fbpx

Спасители на тротоари

Време за четене: 5 мин.

Коментар на Теодор Караколев относно предложения на Неправителствената организация „Спаси София“ за решаване на проблемите с лошото състояние на тротоарите в столицата.


Защо трябва да сме внимателни към предложения от хора, които нямат опит в строителството, за предложения за строителство. Или Спаси София:

  • Насочват внимание към лошото състояние на тротоарите. Чудесно;
  • Коментират, повече емоционално, отколкото аргументирано, за важността от качествени пешеходни настилки. Пак чудесно, принципно са прави;
  • Като се стига до конкретните предложения, обаче, нещата стават страшни. Някак си, без никакви цитати, решават, че цената на 1 кв.м. тротоар е 35 лв. „материали, доставка и редене“. На база написаното, предполагам, че са отворили няколко сайта и са им видяли офертите за полагане на пешеходни настилки (повечето оферти са написани по тоя начин, т.е. просто са копирали). Целият им останал анализ продължава, базирайки се на тези изначални суми, които са ако не 5-6, то поне 3 пъти по-ниски от реалните (в условия на свободен пазар).

35 лева е изключително нереална цена за такова нещо. За да получиш от разбит – нов тротоар, не ти трябва само „материали, доставка и редене“. Това е последното нещо от един много дълъг процес преди това.

Първо, сред многото нужни неща са, например, проектиране на вертикална планировка, тоя тротоар няма майсторите да го редят „на око“, някой трябва да измери и проектира пространството, за да не се изтича утре водата в двора на съседа и пак да псуваме кметя.

Второ, тротоарите нямат само плочки. Имат, например и бордюри, които са доста по-скъпи, ако искаш нещо качествено. 105 лв на линеен метър е МНОГО оптимистична цена, ако вземеш най-евтините и грозни павета. Ако почнеш да слагаш бордюри, което е някак препоръчително, цената се качва. Ако решиш да сложиш антипаркинг колчета, нещата стават още по-зле. Евтините колчета тръгват от 50 лв. Само те вдигат оптимистичната им цена с 50%. Пак, без проектиране, без бордюри.

Трето, цените, които ентусиазираните, но неопитни момчета гледат, са оферти за тротоарната настилка в спа-хотела на Гошо във Велинград. Тротоарните настилки в градовете са със съвсем друга интензивност и се нуждат от много повече неща. Освен, че е хубаво самите плочки най-отгоре да са други, задължително е и основата да е коренно различна, поради коренно различната интензивност. Защото иначе в оптимистичния им план „за 20 години да сменим всички тротоари в София“, още на 10-ата ще трябва да ремонтираме наново тези от първата година. И пак кметът ще е виновен, който и да е той тогава.

Четвърто, под на Гошо спа-хотела обикновено няма нищо, но под тротоарните настилки често има много подземна инфраструктура, често остаряла и неотговаряща на никакви съвременни изисквания. За да не ревем утре пак как „кметя, новия тротоар го разкопа пак„, като се правят нови улици и тротоари, хубаво е това да се прави съвместно с ВиК, Топлофикация, съответното енергодружество, с кабелни, интернет и прочее оператори. Тук временно може да се върнем на точка едно, където си говорихме за цената на проектиране, която още веднъж скача – къде какво точно ще сложим, сменим или няма, обновим или няма и тн. Най-традиционният (и хубав, според мен) начин е просто да се прекарат едни тръби, виждали сте ги, през които при нужда може да се прекарват кабелите, но тези тръби и те пари струват. Линейният метър пак се качи. Не знам дали в София се прави, но би било супер, ако се проектира с такава мисъл за бъдещето. Защото наистина е нелепо да се разокпават нови улици и тротоари.

Пето, тая работа с хората и строителството не е като оная работа от соца. Не, че тогава е била. Не може кмета да напише на едно листче „тая година правим 1000 км тротоари“ и тая година да се направят. Айде, архитекти, геодезисти бол, ама майстори няма. Ако 24-те района едновременно почнат да правят десетки километри тротоари, то няма да останат хора да редят градинката на Гошо във Велинград. Ако не въведем някаква ангария или действителен робски труд, начинът да се привлекат тея хора е, като им се плаща повече, отколкото ще им плати Гошо (още веднъж качваме цената). Освен това с изкуственото (или не изкуствено, все тая) вдигане на търсенето на работна ръка, сред тая работна ръка ще се появяват некадърници, които просто не могат. Реално с т.нар. „балон“ това става – не само по Графа, а и по ред частни строежи е пълно с тотални некадърници, които обаче поради липса на друго, получават заплата за да шпакловат, зидат, боядисват и т.н.

Да редиш плочки по тротоар в публично пространство, който се очаква, че ще е здрав 30-40 години с хиляди хора, минаващи през него, не е същото като да си поръчаш от първия попаднал ти сайт оферта за пешеходна настилка. Затова, дори без „данък корупция“, цената за тези неща не е 35 лв/м2, а под 150 лв е някакво чудо да падне, ако в действителност някой иска да направи нещо качествено.

И още нещо в заключение – всички по-горни неща, освен на цената, се отразяват и на всички срокове. Просто няма как да стане така, както си го представят. В строителството, без значение частно, държавно, извънземно или квото ще да е, има един закон – от онези триъгълници, сещате се, дето може да имаш само 2 от 3 неща: 1. Бързо 2. Евтино и 3. Качествено. Така че каквито и еднорози да се привиждат на някакви хора, няма как да стане едновременно бързо, евтино и качествено. Така като гледам, акцентът е върху бързо и евтино, така че – наздраве, щастлив съм, че в моя град си нямам такива експерти.

Споделете чрез

Предишен

Следващ