Известна е древната фраза „Всички пътища водят към Рим“.
А днес в контекста на кандидатурата за членство на Северна Македония можем да кажем: „Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София“.
Членството в Европейския съюз е голяма възможност не само за Северна Македония, но и за България. Всеки техен успех и провал е и наш успех и провал, защото сме един народ. С евроинтеграцията значението на бариерите, стоящи между нас, ще намалее, а с влизането в Шенгенското пространство – ще отпадне напълно. Един народ, разделен за над 70 години от т. нар „Велики сили“, ще се обедини. Спазвайки европейските правила, властите в Македония ще бъдат принудени да спрат да оказват натиск над онези, които изразяват свободно българското си самосъзнание. „Македонски българин“ няма да е вече обидна дума. Бившата югославска (или по-точно „сърбославска“) република ще направи крачка към отърването си от политико-историческите наслагвания, вдъхновени от интернационалния комунизъм и сръбски шовинизъм, които са в ущърб на историческата истина и провокират българофобия.
Евроинтеграцията обаче не бива да е за сметка на държавния интерес на Република България. Европейците няма да го защитят вместо нас. Те може и да разбират донякъде въпроса за фалшивата „македонска идентичност“, но не се интересуват от него. Това трябва да направим сами. Ако Македония продължава да краде от общата ни история, няма място в ЕС. Ако македонските власти използват съвместната историческа комисия, само за да печелят време, докато се започнат и завършат преговорите за еврочленство, а иначе смятат да упорстват върху македонизма, нямат място в ЕС. Ако настояват, че трябва да се говори в учебните им програми за освобождението на Македония от сърбославско иго през 1941-1944 г. като за българска „фашистка“ окупация, от която са ги „освободили“ партизаните на Тито, нямат място в ЕС.
Ако смятат да използват бъдещото си членство в ЕС, за да принудят България да признае македонския език, както и наличието на македонско малцинство, нямат място в ЕС. Ако смятат в двустранните преговори изобщо да ни използват, за да станат членки, а всичко продължи да си бъде по старому, отново нямат място там. Ако мислят да направят всичко това (за някои от които неща вече се виждат белези), а ние ги подкрепим за ЕС, това значи да зачеркнем историческата истина и собствения ни държавен интерес; значи да забравим хилядите българи през миналия век – наши предци, участващи във войните и загинали за свободата на Македония. Това значи да заплюем и хилядите българи от Македония, минали през комунистическите лагери на смъртта по времето на Тито, заради своята българска идентичност. Ако направим това, значи нямаме никакво основание да осъждаме македонизма и никакво достойнство да се наречем българи.
Някои смятат, че по-добра тактика би било да не спъваме Скопие по никакъв начин, а когато те станат част от съюза, проблемът с македонизма ще се реши от само себе си. Според мен това е само частично вярно. Наистина членството в ЕС предполага съобразяването с определени задължителни за всички норми. Държавите в него са по-свободни от повечето източноевропейски държави, които не са част от него. И членството ще даде повече свобода на противни на македонизма гледни точки, а на определящите се като българи в Македония – възможност свободно да изразяват своята национална идентичност.
И все пак казахме, че това е само частично вярно. Това е така, защото ЕС задава принципите на работа, но е задължение на съответните държави да ги приложат на практика. А това може да е много дълъг и труден процес. България в това отношение е нагледен „пример“ – с отрицателен знак.
Може да се окаже, че (и дори е много вероятно) Северна Македония е станала държава членка, без обаче да има воля за ревизия на македонизма. В този случай членството ѝ в ЕС би бетонирало македонската идентичност. Става дума за „бетониране“, защото държавата няма да има външен стимул да направи преоценка на този въпрос. А тя няма да има мотивация да го направи, защото желанието ѝ за решаване на споровете с България е породено не от осъзнаване на проблемите с македонската идентичност, а от желанието ѝ за членство.
Най-големият удар по македонизма в последните 30 години не е на историческо равнище, а на политическо. Става дума за Преспанското споразумение от 2018 г., което реши дългогодишния спор за името на Македония – тя прие да се казва „Северна Македония“. Гърция дълги години отказваше да допусне Македония в ЕС, докато не е решен въпросът с кражбата на история и идентичност отстрана на македонците. Гърция не бързаше за никъде – тя беше държава членка, а Македония искаше да се присъедини. Гърците поставиха своите условия и зачакаха. Накрая гръцкото търпение победи македонския инат. Македонците, променяйки името на държавата си, де факто признаха, че понятието „Македония“ не се свързва само с тяхната страна, нито се олицетворява от нея.
Сега за Северна Македония остава да изпълнява критериите за членство, както и да се разбере с България. Относно втория въпрос, между България и Македония бе подписан Договор за приятелство, който бе ратифициран през същата 2018 г. Показателно за коя държава е по-изгоден договорът бяха гласуванията в парламентите на двете страни. В България той беше приет с 186 гласа „за“ (от общо 240), а в Македония – с 61 гласа (от общо 120).
С този договор България адекватно се възползва от своето предимство на член на Европейския съюз. Без да признава фалшификациите в историята на своята съседка, а само фактическото състояние на нещата в момента, нашата страна определи като условие решаването на двустранните спорове в областта на историята, както и положи основи за същото това решаване. Основен елемент отсега нататък ще играе смесената експертна комисия по историческите въпроси, както и нейните решения. За съжаление резултатът от работата ѝ до момента е крайно незадоволителен. Македонските „историци“ в нея протакват разговорите и избягват тези по същество, с надеждата, че през това време преговорите с ЕС ще стартират, а може би и завършат.
Водена от историческата истина, от единството на македонци и българи, както и от своята позиция за членството на Северна Македония в Европейския съюз, през 2019 г. Народното събрание прие Декларация в подкрепа на евроинтеграцията им. Тя обаче поставя редица условия като това да се спре изопачаването на исторически събития, да се направят ревизии в учебните програми, и др. През тази година неофициално се заговори за представен от България пред ЕС Меморандум за членството на Македония, който се основава на приетата декларация, за която стана дума. От него става ясно, че решаване на историческите въпроси е условие за българската подкрепа. Заради документа България беше подложена на ожесточена критика в някои медии, които може би отразяват и определен външнополитически натиск. В тази ситуация е важно България да остане твърда и да не се поддаде на натиск, който би бил противен на държавния интерес.
А такъв със сигурност има и ще продължава да има. Известно е, че една от целите на Европейския съюз, е на контитента да се установи политическа стабилност. Членството е предпоставка за това. Следователно може да се очаква натиск от западноевропейските държави, основатели на единната общност, които подкрепят разширяването. Тук на първо място стои Германия и заедно с нея председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. За САЩ е важно да откъсне Северна Македония от руското влияние, каквото имаше значително по време на управлението на ВМРО-ДПМНЕ – която иначе официално се определяше като „проевропейска“. Следователно и оттам може да се очаква натиск.
Нека да не се поддаваме на този натиск. Нека всички български граждани да подкрепим твърдата позиция на страната ни, независимо от това какво мислим за ръководителите на държавата. Държавният интерес е по-важен от Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Христо Иванов, или от който и да било друг политик. Нека да оставим политическите пристрастия, когато става дума за общия интерес на целия народ и държава и да подкрепяме позициите, които са принципно правилни, независимо кой е техен изразител.
Същевременно от правителството – и въобще от всички правителства в последно време, може да се очаква много повече за подобряване на двустранните отношения със Северна Македония. Дълги години остава нерешен проблемът със затруднената процедура по придобиване на българско гражданство от хора с български произход. Те са принудени да чакат по 3, 5, дори 10 години. Има много такива случаи. Тази нечестна практика спрямо нашите сънародници без българско гражданство създава условия за корупционни практики. Преди време се появиха сериозни съмнения, че в Държавната агенция за българите в чужбина българското гражданство е обект на продан. Това е не само юридическо, но и морално престъпление срещу нашите сънародници. Колкото до македонците е необходимо просто да се възстанови гражданството на всички македонски българи, каквото те имат между 1941-1944 г. На това основание ще могат да кандидатстват за него не само живите му бивши притежатели, но и всички техни роднини. Но българската държава продължава позорно да мълчи по тези въпроси!
