fbpx

НОВО

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Каталунско злато

Време за четене: 4 мин.

Настрани от древната и интересна история на кралство Арагон и присъединяването му към Испанската корона, то съществува едно друго събитие, което предшества настоящите събития непосредствено и е далеч, по-близо до нас във времето – Испанската гражданска война.

През 1931 г. испанската левица, представляваща широк съюз между републиканци, либерали, демократи, социалисти, социал-демократи, анархисти и комунисти успява да вземе властта в страната и да обяви Втората Испанска република (просъществувала в изгнание в Мексико чак до 1976 г.). На 19 юли 1936 г. обаче напреженията между монархисти и републиканци ескалират и започва гражданска война. Възприемана често като репетиция за голямата война, която я последва – Втората Световна – испанската гражданска война е не само локален конфликт, но и арена на която големите световни играчи изпробват силите си и помагат на една или друга страна. Освен това има доброволци от целият свят, които са приели присърце каузата на едната от страните – включително български анархисти и комунисти и американски авантюристи. Войната приключва през 1939 г. с победа на консервативните сили, обединени в т.нар. “Испанска фаланга” и предвождани от Франциско Франко. Тяхната власт продължава до 70те години на XX век, като най-новите събития в Испания са продължение на тези, довели до войната между консервативните и прогресивните сили.

На фона на тези бурни събития се случва нещо твърде интересно, но малко известно на обществеността.

Испания е древна и велика империя, една от най-големите в световната история. За нея са казвали, че слънцето никога не залязва над територията й. Макар не до там развита индустриално, богатството ѝ е огромно. Като основната част от испанското богатство представлява сребро и злато, завоювано от конкистатодите при завладяването на Новия свят. Според легендите покорените американски народи са имали цели градове, изградени от злато. Дори тази предсатава да е митологизирана, то към 19 юли 1936 г – датата, на която започва гражданската война, златото, което притежава се намира в трезора на държавната Банката на Испания възлиза на приблизително над 700 тона. Седемдесет и два процента от тези златни резерви – или около 510 тона са изпратени с влакови композиции към Москва по нареждане на републиканския министър-председател Франциско Карабело и министъра на финансите Хуан Негрин. Остналите близо 200 тона са изнесени към Франция. Предлогът е да бъдат депозирани на сигурно (за републиканската власт) място до края на сблъсъка с националистите.

Така испанското злато остава в по-новата история с термина “Московско злато“.

Как се стига до тези събития?

След проваления опит за държавен преврат, извършен от части от испанската армия и дал началото на гражданската война, бунтовниците, предвождани от Франко се опитват да установят отношения с Адолф Хитлер и Бенито Мусолини и получат помощ от Германия и Италия. Републиканските сили правят същото – обръщат се към Франция и СССР. По това време политическата обстановка във Франция е неясна. Испанските републиканци разчитат на помощ от страна на Френската комунистическа партия и евентуална военна интервенция от Франция – идея, на която тогавашния френски премиер Леон Блум подкрепя открито. Радикалната партия обаче се противопоставя и заплашва да оттегли подкрепата си от правителството. Великобритания също се противопоставя на подобни действия и поради това френския парламент неохотно гласува да не подкрепя по никакъв начин испанската република. Великите сили, включително Германския райх и СССР подписват в Обединените нации споразумение за ненамеса в гражданския конфликт в Испания. Въпреки това негласната подкрепа и черният пазар процъфтяват. През септември 1936 г. членовете на Коминтерна получават инструкции за сформиране на Интернационални бригади в помощ на републиканците. (В тези събития вземат участие и българските комунисти, като дори са филмирани в епизоди от “На всеки километър”.) Междувременно националистическите сили бележат успехи. През октомври СССР започва да доставя материална помощ и провизии на републиканците, мнозина от които са открити комунисти. Съставя се ново републиканско правителство, в което също има комунисти.

Към онзи момент испанския златен резерв е четвъртия в света. Оценките варират, но приблизителната сума е около 718 милиона американски долара, по тогавашен курс. Спорно е до колко действието по трансфера на златото е правно обосновано. Въпреки това остава исторически факт, че превозващите го вагони пристигат на 21 ноември 1936 г. в СССР. До края на гражданският конфликт остатъкът заминава поетапно за Париж. Тогавашния републикански министър-председател предпочита мълчанието. Публичността в този случай би била равна на международен скандал. От там нататък съдбата на златото остава в догадките на историците. Малка част от него е задържана от съветите. Друга част, на стойност 338 милиона американски долара (по тогавашен курс) е прехвърлена от Госбанк към Еуробанк Париж, която се явява дъщерна на съветската държавна банка. От там са извършени плащания по множество направления. Испански изследователи свързват следите на златото с тогавашния министър на финансите, Хуан Негрин. Според историка Хосе Гирал Съветският съюз не би оказал никаква подкрепа на републиканските сили в Испания, ако не бяха “депозирали” златото.

***

По време на следвоенния период на управлението на Франциско Франко, Испания успява да се развие. Под влияние на либералните икономически политики се случва Испанското чудо и страната дълго време е втората по икономически растеж в света, предхождана единствено от Япония.

Споделете чрез

Предишен

Следващ