НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Четвъртият Райх на левия либерализъм

Време за четене: 5 мин.

От десетилетия насам в Европа шества левият либерализъм. Въпреки че той не е наложил все още абсолютен монопол върху процесите, развиващи се в Стария континент, левият либерализъм е в доминантна позиция при формирането на същността и облика на Европа.

За да си спечели подобна силна позиция, левият либерализмът направи четири основни фалшификации.

Фалшификация №:1: Дехуманизацията на човека

Първата фалшификация, която левият либерализъм осъществи, бе спрямо човека. На човека му бе вменено да мисли и чувства според катехизис, създаден в бюрократична лаборатория. Човекът стана стока, с упътване и ръководство за управление. И всеки индивид, който не функционираше спрямо наръчника, отпадаше от прототипа на порядъчния гражданин и отиваше в сервиза като поне временно непригоден.

Левият либерализъм се опита да снеме от човека неговата онтологична природа (да го лиши от рационалността и инстинктите му), предоставяй му в замяна ядрена идеология. Тази идеология бе призвана да компенсира екзистенциалната самота на човека със социалното му съвкупяване. Индивидът бе „подреден“ хоризонтално, но му бяха отказани йерархични интуиции. Човекът бе инжектиран със сектарен радикализъм, който трябваше да „изтрие“ и биографичната му следа, и житейския му опит, и привичките на контекста му. Така че кроткият и уютен афинитет към идентификация и съ-принадлежност да бъде подпален от лесно-възбудимите афекти на сегментарното полезрение.

Левият либерализъм се опита да шпаклова човека според калъп. Този калъп бе най-могъщото социално инженерство след тоталитарното такова.

Но левият либерализъм създаде своя ариец – дехуманизирания сектант, обърнатия човек, чиято душа е в задника, а мислите му са газове.

Фалшификацията №:2: Разпадането на обществото

Втората фалшификация, която левият либерализъм направи, бе спрямо обществото. Комплектът от нрави, норми и традиции трябваше да се „разглоби“ на съставни части и от тях да се построи нова архитектура.

Естествената среда бе отречена като атавизъм, тъй като е непригодна за и е в конфликт с калъпа на ляво-либералния ариец-сектант. Последният искаше такъв идеологически аквариум, в който да може да плува безпрепятствено и да си хвърля хайвера.

Затова улицата стана по-важна от квартала, кварталът от града, градът от държавата, държавата от континента. За целта, обществото трябваше да се разбие на сегменти и всеки един сегмент да се разбунтува срещу общия си знаменател. Синът – срещу бащата, бащата срещу семейството, семейството срещу рода. Но това не бе децентрализацията, която носи свобода, а амплификация на деспотството.

И докато всяка една отлика и специфика с готовност получаваха родителското попечителство на сегментарния партикуларизъм, то всичко конвенционално бе обречено на морално и политическо сирачеството.

Прогресивните авангарди – либертариатът – отрекоха „изцапаните“ традиционни корени на обществото, в името на „чистото“ общество: полово неутрално, морално-релативистично, арелигиозно.

И левият либерализъм построи новото арийско общество – гетото.

Фалшификация №:3: Снетата институционалност на държавата

Следващата фалшификация на левия либерализъм касае държавата. Държавата бе репликирана като прекалено калорична за вкуса и здравословната кондиция на зеленчуковото общество. Държавата бе посочена като враг, тъй като тя най-често е етнически и икономически обобщена, има граници и легално право да използва насилие върху физическия си периметър. И понеже в една държава общите неща са повече от различните, тя се явява като обезателна обструкция, проблем от плът и кръв, месо за вегетарианеца и мляко за вегана.

Понеже тъканта на държавата продължава да е идентификационна и пасионарна –  предполага било патриотичен сантимент, било родова привързаност, тя става инфекциозна и трябва да бъде неутрализирана. Държавата е колективистична, а колективите „задушават“ сегментарните екстраваганти. Така както един сектарен и радикализиран индивид не може да битува в едно комплектно общество, така и декомпозираното общество не се нуждае от хомогенна държава.

Затова левият либерализъм изгради своята арийска държава – сплашената и рекетирана държава със снета институционалност.

Фалшификация №:4: Интровертна Европа

Четвъртата фалшификация на левия либерализъм се отнася до Европа. Старият континент бе поведен към ново бъдеще. За целта, континентът трябваше да бъде лишен от всичко това, което в исторически, политически и духовен план го прави именно Европа.

А това на практика означаваше нейното опериране от наследството й. Парадоксално, за да получи своята нова самоличност, Стария континент трябваше да се откаже от идентификацията си.

По прототипа на човека, обществото и държавата, бе ред и на Европа да бъде фрагментирана. И всичко, което прави от нея една сплав, един организъм с различни крайници, трябваше да бъде санкционирано.

Така гетовизацията стана по-важна от демокрацията. Етичните деривации – от етичните норми. Мултикултурализмът – от културния плурализъм. Наказателната журналистика – от историята и преданието. Малцинствата – от мнозинствата. Вземащият и ползващият – от изкарващия и отдаващия. Правата – от задълженията. Експериментът – от сигурността.

Диктатурата на либертариата постепенно се инсталира властово в ущърб и наопаки на „тихите мнозинства“ (по Никсън). Последните бяха посочени като срамни, застояли, инертни и мухлясали конгломерати, чийто очаквателен Холокост са отрицателните тенденции на естествената демография.

Дискриминация с обратен знак се наложи като средството на левия либерализъм, а резултатът е видим. За първи път в своята история, вместо да се разшири ценностно и политически спрямо геополитическата си среда, Европа – с отречени инстинкти и интереси, се сви морално вътре в себе си, под студения напор на ляво-либералните ветрове.

Същите ветрове, които развяха знамената на Четвъртия Райх на левия либерализъм.

Крахът на Четвъртия Райх

Всеки един социален експеримент, който не отчита човешката природа, не се съобразява с традицията на социума, не разбира държавата като комплекс от унаследени порядки и върви срещу историческия опит на Европа, е обречен на провал.

Въпреки парадите и знамената им, шествията на новите ариици, също като старите, ще се спънат в теста на времето.

А Четвъртият Райх на левия либерализъм ще последва съдбата на първите три.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!