НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин. Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Ще живеят ли повече хора в България?

Време за четене: 3 мин.

Докато текат вяли следизборни дебати относно размерът на прословутата партийна субсидия, някак без особен шум мина прогнозата на ООН с тежест на присъда – според доклад, изнесен от глобалистката организация в най-оптимистичният вариант към края на ХХI век в страната ни ще има население, възлизащо на не повече от 5.5 милиона души.

Прогнозата на ООН контрастира с аналогично изследване на Евростат, които предвиждат двойно по-негативна възможност – в страната ни до края на столетието да живеят едва 2.18 милиона души. За етническият състав на това население обаче не е конкретизирано нищо.

Може би това е и причината за разликите в прогнозите на двете организации – в друг доклад, подготвен още през 2000 година и носещ смущаващото заглавие Replacement Migration ООН прогнозира подобно обезлюдяване, дължащо се на застаряващо население и ниска раждаемост за всички страни от така наречения „Развит свят“ – от САЩ и ЕС до технологично развитият Далечен изток. Решението, което се предлага още тогава е само едно – внос на „човешки материал“ от страните (по правило бедни) с висока раждаемост. Страните с демографски проблеми обикновено са и най-развитите икономически, имат по-добро здравеопазване и по-висока продължителност на живота. Чрез решението за преборване на демографските проблеми чрез миграция тези страни могат да запазят високият си стандарт и разточителният начин на живот на своите граждани, като същевременно набавят така необходимата им работна сила на момента, без да инвестират в отглеждането и образованието на новите работници, от които не се очаква да изпълняват сложни дейности.

Предизвикващите ксенофобия и „расизъм“ културни и цивилизационни разлики между двата типа население биват замитани под килима чрез политиката на моркова и тоягата – нежелаещите да се включат в мулти-култи вакханалията и да загърбят националното си самосъзнание се налага едностранно и без какъвто и да било опит за диалог етикета „расисти“, „шовинисти“, нежелаещи да се откажат от „бялата си привилегия“ и борещи се уж за „бяло превъзходство“. Метод, който носеще несъмнени резултати още от времето на разпада на СССР до съвсем скоро. След мигрантската криза с така наречения „бежански поток“ от преди 3-4 лета обаче маскита паднаха и все повече хора се осмеляват да оспорят официалната система открито.

На този фон страната ни се намира в уникална ситуация.

Бидейки „на ръба“ в списъка на все пак развитите страни, проблемът не се състои в това, че „всички ще умрем“ (както често алармира един партиен социолог), а че не се ражда бодра смяна, която да поеме щафетата. Опитвайки се да комбинираме охолният, благоденстващ начин на живот на развитите  страни с все още непредлагащата никакви смислени перспективи за развитие едва кретаща пост-социалистическа родна икономика, България е в капан, при който нито може да произведе необходимото й население, нито има как да задържи качествената и по-добре възпитана и образована част от необходимите икономически мигранти, които предпочитат по-развити страни.

При все, нуждата от вливането на свежа кръв в общественият ни организъм е очевидна и неслучайно и крупни родни предприемачи заговориха, че „[…]няма да минем без внос на работна ръка“. Дали това обаче ще доведе до така лелеяният икономически растеж и подобряване на условията за живот в страната ни остава въпрос на спекулации.

Преди само десетилетие прогнозите за обезлюдяване на страната ни бяха единствено в репертоара на крайните националисти и се третираха от казионните медии като теория на конспирацията.  Днес са просто приеман с горчива усмивка факт, който не предизвиква сензация и се потвърждава на най-високо и международно ниво. Синдромът на щрауса е прихванал както нежелаещите да напуснат зоната на комфорта си официозни медии, така и нацията като цяло – обикновеният българин е фокусиран върху належащите си проблеми и не желае по никакъв начин да мисли в перспектива. Проблемът обаче вече не чука на вратата ни, а се е настанил удобно на канапето в хола и поглежда към вътрешните стаи.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!