Преди време си говорихме приятелски с колеги за т.н. „Афера Профумо“ – един от най-известните английски политически скандали от 1960-те години. Джон Профумо, тогавашният консервативен министър на отбраната е изобличен в лъжа пред парламента. Той твърди, че не е имал извънбрачна връзка с едно красиво и известно момиче на 19г. от лондонската бохемска сцена, Кристин Кийлър, която едновременно, обаче, има връзка и със съветското военно аташе. „Защо всъщност се смята за толкова грандиозно това прегрешение и до ден днешен?“, попитах аз. Един писател по политически и исторически въпроси ми отговори така: „Ние англичаните сме такива – изобщо не ни засяга кой какво прави в личния си живот, ама изобщо. Даже бих казал и когато някои неща са на ръба на законността и благоприличието. Но лъжата, когато си на обществена позиция, я смятаме за истинско престъпление.“
В този смисъл, Риши Сунак, министър-председателят на Великобритания, който е напълно сигурно, че ще си отиде от поста след изборите на 4 юли, би могъл да е светец. В предизборната си кампания, той призна, почти съвсем директно, провал по най-малко три главни точки от общо петте обещания дадени когато дойде на власт преди по-малко от две години: че списъкът на чакащите лечение в държавното здравеопазване се е удължил, вместо както обеща, че ще бъде скъсен, че броят на нелегално влезлите в страната имигранти по море ще се намали, а той се увеличава значително, въпреки въведената по негово време не особено добре приета схема за екстрадиране в Руанда, и че по икономическите показатели, държавата не върви точно в правилните посоки по кривите на показателите за растеж и дълг. Инфлацията е намаляла, според правителството на Сунак, но и това се оспорва от някои икономисти.
Освен това Сунак призна по време на предизборен телевизионен дебат, че е направил недопустима грешка напускайки редицата на държавни глави по време на тържеството на 6 юни послучай 80 години от D-Day в Нормандия, Франция. Един британски журналист от вестник Дейли Телеграф описа момента на отсъствието му като „потресаващ“ – ветерани, политици и граждани са посрещнали президента Зеленски при възможно най-емоционалната атмосфера в деня отбелязващ годишнината от най-голямата военна инвазия по море в историята с която започва победата над нацистка Германия на съюзниците. И там го няма само британския министър-председател!“. Сунак е отишъл да даде интервю за телевизията в този момент. И като капак на всичко това, миналата седмица избухна скандал, че поне двама членове на парламента от неговия кръг са залагали за това коя ще бъде датата на изборите преди тя да беше обявена, като Сунак е единственият човек, който по закон я знае. Залозите, както се съобщава в медиите са варирали от 100 до 8, 000 британски лири. Така се оказва, че върви цената на доверието на министър-председателя към неговите колеги. В момента броят на партийните хазартаджии се смята че е достигнал 15, а и не са само консерватори.
Джеймс Кракнел, бивш шампион по гребане и кандидат за член на парламента от консервативната партия заяви, че ако това, което сега става с консерваторите беше спортно състезание той би казал, че те тренират като се „душират с изпражнения“ и, че ако консерваторите бяха спортисти, той би ги заплюл.
Сунак и консервативната партия са на дъното на популярността си според агенциите за проучване на общественото мнение с 20 %, докато лейбъристката партия има засега около и над 40%. Младите хора между 18-24 годишна възраст според статистиките са определено в полза на лейбъристите. Това поколение като цяло не намира в консерваторите нищо интересно. Омръзнало им е да слушат кой и кога е завършил едно или друго частно училище, и после как направил няколко милиона в лондонското сити или в Америка. Макар това да е преувеличение, има нещо вярно, че консерваторите и техните привърженици отказват да видят променена Великобритания в която горният слой на обществото има гарантиран просперитет, но за останалите това съвсем не е така. Консервативната идея, която вече не е онази старата, а обновена и украсена в зелени и други прогресивни идеологии, привлича някакви гласове, но главно на хората, които са около 60 – 65 годишни и то далеч не на всички.
Част от тях сега със сигурност ще гласуват за Reform UK, партията, чийто главен архитект е Найджъл Фараж. Той отново я оглави с обявяването на изборите. Всеки ден без изключение, старият свръх-враг на консерваторите, засипва медиите със страховити възгласи срещу тях, обикновено сам от екрана, с бира в ръка в провинциален английски пъб, или от лодка на граничния бряг сочейки към морето, Франция и лодките пълни с нелегални имигранти, загърнат в против-вятърно яке. Найджъл, както той е известен е винаги „човек от народа“ и „за народа“, който нарича много неща с истинските им имена и обещава всичко, като обаче всъщност е ясно, че нищо не може да стане мигновено в реалния живот, като например пълно замразяване на цялата имиграция и никакво чакане за операция никъде на британските острови. „Ще гласувам за Найджъл“, споделя един бивш полицай, който преди е гласувал винаги за консерваторите, „той ще оправи тази нелегална имиграция и ще накара французите да ги вземат.“ Много британци смятат, че въпреки Брекзит, европейците трябва да се съобразяват с тях. Такава е народо-психологията им.
След изборите, Англия почти сигурно ще бъде единствената страна с ляво-центристко управление на фона на политическата ситуация в Европа, която се движи надясно. Това също не ги интересува, както изглежда. Борис Джонсън, бившият звезден министър-председател се включи в кампанията от ваканцията си на остров Сардиния с видеота подкрепящи негови приятели и против Сунак. С една дума – нищо не може да спре вътрешните битки на консерваторите. Абсолютно нищо.
Скъпотията и имиграция са двете теми по които се спори най-ожесточено. Но какво точно може да се направи по тях не е много ясно. „Не мисля, че някой от британската нуждаеща се класа, на която се обещават пари за обучение в практически занаяти, вместо университетско, някога ще може да работи така както един имигрант. Това са илюзии. Имигрантите имат мотивация, която местните хора не може да имат“, казват привърженици на либерал-демократите с които разговарях в Сейнт Олбанс, проспериращ град близо до Лондон.
Освен многото несериозни закачки за това кои са любимите ресторанти на Сунак (два: един евтин модерен британски Nandos и един скъп индийски в баровската част на Лондон) или на почти сигурно бъдещия лейбъристки министър-председател, Киър Стармър (средно интересни, но на достъпни цени лондонски пъбове), предизборната кампания постигна нещо важно, може би без да иска, както стават много неща в живота. Падна табуто от „политическата коректност“ и да кажеш, че си против имиграцията или трансджендърската идеология не е веднага считано за равно на това да си смятан за расист или ксенофоб. Директорът Алън Мендоза на уважавания дясно-центристки тинк-танк Henry Jakson Society публикува проучване, че мюсюлманският вот е фактор в изборите и доказва това с данни. Но това не предизвиква обичайния до скоро вой срещу ислямфобията. Хората вече не смятат, че е неприлично да се говори на тази тема, но искат да няма ексцесии, каквито обаче винаги има. Последният инцидент беше документираните от телевизионния канал Chanel 4 откровено расистки и вулгарни закачки на привърженик на партията на Фараж, който обаче се оказа, че е самозван и самият Фараж веднага заяви, че не му е никакъв и го отхвърли. Лейбъристите от своя страна предпочитат да няма разговори за анти-семитизъм и про-палестински настроения, които са техните уязвими места. Те говорят за това как няма да повишат данъците когато дойдат на власт. Което е и най-съмнителното в тяхната платформа.
Украйна излезе на челно място в предизборната кампания сега към края й, заради провокативното изказване на Фараж, че западът е виновен за войната, което се смята, че може да му причини загубата на някакъв брой гласове. Той призова за „мир“ с преговори, идея, която има своите привърженици в платформата X туитър, но общо взето предизвиква пренебрежение, а дори и неприязън сред обществеността. Това даде възможност на консерваторите да атакуват, която не пропуснаха за разлика от други. „Твърдо смятам, че никакви такива про-путински приказки нямат място в живота ни. Това, което Русия направи е недопустимо при всички обстоятелства.“, заяви консерваторът Роберт Халфън пред дясната телевизия GB News.
Великобритания вижда Русия като враг номер едно и това очевидно ще бъде така за дълго, ако не и завинаги. Това не значи, че никой няма взимане – даване с руснаците. Хумористичното списание Private Eye, което има и реномиран анти-корупционен профил, писа колко е приятна новината, че лейбъристкият манифест не предвижда нови данъци за най-богатите, за извънредно щедрият донор на тяхната партия Мартин Тейлър, бивш банкер от Barclays и сегашен инвеститор, който през 2007-8 е спечелил 100 милиона британски лири като участник в путинската компания Невски Капитал и по-нататък продължава печалбите си с натрупаното тогава.
Сред темите, които най-малко влизат в дебатите са спорт и изкуство.
Въпреки че спортът е една от най-могъщите британски теми от живота, тя почти не влиза в партийните програми. Лейбъристкият манифест например гласи, че спортът трябва да стане по-достъпен чрез ограничения в търговската цена на билетите. И освен това и да има условия за повече разходки за здраве по суша и по реките. Консерваторите пък в едно изречение твърдят, че държат на спорта, който се нуждае от държавно финансиране на местно ниво, но не дават цифра. Умерено прогресивният и безплатен лондонски вестник Evening Standard писа, че нито една партия не се интересува от изкуството като цяло, което едно от най-доходните индустрии на страната, особено в столицата.
Разминаването между политическият елит и хората, и общото усещане, че изборите са предрешени с прогнозираното сгромолясване на най-старата и авторитетна английска партия, както и липсата на ентусиазъм към евентуалния победител често се изразява накратко така: „Да разбием тази двупартийна система“. В медиите се появи една шега. В малък град в приятната местност Хампшър има табела на която пише пише: „Олтън – консервативeн клуб“, а в долната: „Предстоящи събития – ЛЕЙБЪРИСТКО ПРАВИТЕЛСТВО“. В действителност обявата е друга: „Заповядайте да гледаме мача на Англия от Европейското“. Което след вече играните срещи повечето хора биха се съгласили, че беше тъпо-сиво представяне без изгледи за промяна.
