РСМ продължава да се гърчи под извиращия от всичките им политичари шовинизъм, заела разкрачена позиция между реалности, възможности и очаквания. Предстоящите избори 2в1 – на 24 април ще се проведе първият тур на президентските избори, а на 8 май – парламентарните избори и вторият тур на президентските, още повече ожесточиха антибългарската реторика на почти всички кандидати, достигайки до нови висини.
Според различни проучвания, на предстоящите в страната парламентарни избори най-много македонци ще гласуват за ВМРО-ДПМНЕ, а битката за президентския пост ще е между настоящия държавен глава Стево Пендаровски и Гордана Силяновска, издигната от спомената вече опозиционна партия. Какво би означавало това за и без това буксуващите отношения между РСМ и България, не е никак трудно да се досетим.
Пендаровски не пропуска удобен случай да ни използва в кампанията си, като последната му храчка по наш адрес касаеше несъществуващото македонско малцинство в страната ни, заявявайки, че „България от десетилетия малтретира македонското малцинство”.
Той не за пръв път повдига тази лъжа, като и неведнъж се е срещал с представители на незаконната у нас организация ОМО „Илинден”, демонстрирайки подкрепата си за тях и твърденията им, които напълно се покриват с неговите. Организацията, създадена, за да провежда „македонизация“ на българите, живеещи в Пиринския край, от години се опитва да се регистрира, за да може и съвсем официално да проповядва антибългаризъм. Макар със съдебно решение в България да е обявена за противоконституционна, не престават дългогодишните им опити да прокарват сепаратистки идеи, като нееднократно и Съветът на Европа, и Европейският съд по правата на човека, не зачитат решенията на нашия съд, опитвайки се да ни натиснат да им признаем „правото на сдружаване”.
Пендаровски въобще не се впечатли и от реакцията на Министерството на външните ни работи, което излезе с позиция, че страната ни се използва в предизборната кампания в РСМ, Нещо повече, той даже натърти, че малцинството е неоспорим факт, потвърден и от съда в Страсбург. Това, разбира се, не е вярно, защото макар наистина ЕСПЧ да реши, че неправомерно сме отказали регистрация на организацията, няма как да определи наличието на каквото и да е малцинство. Но както обикновено, можем да благодарим и на пасивността на политиците ни, в частност на МВнР, в които винаги превес взима страхът или може би недостатъчната заинтересованост да отстояват националните ни интереси, когато върху страната ни се излива поредната порция помия от недорасли македонски политичари, чиито деди с гордост са пели българския химн.
Не по-различна е реториката на другия основен претендент за поста – кандидатът за президент на ВМРО-ДПМНЕ, вече споменатата Силяновска, която агресивно, в унисон с тезите и поведението на издигналата я партия, продължава антибългарската кампания, обявявайки, че с подписването на Договора за приятелство и добросъседство с България правителството на Северна Македония е нанесло големи щети на държавата.
Споменавайки ДПМНЕ, няма как да пропуснем, че именно това е партията, блокирала вписването на българите в македонската конституция, постоянно размахваща антибългарски тези, правеща непрекъснати внушения и отправяща безспирни обвинения срещу България и българите. Нейният лидер Християн Мицкоски вече заяви, че ако спечелят изборите, а нашите искания не претърпят промяна в интерес на РСМ, ще се опитат да прекратят Договора за добросъседство и ще спрат да изпълняват всички уговорки.
Нещо повече, от ВМРО-ДПМНЕ се надяват след изборите да се формира ново мнозинство в парламента им, като по този начин те да вкарат идеята им за „нови, по-добри условия за членство в ЕС”, с които да се опитат да ни извият ръцете, а пък преди броени дни най-нагло заяви, че когато се взима решение РСМ да продължи европейския си път, останалите страни в ЕС могат да изолират представителя на България, като го накарат да излезе от залата, където се взима това важно решение и ако иска да ходи да пие кафе през това време… Смешно ли ви звучи? Вероятно би могло и така да е, ако касаеше лични отношения, а не публични изказвания на чужд политик, насочени срещу достойнството ни, срещу страната ни.
Всъщност споменавайки уговорки, трябва да сме напълно наясно, че македонците и към момента не ги спазват. Общи чествания вече няма, наши сънародници и дори официални лица трудно се допускат или въобще не се допускат до пределите на РСМ, където искат да отдадат почит на национални герои. Учебниците им не са променени, а извиращата от медиите омраза, закономерно жъне още повече такава сред населението – палежи, побоища, опити за убийства дори срещу хора с българско самосъзнание.
Ако се чудите какво се случва и със смесената историческа българо-македонска комисия, отговорът е нищо! Макар комисията да работи и към момента, това е чисто формално – няма напредък. През февруари беше последната среща, но както заяви и съпредседателят от българска страна – проф. Ангел Димитров – вече година и половина тя обсъжда учебниците за 7 клас в РСМ и по-конкретно Охридската архиепископия, както и темата за Гоце Делчев, по които теми няма никакво развитие толкова дълъг период. Тактиката, стриктно следвана от македонска страна, по думите на проф. Димитров, е постоянното отлагане във времето на подобни теми, което вече се е превърнало и в същност на РСМ, на политическия им живот.
Въпросът как да накараш някой да направи нещо, което не желае, е с прост отговор –докато сам не узрее за това решение, е безнадеждно. Толкова години РСМ не просто не желае да помръдне на кота от доктрината на македонизма, от явните исторически фалшификации, от свързаността си с югославските тайни служби.
Наскоро бяха изнесени и данни от проучване, направено в Централния хесенски архив във Висбаден от БАН и „Независимо историческо дружество”, което категорично слага край на фалшификацията, че с влакове на БДЖ са превозени евреите от Беломорието и Вардарска Македония към концентрационните лагери. Бяха открити диспечерските графици на влаковете, като всички те, без изключение, са били на Deutshe Reichsbahn – държавните германски железници. Освен доказателствен снимков материал с логото на вагоните, има и снимки на графиците, както и документирани разкази на свидетели.
От тук насетне топката е в ръцете на Скопие, които и до ден днешен продължават да твърдят, че България е била съучастник на Германия при изселването на евреите от посочените земи. Все още има и експозция в Музея на Холокоста в столицата на РСМ, чийто основен експонат е вагон с логото на БДЖ, която експозиция също постоянно е използвана от политиците в страната, които не спират да градят антибългарските си тези, позовавайки се и на нея. Разбира се, за да се случи каквато и да е промяна, трябват активни, нещо повече – категорични действия от наша страна, а не просто обичайната форма на комуникация между двете страни, обикновено изразяваща се в безкрайни отстъпки от наша страна и категорични откази от македонска, недовели до никакво развитие вече толкова години.
Европейската интеграция на страната изглежда все по-далечна. Освен че задължително – според приетите от тяхна страна условия, тя минава и през вписването на българите в конституцията, изисква и нещо още по-трудно осъществимо за македонците – скъсване с миналото, с историческите фалшификации, с македонизма. От страна на ЕС също идват все повече сигнали, че РСМ буксува в реформите, буксува и в спазването на основни права на всички групи, част от етническия ѝ състав, няма напредък и в свободата на медиите.
А по всичко личи, че след изборите всички изброени проблеми ще се задълбочат още повече, ако управлението се озове в ръцете на една от най-крайните в реториката си антибългарски партии. РСМ затъва все повече, а нашата позиция не може да се основава на безпределна подкрепа, особено когато тази подкрепа засяга националните ни интереси.
