fbpx

НОВО

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Кога е създаден македонският език (нови документи)

Представям на вниманието ви документ, намерен в държавния архив на Република Северна Македония в Скопие, от член на българската „Македонска патриотична организация Пирин“ в Чикаго и разпространен от нейния деец Драгомир Богданов. Оригиналният текст е на руски и е...

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании в огромната част от случаите са на загуба, но по-важното е, че винаги имат негативен ефект върху конкуренцията и потребителите. Защо? Първо, за разлика от “частните”, държавните компании винаги могат да разчитат на помощ от бюджета. Те набират...

Как пандемията и извънредното положение повлияха на икономиката и какви мерки бяха взети?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев, както и авторът в платформата Кристиян Анадолиев, гостуваха в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Вижте пълното...

Коронавирусът в Южна Америка

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" на "Военен телевизионен канал". Тема на разговора бе случващото се в Южна Америка. Вижте пълното видео:...

Ало, ало! Говори Си Дзинпин

След преодоляването на кризата с Covid-19 светът ще бъде различен. Този постковид (post-covid) свят ще бъде по-малко глобален и повече регионален. Това е така понеже в него все повече кислород и пространство ще използва Китай, посредством т.нар. модел на...

България – страна на езиковите парадокси

Време за четене: 6 мин.
арх. Христо Генчев

арх. Христо Генчев

гост-автор

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и публицист арх. Христо Генчев.

доц. д-р Марин Генчев

доц. д-р Марин Генчев

гост-автор

Завършва медицина 1997 година във Виенския Университет, Австрия където в последствие получава специалност по неврохирургия. Работил е в университетската болница на Виенския Университет, Националните Институти по Здравеопазване на САЩ, УМБАЛ “Александровска”, УМБАЛ “Иван Рилски” и УМБАЛ “Пирогов”. От 2011 година е началник отделение към Клиниката по неврохирургия, Клиникум Идар-Оберщайн, многопрофилна болница към Университета Йоханес Гутенберг Майнц, Германия.

Защо в България на “лявото” викаме “дясно”

София, столицата на Царство България е много пъстро общество. Хората се делят на партии, фракции, на фили и фоби, по икономически и културни интереси. Градския елит е съставен от пришълци от цялата страна. Предприемачите носят заряда на първо поколение капиталисти. Офицерите са минали няколко войни. Децата учат в Американския колеж и други чуждестранни учебни заведения. После следват в Европа. Всички по-значими фигури от обществения живот се срещат в сладкарница “Славянска беседа”.

Всичко това свършва на 9ти септември 1944 г.. В рамките на няколко месеца военния и политическия елит на страната са подложени на жестоки гонения. Научния, търговски и културен елит първоначално запазва позициите си, но лека полека бива изтласкван от обществения живот на страната. Децата на успешните учени, лекари, търговци отраснали през 50те и 60те години на 20 век постепенно биват лишавани от елитно образование, възможност за пътуване в чужбина и най-вече кариерно развитие. Всичко това за сметка на децата на хора свързани с новата власт.

Това създава една консолидирана група от хора, която гради своята идентичност не на постиженията си (не и дават възможност за изява), а на убеждението, че комунистите са им отнели живота който заслужават.

 

Докторската градина в София през 80те години беше кварталът, в който отраснахме. Той беше и мястото където младото поколение на Стара София живееше рамо до рамо с децата на новия управленски елит. В нашата кооперация редом до “старите семейства” живееше заместник министър от правителството на БКП и представителя на България в ООН. Между нас имаше като, че ли невидима преграда. Те бяха във властта, но за разлика от нас, тяхната семейна история започваше през 44-та. Освен това ние бяхме по-свободни. Те бяха “целунали пръстена”. Ние не. Като деца с “буржоазен произход” ние нямахме какво да губим. Ако те от друга страна сгазеха лука, някой партиен другар на бащата можеше да се възползва от случая. И както е в повечето случаи децата в златния кафез искат да са като децата на улицата, а не обратното.

В нашето кротко битие ние се деляхме подсъзнателно на комунисти и на не-комунисти.

Това деление продължаваше и в елитните гимназии където всеки знаеше от коя група е другия. И двете групи успешно “дискриминираха” всички други случайно попаднали сред нас съученици. Деленията от преди десетилетия изчезнаха, и внуците на пъстрата “Стара София” станаха вкупом не-комунисти. А истината е, че групата на не-комунистите беше по-свободна, по-готина, много по-атрактивна и общо взето “по-така”. Всички искаха да бъдат не-комунисти. Интелектуалната вълна от 68-ма година, музиката на Бийтълс, Ролинг Стоунс, Пинк Флойд и Дийп Пърпъл поставят интелектуалния фундамент на тази прослойка. Мислехме, че сме почитатели на САЩ, но не си давахме сметка, че това е само едната страна на медала. Светогледът на консервативна Америка беше напълно непознат.

И така ни свариха промените. Единствената група, която можеше да бъде кадровата база на противниците на комунистическия режим беше прослойката на наследниците на “Стара София”, които бяха дълбоко индоктринирани с идеите на революцията от 1968 г. в САЩ. Освен това поради ограниченията за изява сред тях нямаше истински професионалисти. Нито в бизнеса, нито в други сфери на живота изискващи практически умения.

Липсата на професионална изява имаше и друг много сериозен недостатък. В един свят на конкуренция, професионалните успехи в бизнеса, политиката и приложните науки служат не само за лично обогатяване и слава, но и за отсяване на производителните хора от дърдорковците . Не-комунистите бяха аморфна група, в която дърдорковците не бяха отсяти. Лидерите бяха оценявани според способността им да потвърждават очакванията на мнозинството.

И така промените сварват една аморфна група от интелигентни и хуманитарно образовани хора с убеждения силно повлияни от Уудсток. Една част напускат България, но в София пристигат попълнения от цялата страна. Те всички бързат да се включат не в групата на провалените комунисти, а в перспективната вълна на не-комунистите. И така не-комунистите, които започват да се определят като “не-леви”, т.е. “десни” срещат идеите и парите на международни фондации. Като повечето малоимотни “интелектуалци” те не виждат никакъв проблем за припознаят левите идеи на либералния елит на САЩ. Иронично, но отхвърлянето на “комунистите”, а не на “комунизма” остава в основата на тяхната идентичност. Това и до днес е забележимо в езика ни. Също както ЛГБТ коректните могат да бъдат разпознати по това дали казват “хомосексуални” вместо “хомосексуалисти”, така и не-комунистите могат да бъдат разпознавани по това, че се дистанцират от “комунистите”, а не от “комунизма”. И освен това се описват като “десни”.

Много интересно е да се наблюдава, как този модел за идентичност заразява вълна след вълна от нарцистични парвенюта, които шумят в обществения ни живот.

Тя зарази и чевръстите деца на БКП елита, които побързаха да станат не-комунисти. Ирационалния религиозен фанатик реагира истерично при поставяне под съмнение на религиозните му доктрини. По същия начин съвременния не-комунист истеризира при възможността роднина на кралица Виктория да направи коалиция с БСП. Нима “Левски” и “ЦСКА” могат да направят общ отбор за да се противопоставят на хегемона “Лудогорец”? Тук става въпрос не за убеждения, а за идентичност. Убежденията се менят, идентичността не. Ако не-комунистът подаде ръка на БСП за да реши даден въпрос, той губи своето АЗ. И трябва да търси ново. Прагматизмът, който на страничен наблюдател се струва логичен, за тях е просто е врата към нещо непознато и страшно. Ако минат през нея те може би ще бъдат принудени от реалността да признаят, че земята е кръгла и “комунисти” вече няма. Но ако няма “комунисти”, няма и “не-комунисти”. А това е ужас. Но по-добре ужасен край, отколкото ужас без край.

Време е да опитат. Защото животът е кратък.

 

 

 

[1] Притчата за тримата слуги в ев. от Матей 25:14-30 е великолепен пример за този тип селекция

[2] Не е случайно, че “спортистите” реално поеха страната през 90те. Конкурентната среда в спорта създаде хора далеч по-пригодни за реалния свят от елитните гимназии.

Снимка: Стара София

 

 

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ