Ще успеят ли новите мерки на Макрон да успокоят французите?

Време за четене: под 5 мин.

В телевизионно обръщение към френската нация, президент Еманюел Макрон потвърди своето намерение за реформи и представи конкретни мерки, с които да намери изход от създалата се криза през последния месец след масовите протести на „жълтите жилетки“ из цяла Франция.

На пръв поглед, извънредните мерки на Макрон до голяма степен се състоят от политики, предвидени вече в неговата програма и възстановяването на мярка, в премахването, на която, самият Макрон участва през 2012 г. в ролята си на заместник-генерален секретар и икономически съветник на тогавашния президент Франсоа Оланд.

Обръщението на Макрон не включваше само представяне на конкретните действия, които смята да предприеме в идните дни, но и кратка реч, в която той обяви, че Франция се намира в “извънредно икономическо и социално положение“ като президентът призова за спокойствие и възстановяване на обществения ред в Републиката, акцентирайки че докато има страх за сигурността на гражданите не може да бъде постигнато нищо градивно и дълготрайно.

Макрон подчерта, че гнева на французите е „справедлив“ и „го разбира“, но осъди насилието и рушенето на част от протестиращите, като подчерта, че “това са проблеми от 40 години, които изплуват отново“.

Първата мярка е „увеличение“ на минималната работна заплата със 100 евро, която се равнява на 1184 евро. По думи на Макрон това ще се случи „без нови разходи за работодателя“, като френския президент не даде повече яснота. Според френското издание le Parisien, към предвиденото вече увеличение на минималното възнаграждение с 1.8% през 2019 г, правителството ще намали осигуровките, дължими от работници на сума равняваща се около 20 евро, като същевременно увеличи така наречената prime dactivité, което представлява държавна помощ за безработните и работещите, имащи доходи на сума равняваща се под 1,2 пъти минималната работна заплата, което трябва да се равнява на около 60 евро.

Проблемът е, че въпросната мярка не гарантира, че доходите на всеки работещ на минимална работна заплата ще нарастнат, защото въпросната държавна помощ се калкулира спрямо семейната ситуация и доходите на семейството. Освен това, все още не е представен доклад, колко би струвало на държавата  въпросното „увеличение“.

Втората значима мярка е „дефискализацията“ на допълнителните работни часове. Интересното е, че това вече беше предвидено от 1 септември следващата година, с гласуването на годишния бюджет за 2019 г, но включваше единствено освобождаване от социални осигуровки. В своето обръщение Макрон заяви, че допълнително на това ще премахне и данъчното облагане върху допълнителните работни часове. Мярката има силна одобрение сред работодателите.

Интересно е, че въпросната мярка е приета през 2007 г. от тогавашния президент Никола Саркози и е известна като „работи повече, за да печелиш повече“, докато неговия наследник Франсоа Оланд не я премахва през 2012 г. По това време Макрон е заместник-шеф на кабинета на президента Оланд и негов съветник по икономическите въпроси.

Марк Ландре във своя статия за френския вестник le Figaro, припомня че по време на своята кампания Макрон неведнъж е наричал въпросната мярка като „несправедлива и лишена от смисъл“. По данни от 2010 г. близо 9 милиона французи са се възползвали от въпросната данъчна екзонерация, което им е спестило около 500 евро годишно от данъци. По първоначални изчисления това би „струвало“ на държавния бюджет около 4,5 милиарда евро годишно.

Президентът на Франция призова и работодателите, „които могат да си позволят“, да изплатят бонуси на своите служители за края на годината. През годината Макрон изрази намерение да „освободи“ от данъци част от бонусите, които компаниите плащат на служители с ниски доходи.

Сред другите мерки присъстват и отмяна на предвиденото увеличение с 1,7% на социалното облагане върху пенсиите на пенсионерите под 2000 евро. За съжаление мярката е смятана за „половинчата“, заради предвиденото премахване на индексирането на увеличението на пенсиите спрямо инфлацията в бюджета следващата година. Както и отказът на президента Макрон да върне солидарния данък върху богатството над 1,3 милиона евро. Данъкът е въведен преди почти 40 години по време на президентството на Франсоа Митеран, а Макрон попита реторично дали французите живеят по-добре, откакто го има. Макрон констатира, че „богатите си тръгваха, а връщането назад ще ни отслаби, сега трябва да създаваме работни места“. Отмяната на въпросния данък беше част от предвидения план за икономически реформи, които ще стимулират растежа.

Въпросните мерки ще бъдат представени тази сряда на правителството, което ще даде и повече яснота и детайли около тях. Може би все още е рано за сериозен отзвук и анализ, но въпреки това основните политически сили в страната вече изказаха коментари. Гийон Пелтие, вице-президент на партията „Републиканците“, които са основна парламентарна опозиция отдясно на управялващото мнозинство „Република, напред!“, заяви задоволство от речта на Макрон в ефира на френската телевиия BMFTV, казвайки че „не е недоволен“ и нарече мерките „победа за средната класа“. Лидерът на крайнолявата „Неподчинена Франция“ Жан-Люк Меланшон заяви, че Макрон „бърка епохите“ и изтъкна своето недоволство от предложените мерки от френския президент като призова за „част V от протестите на „жълтите жилетки“. Марин ле Пен, лидер на крайната десница „Национално обединение“, констатира че изправен пред предизвикателство, Макрон е отстъпил и признал своята грешка и „това е добре“, но той продължавал да отказва да признае, че всъщност протестите оспорват целия негов модел на глобализиращата се икономика, нечестна конкуренция, масова имиграция, свободна търговия с всичките социални и културни последици произтичащи от това. Според ле Пен, „Макрон прави крачка назад, за да се засили“.

Снимка: Merco Press

Share This