НОВО

Какъв е българският интерес в ЕС

Какъв е българският интерес в ЕС? Придава ли модерният консерватизъм алтернатива във ВМРО? Гости в студиото на "Свободна зона с Георги Коритаров" бяха Ангел Джамбазки и Критиян Шкварек – кандидати за евродепутати. Вижте видеото:...

Целият свят се оглежда в един български касов апарат

Не че няма дясно. Просто по някаква причина не е модерно. Днес най-дясната страна в света е комунистически Китай. Защо дясното не е модерно? Защото хората не обичат да чуват, че трябва да се трудят, да мислят, да се борят и да се мъчат, а предпочитат да им напяват в...

За споделеното родителство

В съвременното общество все повече деца растат в разделени семейства. Разводите са доста по-често явление в сравнение с преди 2-3 поколения, двойки в съвместно съжителство също се разделят, а трудовата миграция води дотам, че съпрузи се принуждават да живеят далеч...

Апетитът на британските консерватори към революция и контрареволюция

През юни 2016 г. Великобритания гласува с референдум да излезе от Европейския Съюз. Макар и напълно безкръвен, този резултат беше революционен по британски. Въпреки предупреждения, които съм чувала и от британски, и от български консерватори, че това се е очаквало, аз...

Напрежението между САЩ и Иран: Ще има ли ескалация и как ще се отрази на света?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" д-р Мартин Табаков гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Гост също бе международният анализатор Яшар Абдулселямоглу. Тема на разговора бе покачващото се напрежение между САЩ и Иран. Според Абдулселямоглу...

Венецуела като точка на геополитическо противопоставяне

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военен телевизионен канал с водещ Евгени Кръстев. Тема на разговора бе продължаващата криза във Венецуела. Вижте пълното видео:...

Кампанията за евроизборите

Журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и политологът Страхил Делийски гостуваха в предаването "Всичко коз" по Канал 3 с водещ Мая Костадинова. Те оцениха тезите в кампанията за Европейски избори 2019 - в Европа и у нас. Вижте пълното...

Какво трябва да се промени за да сме щастливи в ЕС

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "#Европа" по БНТ. Тема на разговора бе бъдещето на Европейския съюз и проблемите, пред които той е изправен. Гост също бе директор на фондация "Силна Европа". Вижте пълното...

ВЕИ революция ли? Не, газова!

Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление. През...

Освирепелият феминизъм

Две новини от последните дни ми дадоха повод за написването на тази статия. Едната е решението на Спортната комисия на щата Калифорния да суспендира боксовия лиценз на Кубрат Пулев заради прословутата целувка с репортерката Дженифър Равало. Другата е петицията на...

“Свидетелства за прехода” – обзор

Време за четене: 38 мин.

“Гражданинът е добре, когато обществото, от което е частица, следва своя път на развитие. Истинският гражданин не може да бъде добре, когато Отечеството му загива. Каквото и да може да постигне за себе си, когато средата около него е в упадък, нейната мрачна сянка ще забулва живота му, също и този на неговите деца и внуци. Наистина има и такива, които просперират и в концлагер, както пише Джеймс Клавел. Не съм от тях. Не мога да бъда щастлив в нещастно обкръжение. “

Иван Костов, “Свидетелства за прехода”

За автора

Иван Костов е най-митологизираната фигура на прехода. Реакциите на неговата политика и личност са винаги полярни, защото той символизира ножа на реформите, които отрязаха тумора на комунизма от българската икономика и спасиха страната. Това причини разкъсване, което не е заздравяло и досега. Преходът остави травма у обществото и го раздели завинаги. Тези, които не се приспособиха, умело бяха манипулирани да фокусират чувствата си върху този, който причини болката им, вместо тези, които причиниха бедността им.  В днешно време е невъзможно да се води рационален дебат по нито една от важните теми на прехода – икономическите кризи, пенсиите, приватизацията, съдебната система, защото страстите са твърде горещи и са концентрирани върху един човек. Сякаш и най-интелигентните хора спират да разсъждават, когато трябва да се говори трезво за близката история. Изсипват се твърдения и аргументи, които не само, че могат лесно да се проверят, но и са абсурдни още на първи прочит – като съсипването на предприятията 1997 г, които бяха фалирали и определени от Виденов за ликвидация, като обвиненията за най-високата корупция ( във времена, в които тя е най-ниска – Фиг.1). Един от най-забавните митове е, че деноминацията на лева причини намаляване на доходите – 30 000лв пенсия и 3000лв на кг за сирене се превърнаха в 30лв пенсия и 3кг сирене. Устойчивостта на този мит се дължи на слабото образование в България, която има най-малко часове по природни науки в училище и това се отразява финансово – върху рисковете, които хората поемат поради незнание кое е твърде добро, за да е истина (високите лихви по депозити, печелившите системи на футбол, „сигурните“ бързи печалби). Имам личен спомен как успях да разубедя моята баба да инвестира парите си в пирамидата LifeChoice, защото предлаганата от нея лихва от 15% бе нереалистично висока.


Фигура 1. Корупционен ранг на България (по-предно място означава по-ниско усещане за корупция)[i]

Нарупаните митове и легенди пречат на рационалния дебат и спокойното отношение към личностите на прехода, поради което и той не може да завърши. Страницата не може да се затвори, преди книгата да се прочете. Първият том на тази книга на прехода се  нарича „Свидетелства за прехода“ и е написана от Иван Костов. Тя показва както субективен прочит на историята, така и обективни данни, които читателят може да интерпретира в опит да установи истината, ако може да ги чете и разбира.

Професионална квалификация

Ще се връщам много пъти на темата за модела(ите), които бяха следвани по време на прехода. Причината е, че това е моят начин да разбирам и да действам. Имам подготовката и нагласата да моделирам системи. И преди почти половин век съм бил един от първите, които са го правили. Навремето това се наричаше кибернетика, без разбира се, да се имат предвид системите с изкуствен интелект. Много интересно и вълнуващо е предизвикателството да бъде точно описана математически една голяма система. Да бъдат формирани отделните ѝ структури и техните функции. Да бъдат намерени динамичните ѝ уравнения. Накрая всичко да заработи със своите информационни потоци и отношения, да доказва, да прогнозира, да наподобява реалността. Това е основен подход за разбирането на все по-сложния ни заобикалящ свят.”


Иван Костов, “Свидетелства за прехода”

Много хора твърдят, че Иван Костов е икономист, преподавал политикономия в УНСС. Това е вярно – Иван Костов е преподавал политикономия и е написал студия върху Маркс, заради която го отстраняват от живота на катедрата и три години го тормозят, за да напусне местоработата си. Това го кара да предприеме мерки – започва обучение по математика в Софийския Университет. Там търси и намира закрила от светила в българската икономика – акад. Евгени Матеев и проф. Иван Илиев. След техния съвет Костов печели втори и после трети конкурс и се премества в Техническия Университет в София. Там отново започват проблемите, след негови критики на икономическата политика на Тодор Живков. Образуват му и досие[ii], Държавна Сигурност прониква в дома му, следи го и събира информация от колеги. Защитават го доц. Алекси Алексиев и проф. Саркис Саркисян. Това обаче предопределя пътя му далеч от партийното членство.

Завършва магистратура в секция „Математическо моделиране и числен анализ“ на Института по математика на БАН, с дипломна работа върху модел на оптималния растеж, свързан с работата на Джони Фон Нойман и Василий Леонтиев. Дисертацията му е върху икономическия растеж и прилага за пръв път у нас факторния анализ (статистическо моделиране при множество зависими помежду си предиктори, каквито има много в икономиката като заетост, безработица, ръст или спад на населението и други). Дисертацията включва и първата у нас оценка на БВП на България, като за целта Костов е програмирал на Фортран и APL.

Квалификацията на Иван Костов до 1990 е солидна – това е едновременно математик и икономист, с разбиране за работата на системите и системен подход в управлението. Това е добра основа за всеки един управляващ, тъй като съвременният свят има нужда не само от политици.  Това са неговите силни страни до 1990-а – другите ще се изграждат по време на прехода, което е една от причината за допуснатите грешки (политическата подготовка е добра най-вече при политическите офицери от ДС). Математическото образование, системното и вероятностното мислене, умението за моделиране на процеси (физически или икономически), са жизненоважни и изключително подценявани сред елитите на много държави. Единици са управници като Тачър (инженер-химик), Меркел (доктор по квантова химия), Рейгън със съветници като Шелинг. Както Леонардо да Винчи казва

„Никое човешко изследване не може да се нарече истинска наука, ако не може да бъде демонстрирано математически.“

„Този, който не разбира висшата сигурност на математиката, се върти в объркване.“

Върховната сигурност на математиката е враг на всяка идеология и хапче за пробуждане от най-висша инстанция. Неслучайно в досието на Иван Костов  е записано това:

акцентирано е върху използване на математически средства, което води до игнориране мирогледното и идеологическото съдържание на политическата икономия“

Режимът до 1989 е подозрителен към квалифицираните хора и наказва критичното мислене и особено смелостта – все необходими условия за успешно управление на държава и постигане на устойчив ръст в икономиката. Държавата има своята роля в това, както показва опитът на Германия след войната[iii] – и както показва и нашият опит от прехода. Управлението на държава е управление на множество свързани помежду си системи, като правосъдна, банкова, образователна и др. То не е въпрос на аритметика и често решенията не са тривиални и очевидни. Пример за това  увеличаването на основния лихвен процент при правителството на Димитър Попов за ограничаване на инфлацията (до 45%):

“Лихвените проценти пряко засягат кредитирането и заемането, тъй като по-високите лихвени проценти правят обслужването на кредитите по-скъпо. С промяната на лихвените проценти Федералният резерв се опитва да постигне максимална заетост, стабилни цени и добро ниво на растеж. С намаляването на лихвените проценти потребителските разходи нарастват и това от своя страна стимулира икономическия растеж, който може да стимулира инфлацията. Централната банка също иска да запази растежа под контрол, тъй като прекомерният икономически растеж всъщност може да бъде доста пагубен. В една крайност една икономика, която расте твърде бързо, може да изпита хиперинфлация, което води до проблемите, които споменахме по-рано. В другата крайност една икономика без инфлация е в застой и може да изпита дефлационна спирала. Правилното ниво на икономически растеж, а оттам и инфлацията, е някъде по средата. Работата на Фед е да поддържа този деликатен баланс. Затягането или увеличаването на лихвените проценти се опитва да преодолее бъдещата инфлация. Облекчаването или намаляването на процента има за цел да стимулира икономическия растеж.”[iv]

Този тип процеси с обратна връзка е невъзможно да се разберат добре без математичко моделиране и системно мислене.  Фактите и логиката (научната методология на Аристотел) и тук трябва да отстъпят на теорията и експеримента (методологията на Галилей и Нютон). Поради тази причина Иван Костов е отлично квалифициран за основната работа, която му се налага да върши в три правителства – управлението на държава в преход от планова към работеща пазарна икономика основана на частната собственост; от шурокрация към меритокрация; от тоталитаризъм към демокрация. Това е и преход от азиатски феодализъм към егалитарно общество с върховенство на правото (път, който не сме извървели все още) с всичките му недостатъци на замяната на авторитаризма с пълната липса на авторитети.

За книгата

Това не са типичните мемоари на политик, нито чисто научен труд, въпреки стотиците данни и референции в нея. Не е списък от обвинения и оправдания, нито сух анализ отстрани. Стилът е стегнат, с къси изречения, прости и ясни обяснения, но въпреки това изисква определено ниво на грамотност, за да се разбере. Разказът е от първо лице и е биографичен, но и работен отчет на една от най-значимите фигури на прехода и ключов участник във всички реформи, правени през деветдесетте години. Обхванатият период е 1989-1999. Началната точка е внезапното рухване на комунизма (крехък режим, както би казал Талеб), а крайната е поканата за членство в ЕС, и падането на визите за България. Той не обхваща всичко, направено от правителствата, които Костов оглавява или, в които взима участие – няма ги годините 2000 и 2001-ва, въпреки, че се докосва до тях в спомените си. Тези две години са преходни точки, в една от които България напуска желязната завеса и става за пръв път в историята си част от Запада. Това включва и Косовската криза, с която България плаща за членството си в НАТО, за което получава покана през 2002-ра година.

Книгата има съдържание, бележки под линия, речник на съкращеенията и е оформена и добре структурирана. Много важни за читателя са две приложения към нея. Първото е списък със споразуменията с МВФ по години, които показват ролята на фонда за спасението на България от фалита по време, в което Европа не ни подава ръка – нашият държавен дълг не е редуциран като този на Полша. Подобна роля имат и САЩ, от които идва безвъзмездна помощ,  с която да посрещнем тежката цена на натрупаните от Тодор Живков дългове.

Второто приложение дава конфликта в Косово по дати, както и участието на България в него. Оттам могат да се направят горчиви изводи за неадекватността на тогавашната администрация на демократите в САЩ към реалностите на Балканите, описана и в самата книга, за което ще пишем по-нататък в обзора, а тук ще дадем един пример:

„6 април – Строуб Талбот дава публични уверения, че НАТО не са поискали коридор през България и такова искане няма да бъде направено

18 април – НАТО иска неограничен достъп до въздушното пространство на България“

Книгата е разделена на седем глави, първите пет са подредени хронологично, за всяко правителство на прехода – Димитър Попов, Андрей Луканов, Филип Димитров Любен Беров, Жан Виденов, Иван Костов. Последните две се отнасят само до неговото управление с ОДС и БЗНС-Народен съюз – за борбата с рецидивите на комунизма и за макроикономическата стабилизация. Във всяка глава има подробности за положението на страната и управлението ѝ, които малко хора помнят, а някои са и неизвестни до момента за публиката – като вътрешните проблеми и особености на СДС през всичките му разпадания и метаморфози. Историята на СДС е от особена важност за днешните десни политици, влезли в навика на повторение на старите грешки и произвеждащи подобни лоши резултати с една разлика. Този път държавата е на стабилна основа и е много по-трудно тя да се фалира и унищожи от корумпирано или комунистическо управление. Причината е в нещо от кухнята на БСП, които избирателите ѝ не знаят – партията е знаела много добре какво трябва да се направи, за да се оздрави икономиката на страната. Приватизация, връщане на земи, ново данъчно и счетоводно законодателство, спиране на порочните практики на спасяване на фалиращи държавни предприятия, затягане на разходи за заплати и пенсии и т.н. Знаели са, но не са искали да платят цената. Това е морален проблем, а не липса на квалификация. Затова и досега странно, но много от членовете (не гласоподавателите) на БСП уважават Иван Костов, защото той направи това, което те нямаха волята да изпълнят и събра цялата омраза на всички пострадали от комунизма и цената на реформите.

Тези и още много други „пикантни“ подробности са подкрепени с данни, които представляват интерес за всеки историк, политик и икономист, но и за обикновените хора, особено тези със собствен бизнес. Костов не пести критиката си както към политическия опонент, така и към свои бивши съратници и лидери на опозицията. Субективността в нея обаче е сдържана, тъй като е лишена от силни емоции и подкрепена с данни. Ролята на Жельо Желев и на Петър Стоянов няма да се понрави на мнозина от техните почитатели, въпреки, че авторът се е постарал да отрази и приносите им в реформите. Президентът Желев се откроява като върл противник на икономическите реформи, които дори БСП са знаели, че са правилни и са се подготвили, но не са посмели да изпълнят. Ролята на Ахмед Доган и неговото лавиране в полза на Русия през деветдесетте, може да не се понрави на гласуващите за „проатлантическото“ ДПС. САЩ и техните привърженици може да не са щастливи от разкритията на приятелските визити на Джймс Пардю на събития на Мултигруп, нито на техните опити за намеса във вътрешните ни работи през 1997-1999. Монархистите могат да изпитат горчивина от връзката между Илия Павлов, Ахмед Доган, Русия и бившия цар Симеон II. Костов никога не се е стремил да е „приятен“, само да е честен с фактите, които знае.

Много от проведените реформи са обяснени и обосновани в тази книга, но не всички. Определено се усеща липсата на 100-200 стр за здравеопазване, за законодателството, за образование и инфраструктура, цялото изграждане на несъществуваща държава от нулата. Държава без полиция на улиците и с мутри, изпълняващи ролята на охранители на бизнеса. Държава без финансови резерви и пенсионни фондове, без данъчни закони, без правила и на пътя на повторния фалит и мораториум върху дълга. Целта е книгата да бъде достатъчно сбита форма на разказ, за да могат повече хора да я прочетат, но ще има нужда от втори том и то дори само за периода 2000-2002, завърващ с поканата за членство в НАТО.

За икономиката на прехода

Първо правителство на Андрей Луканов

“Запомнил съм един изненадал ме тогава разговор в кафенето на НС. Веднъж Луканов се приближи до нашата маса и афектиран от нещо отпреди това, се включи непоканен. Говорехме за връщането на земята. Той бе категорично против. Използва странен битов аргумент, обръщайки се към мен. „Чакаш да ви върнем земята в Драгалевци и да станете богаташи. Това няма да стане. Никога!“ Така и не разбрах откъде знае за наследствените земи на фамилията на съпругата ми. Заканата му почти се изпълни. Бе загубено много време, в което, след връщането им от поземлената комисия, 28 дка регулирани парцели бяха присвоени от други хора.”

Първото правителство на Андрей Луканов обявява мораториум върху изплащането на външния дълг и с това и фалита на България. Оценката на Иван Костов за периода е „Национална катастрофа“. Оценката му за екипа на Луканов е, че е съставен от способни финансисти и икономисти, които не са искали да поемат отговорност, както и самата партия. Искали са коалиция със СДС, за да прехвърлят вината за състоянието на страната и за цената, която трябва да се плати за радикалното преустойство на икономиката и обществото, наречено  от него “реформи“. Ситуацията, той описва, като цитира свое писмо до акад. Евгени Матеев, негов преподавател, отрекъл се от ученика си под натиск от БСП. Липсва гориво за осигуряване на енергийната система на България, има режим на тока още от ранната есен, преди пиковото зимно натоварване. Масова емиграция от над 500 хиляди души, тълпите от възрастни хора, хранени от милостиня пред св. Александър Невски,  спрени операции в болниците заради недостиг на кръв и медикаменти, опашки от ранна сутрин за дефицитни стоки от първа необходимост.

Първото правителство на Андрей Луканов пада бързо и е заменено от второ негово правителство (след 21.09.1990), докато е мандатът на седмото Велико Народно Събрание.

Второ правителство на Андрей Луканов

Второто правителство на Андрей Луканов управлява извънредно кратко – по-малко от три месеца. Още на третия ден България става член на Международния Валутен Фонд, за да получи помощ за справяне с дълговата криза. Правителството на Луканов, обаче не прави никакви опити да започне стабилизационни мерки. Приетата от 9-тото Народно Събрание Програма за излизане от стопанската криза не е изпълнявана. Тя включва пакети от закони за цялостна икономическа реформа, за преструктуриране на пазара, спиране спада в производството, увеличаване на износа срещу свободно конвертируема валута. В България има голям дефицит на чужда валута, срещу което Луканов не прави нищо. През това време Великото народно събрание се занимава с второстепенни или дори вредни мерки – борба със спекулата или недалновидното според Костов закриване на Комитета за държавен и народен контрол, инициирано от СДС. Вместо приватизация, ВНС развива и изменя Указ 56, натоварвайки го с всевъзможни различни роли – фирмено законодателство, данъчно облагане, държавно регулиране и др. Този Указ 56 е в основата на източването на държавните предприятия 1990-1996-а година така, че да са в състояние на фалит по време на касовата приватизация след 1997-а.

През този период Иван Костов е председател на икономическата комисия в 7-то ВНС. Там подготвя закон за счетоводството, с който се възстановява институа на дипломираните експерт-счетоводители, закон за сметната палата и за статистиката. Дотогава българската счетоводна система е различна от западната и експертите на МВФ нямат база за сравнение и възможност за ориентиране в данните, с които разполага държавата. Костов работи и по Търговския закон, за да се постави икономиката на основата на частната собтвеност. Всички тези закони влизат сила през 1991-ва, когато управлява правителството на Димитър Попов.

Димитър Попов

“В понеделник на 1.02.1991 рано сутринта в кабинета ми се обади Ана Иванова, моята класна отпреди 24 години в 18 СПТУ (Уилям Гладстон). Обади се за кратко – да ми даде кураж. Запомних: “Не се бой, Иване. На прав път си. Няма да отстъпваш!”. Тя преподаваше по физика. Бе един от авторите на учебника за средните училища. Често бягах от час да играя баскетбол. Имах конфликти с учителя по физкултура. За да ме вкара донякъде в ред, в продължение на 2 месеца, класната ме изпитваше всеки път, когато имахме час при нея. Започнах със слаб (2) и минах по скалата с минуси, плюсове и половинки през всички оценки. Остави ме на мира, като ме докара до 5 и 1/2. Още когато бях зрелостник, твърдеше, че трябва да се занимавам с обществени науки… Нейното човешко отношение, нейната съпричастност, това, че ме намери и се обади, още ми дават кураж и убеденост, че българите заслужават себеотрицание от своите политици.”

БСП успешно реализира политическата си цел да направи коалиционно правителство със СДС, което да поеме вината за икономическите проблеми и необходимите, но болезнени спасителни промени. Костов посочва, че плод на тази компромисна коалиция е реабилитирането на политическите затворници и определен срок от две години за връщането на тяхната собственост. Амнистията е частична, не обхваща жертвите на Народния Съд и „над 25 хиляди избити без съд и присъда през есента на 1944 г.“.  Любен Беров е разказал на Иван Костов за собственото си свидетелство – като войник е охранявал долината под Черната скала над Боровец. Видял е как са карали хората и са ги хвърляли от скалата. Трябвало е да пази роднините да не потърсят телата им. Тези хора по думите на Костов не получават нищо от първото коалиционно правителство на СДС и БСП.

Костов е бил категорично против подобно коалиционно правителство и е предупредил, че то ще е под контрола на парламентарното болшинство на БСП (само комунистите имат болшинство, а другите – мнозинство). Действията на правителството ще са в условия на неразграден апарат в местната власт, съдебната власт, полицията и т.н. Такова правителство ще лиши страната от опозиция и БСП ще го използва, за да прехвърли своята вина върху СДС. За съжаление той не е бил чут и правителството е съставено. Избират го  за министър на финансите само с 2 гласа разлика  – 164 „за“ и 162 „против“. Това е пример за Фортуна в действие.  Съвсем малко е трябвало, за да не стане той министър на финансите и икономическата криза да продължи до днешното състояние на Венецуела. Бюджетът на страната през 1991 е само 4.8 млрд долара, а през 2018 за сравнение – 25 млрд долара – пет пъти по-висок. Страната е във външноикономическа изолация поради спрените плащания по дълговете, няма никаква конвертируема валута, оттам, никакви възможности за внос на стоки. Ситуацията в страната, Костов е моделирал и предсказал, в „Хороскоп за годините на реформата“,  от 9.04.1990, във вестник Екополитика (той е поканен именно от зелените в политиката):

„Ще започне да се деблокира излишната работна ръка. Повече от една трета от заетите ще бъдат принудени да сменят работата си, да се преквалифицират, да останат временно безработни. Ще се ускори двойно и тройно инфлацията“.

Когато това се случва и към липсата на стоки от първа необходимост (няма валута, няма внос) се добавя и галопиращата инфлация, депутати от СДС като Петър Дертлиев и Стефан Савов го обвиняват и му искат обяснения, като още тогава създават рефрена „Костов е виновен“. Никой не е бил подготвен за ефектите на прехода, за големия шок, в който страната влиза поради непосилните плащания по дълговете, натрупани от Живков. Въпреки всичко, Костов започва активно работа в това правителство, запазвайки предишния министър на финансите Белчо Белчев, тъй като по това време той има добри макроикономически познания, но не е финансист. Паралелно на спешно развилото му се образование по счетоводство и финансова статистика, той прави и новите закони, тъй като българските не отговарят на Западните стандарти, което е двойна преквалификация. Постига го с огромен труд и упоритост, благодарение на подготовката си и по математика ( това е оценка на автора на обзора, не на Иван Костов).

Проблемът с външния дълг не е само размерът му – взимано е било безконтролно и безразборно, а зад обобщените числа, с които се запознават Костов и екипът му стоят много мрачни тайни, чакащи и досега своите изследователи. Преговорите с кредиторите са трудни – те поставят условия за икономически реформи на страната, ориентирайки се по данните от МВФ и МВБР (Международната Банка за Възстановяване и Развитие).  Както Костов пише, България е загубила своята самостоятелност да избере начина на своя преход. Без изпълнение на тези условия няма да има достъп до валута и оттам, няма да излезе от спиралата на фалита. В книгата има много интересни подробности за самите преговори и дълговете, за желаещите да прочетат нелицеприятни за Запада детайли.

Либерализацията на цените  Костов прави, за да се спре изкуственото задържане на стока от продавачите (когато цената е под равновесната се създава дефицит на стоки). То води до Лукановите опашки от 4 сутринта за кисело мляко. След либерализацията огромна парична маса залива малкия пазар на стоки и предизвиква огромна инфлация – над 200% ръст на верижния индекс за февруари и още един път и половина (150%) през март. Потенциалът за увеличаване на потребителските цени според Венцислав Антонов е бил общо за 1500% или 15 пъти. Това е реалността, прикривана от БСП и БСКП с изкуственото връзване на цените (онези ниски цени, за които хората сега мечтаят). Причината е в излишното количество пари, надхвърлящи много своето покритие. Курсът на долара скача от 2.98лв на 28.25 лв за долар.  Другите средства за борба с инфлацията по това време са увеличаването на основния лихвен процент, стигнал до 45% през февруари 1991 г ( защо това работи, обяснихме по-горе в обзора). Тежкото положение се вижда и по това, че бюджетът на страната за 1991-ва година е преправян пет пъти, а завършва с 24.4% дефицит. Сега границата за дефицита е до 3% и повече е сериозен проблем, следи се от Еврокомисията. Лихвените плащания са 31.4% от бюджета, а при дълговата криза на Гърция след 2008-а, плащанията им са били само 7%, за които те проплакаха цивилизационно и елинистично, докато им редуцират дълговете. На България дългове не се редуцират. Западна Европа показва двойно отношение – това, което прави за Полша, не прави за България. Нашите дългове само се разсрочват. В тази ситуация единствено САЩ и МВФ помагат на България да се измъкне от кризата, от която не би могла да излезе сама. За цялата 1991 г, подкрепата е  345.6 млн долара.

При правителството на Димитър Попов са приети законите за връщането на земите, за да може заедно с подготвения от Иван Костов Търговски закон да се появят стабилни частни стопански субекти и да започне истинската пазарна икономика да работи. За съжаление този закон е така направен, че връщането на земите започва при Филип Димитров и има катастрофални последици върху кооперативите. Не само връщането е важно, но и начинът на връщане, довел до разпад на ТКЗС, при който земеделието става неизгодно (то е рентабилно САМО при коопериране). Тук Иван Костов свидетелства, че този Закон за собствеността и земеделските земи е приет от болшинството на БСП, с което е изстреляно „поразяващото торпедо срещу разпадащия се кораб на българското земеделие“. Законът е така направен, че ТКЗС-тата е трябвало да произвеждат, без да имат никаква сигурност, че те ще приберат продукцията си, без да има нищо за самите тях – собствениците могат да си тръгнат по всяко време, взимайки и земята и целия добив. Това създава агентски проблем, при който интересите на кооперацията и на индивидите се разминават и ефективно унищожава кооперативното дело. Дебело следва да се подчертае тук, че всички проблеми с връщането на земите са създадени от седмото Велико народно събрание и отговорна е партията БСП, а не както е запомнол народът Филип Димитров. Народът не разбира от разделението между властите и от това, че правителствата изпълняват приетите от парламентите закони. Филип Димитров също има правителство на малцинството,  каквото има и Димитър Попов, при когото отново СДС не е мнозинство.

За управлението на Димитър Попов и своята работа Иван Костов е изписал много и подробно, което тук не може да се предаде изцяло. В книгата има не само данни, но и много неща от кухнята на политиката и тъмницата на историята. Важно е да се уточни, че това правителство не успява да спре спада на БВП ( с 16%! Спрямо 1990 и 24% спрямо 1989), нито хиперинфлацията и това става едва при Филип Димитров. Общата инфлация на основната кошница за годината е 473%. Политиката успява единствено да намали ръста на инфлацията, но не и да я спре. Спадът на средната заплата е 29%, а на пенсиите – 38%. Причината е, че все още няма истинска пазарна икономика и сериозен процент частна собственост (процесът на връщане на земите реално стартира по-късно и по грешен начин). Средствата в тези условия за контрол на инфлацията са именно задържането на доходите, лихвения процент и либерализацията на цените.  Те не са достатъчни, а първото е и изключително непопулярна мярка.

Филип Димитров

“За незапознатите – под приватизация се разбира само регламентираният от законите на страната процес. Комунистическото раздържавяване в България, започнало с Указ N56 за стопанската дейност, създаде прослойка, която оказа силна съпротива на реформите и особено на приватизацията, тъй като тя единствено можеше да сложи край на техните злоупотреби. Наред с опитите си да създаде пазарни субекти, първото демократично правителство се опита да спре това първоначално натрупване на капитали с посочения закон за приватизацията. След свалянето на правителството приватизацията бе саботирана от тази прослойка.”

Оценката на Иван Костов за ситуацията при управлението на коалиционното правителство на Димитър Попов е, че възможности за радикален и бърз преход като шоковата терапия на Лешек Балцерович в Полша не е имало. СДС и президентът Жельо Желев са направили каквото са могли в условията на парламентарно малцинство, без да имат законодателната инициатива.  Жертвали са себе си, за да стартират реформите и СДС се разпада поради това. Седмото ВНС е държано от БСП и то създава конституцията, която по не е подписана от 39 депутати от СДС, защото „осигурява ненаказуемоста на главните виновници за националната катастрофа.

В книгата има подробно описание на причините за разпада на СДС. До 1994-та година Костов участва само като експерт и не е в Националния Координационен Съвет, който е една хлабаво свързана мрежа от мириади партии. Една част десния калейдоскоп – Народен Съюз, БСДП, „Екогласност“ и други се примиряват с неспазването на коалиционното споразумение от страна на БСП и блокирането на реформите, въпреки прогнозните резултати за победа в предсрочни избори. Те и декларират, че не желаят СДС да се превърне в единен политически субект. Цялата история с разкъсването на СДС между монархисти и републиканци, между реформисти и просто антикомунисти е твърде дълга за този обзор, но е от изключителна важност за съвременния десен политик, който повтаря същите грешки от началото на прехода. Някои, като Стоян Ганев искат да предизвикат парламентарна криза през правителствена – Костов да си подаде оставката. Това няма как да даде ефект при огромното мнозинство на БСП в Седмото ВНС. Някои депутати се борят изцяло политически срещу БСП, докато други като Костов виждат като неотложна необходимост спасяването на страната от катастрофата. Разпадналите се десни формации закономерно остават малцинство и в следващото обикновено народно събрание, в което формират правителство на малцинството, с премиер Филип Димитров и подкрепено опортюнистично от ДПС с посредничеството на Желю Желев. Той незабавно стартира декомунизацията, със закон, с който се отнема имуществото на БСП/БКП и нейните сателити. Законът на Илко Ескенази остава единствената стъпка по декомунизацията, която така и не е довършена при Филип Димитров и досега. Реакцията на БСП е заплахата на Нора Ананиева:

„Надявам се, че тази историческа сметка, която вие днес направихте, ще платят вашите деца и внуци.“

Първата кампания на БСП срещу Иван Костов датира от началото на управлението на Филип Димитров. БСП пуска марки със стойност 5 до 50лв с призив да бъдат изпратени на министъра на финансите. Вестник „Дума“ публикува призива със снимка на Костов с нарисуван на не пречупен кръст. Заваляват марки и изрезки от снимката в неговата поща, както и много заплашителни писма. Домът му става обект на кражби и влизания със взлом.  Създава се и клеветата „Сапио.“ Костов освобождава фондацията по изключение от митни сборове за внос на копирни машини за издаване на Библията. Поискалият това изключение Христофор Събев не го придвижда по надлежния ред и то няма правна сила. Фондацията използва това освобождаване без да е издаден редовен документ от Главно Управление „Митници“, с което документът за освобождаване е невалиден. Вместо копирни машини започват да внасят акцизни стоки. Никакво престъпление не е извършено от министъра на финансите и двама прокурори – Иван Татарчев и Никола Филчев извършват проверки, които правят същото заключение. Софийският Градски Съд също се произнася, че министърът на финанисите не е упражнил правото си по чл. 50, ал.2. Върховният Касационен Съд оставя без разглеждане жалбата на Фондацията. Престъпление не е извършено, щети на държавата не са нанасяни, закони не са нарушени. Фондацията не е освободена от митни сборове. Цялата афера е просто поредната кампания в медиите, които създават изкуствена реалност за избирателите. Нужно е Костов да е виновен за нещо, за да не са виновни БСП.

Един от големите успехи на правителството на Филип Димитров е асоциирането на България към Европейските икономически общности (ЕС в зародиш), въпреки, че дори историците го приписват на Любен Беров. Преговорите на България са тежки, общностите търсят своя интерес – а той е да разширят пазара за своите стоки и най-вече те да спечелят от него. Европа никога не се е откъсвала съществено от реалполитиката, която така критикува у Путин. Споразумението е подписано през декември 1992-ра, преди смяната на правителството. В него има специална защитна политическа клауза само за България, даваща право на спиране на втория, 10 годишен етап. Нямат доверие за осъществяването на прехода у нас и се оказват прави. След България всяка следваща държава се налага да подписва тази клауза, която става известна като „клаузата България“.

Това е вторият наистина стратегически резултат за страната, след споразуменията с МВФ при Димитър Попов. Третият е преговорите за ЕС, а четвъртият е поканата за НАТО. И четирите са станали в правителства, в които ключова роля играе Иван Костов. Финансов министър в първите две, премиер и министър на държавната администрация в третото.

Икономическите мерки също се предприемат в тези три правителства. Правителството на Димитър Попов започва реституцията, а това на Филип Димитров я продължава с няколко закона, които реално връщат ателиета, магазини, работилници и други на техните истински собственици. Връща се и земята, макар и минирана от Седмото ВНС.  Реституцията на национализираните земи, свързани с предприятията се бави по съдебен път до 1996-1995-а. Това забавя приватизацията и дава извинение на Беров и Виденов максимално да я отложат, с което и драстично се забавя икономическата стабилизация на България. Един от големите икономически уроци на тази книга е, че не Валутният Борд, а функциониращата пазарна икономика стабилизират страната и я поставят на прав път.  Дължи се на неприкосновената частна собственост благодарение на реституцията и приватизацията – двете най-мразени думи в българския език.

Правителството на Филип Димитров приема и закон за приватизацията, който урежда и регламентира реда и контрола при процеса. За съжаление не остава техническо време тя да започне, преди Ахмед Доган и ДПС да свалят правителството. Важното за този закон е, че всички политики са съгласувани с МВФ и Световната банка, пред които правителствата поемат ангажимента или да ги изпълнят, или да изгубят подкрепата им. Без нея няма измъкване от дълговата спирала – нови дългове за плащане на старите в непрекъснато нарастващи размери.

Приватизацията, регламентирана от този закон започва едва при Виденов (масовата приватизация), която не носи никакви приходи.  Следващата е касовата приватиция при Костов, когато носи милиарди, въпреки, че повечето предприятия са вече в списъка за ликвидация, съставен от самия Виденов. Причината за този списък е в Указ 56 и систематичното източване на входа и на изхода на предприятията от близки до БСП бизнесмени за шест дълги години, с които фатално закъснява процесът.

Споразумението за външния дълг, по което работят Костов и кабинетът върви към 65% намаляване на главницата на дълга (който е 12.95млрд долара към края на 1992-ра година), когато президентът Жельо Желев атакува правителството  чрез „Боянските ливади“. Костов се среща с президента две седмици преди атаката и лично го моли да я отложи, за да се споразумеят с кредиторите, но той е непреклонен. Отново политическите интереси надделяват над националните. Финансовият министър е виждан като злодей, който орязва бюджетните разходи, за да може България да посрещне лихвените си плащания и да излезе от международната изолация. Желю Желев не споделя икономическите виждания на Костов и като цяло на дясното, както и немалка част от самото СДС. Както ще се случи и през 1997-а със служебното правителство на Стефан Софиянски, много политици виждат социалните разходи като билет за оставане във властта или просто не разбират от икономика и финанси. Свалянето на правителството отлага с 21 месеца споразумението по дълга, което при тогавашната лихва от 9% дава 1120 млн долара допълнителни плащания.

Споразумението за външния дълг е задължително условие на МВФ за продължаване на финансовото подпомагане, а организации като ОИСР и Световната банка се ориентират по МВФ при своето финансово подпомогане. Костов предупреждава, че без него ще има отново хиперинфлация и дългова спирала, но няма кой да чуе.  Важните хора мислят за политика, не за икономика. Всички прогнози, които той прави, се сбъдват. В книгата Костов дава подробни бележки под линия с референции с всички негови изказвания и статии, с които прави тези и предишни прогнози, това не е напасване на историята, а реалност.

Ефектите от управлението на Филип Димитров в икономическо отношение съперничат на управлението на Костов по-късно:

  • Бюджетният дефицит на страната в края на 1992-ра година е само 5.47%, при 24.4% за 1991-ва година. Спрени са субсидиите за държавните предприятия, остават само за БДС и енергетиката. Тези субсидии в пазарна икономика се наричат „непозволена държавна помощ“[v].
  • Нетните чуждестранни резерви на БНБ нарастват почти петкратно (средство за контрол на банковия риск и покритие на лева)
  • Произведеният от частни фирми БВП достига до 15.6% с 434 хиляди заети.
  • България изпреварва Румъния и настига Полша според западните критерии за реформи (изоставайки с малко от Чехия и Унгария). Пропуснатият шанс за споразумение за външния дълг отново връща страната назад – моментът за изравняване със страните от Централна Европа е пропуснат.

Правителството на Филип Димитров пада заради Ахмед Доган, близък човек на Мултигруп и агент на Държавна Сигурност, който през 1992-ра година заема позиция за неутралитет на България по отношение на НАТО и Русия. Подобна бе и позицията му, когато Путин и Ердоган бяха в лоши отношения. Свалянето на Филип Димитров до голяма степен се дължи и на външнополитически причини, също както и замяната на ОДС с близкия до Русия цар Симеон Втори. Ключовата позиция на България на кръстопътя между Европа и Азия на два пъти взима тежка цена за българското общество и икономика. Разбира се, подобни външни въздействия не биха имали успех без вътрешните слабости на разпокъсаната опозиция и ляводесните, които биха желали да раздават хляб и зрелища на избирателите, за да оцелеят във властта. СДС се разпада на няколко пъти – и това само до 1994 година.  Антикомунизмът не е достатъчен да спечели битката с комунизма, която е икономическа, освен идейна.

Оценката на Костов при падането на правителството на Филип Димитров е трезва и мрачна – структурните реформи не са завършени, няма работеща икономика, която да подкрепя финансовата стабилност, а без споразумение за дълга и подписано споразумение с МВФ държавата остава в международна изолация:

 „Правителството водеше единствено възможната политика и опитите да се докаже противното неминуемо ще се провалят“

Този извод на Иван Костов може да служи за епитафия на управленията на Беров и Виденов.

Любен Беров

“Втората коалиция (правителството на Беров) саботира западноевропейските реформи, защото водеше политиките на бившата комунистическа партия. Най-красноречивите примери за това бяха скрояването на удобна съдебна власт и реанимацията на старите служби за сигурност. Те бяха поставени в основата на реда и сигурността на България.

Такава политика бе и поемането на необслужваните кредити и лихви на държавните предприятия и кооперативите. Историята на България показва, че скриването и опрощаването на безстопанствеността и кражбите е свършено неколкократно между 1950 и 1989 г. Така десетилетия стереотипът за финансова безотговорност на управляващите на всички равнища – от тези на предприятията до тези на върха на режима, бе оживявал отново и отново. Никога не е било проблем при комунизма да бъдат накарани данъкоплатците да платят сметката на безстопанствеността. Винаги е било считано за допустимо да бъдат ограбвани вложителите в банките. Взима се от пестеливите и се дава на разсипниците, за да има социалистическо равенство. Тази политика бе продължена в огромни мащаби в 1993 и 1994 г.

Имаше ли алтернатива? Напълно съм убеден, че имаше. Ако това поредно опрощаване на дългове не беше направено, първите предприятия и кооперативи щяха да започнат да фалират. Чак тогава фалиралите, а и останалите, щяха да видят с очите си последиците от допуснатите от тях безстопанственост и кражби. Всички щяха да направят и невъзможното, щяха да понесат лишения, да създадат организация и дисциплина; щяха да намерят вътрешни резерви, за да спасят работните си места. Принудата на фалита щеше да дисциплинира държавните предприятия и кооперативите. Тази пазарна принуда бе ампутирана и последиците от нейната липса бяха, че държавата тръгна отново към всеобщ фалит.
Управляващите на държавните предприятия и сега продължават да натрупват безотговорно дългове и очакват държавата да им ги поеме.”

Правителството на Любен Беров подготвя тежката икономическа криза през зимата на 1996-1997-а година.  Това е кабинетът на Мултигруп (по думите на Ренета Инджова). Държавата е превзета от мафията и това не е слоган, а реалност. Мафията, родена от контрабандните канали на ДС и югоембаргото пресз 90-те. Управлението е с мандата на ДПС, но е проведено от БСП и отцепници от СДС, близки до Желю Желев. В очите на избирателите това е легитимно правителство на СДС – отново е повторен моделът Димитър Попов за прехвърляне на отговорността на БСП към демократичните сили. Разликата е, че правителството на Димитър Попов разполага с широки правомощия, които това на Беров няма. Той е по думите на Стефан Савов „сламен човек“, управляван от Желев, Доган и Луканов, който бързо взима превес над другите.  

Един от първите икономически ефекти на управлението е разрушаването на финансовата дисциплина. Правителството задължава търговските банки с над 50% държавно участие да отпускат целеви кредити на всички занимаващи се със земеделско производство.  За тази цел БНБ е задължена да осигури пари и това отслабва контрола върху паричната маса и ускорява инфлацията.  Министерството на финансите е било длъжно да погасява две трети от дължимата лихва от бюджета, което е 36 стотинки на всеки отпуснат лев. Това допълнително утежнява ситуацията в банките. Още по-лошото е, че има глоба за длъжностните лица, отказващи да допуснат такива кредити. Всяка банкова система е крехка – банките лесно могат да фалират ако отпуснат достатъчно кредити, които не могат да бъдат погасен. Наказателните действия са за безконтролното отпускане на кредити, а не за отказ от такова, както е в случая. Това е банкова система, създадена, за да фалира.

Следващата стъпка е увеличаване на вътрешния държавен дълг, за покриване на разходи на губещи предприятия. Костов е описал подробно финансовата страна на тези операции в книгата. Национализацията на загубите на предприятията води и до ръст на разходите за заплати, тъй като усилията за задържане са компрометирани. Този ръст не отговаря на ръста на производителността на труда и така също създава инфлация. Костов предупреждава, че с тези мерки страната ще стане неуправляема и огромният ръст на вътрешния дълг прави невъзможно неговото обслужване. Резултатът е, че в края на първата година на кабинета Беров вместо бюджетен излишък от 5млрд лева има дефицит от 5млрд или 10.4%, двоен на този от предишната година. Текущата сметка[vi] през 1992 завършва с излишък от 450млн долара, а през 1993- с недостиг от 900 млн долара. Посоката от правителството на Филип Димитров е обърната на 180 градуса. Правителството сключва споразумение с МВФ и поема обещания, които не възнамерява да спази – да намали инфлацията наполовина, възобновяване на процеса на трансформация на икономиката чрез структурни реформи, решаване на дълговия въпрос. Обещават, че инфлацията, която е 64% през 1993 г, ще спадне до 30% през 1994-а, а тя достига до 121% (за сравнение сега всички усещаме по джоба си, ако ингфлацията приближи 10%). Обещават приватизация, а правят само 0.4% от общо приватизираните активи до 2016 г.

Споразумението с МВФ временно спира „левия завой“, прокламиран от Ахмед Доган. БСП се отказва от него, за да спечели предсрочните избори, след което спира всички десни мерки. Това отново е политически ход на гърба на нерешените икономически проблеми. Бюджетът за 1994-а е силно рестриктивен, ограничава заплатите в държавния сектор (все още мнозинството от заетите са в него) и социалните помощи, за да се направят частични лихвени плащания по дълга.

По отношението на връщането на земите, правителството на Беров извършва ликвидацията на колективните стопанства (нещо, за което обвиняват Филип Димитров). То го прави поради една проста причина – тези стопанства са натрупали дългове в размер от 1 млрд. долара, благодарение на законите, приети от Седмото ВНС. Кооперативите са ликвидирани, защото са фалирани от законово установения агентски проблем, който прави неизгодно управлението им.

По отношение на реституцията, правителството на Беров се ангажира за изпълнение само по два от трите реституционни закона, като не спазва дори и тези ангажименти. Третият закон не се изпълнява чак до 1997-а година. Причината е, че това не е част от критериите на рамковото споразумение с МВФ. Такъв критерий не е и приватизацията.

Промените в законите за приватизация отварят пътя за масовата приватизация на Виденов с ваучери и инвестиционни фондове, но оставят множество нерешени въпроси и предопределят провала ѝ. Това спира процеса и едва 3% от активите са продадени през 1993 г. и 1994 г. Тогава се създават и привилегиите при приватизиране за спуснатите с парашут управители на предприятия – участвуващи без трудов договор в управителния съвет само 1 година преди приватизацията. Те могат да купуват предприятията на разсрочено плащане със само 10% начална вноска, с едногодишен гратисен период за плащането, през който инфлацията да обезценява стойността ( по закон). Това са т.нар. РМД-та, за които обвиняват Костов.

Структурните реформи предполагат спиране на държавните помощи за губещи предприятия. Правителството на Беров идентифицира 53 предприятия, които причиняват половината от всички загуби на държавните предприятия – феномен, следващ закона на Парето. Те не ограничават банковите кредити за тях и не ги обявяват в несъстоятелност, поради което МВФ предсрочно прекратява споразумението.

В областта на правосъдието правителството на Беров приема Закона за Съдебната власт, който превръща ВСС в политически орган на парламента, доминирана от него и прокуратурата. Парламентът избира 11 членове на ВСС, а ВСС избира главния прокурор и председателя на ВАС и ВКС, с което политическото мнозинство се самоусилва. Следствие и прокуратура дават по 3-ма членове, а съдийската колегия – 5 члена. Това е триумфът на Доган, с който той си осигурява достъп до властови позиции и бетонира липсата на върховенство на правото, постлана от приетата от БСП конституция през 1990-а година.

Споразумението за външния дълг е минирано от влошената икономическа обстановка в страната и огромният вътрешен държавен дълг, който прави непосилно плащането и на вноските по външния дълг. Фатално се оказва отстъплението на Международните финансови институции от програмите си за структурни реформи, с което допускат следващия провал на страната. Оценката на Костов е, че бързата приватизация през 1994-а година е щяла да се проведе при много по-добри условия, отколкото през 1997-2001. Сделката е неглижирана от правителството, което изпраща Мариана Тодорова вместо Стоян Александров, който я сменя, когато осъзнават важността на проблема. Резултатите са по-слаби от тези на Полша – намаление с една трета на дълга, вместо наполовина. СДС атакуват и редица други елементи на сделката, окачествени от тях като унизителни, неприложими и антиконституционни.  Условията на сделката се оказват лоши и непосилни. Натоварват бюджета твърде много и така не се постига средносрочна финансова стабилност и платежоспособност по отношение на дълга. Не привличат и чуждестранни инвестиции. Оценката на Костов е, че дори и една минимална част от това, което МВФ направи за Гърция след 2008-а не бе направено за България през 1994 г. МВФ допускат непосилни условия по дълга и максимални претенции на банките кредитори, които предизвикат и втората криза през зимата на 1996-1997 г.

Оценката на Иван Костов за управлението на Любен Беров е, че това е правителство, защитаващо интересите на организираната престъпност.  Прогнозата му за следващия кабинет за пореден път е пророческа:

„Ако Българската  социалистическа партия успее по някакъв начин да състави правителство и да управлява нашата страна, крахът ще е дори по-лош, отколкото този тук, в момента“

Жан Виденов

Очаквайте в част 2 на обзора.


Приложение

Извадки от досието на Иван Костов

——————————————————————————–

Обвиняват го в антиживковизъм и модернизъм

Агенти подслушват дома и телефона му

“Седем”

Как започва всичко, ли?

Започва мръснишки. В Шести отдел на Държавна сигурност постъпват агентурни данни от агент “Галя” и довереното лице “Толев” срещу главния асистент в катедра “Политикономия” Иван Йорданов Костов. Това става повод на 4 март 1983 шестаците да направят предложение за завеждането на дело за оперативна проверка /ДОП/ срещу него.

Само четири дни след това предложението е одобрено. Започва организирането и провеждането на оперативно –техническите и агентурни мероприятия. Те са съсредоточени в няколко направления. Целта им е да изяснят извършва ли “обектът” антисоциалистическа пропаганда и сред какъв кръг от лица развива вражеска дейност. После да я документират и преустановят.

За да бъде гарантирана ефикасността на операцията ДС разработва детайлизирана стратегия. Разграфена в девет пункта. Те предвиждат да се направят тайни обиски в дома и в кабинета на Костов. Да се организира за 20 дни подслушване на жилището му, така че да се установи какво и с кои лица разговаря.

По време на тайните обиски

да се преснимат написаните от него работни бележки и материали. Впоследствие те да се предоставят за анализ на “специалисти в областта на политикономията.” Документирани подробно са и всички подслушани телефонни разговори. Проверката, разбира се, не спира дотук. Иначе не би ставало дума за репресивния апарат на една тоталитарна и комунистическа държава. За другарите от Шести отдел на ДС и за оперативния работник, завел ДОП е важно и друго. Каква е средата, в която този вражески елемент осъществява своята противодържавна пропаганда и агитация. Ето защо надлежно се събират “сведения” и от неговите колеги

Архивите показват, че в досието на Костов е трупана информация за разговорите, чрез които оперативния работник по делото е набирал интересуващите го данни от научните дейци в съответните висши учебни заведения. Анализът на тези документи е допълнително свидетелство, както за технологията на изнудване и насилие, упражнявани от ДС, така и за атмосферата на взаимно дебнене, подлост, клеветничество и лъжепрофесионализъм, разяла отвътре научните и културни среди на социалистическа България.

В справка по това дело четем:

“….При обсъждане на научни материали е проявявал немарксистки възгледи.Партийната група е разглеждала неговото положение и е взела решение да не се допуска до педагогическа идеологическа работа…

От проведено мероприятие “Г” таен обиск бяха документирани негови научни разработки, на които бе направена експертна оценка от специалисти от ВИИ “Карл Маркс”. Констатирано е недобросъвестно използване на цитати от класиците на марксизма, позволяващи нееднозначно тълкуване, акцентирано е върху използване на математически средства, което води до игнориране мирогледното и идеологическото съдържание на политическата икономия. Бе направена оценка на идеологическото съдържание на изказвания на обекта. В тях се дискредитира социалистическата икономическа система като нежизнеспособна, противопоставя се икономическата политика на БКП на икономическите закони, прокарва се теорията на пазарния социализъм. Получените по оперативен път данни бяха легализирани от открити източници. Болшинството от преподавателите в катедра “Политическа икономия” на ВМЕИ “Ленин” считат обекта за неподходящ за преподавателска работа. През декември 1983 за проявите на обекта със справка е уведомен Градския комитет на БКП…”

Екземпляр единствен

София, 04.04 1984 г.

Според “Стоян” обектът твърди , че “ въпреки дългогодишните разработки и проверки, новият икономически механизъм няма да подобри жизненото равнище на народа…


[i] https://tradingeconomics.com/bulgaria/corruption-rank

[ii] https://www.facebook.com/229760994383684/posts/извадки-от-досието-на-иван-костов-стените-украсявал-с-математически-формули-разс/258223761537407/

[iii] Реформите на Лудвиг Ерхард и ролята на държавата https://www.researchgate.net/publication/283644662_Ludvig_Erhard_-_arhitektt_na_germanskia_ikonomiceski_kolos

[iv] https://www.investopedia.com/university/inflation/inflation3.asp

[v] ЕК – Държавни помощи за предприятията  http://ec.europa.eu/competition/consumers/government_aid_bg.html

[vi] https://www.infograf.bg/dictionary/80

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!