НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Ще успеят ли новите мерки на Макрон да успокоят французите?

Време за четене: 4 мин.

В телевизионно обръщение към френската нация, президент Еманюел Макрон потвърди своето намерение за реформи и представи конкретни мерки, с които да намери изход от създалата се криза през последния месец след масовите протести на „жълтите жилетки“ из цяла Франция.

На пръв поглед, извънредните мерки на Макрон до голяма степен се състоят от политики, предвидени вече в неговата програма и възстановяването на мярка, в премахването, на която, самият Макрон участва през 2012 г. в ролята си на заместник-генерален секретар и икономически съветник на тогавашния президент Франсоа Оланд.

Обръщението на Макрон не включваше само представяне на конкретните действия, които смята да предприеме в идните дни, но и кратка реч, в която той обяви, че Франция се намира в “извънредно икономическо и социално положение“ като президентът призова за спокойствие и възстановяване на обществения ред в Републиката, акцентирайки че докато има страх за сигурността на гражданите не може да бъде постигнато нищо градивно и дълготрайно.

Макрон подчерта, че гнева на французите е „справедлив“ и „го разбира“, но осъди насилието и рушенето на част от протестиращите, като подчерта, че “това са проблеми от 40 години, които изплуват отново“.

Първата мярка е „увеличение“ на минималната работна заплата със 100 евро, която се равнява на 1184 евро. По думи на Макрон това ще се случи „без нови разходи за работодателя“, като френския президент не даде повече яснота. Според френското издание le Parisien, към предвиденото вече увеличение на минималното възнаграждение с 1.8% през 2019 г, правителството ще намали осигуровките, дължими от работници на сума равняваща се около 20 евро, като същевременно увеличи така наречената prime dactivité, което представлява държавна помощ за безработните и работещите, имащи доходи на сума равняваща се под 1,2 пъти минималната работна заплата, което трябва да се равнява на около 60 евро.

Проблемът е, че въпросната мярка не гарантира, че доходите на всеки работещ на минимална работна заплата ще нарастнат, защото въпросната държавна помощ се калкулира спрямо семейната ситуация и доходите на семейството. Освен това, все още не е представен доклад, колко би струвало на държавата  въпросното „увеличение“.

Втората значима мярка е „дефискализацията“ на допълнителните работни часове. Интересното е, че това вече беше предвидено от 1 септември следващата година, с гласуването на годишния бюджет за 2019 г, но включваше единствено освобождаване от социални осигуровки. В своето обръщение Макрон заяви, че допълнително на това ще премахне и данъчното облагане върху допълнителните работни часове. Мярката има силна одобрение сред работодателите.

Интересно е, че въпросната мярка е приета през 2007 г. от тогавашния президент Никола Саркози и е известна като „работи повече, за да печелиш повече“, докато неговия наследник Франсоа Оланд не я премахва през 2012 г. По това време Макрон е заместник-шеф на кабинета на президента Оланд и негов съветник по икономическите въпроси.

Марк Ландре във своя статия за френския вестник le Figaro, припомня че по време на своята кампания Макрон неведнъж е наричал въпросната мярка като „несправедлива и лишена от смисъл“. По данни от 2010 г. близо 9 милиона французи са се възползвали от въпросната данъчна екзонерация, което им е спестило около 500 евро годишно от данъци. По първоначални изчисления това би „струвало“ на държавния бюджет около 4,5 милиарда евро годишно.

Президентът на Франция призова и работодателите, „които могат да си позволят“, да изплатят бонуси на своите служители за края на годината. През годината Макрон изрази намерение да „освободи“ от данъци част от бонусите, които компаниите плащат на служители с ниски доходи.

Сред другите мерки присъстват и отмяна на предвиденото увеличение с 1,7% на социалното облагане върху пенсиите на пенсионерите под 2000 евро. За съжаление мярката е смятана за „половинчата“, заради предвиденото премахване на индексирането на увеличението на пенсиите спрямо инфлацията в бюджета следващата година. Както и отказът на президента Макрон да върне солидарния данък върху богатството над 1,3 милиона евро. Данъкът е въведен преди почти 40 години по време на президентството на Франсоа Митеран, а Макрон попита реторично дали французите живеят по-добре, откакто го има. Макрон констатира, че „богатите си тръгваха, а връщането назад ще ни отслаби, сега трябва да създаваме работни места“. Отмяната на въпросния данък беше част от предвидения план за икономически реформи, които ще стимулират растежа.

Въпросните мерки ще бъдат представени тази сряда на правителството, което ще даде и повече яснота и детайли около тях. Може би все още е рано за сериозен отзвук и анализ, но въпреки това основните политически сили в страната вече изказаха коментари. Гийон Пелтие, вице-президент на партията „Републиканците“, които са основна парламентарна опозиция отдясно на управялващото мнозинство „Република, напред!“, заяви задоволство от речта на Макрон в ефира на френската телевиия BMFTV, казвайки че „не е недоволен“ и нарече мерките „победа за средната класа“. Лидерът на крайнолявата „Неподчинена Франция“ Жан-Люк Меланшон заяви, че Макрон „бърка епохите“ и изтъкна своето недоволство от предложените мерки от френския президент като призова за „част V от протестите на „жълтите жилетки“. Марин ле Пен, лидер на крайната десница „Национално обединение“, констатира че изправен пред предизвикателство, Макрон е отстъпил и признал своята грешка и „това е добре“, но той продължавал да отказва да признае, че всъщност протестите оспорват целия негов модел на глобализиращата се икономика, нечестна конкуренция, масова имиграция, свободна търговия с всичките социални и културни последици произтичащи от това. Според ле Пен, „Макрон прави крачка назад, за да се засили“.

Снимка: Merco Press

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!