НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Ще живеят ли повече хора в България?

Време за четене: 3 мин.

Докато текат вяли следизборни дебати относно размерът на прословутата партийна субсидия, някак без особен шум мина прогнозата на ООН с тежест на присъда – според доклад, изнесен от глобалистката организация в най-оптимистичният вариант към края на ХХI век в страната ни ще има население, възлизащо на не повече от 5.5 милиона души.

Прогнозата на ООН контрастира с аналогично изследване на Евростат, които предвиждат двойно по-негативна възможност – в страната ни до края на столетието да живеят едва 2.18 милиона души. За етническият състав на това население обаче не е конкретизирано нищо.

Може би това е и причината за разликите в прогнозите на двете организации – в друг доклад, подготвен още през 2000 година и носещ смущаващото заглавие Replacement Migration ООН прогнозира подобно обезлюдяване, дължащо се на застаряващо население и ниска раждаемост за всички страни от така наречения „Развит свят“ – от САЩ и ЕС до технологично развитият Далечен изток. Решението, което се предлага още тогава е само едно – внос на „човешки материал“ от страните (по правило бедни) с висока раждаемост. Страните с демографски проблеми обикновено са и най-развитите икономически, имат по-добро здравеопазване и по-висока продължителност на живота. Чрез решението за преборване на демографските проблеми чрез миграция тези страни могат да запазят високият си стандарт и разточителният начин на живот на своите граждани, като същевременно набавят така необходимата им работна сила на момента, без да инвестират в отглеждането и образованието на новите работници, от които не се очаква да изпълняват сложни дейности.

Предизвикващите ксенофобия и „расизъм“ културни и цивилизационни разлики между двата типа население биват замитани под килима чрез политиката на моркова и тоягата – нежелаещите да се включат в мулти-култи вакханалията и да загърбят националното си самосъзнание се налага едностранно и без какъвто и да било опит за диалог етикета „расисти“, „шовинисти“, нежелаещи да се откажат от „бялата си привилегия“ и борещи се уж за „бяло превъзходство“. Метод, който носеще несъмнени резултати още от времето на разпада на СССР до съвсем скоро. След мигрантската криза с така наречения „бежански поток“ от преди 3-4 лета обаче маскита паднаха и все повече хора се осмеляват да оспорят официалната система открито.

На този фон страната ни се намира в уникална ситуация.

Бидейки „на ръба“ в списъка на все пак развитите страни, проблемът не се състои в това, че „всички ще умрем“ (както често алармира един партиен социолог), а че не се ражда бодра смяна, която да поеме щафетата. Опитвайки се да комбинираме охолният, благоденстващ начин на живот на развитите  страни с все още непредлагащата никакви смислени перспективи за развитие едва кретаща пост-социалистическа родна икономика, България е в капан, при който нито може да произведе необходимото й население, нито има как да задържи качествената и по-добре възпитана и образована част от необходимите икономически мигранти, които предпочитат по-развити страни.

При все, нуждата от вливането на свежа кръв в общественият ни организъм е очевидна и неслучайно и крупни родни предприемачи заговориха, че „[…]няма да минем без внос на работна ръка“. Дали това обаче ще доведе до така лелеяният икономически растеж и подобряване на условията за живот в страната ни остава въпрос на спекулации.

Преди само десетилетие прогнозите за обезлюдяване на страната ни бяха единствено в репертоара на крайните националисти и се третираха от казионните медии като теория на конспирацията.  Днес са просто приеман с горчива усмивка факт, който не предизвиква сензация и се потвърждава на най-високо и международно ниво. Синдромът на щрауса е прихванал както нежелаещите да напуснат зоната на комфорта си официозни медии, така и нацията като цяло – обикновеният българин е фокусиран върху належащите си проблеми и не желае по никакъв начин да мисли в перспектива. Проблемът обаче вече не чука на вратата ни, а се е настанил удобно на канапето в хола и поглежда към вътрешните стаи.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!