Най-популярният начин да бъде нападана Църквата е този да я приравнят до обикновена обществена институция. Това става на два етапа.
Първо. Полагат се организирани усилия хората да бъдат лишени от информация, да бъдат доведени до отчайваща религиозна неграмотност, пълно невежество относно същността, функциите и дейността на Църквата. Религиозността се награждава с присмех като качество на не особено интелигентни личности. Смисълът на богослужението е повсеместно забравен и колкото по-модерен иска да изглежда един човек, толкова по-длъжен се чувства той да дава на Църквата ценни насоки за нейното устройство и поведение.
Второ. След като се постигне едно общо взето неграмотно по отношение на религията общество, за чиито медии религията се свежда до това кой кога има имен ден, кога се язди кон и кога на вечеря се редят нечетен брой постни ястия, след като на обяд си разкъсвал пържоли, тогава започва кампанията да се представя Църквата като най-обикновена институция, една от десетките – министерства, агенции и т.н. – ведомство, което е подчинено на гражданското общество, дължи му отчет и подлежи на контрол от негова страна; учреждение, срещу което може да се протестира. Така Църквата, принизена до институция, трябва да заеме в ума на масовата публика подчинено положение, да се възприеме като част от държавата и обществото, при положение че в действителност те са част от нея, защото тя е пресечната област между небето и земята. Църквата може да е социален институт, както се очаква от нея, но далеч не на първо място. На първо място тя пази апостолската приемственост и извършва тайнствата.
Обвиняват Църквата, че не е демократична. Ами разбира се, че няма да е демократична! Демокрация значи власт на народа, а в Църквата народът не властва – кае се, смирява се и се спасява. Властва Бог. Църквата е йерархия, най-отгоре на която стои Христос. Още малко ще кажат, че и Христос е на изборна длъжност. Как избираме Христос – пропорционално или мажоритарно на два тура, – за да е гарантирана демокрацията? Как гласуваме за него – машинно, дистанционно? Прави ли си Той предизборна кампания, вадим ли Му компромати? Демокрация. Бил ли е демократичен любимият на нашата история и първостепенен извор на национално самочувствие цар Симеон Велики? Демократичен – друг път! Демократичен ли е бил Аспарух? Провел ли е референдум за настаняване в Онгъла? Ами любимият на сиромахомилите цар-свинар Ивайло дали е бил демократичен? Не всяка справедливост почива на всеобщото избирателно право.
Образец на христоматийна атака срещу Църквата се показа една статия, която ми пратиха в събота. Няма да я цитирам, не защото е нещо особено, не защото е много опасна и нанася съкрушителни удари, а защото ще вземат да ми отговорят и ще събудят у мен погребани таланти. Текстът е посветен на първия тур от избора за Доростолски митрополит, който се проведе вчера и епархийските избиратели определиха за втори тур Яков Константийски и Сионий Велички (как става това може да прочетете в Устава на Църквата, съвсем систематично, прегледно и достъпно; гласът на миряните се чува кристално ясно, не се безпокойте!). Въпросният журналистически материал по изпитана традиция представя процеса като активно мероприятие на Държавна сигурност и чудни думи са издумани за петимата кандидати. Можете да си представите, не е нещо ново под слънцето. Неофит е посочен като “т. нар. Български патриарх Неофит – агент Симеонов“, а Българската църква – “организирана псевдоправославна групировка (ОПГ)“. И други гадости са казани за Патриарха, но няма да ги повторя, за да не насаждам омраза. Омразата е смъртоносно нещо, независимо дали я изпитваме към Църквата или към нейните хулители. Написаното там е само повод да си кажем по-важни неща. Защо толкова мразят Църквата? Защото е общ знаменател, обединител сред многото разделители. Поради самата си природа трудно се поддава на политическо инженерство и не приема екстравагантните новости на века. Мнозина през хилядолетията са се опитвали да ѝ влияят, но накрая винаги е оставала неяснотата кой на кого е повлиял.
“Така нареченият патриарх”. Види се Българската църква не е достойна да бъде даже и редово учреждение, най-обикновена институция като светските институции, защото кой е казал “т.нар. министър на икономиката” или “т.нар. Изпълнителен директор на Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата”! Кой нарича ненавистния Тръмп “т.нар. президент” или пък Урсула фон дер Лайен “т.нар. Председател на Европейската комисия”? Когато уважаваме организациите, уважаваме организациите, а не толкова личностите, които ги олицетворяват. Иначе изпадаме в евтини нападки, хули, клевети и компромати на принципа ad hominem. Както се казва: който няма грях, нека пръв хвърли камък.
Авторът на статията (който и да е той) се тревожи и за компетентността на кандидатите, колцина от тях били дипломирани богослови и колцина – не (успоредно с това кои са путинисти, антиевропейци и ченгета, но то е ясно, че всички). Смешно е, когато хора – нямам предвид конкретно автора (който и да е той), – които не ходят на църква, не постят, не се изповядват, не участват в литургия, не се причастяват, даже може и да не са кръстени, коментират компетентността на епископи. Какво биха казали те за св. патриарх Фотий – енциклопедист и ерудит, същинският вдъхновител и поръчител на кирилицата, ментор на св. Константин-Кирил Философ, първият изобличител на filioque като ерес, – който за една седмица преминава през всички духовни степени, за да стане Константинополски архиепископ? Отговаря ли св. Фотий на високите критерии на днешните интелектуалци, които са се хвърлили да спасяват “институцията” Църква, вместо смирено да подирят в нея спасение за себе си?
Църквата е много повече от обикновена институция. Митрополитите са апостолски приемници и легитимността им идва без прекъсване още от Петдесетница. Църквата е организъм. Богочовешки организъм със свой Глава и членове. Който напада организма, напада Главата; който хули Църквата, хули Христос. Ако не разбират това, що за християни са? А ако не са, защо ги вълнува какво се случва в тъй презираната от тях Църква? Или просто трябва да се лее помия във всички посоки, но най-вече върху мракобесната и ретроградна Църква? Но какво да се прави – такива са последните времена, които във вечността също са вечни, докато не видим ново небе и нова земя (Откр. 21:1).
Идната неделя по устав ще се проведе вторият тур от избора на Доростолски митрополит. Тогава Синодът ще избере един от двамата – Сионий или Яков – и ще го провъзгласи с “Достоен!” в олтара на патриаршеската катедрала. Статията, която ни даде повод да изречем всичко по-горе, след като охули кандидатите, ни откри и тайната на заговора, вдигна конспиративната завеса от бъдещето, за да ни осведоми кои ще бъдат двамата избраници. И, разбира се, не позна. Толкоз по въпроса за достоверността и истината. Хайде всички ние – божем православни християни – да се научим първо да си палим кандилото, да си казваме всеки ден молитвите, неосъдително да приемаме причастието, пък после да се вълнуваме как Църквата си избира митрополитите. Мисля, че щом две хиляди години е успяла някак да се справи, ще се справи и сега. И портите адови няма да ѝ надделеят. Сега ще кажете: бай Иване, ами Картаген? Е, нали го споменах: портите адови.
