fbpx

НОВО

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Selfie на българската провинциалистка

Време за четене: 5 мин.

Скорошна идилия. Тераса на реномирано столично заведение. Фул от клиенти, болшинството от които на възраст, която предполага грижи, нямащи нищо общо с  това дали екстеншъна на косата ти е с капси или клипси.  

 Светкавиците на айфоните не спират, създавайки блясък, на който би завидял и червеният килим  към “Долби Тиътър” в Лос Анджелис. Тези юноши сякаш не са деца с бележници или студенти с книжки, чието благосъстояние зависи от реколтата на село, а мостри на световната козметика, слезли от кориците на рекламните каталози.    

 Check In.

 Цените на заведението видимо надскачат „джобните” на клиентите. Определено това са от най-скъпите снимки, които са си правили. Става грозно, когато възможностите на жизнения стандарт започват да изостават от амбициите на публичния живот. Когато изпиваш един Bushmills, а по-късно вечерта отваряш бурканите със земеделска продукция от майкини.  

Куул. Найс.

Щрак.

….

 Когато си роден в свит град, със скромен общински бюджет, една главна улица и повече дупки по нея, ти ставаш част от неговия културен фонд. С всичките му плюсове и минуси: със симпатичното му тесногръдие и добронамерена гостоприемност, със смешните скрупули и диалектизми, но и с чистосърдечието и непринудеността в човешките отношения. В селото не живеят граждани и слава Богу! Ако последното бе така, със сигурност духовният колорит и богатство на народа ни не биха били същите. Ако столичен негодяй се сгромоляса по очи на жълтите павета, голям прас. Ако обаче български селянин се разкашля, България настива.  

Status. Докато го има селото, ще го има и стиловото разнообразие на душевността ни. И България.       

Comment: Няма нищо по-красиво от младия човек, разположен в неговата естествена среда. Така той е част от корена на неговия социум. Това общество предполага конкретен ценностен и културен порядък, в основата на който стоят общосподелими ориентири и авторитети. 

Пейката.Чешмата.Бакалията. Площада. Все места за социални срещи и за размяна на думи, чувства, емоции. Тихият уют на живеещия без да бърза човек, в обозрим социален хоризонт, ясен житейски периметър и разплуто спокойствие.    

Неблагодарна е ситуацията, в която младият човек е принуден да се делокализира, с потреби, продиктувани от прагматичното естество на социално-икономическите нужди. Суровите ветрове на паричния недоимък обрулиха иначе красивата и разнообразна корона на българското село. Чешмата е там, но менците го няма.

Откъснат от уюта на в-себе-си-с-другия, този млад човек губи почва под краката. Започва живот, който не е съобразен с кода на отколешния му светоглед. Новата среда атакува идеологическия му корпус, провокирайки  житейските му импулси и изкривявайки ценностно модусите му. В тази ситуация, индивидът трябва да „руши” социалните си обвивки, битовото му „оперение”, за да гради нови такива. Човекът е „захвърлен” в различността. Поставен в ситуацията на социално напрежение, той става лесно моделируем. Усвоява живот, който не е негов. Попива, без разредител. Вместо да си сипе ракия, си поръчва уиски. Дробовете му кашлят от задимения въздух.  Духовният климат пари по кожата му. Озовава се гол и бос посред зима. Средата си „играе” с него и го прави смешен. Вече не е селянин, но не е и градски човек: превръща се в провинциалист.  

Status. Прилежният човек „от село” става любопитна карикатура „на града”.    

Comment: Няма значение дали тук става дума за детето, дошло в София с автобуса от Елин Пелин, или пък за неговия връстник, стъпил на летище Хийтроу със самолет от София. Когато трябва да напусне своето си, за да оцелее, този млад човек се сблъсква с различието на алтернативна атмосфера и културни порядки. И започва да тича, да гони, да компенсира и да се поти. Това не е физическа пот, а изтичащият му инстинкт. От чист и вчесан, селянинът става мърляв и рошав.

Никой не бива да свързва провинциализма обезателно с географския топос. Провинциализмът не е само каталогизация на обноски и анцузи. Провинциализмът е поточна линия от обноски, но разположени в друга, несвойствена среда. В българското село имаше нещо друго – традиционализъм, който либералният град провокира.

Status. Традиционализмът е всичко това, което може да обходиш, без да ожаднееш.

Comment: В битийния си опит, традиционният човек не притежава опита от другостта. Съревновава се само със себе си, с вятъра и със залеза на слънцето. Традиционното обаче става провинциално, когато бъде изхвърлено от вкъщи на улицата. На улицата няма традиционалисти. Селянинът деградира в провинциалист, когато се опитва да дублира социалност, която не е неговата автентична.

Status. Когато човек замени ръката за джобните, които тя му дава, няма Mall, който да удовлетвори провинциалната жажда.   

Comment: Оттам нататък, провинциализмът става въпрос на манталитет и кичозност, а не на местораждане в личната карта. Едни порядки се амплифицират и „изяждат” други порядки. Административните табели, чистият въздух и екстериорът нямат общо. Всеки гледа лещите, а не очите. Традиционната култура на българското село я няма, защото не останаха селяни, тези кротки стожери на социалната инерция, на мирния живот, на битовата впримченост, религиозната лъчезарност, хрисимото добруване и скрупульозните привички. Градската култура на големия град също я няма, защото ги няма и градските хора. Всички вкупом се съсредоточиха в това да бъдат провинциалисти.

Streaming: Провинциалистка от село (не е тавтология!) се среща парадно на терасата на столично заведение „на центъра” с провинциалистка от града (не е оксиморон!). Място на масата няма нито за селското, нито за градското момиче.   

Comment. Но тук е важно друго. Случващият се пренос на един битов космос и неговото „посаждане” в чужда среда, за която обикновено са характерни други житейски констелации и маниери. И деривациите, които се случват от подобно социално взаимодействие. Когато ситуацията събере на едно място дисконтинуитетни обноски и среда, младият човек спира да бъде себе си. Селянинът спира да бъде такъв и става провинциалист, съществувайки в чужда кожа. Същото е и със столичния селянин, само дето на последния не му се налага да става рано за влака.    

Status. Всеки жест, ако щете, тик, си идва с културното родословие. Представете си какво съдържание изсипваме от себе си с един проведен разговор. No comment.

…..

Streaming: Изпъната ръка, държаща телефон. Полъх на автентичност: фон от тоалетна в столично заведение. Изкривени устни, чийто естествен цвят е далеч от догаждане. Такова количество спирала, така че да не забележиш клекналата под него провинциалистка. Свенлива физиономия като етикет за покупко-продажба. Флиртуващи цици и изплезен пъп. Език, закачен до тавана.

Харизма за еднократна употреба.

Чар на промоция.

Витрина на провинциализма.   

Криза на идентичността.

Selfie.

Share.

Like?..

Споделете чрез

Предишен

Следващ