fbpx

НОВО

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Игра на страхове

Време за четене: 3 мин.

Винаги съм мислела, че страхът е огромна движеща сила. Страхът може да накара дори мързеливия да пробяга километри в търсене на по-сигурно за него място. Страхът може да превърне най-милия и благ човек в истински звяр. И страхът може да държи някого на власт. Последните години в България са живото доказателство за това.

Страхът е причина, средство и, много често, цел. Разбира се при всеки те са различни. Някои от страх, че ще останат без работа и препитание продават „гарантираното си от закона“ право като гласуват за когото им бъде показано. Други пък от страх, че ще бъдат неразбрани или помислени за глупави, а, недай Боже, и за различни – мълчат. Има такива, които мълчат също от страх, но от страх, че ще секне изворът на охолството и поради вродената си бездарност да правят каквото и да било друго мълчат, за да могат да задоволяват битовите си потребности. Някои от тези мълчат и доста шумно, де – в телевизорите, във вестниците, от парламентарната трибуна мълчат многословно, създавайки труднопоносим хаос от лъжи, измисли и откровени идиотщини.

А мълчанието осигурява комфорта на определени хора, които пък използват страха, за да си осигуряват гласове и мълчание. Защото пък те имат друг страх. Този от срещата с народна любов и признателност. За това се издигат стени, насажда се напрежение и се създават предпоставки за разделение между хората. Така се гарантира устойчивост на пребиваването във властта. Манипулация и пропаганда. Толкова.

Разбира се това са само малка част от примерите за огромната сила на това оръжие, което всеки от нас носи в себе си, но използва по различен начин.

Правиш всичко възможно да провалиш хора, които могат да променят нещата за доброто на цялото общество, имат смелостта и визията за правилните действия, но им липсва разпознаваемост или, примерно, опит. И под прикритието на само декларативната ти помощ ти ги отклоняваш, спъваш и, в някои случаи, опорочаваш. Правиш ги като себе си. И не защото мислиш, че ти си прав, а те бъркат. Не е и от демоничното желание да се бъркаш в съдбите на хората. А просто защото те е страх – от това някой да се окаже по-добър, от това, че не ти ще командваш парада и не ти ще разпределяш порциите. Или защото някой използва страха ти от това да се разбере кой и какъв си наистина, или какво си се договорил с някой някога. Което май е едно и също.

Стоиш във властта от страх. Страхът да не разсърдиш господаря, който навремето щедро те е дарувал и ласкал, с ресурси, придобити чрез някой друг самовлюбен глупак, публични ресурси, които за господаря са най-скъпото и ти си длъжен да му осигуряваш. Защото господаря също го е страх да не си загуби ресурсите, а от там и властта.

Няма ценности, няма морал, това е порочен кръг на порочни интереси, който се върти само от страха. Човешките съдби нямат значение. Правилата и редът губят своята сила да въздават справедливост. Значение има само оцеляването във властта. Защото извън нея чака възмездие. И то справедливо. Или поне така се надявам.

Но в този живот нищо не е нито 100 % черно или 100 % бяло. Така е и със страха. Той може да произведе и нещо положително. Страхът, че този уродлив модел на налагане на различни цензурирани и нецензурирани особи в управлението на страната, може да накара мълчаливите да проговорят. Страхът, че срастването на мафията с държавната и медийната власт и по този начин да ни обрече на десетилетия безпросветен мрак, може да накара хиляди да излязат навън и да заявят с лицата и имената си своето несъгласи. Страхът, че децата им, като пораснат, ще ги винят за мизерното си съществуване, кара хора, отчаяли се преди време, отново да започнат да вярват, че има смисъл и че справедливостта трябва да се защитава.

Страхът руши, манипулира и мачка, но, който използва страх, сам пада от него. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ