Администрацията на американския президент Джо Байдън последва срамния пример на Европейския съюз от 2017 г. и взе поредното си, меко казано, изумително решение – да изключи без нито един солиден аргумент колумбийската марксистко-ленинистка терористична организация Лас ФАРК (Колумбийски революционни въоръжени сили) от Списъка на чуждестранните терористични организации на Държавния департамент, в който същата попада през 1997 г. Това се очаква да стане на 30 ноември, когато се навършват пет години от обявяването на примирието, сключено между бившия президент на Колумбия Хуан-Мануел Сантос и членове на Лас ФАРК с подкрепата на САЩ, за което Сантос беше удостоен с Нобелова награда за мир. След сключването на Мирното споразумение започна привидното разформироване на организацията, като 13 хиляди души предадоха оръжията си. Въпреки това част от партизаните продължават терористичната си дейност в нови формирования, като „Нуева Маркеталия”, оперираща на границата с Венецуела. Смята се, че те са общо 23 на брой, а в тях членуват около 1800 души. Действат в пет зони на страната, а основната им цел е контролът на наркотрафика. Засега не е ясно дали американското правителство ще включи някое от въпросните формирования в Списъка на терористичните организации.
Първият прочит на решението, предизвикало справедливо възмущение и гняв както в Испаноамерика, така и сред латиноамериканската общност в САЩ, е, че с тази мярка президентът Байдън изразява подкрепата си за Мирното споразумение по повод на годишнината от сключването му. На второ място, ако Лас ФАРК спрат да бъдат квалифицирани като терористична организация, правителството на САЩ би могло да финансира програми с участието на бивши партизани – абсолютно немислима стъпка по времето на президента Доналд Тръмп. На трето място експерти виждат в това решение благословия за евентуалното присъствие на крайно леви елементи в управлението на Колумбия.
Последното обуславя втория прочит, който изглежда логичен и вероятен.
Не е изключено с този ход Джо Байдън да цели да се отблагодари за подкрепата, оказана му на президентските избори през 2020 г. от страна на неговия идеологически съмишленик Густаво Петро, и на свой ред да го подкрепи в битката му за президентския пост на Колумбия. През 2022 г. Петро ще се яви за пореден път на президентските избори като кандидат на левицата. Той е радикално ляв, марксист, кастрочавист (макар сам да твърди, че подкрепя частната инициатива и собственост) и бивш член на партизанското „Движение 19 април” (М-19), участвало в продължаващия и до днес Вътрешен въоръжен конфликт в Колумбия през 70-те и 80-те години на миналия век. Петро е и човекът, саботиращ настоящия десен президент на страната Иван Дуке Маркес от встъпването му в длъжност досега и за когото се смята, че стои в основата и активно подклажда мащабните протести от 2021 г. и най-вече насилието при провеждането им.
Колкото до Лас ФАРК, тя е създадена през 1964 г. под командването на Педро-Антонио Марин, който остава начело на организацията до смъртта си през 2008 г. Наследява го Гийермо Леон Саенс – Алфонсо Кано, убит от Националната армия през 2011 г. Впоследствие командването поема Родриго Лондоньо Ечевери – Тимоченко, който оглавява Лас ФАРК до сключването на Мирното споразумение с колумбийското правителство през 2016 г. Предаването на оръжията на ООН от страна на бившите бунтовници приключва на 14 август 2017 г. На 28 август същата година в Богота е учредена нова партия, която запазва съкращението ФАРК, но със значението на Всеобща революционна алтернативна сила (Fuerza Alternativa Revolucionaria del Común). От тази година партията се нарича просто Comunes.
Заявените цели на Лас ФАРК са елиминирането на социалното, политическото и икономическото неравенство и на военната и финансовата намеса на САЩ в Колумбия чрез установяването на марксистко-ленинистка държава. В действителност обаче организацията представлява криминална и терористична мрежа, която се финансира чрез изнудвания, отвличания, наркотрафик, незаконно минно дело, кражба на добитък и на петрол. Международни наблюдатели изтъкват и вероятната икономическа, политическа и военна помощ, оказвана ѝ от правителството на покойния венецуелски диктатор Уго Чавес, който никога не е смятал организацията за терористична, макар през 2010 г. да заявява, че тя няма бъдеще.
В продължение на 52 години Лас ФАРК тероризира Колумбия и сее смърт из страната.
На сметката ѝ са записани многобройни и разнообразни прояви на насилие. Сред тях фигурират: терористични актове, масови кланета, убийства, противопехотни мини (47% от територията на Колумбия е осеяна с тях), отвличания и чудовищно отношение към похитените, сексуално насилие над жени и момичета, насилствени изселвания, насилствено набиране на нови непълнолетни членове, нападения над частна собственост, нарушаване на свободата на словото.
Насилието не стихва дори след сключването на примирието, като от 2016 г. насам на територията на Колумбия са регистрирани около триста терористични акта, дело на наследниците на Лас ФАРК, а през юли тази година бивши членове на организацията извършиха атентат срещу настоящия президент на страната Иван Дуке, като стреляха по хеликоптера му, докато беше на посещение в близост до границата с Венецуела.
Намерението на администрацията на Джо Байдън да изключи Лас ФАРК от Списъка на чуждестранните терористични организации безспорно представлява израз на впечатляващо политическо безочие и цинизъм, шамар за народа на Колумбия и гавра с паметта на хилядите жертви на главорезите, но едва ли е изненадващо – все пак Лас ФАРК и Американската демократическа партия са свързвани от обща идеология. Да не забравяме и че именно демократите оказват мощна подкрепа на местните крайно леви терористични организации Black Lives Matter и „Антифа”. От тази гледна точка изглежда логично Байдън да се опита да реабилитира свои съмишленици.
Последствията от това решение биха могли да са в отрицателна, но в положителна посока.
От една страна, в дългосрочен план подобен ход би могъл да налее вода в мелницата на Републиканската партия и консервативно настроената част на Америка. Както изглежда, настоящият американски президент и подчинените му правят всичко по силите си да отблъснат колумбийците, имащи право на глас в САЩ, от Демократическата партия, за която се смята, че латиноамериканците гласуват традиционно, и то след като много латиноамерикански гласоподаватели подкрепиха Тръмп на изборите през 2020 г. – 45% срещу 35% през 2016 г. само във Флорида. Вероятно настоящото решение ще подейства отрезвяващо на тези гласоподаватели, които все още живеят в заблудата, че демократите са призвани да бранят демократичните ценности, и то не само на тези, родом от Колумбия, но и на други испаноамериканци, които биха се отъждествили с тях. Да не забравяме, че съвременната история на Перу е белязана от друга марксистко-ленинистка терористична организация – „Сендеро луминосо”. Ако прибавим опустошителните социалистически режими в Куба, Никарагуа, Венецуела и Боливия, както и наркокартелите, действащи в съглашение с марксистко-ленинистките организации и със социалистическите правителства, може да се окаже, че с един погрешен ход Байдън, който и преди е бил обвиняван в симпатии към левите в Латинска Америка, е настроил срещу себе си рекорден брой испаноговорещи имигранти. Това впоследствие най-вероятно ще се отрази на изборните резултати на партията му, което би било чудесна новина за онази част от света, съхранила здравия си разум и ценностната си система.
От друга страна, лекотата, с която САЩ реабилитира наркотерористична организация от подобен мащаб, е силно притеснителна и представлява изключително лош сигнал за нас в Европа, имайки предвид, че Лас ФАРК продължава да оперира под различни форми досущ като вълка, който си мени козината, но нрава – не. Със същата лекота утре както администрацията на Байдън, така и Европейският съюз, ако преценят, че могат да извлекат полза от подобни действия, биха могли да реабилитират „Ислямска държава” и да дадат на ислямистките главорези ролята на положителни герои в обществото, а защо не и да проправят пътя им към властта. Да не забравяме, че вече нееднократно сме ставали свидетели на опити за реинтеграция на „бивши” членове на ислямистки организации, като немалко от тях са завършвали с поредния терористичен акт и поредната безсмислена смърт на европейски граждани. От тази гледна точка всяко подобно решение би трябвало да ни държи нащрек и да заявим ясно, че доказани терористи, дори покаяли се публично, нямат място в обществено-политическия живот на никоя страна.
