НОВО

26 февруари: Михаил Сарафов

На днешния ден в Търново 1854 г. е роден Михаил Сарафов, български революционер, политик, дипломат, просветен деец.   Семейство Сарафови държи на образованието на синовете си, тъй като освен успешен политик, те успяват да отгледат още генерал и лекар. Политикът...

Еврозона, валутен борд или лев – какво да изберем?

На прага на „чакалнята“ за валутния съюз е дошло време разделно затова накъде ще поемем. На масата са три възможности: 1) да въведем еврото, минавайки през ERM2 (чакалнята) за неизвестен период и/или да си почакаме нарочно в тази чакалня, гледайки какво ще стане с...

Целите на Зелената сделка на ЕС

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Темите" по "ТВ Европа" с водещ Николай Лефеджиев. Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС. Вижте пълното...

Милиардери, комунисти, Демократи

Психодрамата в Демократическата партия набира скорост с разгръщането на първичните избори и наближаването на „супер вторника“ на 3 март. Тогава 14 щата ще гласуват за кандидатите за президентската номинация. Ще се раздават делегати на килограм, а погледите са вперени...

Какъв е българският политически профил

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Гост също бе политологът и колумнист в платформата Мартин Табаков. Водещ - Георги Харизанов. Вижте пълното видео:...

Има такава партия

Или вероятно ще има, ако съдът пак не се хване за нещо. Голяма реклама е съдът да се заяде, защото е доказано, че партията, с която се е заял, в чиято регистрация е турил прът, после има сияйно политическо бъдеще за по-голям или по-малък период от време. Ето,...

Готови ли сме за машинно гласуване

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров". Тема на разговора бе машинното гласуване и има ли то почва у нас. Вижте пълното...

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Стивън Ф. Хейуърд преподава политически науки и право в Унивеситета Бъркли, Калифорния, където е член на Института за правителствени изследвания. Почетен гостуващ професор в програмата на името на Роналд Рейгън в Школата за публични политики на Университета Пепърдин....

Демократите в САЩ: между Еминем и Майкъл Джексън

Предстоящите избори за президент на САЩ, които ще се проведат през ноември месец по-късно тази година, ще са най-трудните и травматични за Демократическата партия от 80-те години насам. Тогава Уолтър Мондейл - кандидатът за президент на партията, загуби 49 щата от...

Войната срещу красотата

Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2020-а това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите...

Аркади Шарков: Прогенерична лекарствена политика може да спести милиони

Време за четене: 5 мин.

Как с промяна на лекарствената политика могат да бъдат спестени милиони публични средства? Здравният експерт от ЕКИП и Българско либертарианско общество Аркади Шарков отговори на въпросите на нашия редактор Михаил Кръстев.

Михаил Кръстев: Г-н Шарков, какво е прогенерична лекарствена политика и как тя ще намали здравния дефицит в България?

Аркади Шарков: Прогенеричната лекарствена политика е нещо, което се провежда в Европа и САЩ от години с цел оптимизация на постоянно растящите здравни бюджети на държавите, а съответно и на пациентите. Провеждането на подобен тип политика е ползотворно, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, понеже тя е съществена част, както за болничната, така и за извънболничната помощ.

Осигурявайки широк достъп до медикаменти, прогенеричната политика, съпътства превенцията и евентуалните усложнения на различни социално-значими заболявания в сферите на ендокринологията, кардиологията, онко-заболяванията и др. За да го кажем по-ясно – благодарение на конкуренцията, която се създава от генеричното навлизане в различни лекарствени групи се предоставя възможност цената на медикаментите да спадне значително, за да могат най-застрашените от отпадане групи (пенсионери, социално слаби и пр.) да имат достъп до качествени медикаменти на достъпна цена.

Наскоро направихме анализ с данни от НЗОК, на една от лекарствените групи (групата на сартаните), която е свързана с лечението на артериална хипертония и стигнахме до извода, че за 15 години Касата е спестила около 10 млн. лв. благодарение на генеричното навлизане. Изчислихме също така, че ако сега се проведе политика за предимствена употреба на генерични медикаменти в тази лекарствена група – спестяванията за пациентите за 2016 г. ще бъдат около 2 млн. а за 2017 – 2,4 млн. лв. Големи са възможностите за този анализ да бъде репликиран и за други лекарствени групи – за да се види нагледния ефект върху бюджета на домакинствата, както и на НЗОК.

Това е ли европейската практика и каква би била цената на нейното въвеждане в България?

Прогенеричната политика е Европейска практика от десетилетия, сериозно се провежда в държави като – Германия, Холандия, Великобритания, Швеция, Белгия и др. под различни форми и методи за провеждане. В САЩ по данни от Федералната администрация по храните и лекарствата – около 85% от изписваните лекарства са генерични.

По отношение на самото провеждане – в Германия бюджетът на лекарите е обвързан с предписването на генерични медикаменти, а във Великобритания е въведено предписване по Международно непатентно наименование. Всички тези методи варират, поради различията във всяка една от тези системи, но е важно да се уточни – всяка една от тези държави, провеждащи прогенерична политика, осигурява подробна информация за това какво представляват генеричните медикаменти за всички страни по редицата – лекари, фармацевти и пациенти.

В България това го няма, а какви са евентуалните решения за нас – това тепърва предстои да бъде анализирано, но е работа както на здравните власти, така и на всички заинтересовани страни да обърнат внимание на дългогодишните добри европейски практики и подходи, за да се стигне до конкретна направа на политики в полза на пациента и публичния бюджет. Що се касае до разходите за провеждане на подобен тип политика – такива няма, понеже тази политика цели да оптимизира разходите за лекарства, а не да ги увеличи примери за това са гореизброените държави, които я провеждат.

Откъде може да се очаква противопоставяне на този вид политика?

По принцип тази политика не би трябвало да има опоненти, понеже е в полза на всички. Е, винаги може да има накърнени индустриални интереси, понеже целта е оптимизация на бюджета, но в крайна сметка тази политика е насочена именно към заинтересованите лица – пациентите и техния интерес, като потребители в системата на здравеопазването.

Как ще коментирате обсъждания мораториум върху финансирането на нови лекарства и нови медицински дейности от НЗОК през 2018 г.?

Мораториумите никога не са решение на проблемите в системата. Този се е наложил, поради продължителната и недалновидна политика на Министерство на здравеопазването през всичките години на неговото управление. По отношение на медикаментите – както казах по-горе, липсва ясен анализ на това къде се харчи най-много и как може да се оптимизира. Един от основните начини, както посочих по-горе е провеждането на про-генерична политика – за да може чрез спестените средства от нея – да не се налагат подобни мораториуми. Друг проблем, който още е налице е „замразяването“ на цените на лекарствата без рецепта – което ощетява както играчите на пазара, така и пациентите, поради факта, че определени медикаменти отпадат от лекарствената мрежа. Това важи и до голяма степен за референтното ценообразуване, което е в основата на липсващите медикаменти в България.

Но трябва да уточним нещо – това, което се извършва от някои пациентски организации под формата на протести и акции – е абсолютно ненужно и свръхреакция срещу наложения мораториум – изкарването на болни хора на протест, за да си докажеш тезата е проява на много лош вкус. Само 3 от медикаментите в този мораториум са без аналог, за другите медикаменти, които попадат под него – има заместители и аналози в лекарствената система. Другото, което трябва да се каже, е че мораториума е върху плащанията от страна на НЗОК за съответните молекули, а не върху тяхното навлизане на българския пазар. Когато си говорим за рационално провеждане на лекарствена политика – емоцията е последното, което трябва да участва при взимането на решения.

Едно бързо решение в момента би било – разделянето на лекарствения бюджет на медикаменти с аналог и медикаменти без аналог, защото когато НЗОК заплаща определени скъпи оригинални медикаменти за малки групи от пациенти, това е на цената на медикаменти с аналог, с които се лекуват стотици други хора. И по този начин излиза, че едни пациенти се лекуват за сметка на други – в края всички губят от това, че нямат достъп до лечение.

Що се касае до мораториума за финансиране на дейности – основният проблем с многото болнични заведения идва от там, че съществува монопол върху здравноосигурителния модел от страна на НЗОК – т.е. болниците (били те държавни, общински или частни) нямат избор с кого да сключат договор освен с НЗОК. Преминаването към конкурентни частни осигурителни фондове би изчистило много от неравенствата в тази система – така всеки ще прецени дали има интерес да отваря болница или да открива дейност на базата на търсенето и предлагането, както е в други държави, например в Холандия и Швейцария.

Оригинална публикация във Frognews.bg

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!