оглед осигуряване на условия за въвеждане на нов модел за социално-здравни грижи, който да позволи на пациентите да контролират заболяванията си чрез достъпни здравни услуги и подходящо лечение в системата на извънболничната помощ.

Мярка 403: Усъвършенстване на механизмите за планиране и заплащане на дейностите в извънболничната помощ и увеличаване на относителния дял на разходите за профилактика и диспансеризация в извънболнична помощ.

Мярка 404: Разкриване и осигуряване на дейността на центрове за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания.

Цел 113: Ограничаване на заболеваемостта и смъртността от инфекциозни заболявания чрез подобряване ефективността на епидемиологичния надзор, профилактиката и контрола на заразните болести.

Мярка 405: Поддържане на висок имунизационен обхват със задължителни имунизации и реимунизации сред населението. Провеждане на сероепидемиологичен надзор на ваксинопредотвратими заболявания за идентифициране на неимунни групи от населението в риск от заболяване.

Мярка 406: Осигуряване на достъп до безплатни ваксини срещу социално значими заразни заболявания (рак на маточната шийка, ротавирусни гастроентерити, сезонен грип).

Мярка 407: Организиране на бърз отговор при възникване на епидемични ситуации, взривове и епидемии от заразни болести.

Мярка 408: Опазване на страната от внос и разпространение на инфекции с висок епидемичен риск чрез създаване и поддържане на механизми за своевременна и адекватна реакция при здравни заплахи от биологично естество, в т.ч. биотероризъм.

Цел 114: Повишаване ефективността на държавния здравен контрол, като форма на първична профилактика, и достигане високо ниво на съответствие с националните и европейските изисквания на обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда.

Мярка 409: Постигане на политически и обществен консенсус за значението на държавния здравен контрол, който да отговаря на потребностите на населението за подобряване на здравето, безопасността и благосъстоянието на гражданите.

Мярка 410: Усъвършенстване на подзаконовата нормативна уредба по Закона за здравето по отношение здравните изисквания към обектите с обществено предназначение и дейностите със значение със здравето на човека.

Мярка 411: Усъвършенстване на системите за мониторинг на факторите на жизнената среда и изпълнение на дейностите по осигуряване на безопасна жизнена среда с цел предприемане на информирани, навременни и адекватни мерки за намаляване на риска за здравето на населението.

Мярка 412: Осигуряване на съвременно и високотехнологично оборудване за лабораторната дейност, квалифициран и компетентен човешки ресурс за адекватното и навременно установяване на всяко отклонение от здравните норми и идентифициране на рисковете, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху здравето на човека.

Мярка 413: Разработването и прилагане на мерки за недопускане предлагането и разпространението на пазара на опасни продукти и стоки с цел ограничаване ползването и респ. негативното влияние на тези стоки и продукти върху здравето на хората от различни възрастови групи.

Мярка 414: Доокомплектоване и обезпечаване със съвременно оборудване на специализираните екипи в регионалните здравни инспекции и в Националния център по радиобиология и радиационна защита, на които се възлага медицинското осигуряване и защитата на населението от инциденти с химически, радиоактивни и ядрени материали от случаен, естествен и умишлен характер и поддържане на аварийна готовност.

Мярка 415: Повишаване информираността на населението за влиянието на рисковите фактори върху здравето, усъвършенстване на формите и начините за предоставяне на здравна информация както за рисковете за индивидуалното здраве, така и за състоянието на факторите на жизнената среда (води, шум, йонизиращи и нейонизиращи лъчения и др.), въведените ограничения относно ползването на питейни и минерални води, води за къпане, продукти и стоки със значение за здравето на човека.

Мярка 416: Стабилно развитие на системата за радиационна защита, в съответствие с международния опит и въведените в практиката съвременни технологии и методи, за намаляване на риска при използването на йонизиращи лъчения в медицината, промишлеността, науката и др.

Мярка 417: Модернизиране и повишаване на административния капацитет и въвеждане на единна информационна система за обмен на данни от мониторинга на факторите на жизнената среда и лабораторния контрол на регионално и национално ниво с цел бърза реакция при идентифициране на отклонения от нормите.

Мярка 418: Поддържането на комуникация и бърз обмен на данни с ведомства и организации на национално и международно ниво с цел своевременна защита здравето на населението.

Мярка 419: Разработване, обезпечаване и изпълнение на национални програми и планове в областта на общественото здраве.

Цел 115: Осигуряване на устойчиво развитие на човешките ресурси в системата на общественото здравеопазване и държавния здравен контрол.

Мярка 420: Усъвършенстване на механизмите за финансиране при спазване на принципа „разход-полза“ и въвеждане на финансови стимули за работа в системата на държавния здравен контрол чрез поетапно увеличение на възнагражденията на държавните здравни инспектори.

Мярка 421: Осигуряване на устойчиво развитие на човешките ресурси и кадрово обезпечаване на структурите на общественото здравеопазване (национални центрове и регионални здравни инспекции) и на органите на държавния здравен контрол с лекари, с осигуряване на възможност за придобиване на специалност и с инспектори по обществено здраве, които професионално и ефективно да провеждат политиките в областта на опазване на здравето на гражданите и държавния здравен контрол.

Цел 116: Предотвратяване на употребата на наркотици и забавяне на първоначалната употреба на наркотици.

Мярка 422: Предлагане на повече и по-ефективни, базирани на налични научни доказателства и опит мерки за превенция, при които се отчитат рискови фактори като възрастта, пола, културните и социалните фактори, бездомничеството, миграцията и търсенето на убежище, употребата на наркотици в контекста на нощния живот и местата за отдих, работното място и управлението на моторни превозни средства под въздействието на наркотични вещества, психичното здраве, проблемното поведение и психо-социалното развитие, генетичните фактори и семейните обстоятелства.

Мярка 423: Насърчаване на обмена между превантивните информационни центрове към общинските съвети по наркотични вещества на добри практики за превантивни мерки, насочени към децата и младите хора.

Мярка 424: Повишаване на осведомеността относно рисковете и последствията, свързани с употребата на забранени наркотични вещества и други психоактивни вещества, включително чрез сътрудничество с експерти по превенция за по-добро обхващане на децата и младите хора.

Цел 117: Подобряване на ефективността на лечението на наркозависимости и на рехабилитацията, с цел намаляване на употребата на забранени наркотични вещества и на свързаните с употребата на наркотици здравни и социални рискове и вреди, както и подпомагане за възстановяването и социалната (ре)интеграция на проблемните употребяващи наркотици и наркозависимите лица и на уязвими общности.

Мярка 425: Подобряване и разширяване на спектъра, предлагането, обхвата и достъпността на основани на данни всеобхватни и интегрирани услуги за лечение.

Мярка 426: Разработване на програми за ранна интервенция/лечение и терапия за деца и подрастващи, употребяващи наркотици.

Мярка 427: Разширяване на предлагането на услуги за рехабилитация/възстановяване с акцент върху услугите, които са съсредоточени върху предоставянето на непрекъснати грижи за лицата, подпомагат социалната (ре)интеграция, вземат предвид специфичните свързани с пола нужди и достигат до уязвимите общности, включително децата и подрастващите, етническите малцинства, мигрантите и търсещите убежище, затворниците, хората, живеещи с ХИВ/СПИН, и бездомните.

Мярка 428: Подобряване на достъпа до услугите за ограничаване на вредите и обмен на добри практики.

Мярка 429: Подобряване на разработването, предлагането и обхвата на мерките за здравни грижи за употребяващите наркотици в затворите и след освобождаване с цел постигане на качество на грижите, равностойно на предоставяното в общностите.

Цел 118: Достигане на минималните стандарти за качество на ЕС в намаляването на търсенето на наркотици, в областта на превенцията, ограничаването на рисковете и вредите, лечението и рехабилитацията.

Мярка 430: Насърчаване планирането на програми за намаляване на търсенето на наркотици в съответствие с тези стандарти.

Мярка 431: Проследяване и оценяване на програмите с цел извличане на поуки от новия опит.

Мярка 432: Обучение за специалистите и разработващите мерки в областта на намаляването на търсенето на наркотици в съответствие с тези стандарти.

Мярка 433: Насърчаване на сътрудничеството между отговорните министерства и ведомства и общините в подкрепа на прилагането на тези стандарти.

Мярка 434: Ангажиране на гражданското общество в прилагането на стандартите, включително в планирането, въвеждането, проследяването и оценяването, както и в разпространяването на резултатите с цел извличане на поуки от новия опит.

Цел 119: Повишаване ефективността на контрола върху дейностите с наркотични вещества за медицински цели при осигуряване на баланс с наличието и достъпността до лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества.

Мярка 435: Укрепване на административния капацитет на звената, ангажирани с контрол на дейностите с наркотичните вещества и техните препарати.

Мярка 436: Подобряване координацията на административните структури, осъществяващи контрол на национално и местно ниво.

Мярка 437: Повишаване професионалната квалификация на лицата, занимаващи се с контрол.

ПРИОРИТЕТ 34: Осигуряване на финансова стабилност и обезпеченост на здравната система. Стабилизиране на здравноосигурителния модел. Започване на поетапна демонополизация на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Цел 120: Провеждане на балансирана и интегрирана национална лекарствена политика, осигуряваща финансова стабилност и обезпеченост на системата в дългосрочен план.

Мярка 438: Регламентиране на мерки за наблюдение на лекарствените продукти и за ограничаване на износа им (реекспорт) при необходимост с цел осигуряване своевременен достъп на българските пациенти до лекарствена терапия – въвеждане на списък на лекарствените продукти, чиито износ може да бъде ограничаван и списък на наблюдавани лекарствени продукти, за които през последните три месеца са постъпили уведомления за предстоящ износ.

Мярка 439: Въвеждане на механизми за осигуряване на лекарствени продукти при липса или недостиг на такива на българския пазар и постигане на по-голяма ефективност при договарянето на отстъпки на лекарствени продукти.

Мярка 440: Въвеждане на правила за стимулиране на притежателите на разрешения за употреба на лекарствени продукти за договаряне на отстъпки с цел повишаване на ефективността на разходването на публичните средства за лекарствени продукти.

Мярка 441: Усъвършенстване на реимбурсната и ценова политика в областта на лекарствените продукти чрез въвеждане на ясни правила за участниците на фармацевтичния пазар с цел постигане на финансова стабилност и обезпеченост на системата.

Мярка 442: Проследяване ефекта от терапията с лекарствени продукти, принадлежащи към ново международно непатентно наименование, включени срочно в ПЛС – предпоставка за извършване на оценка за безсрочното им включване в националния реимбурсен списък, основана на доказан терапевтичен ефект.

Мярка 443: Провеждане на рационална лекарствена политика, гарантираща безопасно, ефикасно лекарствено лечение, чрез стойностно-ефективни лекарствени продукти, доказани в терапевтичната практика, както и ефективен достъп до медицински изделия.

Мярка 444: Разработване на фармако-терапевтични ръководства по всички клинични специалности.

Мярка 445: Създаване на Национален регистър на медицинските изделия, заплащани с обществени средства с цел по-висока ефективност и контрол.

Мярка 446: Стартиране и провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки с цел сключване на рамкови споразумения за доставка на лекарствени продукти от името и за сметка на лечебните заведения за болнична помощ чрез Централен орган за възлагане на обществени поръчки в сектор „Здравеопазване“.

Мярка 447: Предприемане на подготвителни действия за стартиране на процедура за възлагане на обществена поръчка с цел сключване на рамкови споразумения за доставка на медицински изделия от името и за сметката на лечебните заведения за болнична помощ чрез Централен орган за възлагане на обществени поръчки в сектор „Здравеопазване“.

Мярка 448: Разработване на нормативни промени за регламентиране на милосърдната употреба на неразрешени лекарствени продукти по хуманни съображения за определена групи пациенти.

Мярка 449: Предприемане на действия за постигане на сигурност и устойчивост при финансиране лечението на редки болести чрез създаване на самостоятелен фонд.

Мярка 450: Усъвършенстване на системата за оценка на здравните технологии чрез реформа в организационната структура, кадрови ресурс, правомощия и задължения.

Мярка 451: Въвеждане на мерки, свързани с оптимизиране и повишаване прозрачността на дейностите по осигуряване на лекарствени продукти и на избора на пациентите за лекарствено лечение.

Мярка 452: Възможност за генерично заместване на лекарски предписания от магистър – фармацевтите.

Мярка 453: Внедряване на система за верификация на лекарствените продукти, с цел противодействие на разпространението на фалшиви лекарства.

Мярка 454: Оптимизиране на дейността по провеждане на клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба и създаване на условия за прилагане на Регламент (ЕС) No536/2014 на Европейския парламент и на Съвета. Оптимизиране на националните вътрешноорганизационни административни правила по разрешаването и провеждането на клинични изпитвания и намаляване на регулаторната тежест за бизнеса. Намаляване на административната тежест в процеса по разрешаване на клиничните изпитвания.

Цел 121: Подобряване на достъпа до аптеки и повишаване на качеството на фармацевтичната грижа.

Мярка 455: Създаване на национална аптечна карта, с която се определят и планират потребностите на населението от достъп до лекарствени продукти, осигурявани от аптеки, като инструмент за преодоляване на регионалните дисбаланси.

Мярка 456: Въвеждане на мерки за стимулиране на действащите аптеки да разширят дейността си в населени места, в които има недостиг на аптеки.

Мярка 457: Въвеждане на стимули за осигуряване на денонощен достъп до лекарствени продукти за гражданите в областите, в които има недостиг на аптеки с денонощен режим на работа в административния център на областта.

Цел 122: Повишаване ефективността на здравноосигурителния модел.

Мярка 458: Извършване на анализ на риска от невнасяне на здравни вноски.

Мярка 459: Подкрепа на политики за увеличаване на събираемостта на здравноосигурителните вноски, както и подкрепа на информационни кампании за повишаване на доброволното изпълнение на задълженията за здравноосигурителни вноски.

Мярка 460: Оптимизиране на структурата на разходите за различните видове медицински дейности, лекарствени продукти и медицински изделия на база на договаряните обеми и стойности.

Мярка 461: Стимулиране процеса на въвеждане на нов модел за финансиране на лечебните заведения въз основа на диагностично-свързаните групи като метод за заплащане на медицинската помощ, анализ и усъвършенстване на принципите за ценообразуване, договаряне и заплащане на медицинските дейности.

Мярка 462: Обвързване на критериите за качество на медицинските дейности с достъпа до финансиране с ресурса на НЗОК.

Мярка 463: Иницииране на обществен дебат относно демонополизацията на НЗОК, моделите и средствата за постигане на демонополизация.

Мярка 464: Развитие на механизмите за осъществяване на селективен подбор при избора на изпълнители на медицински услуги, финансирани от НЗОК, въз основа на Националната здравна карта.

Мярка 465: Промени в пакета болнични дейности, които се финансират от НЗОК, с цел извеждане на дейности в извънболничната помощ.

Мярка 466: Усъвършенстване на механизмите на остойностяване на медицинските дейности, отчитащи всички компоненти, включително и труда на медицинските специалисти.

ПРИОРИТЕТ 35: Развитие на електронното здравеопазване.

Цел 123: Създаване на интегрирана информационна система, свързваща в реално време информационните системи на МЗ, НЗОК, НОИ, НАП, доставчиците на медицински и здравни услуги (болници, практики в извънболничната помощ, аптеки) и прехвърляне на целия документооборот в електронен вид.

Мярка 467: Изграждане на Национална здравна информационна система посредством използване на нови технологии в областта на е-здравеопазването с цел подобряване на кочеството и ефективността на процеса по здравеопазване.

Мярка 468: Изграждане на електронен здравен запис, електронна рецепта и електронно направление.

Мярка 469: Развитие и национално внедряване на единен пациентски идентификатор.

Мярка 470: Кандидатстване в конкурс „CEF Telecom“ (NoCEF-TC-2017-2), част „eHealth“, обявен от Европейската комисия, с цел осъществяване на трансграничен обмен на здравни данни между България и страните-членки на ЕС.

ПРИОРИТЕТ 36: Преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на функционално взаимодействие между отделните нива на медицинската помощ.

Цел 124: Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на медицинската помощ.

Мярка 471: Осигуряване приложението на Националната здравна карта, с която се определят и планират потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ, като инструмент за преодоляване на регионалните дисбаланси.

Мярка 472: Подобряване на достъпа до първична медицинска помощ чрез промяна в съотношението на финансиране с превес на плащането за дейност над капитационното; справяне с проблема „незаети практики” чрез оптимизация на стимулите за работа в тях, предоставяни от НЗОК съвместно с държавната и местната власт; развитие на системата на дежурните кабинети за медицинска помощ извън работното време на общопрактикуващите лекари (ОПЛ).

Мярка 473: Усъвършенстване на механизмите за стимулиране на ОПЛ, работещи в практики с неблагоприятни условия.

Мярка 474: Подобряване достъпа до специализираната медицинска помощ чрез усъвършенстване на регулативните механизми и разширяване на обхвата на специализираната извънболнична помощ (в т.ч. еднодневната оперативни интервенции, амбулаторни процедури, високо специализирани медицински дейности и др.).

Мярка 475: Стимулиране на функционалното обединение на лечебните заведения за болнична помощ на регионален принцип за по-ефективна комбинация на предлаганите дейности и осигуряване на комплексно обслужване на пациентите.

Мярка 476: Създаване на стимули за преструктуриране на легла за активно лечение в легла за продължително лечение.

Мярка 477: Създаване на условия за развитие на интегрирани здравно-социални услуги, в т.ч. дългосрочни грижи, домашен патронаж и др. за деца и лица с увреждания, психични заболявания, възрастни хора.

Мярка 478: Подобряване на достъпа до дентална помощ, в т.ч. промоция на денталното здраве и профилактика на оралните заболявания чрез целево финансиране на програми, подобряващи денталното здраве при децата и учениците, както и разширяване на достъпа на възрастни пациенти до зъбно протезиране.

Мярка 479: Подобряване на системата за контрол на медицинската дейност на базата на обективни критерии и индикатори за оценка на качеството.

Мярка 480: Актуализиране на нормативната уредба, регламентираща медицинските стандарти по отделните медицински специалности.

Цел 125: Подобряване на условията на труд и материално-техническата осигуреност на системата за спешна медицинска помощ.

Мярка 481: Строителство, ремонт, реконструкция и оборудване на центровете за спешна медицинска помощ и болничните структури за спешна медицинска помощ.

Мярка 482: Осигуряване на нови санитарни автомобили и медицинско оборудване за екипите на центровете за спешна медицинска помощ.

Мярка 483: Въвеждане на автоматизирана система за триаж на повикванията за спешни медицински случаи.

Цел 126: Устойчиво развитие на човешките ресурси и повишаване на мотивацията за работа в системата за спешна медицинска помощ.

Мярка 484: Развитие на Националния център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ.

Мярка 485: Провеждане на обучения за поддържане на квалификацията и продължаващо обучение за работещите в системата за спешна медицинска помощ.

Мярка 486: Въвеждане на система за периодична оценка на знанията и уменията на работещите в системата за спешна медицинска помощ.

Мярка 487: Стимулиране на включването на професията „Парамедик“ в системата на спешна медицинска помощ.

Цел 127: Финансовото обезпечаване на развитието на системата за спешна медицинска помощ.

Мярка 488: Ефективно използване на възможностите на оперативните програми на ЕС за финансиране на дейности, свързани с подобряване на условията на труд, материално- техническата осигуреност на системата и обучението на персонала.

Мярка 489: Поетапно увеличение на възнагражденията в центровете за спешна медицинска помощ със средства от държавния бюджет.

Цел 128: Развитие на човешките ресурси в системата на здравеопазването. Мярка 490: Усъвършенстване на процеса по придобиване на специалност в системата.

Мярка 491: Увеличаване броя на местата за специализантите, за чието обучение заплаща държавата.

Мярка 492: Основано на потребностите планиране и координиране на дейностите по провеждане на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

Мярка 493: Разработване и обсъждане на нов модел за заплащане на работещите в системата на здравеопазването, обвързани с образователно-квалификационната степен и постигнатите резултати.

Мярка 494: Ефективно използване на финансовите средства на ЕС за обучение и квалификация на работещите в системата на здравеопазването.

[/et_pb_toggle][et_pb_toggle admin_label=”Превключване” _builder_version=”3.0.51″ title=”Оценка” open=”on” border_style=”solid” icon_color=”#0c71c3″ title_text_color=”#0c71c3″ use_border_color=”on” border_color=”#0c71c3″]

ОЦЕНКА

Програмата на правителството в сферата на здравеопазването е със сравнително балансирана насоченост по отношение развитието на здравните услуги в България. В сравнение с предишни години се забелязва ръст в идеите, целящи оптимизацията на средства в здравната сфера и по-строгия контрол на тяхното разходване. Също така не отсъстват точки, които създават предпоставки за целево финансиране на определени сектори, което говори за целево лобиране.

ДОБРОТО

Доброто в програмата е, че за пръв път конструктивно и поетапно са заложени мерки за борба с диспропорциите и финансовият недостиг в сферата на здравеопазването. Де-монополизацията, про-генеричната лекарствена политика и електронното здравеопазване са водещи теми не само в България, но и сред държавите в Европейския съюз. В програмата също така е наблегнато сериозно и на превенцията на хроничните незаразни болести, която е част от по-краткото и щадящо лечение за пациента, а също така и олекотява тежестта за здравната система – финансово и логистично.

ЛОШОТО

Лошото в програмата е, че както в тази, така и при другите подобни преди нея липсват индикаторите за успех на една или друга реформа. Така наречените етапи, на които реформите трябва да бъдат започнати или дори завършени. Друг минус е точката за „преодоляване на регионалните дисбаланси“. Проблемът е исторически и касае периода преди 1989 г., когато медицинските специалисти са били назначавани в определени региони и общини на база на нуждите на местното население. След 1989 г. наблюдаваме движения на големи маси от хора и обезлюдяване на определени региони в следствие на лошо ръководената командна икономика през социализма, създаваща фалшиви стимули за пребиваване на дадена територия. Резултатът е увеличена урбанизация и регионални диспропорции. Липсата на услуги и човешки ресурси в дадени региони говори за това, че медиците нямат интерес от това да ходят в определен регион, поради различни фактори.

КАКВО ЛИПСВА И КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ

Липсва ясен механизъм как ще се сбъдне всяка една от посочените реформи и в какво време. Ако правителството смята, че трябва да започне поетапна монополизация, то какъв ще е механизма? Имаме лошият пример на частичната де-монополизация на НОИ, където със закон бе създаден задължителен частен втори стълб. Ако ситуацията с де-монополизацията е подобна, то следва да се замислим дали трябва да съществува по този начин въобще. Втората точка, върху която трябва да се наблегне е про-генеричната политика – по какъв начин ще бъдат насърчавани лекарите и фармацевтите да изписват генерични медикаменти на пациентите? Би било смислено, ако това е в синхрон с въвеждането на електронна рецепта и изписване на медикамента по международно непатентно наименование (INN) – първо, за да има контрол върху изписването и второ, за да бъде намален натиска на определени фармацевтични компании, които целят да се изписват техните скъпи медикаменти. Следващите стъпки на правителството в посока на здравната реформа ще покажат дали този кабинет има воля за реформи, защото сме свидетели на подобни потопени опити в предишни правителства.

[/et_pb_toggle][et_pb_divider admin_label=”Устройства за разделяне” _builder_version=”3.0.51″ divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_button admin_label=”Бутон” _builder_version=”3.0.51″ button_text=”Пълният текст на Програмата за Управление” button_url=”http://www.government.bg/fce/001/0211/files/GP_2017-2021.pdf” url_new_window=”off” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Споделете:
Аркади Шарков
Аркади Шарков

Завършил е двойна магистратура по Обществени политики в университета в Маастрихт и университета на ООН. Работил е в сферата на проектите с европейско финансиране. Към момента е зам. председател на БЛО и консултант в ЕКИП. Интересите му са в икономика на здравеопазването, данъчни политики и бюджетен процес.