НОВО

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Войната на колективно (без)отговорните

Криза е. Този път не финансова, а водна. Недостигът на вода в Перник, а и в други населени места, е на път не просто да вземе главата на един министър и дори да го прати на скамейката на обвиняемите, което само по себе си не се вижда често по родните географски...

Пробабилистично либертарианство

Увод Пробабилистичното либертарианство е ново течение в либертарианската философия, за основоположник на което приемаме Насим Талеб. Той доразвива теории на Фридрих Хайек от икономиката (Heyek, 1945) и Джон Мейнард Кейнс (Keynes, 1921) от теория на вероятностите като...

Коминните филтри: решение или разхищение?

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на...

Преход, прогрес, край на историята

„Провалът на прогреса се дължи не на несбъдването, а на сбъдването на неговите обещания.“"Идеалното общество би трябвало да е гробището на човешкото величие.“ Николас Гомес Давила Политически проституираната идея за „преход“ продължава да бъде често срещана в...

България – страна на езиковите парадокси

Време за четене: 6 мин.
арх. Христо Генчев

арх. Христо Генчев

гост-автор

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и публицист арх. Христо Генчев.

доц. д-р Марин Генчев

доц. д-р Марин Генчев

гост-автор

Завършва медицина 1997 година във Виенския Университет, Австрия където в последствие получава специалност по неврохирургия. Работил е в университетската болница на Виенския Университет, Националните Институти по Здравеопазване на САЩ, УМБАЛ “Александровска”, УМБАЛ “Иван Рилски” и УМБАЛ “Пирогов”. От 2011 година е началник отделение към Клиниката по неврохирургия, Клиникум Идар-Оберщайн, многопрофилна болница към Университета Йоханес Гутенберг Майнц, Германия.

Защо в България на “лявото” викаме “дясно”

София, столицата на Царство България е много пъстро общество. Хората се делят на партии, фракции, на фили и фоби, по икономически и културни интереси. Градския елит е съставен от пришълци от цялата страна. Предприемачите носят заряда на първо поколение капиталисти. Офицерите са минали няколко войни. Децата учат в Американския колеж и други чуждестранни учебни заведения. После следват в Европа. Всички по-значими фигури от обществения живот се срещат в сладкарница “Славянска беседа”.

Всичко това свършва на 9ти септември 1944 г.. В рамките на няколко месеца военния и политическия елит на страната са подложени на жестоки гонения. Научния, търговски и културен елит първоначално запазва позициите си, но лека полека бива изтласкван от обществения живот на страната. Децата на успешните учени, лекари, търговци отраснали през 50те и 60те години на 20 век постепенно биват лишавани от елитно образование, възможност за пътуване в чужбина и най-вече кариерно развитие. Всичко това за сметка на децата на хора свързани с новата власт.

Това създава една консолидирана група от хора, която гради своята идентичност не на постиженията си (не и дават възможност за изява), а на убеждението, че комунистите са им отнели живота който заслужават.

 

Докторската градина в София през 80те години беше кварталът, в който отраснахме. Той беше и мястото където младото поколение на Стара София живееше рамо до рамо с децата на новия управленски елит. В нашата кооперация редом до “старите семейства” живееше заместник министър от правителството на БКП и представителя на България в ООН. Между нас имаше като, че ли невидима преграда. Те бяха във властта, но за разлика от нас, тяхната семейна история започваше през 44-та. Освен това ние бяхме по-свободни. Те бяха “целунали пръстена”. Ние не. Като деца с “буржоазен произход” ние нямахме какво да губим. Ако те от друга страна сгазеха лука, някой партиен другар на бащата можеше да се възползва от случая. И както е в повечето случаи децата в златния кафез искат да са като децата на улицата, а не обратното.

В нашето кротко битие ние се деляхме подсъзнателно на комунисти и на не-комунисти.

Това деление продължаваше и в елитните гимназии където всеки знаеше от коя група е другия. И двете групи успешно “дискриминираха” всички други случайно попаднали сред нас съученици. Деленията от преди десетилетия изчезнаха, и внуците на пъстрата “Стара София” станаха вкупом не-комунисти. А истината е, че групата на не-комунистите беше по-свободна, по-готина, много по-атрактивна и общо взето “по-така”. Всички искаха да бъдат не-комунисти. Интелектуалната вълна от 68-ма година, музиката на Бийтълс, Ролинг Стоунс, Пинк Флойд и Дийп Пърпъл поставят интелектуалния фундамент на тази прослойка. Мислехме, че сме почитатели на САЩ, но не си давахме сметка, че това е само едната страна на медала. Светогледът на консервативна Америка беше напълно непознат.

И така ни свариха промените. Единствената група, която можеше да бъде кадровата база на противниците на комунистическия режим беше прослойката на наследниците на “Стара София”, които бяха дълбоко индоктринирани с идеите на революцията от 1968 г. в САЩ. Освен това поради ограниченията за изява сред тях нямаше истински професионалисти. Нито в бизнеса, нито в други сфери на живота изискващи практически умения.

Липсата на професионална изява имаше и друг много сериозен недостатък. В един свят на конкуренция, професионалните успехи в бизнеса, политиката и приложните науки служат не само за лично обогатяване и слава, но и за отсяване на производителните хора от дърдорковците . Не-комунистите бяха аморфна група, в която дърдорковците не бяха отсяти. Лидерите бяха оценявани според способността им да потвърждават очакванията на мнозинството.

И така промените сварват една аморфна група от интелигентни и хуманитарно образовани хора с убеждения силно повлияни от Уудсток. Една част напускат България, но в София пристигат попълнения от цялата страна. Те всички бързат да се включат не в групата на провалените комунисти, а в перспективната вълна на не-комунистите. И така не-комунистите, които започват да се определят като “не-леви”, т.е. “десни” срещат идеите и парите на международни фондации. Като повечето малоимотни “интелектуалци” те не виждат никакъв проблем за припознаят левите идеи на либералния елит на САЩ. Иронично, но отхвърлянето на “комунистите”, а не на “комунизма” остава в основата на тяхната идентичност. Това и до днес е забележимо в езика ни. Също както ЛГБТ коректните могат да бъдат разпознати по това дали казват “хомосексуални” вместо “хомосексуалисти”, така и не-комунистите могат да бъдат разпознавани по това, че се дистанцират от “комунистите”, а не от “комунизма”. И освен това се описват като “десни”.

Много интересно е да се наблюдава, как този модел за идентичност заразява вълна след вълна от нарцистични парвенюта, които шумят в обществения ни живот.

Тя зарази и чевръстите деца на БКП елита, които побързаха да станат не-комунисти. Ирационалния религиозен фанатик реагира истерично при поставяне под съмнение на религиозните му доктрини. По същия начин съвременния не-комунист истеризира при възможността роднина на кралица Виктория да направи коалиция с БСП. Нима “Левски” и “ЦСКА” могат да направят общ отбор за да се противопоставят на хегемона “Лудогорец”? Тук става въпрос не за убеждения, а за идентичност. Убежденията се менят, идентичността не. Ако не-комунистът подаде ръка на БСП за да реши даден въпрос, той губи своето АЗ. И трябва да търси ново. Прагматизмът, който на страничен наблюдател се струва логичен, за тях е просто е врата към нещо непознато и страшно. Ако минат през нея те може би ще бъдат принудени от реалността да признаят, че земята е кръгла и “комунисти” вече няма. Но ако няма “комунисти”, няма и “не-комунисти”. А това е ужас. Но по-добре ужасен край, отколкото ужас без край.

Време е да опитат. Защото животът е кратък.

 

 

 

[1] Притчата за тримата слуги в ев. от Матей 25:14-30 е великолепен пример за този тип селекция

[2] Не е случайно, че “спортистите” реално поеха страната през 90те. Конкурентната среда в спорта създаде хора далеч по-пригодни за реалния свят от елитните гимназии.

Снимка: Стара София

 

 

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!