НОВО

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

Ухажването на старата градска дама

Волен Сидеров в обичайното си изборно амплоа, Веселин Марешки обещаващ бензиностанции и Митьо Пищова, чийто изборен неуспех е предначертан от това, че никой не му знае фамилията, са единственото нещо, което ни напомня, че сме в реална изборна кампания. (ако не четете...

Дисекция на централния софиянец

Ето че тази седмица за втори път ще цитирам една публикация, която започва с изречението: „Четиримата кандидати за кмет на София, които дотук излъчиха десните, объркват сериозно столичаните от централните квартали“. Първия път показахме кои са тези...

Дебели противоречия

Tрудно е да се поддържа култура, в която едни и същи хора се борят с расизма и сексизма като демонизират белите мъже, противопоставят се на публичното засрамване, засрамвайки публично, мразят капитализма от смартфоните си и водят „необходими на обществото разговори“,...

Рационализъм, изчислимост и знание

Рационалност и изчислимост  “Всички най-велики математици отдавна са осъзнали, че представеният в тази книга метод е не само изключително полезен при анализа, но и допринася значително за решаването на физически проблеми. Защото тъй като тъканта на Вселената е...

Каква обществена телевизия искат българите? (резултати)

Преди няколко седмици зададохме въпроси относно Българска Национална Телевизия. Същата телевизия, междувременно, попадна в центъра на общественото внимание, по съвсем други причини, но тази тема вече отразихме – тук, тук и тук. Анкетата е проведена изцяло онлайн пред...

Тайнство на спасението

Време за четене: 7 мин.

Ако не сте чели „От вода и дух“ от Александър Шмеман

 

Много хора, когато попълват разни формуляри, в графата „вероизповедание“ пишат „християнин“, а често даже и „православен християнин“. Много хора, запитани за ценностите, които изповядват, отговарят: „Изповядвам християнските ценности“ и имат предвид уважението към индивидуалността на човека и неговата свобода, състраданието, толерантността, добротата, любовта към истината и истината на любовта. Много хора казват, че са християни и изповядват християнските ценности, защото са кръстени, защото в най-ранна възраст или пък по-късно са приели Светото Кръщение. Книгата на Александър Шмеман е именно за него и ако не сте я чели, горещо ви препоръчвам да я прочетете. От нея ще научите какъв е литургичния смисъл на Светото Кръщение, какво тайнство се извършва чрез него, какъв е смисълът му за църквата и как за съвременните миряни (горди и взискателни потребители) се е превърнало от Свето Кръщение в „кръщенка“.

Kitsch

Много хора се определят като християни, но повечето от тях са забравили какво е християнството. А то не е нещо, което всеки сам за себе си решава какво е. Християнинът е човек, който вярва и който знае, че светът е сътворен от един Бог Отец и Вседържител. Знае, че историята не е безкрайна и циклична, а е устремена към своето осъществяване – Царството Божие на земята. Кога ще стане то знае само Бог, но човекът е длъжен с деянията си да приближава неговото идване и това е смисълът на живота му. Светът е увреден от грях и е белязан от зло, но това е част от промисъла на творението, защото злото е необходимо на човека да осъществи свободата на духа си и да направи верния избор – единственият начин да стане подобие Божие, след като веднъж се е родил образ. Християнинът вярва и знае, че Христос се е въплътил и е станала Богочовек, умрял е и е възкръснал в плът, за да направи възможно индивидуалното обожение на човеците. Християнинът гледа на живота си в този свят като на смърт, с която побеждава Смъртта и се ражда за вечен живот в Царството Божие. Тоест този свят, макар и увреден от греха, е прекрасно творение, дадено на човека, и същевременно преход и осъществяване на истинското състояние на това творение, което трябва да се случи с активното участие на човека. Целият този път на умиране и побеждаване на смъртта, на преход към Царството Божие и индивидуално обожение на човека, християните наричат „Спасение“. А Светото Кръщение е тайнството на това Спасение. Най-общо казано, затова говори и книгата на Шмеман.

ShmemanАлександър Шмеман е доктор по литургично богословие. Считат го за един от най-ярките богослови на ХХ век. Роден е през 1921 в Естония. Внук на сенатор и син на белогвардейски офицер. Семейството му емигрира няколко години след печалните събития, последвали катастрофата от 1917. Завършва богословие в Париж, където през 1959 защитава и докторската си дисертация на тема „Увод в литургичното богословие“. Осем години по-рано се преселва със семейството си в Съединените щати в отговор на поканата от страна на Православната семинария „Св. Владимир“ в Ню Йорк, чийто декан става през 1962. Научните му търсения са изцяло в областта на литургичното богословие и по-специално върху тайнството на Евхаристията. Дава ценен принос и към историята на Православието.

CoverКнигата „От вода и дух“ разглежда литургичната същност на Светото Кръщение, разкрива неговия смисъл като едно от най-важните тайнства и изтъква органичната му свързаност с Възкресението, застъпвайки тезата за Кръщението като индивидуално Възкресение. Композицията следва ритуала в най-тържествения му вид и го описва по начина, по който го е провеждала древната църква от епохата на Светите Отци. Представени са пет части, отговарящи на главните етапи от ритуала, заемал преди векове цели седмици – подготовка за кръщение, кръщение, тайнство на Светия Дух, влизане в Царството и въцърковяване. На всеки етап се извършват важни действия като изгонването на нечистите духове, отричането от сатаната, изповядването на Христос, изповядването на вярата, освещаването на водата, помазването с елея, когато новопокръстеният става член на Тялото Христово, приемане на дара на Светия Дух, шествието и приемането на Евхаристията, постригването, наричането на името и т.н. Всяко действие има важно сакрално значение и разбирането му води до истинското приемане на Светото Кръщение. Защото Светото Кръщение не е „кръщенка“, на която подаряваме пешкир и сапун на свещеника. То даже не е символ на събитие в Духовния свят – то Е самото събитие в Духовния свят. Християнството е парадоксална доктрина, най-изтънчената философска и догматична система, понякога трудно разбираема, именно защото е истина за живота на тялото, душата и духа между два свята – този свят и света на Духа. А истината е една и е обективна. Тя е извън нас и независима от нас, и няма никакво значение дали, заслепени от пустославие, си въобразяваме, че истината, доброто и красотата са относителни и зависят единствено от това какво се договорим помежду си да приемаме за „истина, добро и красота“. Затова християнинът, приемайки Кръщението, приема, признава и свидетелства за единствената истина – истината за пътя и тайнството на Спасението.

Кръщението прави човека Цар, Свещеник и Пророк

Александър Шмеман казва: „Спасението никога не може да бъде бягство, чисто отрицание, задоволство от собствената праведност и оттегляне от покварения свят. Христос ни спасява, като възстановява природата ни –нещо, което неизбежно ни прави част от творението и ни призовава да бъдем негови царе“. Макар и покварен от злото и греха, този свят е Божие творение и като такова е прекрасен. Ние не бива да го проклинаме, да бягаме от него и да го клеветим, че е творение на сатаната, както прави една от най-зловещите ереси, тази на богомилите. Ние трябва да се възхищаваме на божествената красота в света и да не спираме да повтаряме древното: „Велик си, Господи, и чудни са твоите дела, и нямаме думи да възпеем твоите чудеса!“. Светът е даден на човека и човекът е даден на света да се имат един другиго и един друг да се грижат за себе си. Природата не е наша майка, както опиянено твърдят различни модерни философски доктрини. Природата е наша сестра и ние с нея имаме общ баща – Бог Творец. Нещо повече, на човека е дадено да бъде цар, да властва над природата. Защото властта, дори и когато човекът неразумно злоупотребява с нея и я извращава в користолюбие и жестокост, все пак е добро. Властта се дава от Бог и е най-мощният инструмент на човека да прави света по-добър, да го превърне от джунгла в градина и да го подготви да посрещне Царството Божие. Затова човекът е Цар.

Но освен Цар човекът е и Свещеник. Свещеникът е този, който принася жертвата. Чрез жертвата той освещава света и го връща в истинското общение с Бога. Тоест, човекът като Цар и най-вече като Свещеник е този, който възстановява изгубената заради грехопадението връзка между Твореца и творението. Като такъв човекът е най-важната част от творението (не случайно образ и подобие), която придава смисъл на нещата. И човекът придава смисъл на нещата, не защото самият той е мерило за всичко, както често горделиво си позволява да се заблуждава, а защото осмисля творението в Твореца и измерва всичко чрез Христос, който е истинското мерило и абсолютната отправна точка. „Нашето призвание е да осветим и да преобразим себе си и живота си, както и света, дарен на всеки от нас като царство“. Това е смисълът на живота. Няма нищо сложно във въпроса за смисъла на живота.

Третата роля в света, която получава човекът с Кръщението си, е тази да бъде освен Цар и Свещеник, също така и Пророк. Но Шмеман няма предвид панаирджийски предсказател на бъдещето, който бива търсен по въпроси, свързани с това кой за кого ще се ожени, ще забременее ли тази или онази жена и какви ще бъдат числата от тотото през следващата седмица. Според Шмеман, а и според Преданието, пророчеството е онази „сила, дадена на човека винаги да познава волята Божия, да чува гласа Му и да бъде – в творението, в света – свидетел и пратеник на Божията мъдрост“. Тоест, пророчеството е благодатта да различаваш доброто от злото, която помага на свободната ти воля да направи правилния избор.

Когато изпълним всичко това за себе си, тогава ставаме готови да приемем и Светия Дух, който познаваме единствено чрез присъствието Му в нас – „присъствие, изразено най-вече в неизразима радост, мир и пълнота…

Ако не сте чели „От вода и дух“ на Александър Шмеман, прочетете я, защото ако сте християни, ще ви помогне да разберете защо сте такива, като ясно формулира истини, които вие и бездруго носите в сърцата си от деня на своето Кръщение. Ако пък не сте, със сигурност ще ви помогне да станете, защото именно християните гледат една Истина и една Истина изповядват. Затова нямат нужда да се убеждават за нищо и нищо нямат нужда да си доказват един на друг.

Трудно ми е да си представя друг финал на това библиофилско ревю от един пореден цитат от Александър Шмеман:

Така, осакатен и деформиран, наранен и поробен, сляп и глух, човекът се е превърнал в абдикирал цар на творението, все още обект на безкрайната Божия любов и уважение. Да видим това, да го усетим, да му се зарадваме, без да преставаме да оплакваме падението; да благодарим – това е дълбинен акт на истинска християнска духовност, на обновения живот в нас“.

Yordan

 “Ако не сте чели…”

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!