НОВО

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

“Под игото” като “продукт”

Мислих дълго относно "превеждането" на романа "Под Игото" на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои...

Кой се страхува от споделената икономика?

Забраната на Airbnb ще е предателство не само към развитието на бизнеса, но и към младите хора - създават се предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията. „Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана наука, но е...

Каталунско злато

Време за четене: 4 мин.

Настрани от древната и интересна история на кралство Арагон и присъединяването му към Испанската корона, то съществува едно друго събитие, което предшества настоящите събития непосредствено и е далеч, по-близо до нас във времето – Испанската гражданска война.

През 1931 г. испанската левица, представляваща широк съюз между републиканци, либерали, демократи, социалисти, социал-демократи, анархисти и комунисти успява да вземе властта в страната и да обяви Втората Испанска република (просъществувала в изгнание в Мексико чак до 1976 г.). На 19 юли 1936 г. обаче напреженията между монархисти и републиканци ескалират и започва гражданска война. Възприемана често като репетиция за голямата война, която я последва – Втората Световна – испанската гражданска война е не само локален конфликт, но и арена на която големите световни играчи изпробват силите си и помагат на една или друга страна. Освен това има доброволци от целият свят, които са приели присърце каузата на едната от страните – включително български анархисти и комунисти и американски авантюристи. Войната приключва през 1939 г. с победа на консервативните сили, обединени в т.нар. “Испанска фаланга” и предвождани от Франциско Франко. Тяхната власт продължава до 70те години на XX век, като най-новите събития в Испания са продължение на тези, довели до войната между консервативните и прогресивните сили.

На фона на тези бурни събития се случва нещо твърде интересно, но малко известно на обществеността.

Испания е древна и велика империя, една от най-големите в световната история. За нея са казвали, че слънцето никога не залязва над територията й. Макар не до там развита индустриално, богатството ѝ е огромно. Като основната част от испанското богатство представлява сребро и злато, завоювано от конкистатодите при завладяването на Новия свят. Според легендите покорените американски народи са имали цели градове, изградени от злато. Дори тази предсатава да е митологизирана, то към 19 юли 1936 г – датата, на която започва гражданската война, златото, което притежава се намира в трезора на държавната Банката на Испания възлиза на приблизително над 700 тона. Седемдесет и два процента от тези златни резерви – или около 510 тона са изпратени с влакови композиции към Москва по нареждане на републиканския министър-председател Франциско Карабело и министъра на финансите Хуан Негрин. Остналите близо 200 тона са изнесени към Франция. Предлогът е да бъдат депозирани на сигурно (за републиканската власт) място до края на сблъсъка с националистите.

Така испанското злато остава в по-новата история с термина “Московско злато“.

Как се стига до тези събития?

След проваления опит за държавен преврат, извършен от части от испанската армия и дал началото на гражданската война, бунтовниците, предвождани от Франко се опитват да установят отношения с Адолф Хитлер и Бенито Мусолини и получат помощ от Германия и Италия. Републиканските сили правят същото – обръщат се към Франция и СССР. По това време политическата обстановка във Франция е неясна. Испанските републиканци разчитат на помощ от страна на Френската комунистическа партия и евентуална военна интервенция от Франция – идея, на която тогавашния френски премиер Леон Блум подкрепя открито. Радикалната партия обаче се противопоставя и заплашва да оттегли подкрепата си от правителството. Великобритания също се противопоставя на подобни действия и поради това френския парламент неохотно гласува да не подкрепя по никакъв начин испанската република. Великите сили, включително Германския райх и СССР подписват в Обединените нации споразумение за ненамеса в гражданския конфликт в Испания. Въпреки това негласната подкрепа и черният пазар процъфтяват. През септември 1936 г. членовете на Коминтерна получават инструкции за сформиране на Интернационални бригади в помощ на републиканците. (В тези събития вземат участие и българските комунисти, като дори са филмирани в епизоди от “На всеки километър”.) Междувременно националистическите сили бележат успехи. През октомври СССР започва да доставя материална помощ и провизии на републиканците, мнозина от които са открити комунисти. Съставя се ново републиканско правителство, в което също има комунисти.

Към онзи момент испанския златен резерв е четвъртия в света. Оценките варират, но приблизителната сума е около 718 милиона американски долара, по тогавашен курс. Спорно е до колко действието по трансфера на златото е правно обосновано. Въпреки това остава исторически факт, че превозващите го вагони пристигат на 21 ноември 1936 г. в СССР. До края на гражданският конфликт остатъкът заминава поетапно за Париж. Тогавашния републикански министър-председател предпочита мълчанието. Публичността в този случай би била равна на международен скандал. От там нататък съдбата на златото остава в догадките на историците. Малка част от него е задържана от съветите. Друга част, на стойност 338 милиона американски долара (по тогавашен курс) е прехвърлена от Госбанк към Еуробанк Париж, която се явява дъщерна на съветската държавна банка. От там са извършени плащания по множество направления. Испански изследователи свързват следите на златото с тогавашния министър на финансите, Хуан Негрин. Според историка Хосе Гирал Съветският съюз не би оказал никаква подкрепа на републиканските сили в Испания, ако не бяха “депозирали” златото.

***

По време на следвоенния период на управлението на Франциско Франко, Испания успява да се развие. Под влияние на либералните икономически политики се случва Испанското чудо и страната дълго време е втората по икономически растеж в света, предхождана единствено от Япония.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!