НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Аркади Шарков: Прогенерична лекарствена политика може да спести милиони

Време за четене: 5 мин.

Как с промяна на лекарствената политика могат да бъдат спестени милиони публични средства? Здравният експерт от ЕКИП и Българско либертарианско общество Аркади Шарков отговори на въпросите на нашия редактор Михаил Кръстев.

Михаил Кръстев: Г-н Шарков, какво е прогенерична лекарствена политика и как тя ще намали здравния дефицит в България?

Аркади Шарков: Прогенеричната лекарствена политика е нещо, което се провежда в Европа и САЩ от години с цел оптимизация на постоянно растящите здравни бюджети на държавите, а съответно и на пациентите. Провеждането на подобен тип политика е ползотворно, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, понеже тя е съществена част, както за болничната, така и за извънболничната помощ.

Осигурявайки широк достъп до медикаменти, прогенеричната политика, съпътства превенцията и евентуалните усложнения на различни социално-значими заболявания в сферите на ендокринологията, кардиологията, онко-заболяванията и др. За да го кажем по-ясно – благодарение на конкуренцията, която се създава от генеричното навлизане в различни лекарствени групи се предоставя възможност цената на медикаментите да спадне значително, за да могат най-застрашените от отпадане групи (пенсионери, социално слаби и пр.) да имат достъп до качествени медикаменти на достъпна цена.

Наскоро направихме анализ с данни от НЗОК, на една от лекарствените групи (групата на сартаните), която е свързана с лечението на артериална хипертония и стигнахме до извода, че за 15 години Касата е спестила около 10 млн. лв. благодарение на генеричното навлизане. Изчислихме също така, че ако сега се проведе политика за предимствена употреба на генерични медикаменти в тази лекарствена група – спестяванията за пациентите за 2016 г. ще бъдат около 2 млн. а за 2017 – 2,4 млн. лв. Големи са възможностите за този анализ да бъде репликиран и за други лекарствени групи – за да се види нагледния ефект върху бюджета на домакинствата, както и на НЗОК.

Това е ли европейската практика и каква би била цената на нейното въвеждане в България?

Прогенеричната политика е Европейска практика от десетилетия, сериозно се провежда в държави като – Германия, Холандия, Великобритания, Швеция, Белгия и др. под различни форми и методи за провеждане. В САЩ по данни от Федералната администрация по храните и лекарствата – около 85% от изписваните лекарства са генерични.

По отношение на самото провеждане – в Германия бюджетът на лекарите е обвързан с предписването на генерични медикаменти, а във Великобритания е въведено предписване по Международно непатентно наименование. Всички тези методи варират, поради различията във всяка една от тези системи, но е важно да се уточни – всяка една от тези държави, провеждащи прогенерична политика, осигурява подробна информация за това какво представляват генеричните медикаменти за всички страни по редицата – лекари, фармацевти и пациенти.

В България това го няма, а какви са евентуалните решения за нас – това тепърва предстои да бъде анализирано, но е работа както на здравните власти, така и на всички заинтересовани страни да обърнат внимание на дългогодишните добри европейски практики и подходи, за да се стигне до конкретна направа на политики в полза на пациента и публичния бюджет. Що се касае до разходите за провеждане на подобен тип политика – такива няма, понеже тази политика цели да оптимизира разходите за лекарства, а не да ги увеличи примери за това са гореизброените държави, които я провеждат.

Откъде може да се очаква противопоставяне на този вид политика?

По принцип тази политика не би трябвало да има опоненти, понеже е в полза на всички. Е, винаги може да има накърнени индустриални интереси, понеже целта е оптимизация на бюджета, но в крайна сметка тази политика е насочена именно към заинтересованите лица – пациентите и техния интерес, като потребители в системата на здравеопазването.

Как ще коментирате обсъждания мораториум върху финансирането на нови лекарства и нови медицински дейности от НЗОК през 2018 г.?

Мораториумите никога не са решение на проблемите в системата. Този се е наложил, поради продължителната и недалновидна политика на Министерство на здравеопазването през всичките години на неговото управление. По отношение на медикаментите – както казах по-горе, липсва ясен анализ на това къде се харчи най-много и как може да се оптимизира. Един от основните начини, както посочих по-горе е провеждането на про-генерична политика – за да може чрез спестените средства от нея – да не се налагат подобни мораториуми. Друг проблем, който още е налице е „замразяването“ на цените на лекарствата без рецепта – което ощетява както играчите на пазара, така и пациентите, поради факта, че определени медикаменти отпадат от лекарствената мрежа. Това важи и до голяма степен за референтното ценообразуване, което е в основата на липсващите медикаменти в България.

Но трябва да уточним нещо – това, което се извършва от някои пациентски организации под формата на протести и акции – е абсолютно ненужно и свръхреакция срещу наложения мораториум – изкарването на болни хора на протест, за да си докажеш тезата е проява на много лош вкус. Само 3 от медикаментите в този мораториум са без аналог, за другите медикаменти, които попадат под него – има заместители и аналози в лекарствената система. Другото, което трябва да се каже, е че мораториума е върху плащанията от страна на НЗОК за съответните молекули, а не върху тяхното навлизане на българския пазар. Когато си говорим за рационално провеждане на лекарствена политика – емоцията е последното, което трябва да участва при взимането на решения.

Едно бързо решение в момента би било – разделянето на лекарствения бюджет на медикаменти с аналог и медикаменти без аналог, защото когато НЗОК заплаща определени скъпи оригинални медикаменти за малки групи от пациенти, това е на цената на медикаменти с аналог, с които се лекуват стотици други хора. И по този начин излиза, че едни пациенти се лекуват за сметка на други – в края всички губят от това, че нямат достъп до лечение.

Що се касае до мораториума за финансиране на дейности – основният проблем с многото болнични заведения идва от там, че съществува монопол върху здравноосигурителния модел от страна на НЗОК – т.е. болниците (били те държавни, общински или частни) нямат избор с кого да сключат договор освен с НЗОК. Преминаването към конкурентни частни осигурителни фондове би изчистило много от неравенствата в тази система – така всеки ще прецени дали има интерес да отваря болница или да открива дейност на базата на търсенето и предлагането, както е в други държави, например в Холандия и Швейцария.

Оригинална публикация във Frognews.bg

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!