НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Игра на страхове

Време за четене: 3 мин.

Винаги съм мислела, че страхът е огромна движеща сила. Страхът може да накара дори мързеливия да пробяга километри в търсене на по-сигурно за него място. Страхът може да превърне най-милия и благ човек в истински звяр. И страхът може да държи някого на власт. Последните години в България са живото доказателство за това.

Страхът е причина, средство и, много често, цел. Разбира се при всеки те са различни. Някои от страх, че ще останат без работа и препитание продават „гарантираното си от закона“ право като гласуват за когото им бъде показано. Други пък от страх, че ще бъдат неразбрани или помислени за глупави, а, недай Боже, и за различни – мълчат. Има такива, които мълчат също от страх, но от страх, че ще секне изворът на охолството и поради вродената си бездарност да правят каквото и да било друго мълчат, за да могат да задоволяват битовите си потребности. Някои от тези мълчат и доста шумно, де – в телевизорите, във вестниците, от парламентарната трибуна мълчат многословно, създавайки труднопоносим хаос от лъжи, измисли и откровени идиотщини.

А мълчанието осигурява комфорта на определени хора, които пък използват страха, за да си осигуряват гласове и мълчание. Защото пък те имат друг страх. Този от срещата с народна любов и признателност. За това се издигат стени, насажда се напрежение и се създават предпоставки за разделение между хората. Така се гарантира устойчивост на пребиваването във властта. Манипулация и пропаганда. Толкова.

Разбира се това са само малка част от примерите за огромната сила на това оръжие, което всеки от нас носи в себе си, но използва по различен начин.

Правиш всичко възможно да провалиш хора, които могат да променят нещата за доброто на цялото общество, имат смелостта и визията за правилните действия, но им липсва разпознаваемост или, примерно, опит. И под прикритието на само декларативната ти помощ ти ги отклоняваш, спъваш и, в някои случаи, опорочаваш. Правиш ги като себе си. И не защото мислиш, че ти си прав, а те бъркат. Не е и от демоничното желание да се бъркаш в съдбите на хората. А просто защото те е страх – от това някой да се окаже по-добър, от това, че не ти ще командваш парада и не ти ще разпределяш порциите. Или защото някой използва страха ти от това да се разбере кой и какъв си наистина, или какво си се договорил с някой някога. Което май е едно и също.

Стоиш във властта от страх. Страхът да не разсърдиш господаря, който навремето щедро те е дарувал и ласкал, с ресурси, придобити чрез някой друг самовлюбен глупак, публични ресурси, които за господаря са най-скъпото и ти си длъжен да му осигуряваш. Защото господаря също го е страх да не си загуби ресурсите, а от там и властта.

Няма ценности, няма морал, това е порочен кръг на порочни интереси, който се върти само от страха. Човешките съдби нямат значение. Правилата и редът губят своята сила да въздават справедливост. Значение има само оцеляването във властта. Защото извън нея чака възмездие. И то справедливо. Или поне така се надявам.

Но в този живот нищо не е нито 100 % черно или 100 % бяло. Така е и със страха. Той може да произведе и нещо положително. Страхът, че този уродлив модел на налагане на различни цензурирани и нецензурирани особи в управлението на страната, може да накара мълчаливите да проговорят. Страхът, че срастването на мафията с държавната и медийната власт и по този начин да ни обрече на десетилетия безпросветен мрак, може да накара хиляди да излязат навън и да заявят с лицата и имената си своето несъгласи. Страхът, че децата им, като пораснат, ще ги винят за мизерното си съществуване, кара хора, отчаяли се преди време, отново да започнат да вярват, че има смисъл и че справедливостта трябва да се защитава.

Страхът руши, манипулира и мачка, но, който използва страх, сам пада от него. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!