fbpx

Ще има ли такъв премиер?

Време за четене: 5 мин.

В трите седмици от провеждането на предсрочните парламентарни избори от 11 юли 2021 г. партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ успя да постави своеобразен рекорд по кандидати за министър-председатели – цели трима. Обявеният, но скоропостижно оттеглен Николай Василев, апокрифният Петър Илиев, чиято кандидатура вкара ИТН в сложен конфликт с „Демократична България“ и „Изправи се! Ние идваме!“, както и настоящият Пламен Николов, звучащ като човек, който е разбрал два часа по-рано, че е номинация за министър-председател, а не две седмици по-рано, както твърди Слави Трифонов, бележат нов момент от политическата криза в страната, която започва да взема исторически характер, на момент с доста трагикомични оттенъци. Никога досега, поне от възникването на конституционализма в България, номинацията за министър-председател не е била крита по този начин от политическата общност и от обществото.

Пламен Николов в Панорама, БНТ

Разбира се, шоуто си е шоу и политическата ни система вече е на седмата осма от него. Но на дневен ред остава въпросът – ще има ли такъв премиер? Конституционната процедура след връчването на първия проучвателен мандат дава седемдневен срок да бъде представен проектокабинет на президента. Ако това условие е изпълнението, проучвателният мандат се възприема за успешен и президентът издава указ, с който предлага на Народното събрание да избере предложения министър-председател. Не е изключено във времето от отправянето на предложението до НС до провеждането на избора да се наложа промени в представения на президента състава на правителството. В РКС № 20 от 1992 г. Конституционният съд разглежда и въпроса дали кандидатът за министър-председател е длъжен да уведоми Народното събрание за състава и структурата на правителството, което има намерение да предложи, ако бъде избран. „Такова изискване не е предвидено изрично от Конституцията и не може да се счита, че то може да бъде извлечено по логиката на процедурата“, констатира Конституционният съд, като оставя уведомяването за състава изцяло на политическите и прагматични съображения на действащите лица.

Как биха гласували например подкрепящите лустрацията „Демократична България“, ако за министър на вътрешните работи или вицепремиер по сигурността бъде предложен Николай Радулов, който е бил офицер от комунистическата „Държавна сигурност“?

Или ако се издигне някакво напълно неприемливо за БСП или ИБНИ име? Това само по себе си минира самата процедура по избор на правителство и дори Пламен Николов да бъде избран за премиер на първото гласуване, то неизбирането на предложения от него състав на кабинет означава, че първият мандат е приключил неуспешно.

Под каква форма ще „представи“ той проектокабинета си пред президента Радев – ще вкара кандидатите за министри през задния вход, ще изчете имената от листче или ще донесе видеоклип, където те ще бъдат изчетени от холограмния лидер на политическата му партия? Извън кръга на шегата, какво би се случи, ако „Има такъв народ“ се окажат под президентски натиск да анонсират публично проектокабинета или самият президент го направи с оглед обществената значимост?

Въпросителните около процедурното стечение на обстоятелствата са не по-малко от въпросителните, които засягат кандидата за министър-председател Пламен Николов. Участието му в „Панорама“ по БНТ постави редица въпроси, а именно има ли той необходимата подготовка, знания и визия да заеме длъжността? На този етап знаем, че той не прави разлика между Договора за добросъседство между България и Северна Македония и Преспанския договор между Гърция и Северна Македония. По негови думи решенията нямало да се вземат от него, а обясненията му как на този етап продължава работа в американската фирма, за която работи, дори на пръв поглед повдигат въпроса спазени ли са изисквания на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с трудоустрояването и доходите на народните представители. Анонсираната от Пламен Николов „ревизия“ на специализираното правосъдие при спазване на „европейската рамка“ от своя страна настрои негативно представители на „Демократична България“, които виждат в това оттегляне от категоричната до този момент позиция на ИТН за закриване на специализирания съд и прокуратура. Комуникацията между трите субекта – ИТН, ДБ и ИБНИ – е дори и по-лоша. Техните политическите представители си говорят през медиите и не изглеждат неспособни да постигнат някакъв консенсус. А дори и да го постигнат, колко време ще продължи той?

Интервюто на Пламен Николов при Бойко Василев до една степен напомни на интервюто, което Сара Пейлин даде през 2008 г. на Кейти Кърик в качеството ѝ на кандидат за вицепрезидент на покойния вече Джон Маккейн.

След него се постави заключението – да, наистина повечето хора не могат да назоват името на значимо дело, което се е водило пред Върховния съд на Съединените щати. Но повечето хора не са кандидати на избори за вицепрезидент. Сходно и сега. Наистина, повечето хора едва ли правят разлика между двата договора или са чували за тях. Но повечето хора не са кандидати за министър-председател на републиката. Преди изобщо да започне да се води политическият разговор за състав на правителството и с каква парламентарна подкрепа и мнозинство ще се ползва то, трябва да се проведе разговорът дали Пламен Николов е подготвен да бъде премиер. И в крайна сметка това е човек, когото не познаваме. Каква е неговата позиция във връзка с АЕЦ „Белене“, Маришкия басейн и „Зелената сделка“? Къде стои той по въпроса на санкциите срещу Русия? Подкрепя ли промени в Конституцията по отношение на правосъдната система? Готов ли е да води преговори с авторитарни лидери като Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин? И още много ресори, където има въпроси – борба с корупцията, образование, здравеопазване, социална сфера. Подкрепя ли например приватизацията на държавни и общински болници?

Пламен Николов е човек, който е непознат не само на политическата система и нейните представители. Той е непознат на цялото българско общество. Въпросът „Ще има ли такъв премиер?“ съвсем логично и закономерно се прелива във въпроса „Какъв трябва да бъде следващият премиер?“. За по-малко от месец партията, която получи първия мандат за съставяне на кабинет, смени трима. Ако добавим Антоанета Стефанова след априлските избори, кандидатите стават четирима. Доколко това ерозира подкрепата в една политическа партия си проличава на предстоящи избори. Но е безспорно, че това ерозира цялата система на представителна демокрация в България, защото противно на желанието на Слави Трифонов и неговите сценаристи, управлението на страната не е вечерно шоу. Няма и да бъде. Подходът на „Има такъв народ“ не е нито отговорен, нито е рецепта за стабилно управление с ясни приоритети, отговорни позиции и познати и силни личности. Той е рецепта за хаос и задълбочаване на политическа криза, при която прогнозата за трети парламентарни избори в рамките на настоящата година или през пролетта на следващата, стават все по-реална.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ