НОВО

За какво говорим, когато говорим за Бърк

Едмънд Бърк, 1729 - 1797 "Шестнадесет или седемнадесет години изминаха, откакто видях кралицата на Франция… не допусках, че ще живея, за да видя как такива бедствия са паднали над нея, сред народ от галантни хора, сред народ от честни мъже и кавалери. Мислех, че десет...

Тоталитарна толерантност

Как се нарича система, в която полицията арестува жена, защото е казала на биологичен мъж, че е такъв в Интернет? Толерантна или тоталитарна? Как се нарича общество, в което се наблюдават рекордни скокове на уличните атаки с нож и киселина, терористични...

Изборният кодекс – нероденото дете на политически безхаберници

22 април 2014; 27 юни 2014; 28 ноември 2014; 13 октомври 2015; 26 май 2016; 22 юли 2016г; 28 октомври 2016г; 6 декември 2016; 7 март 2017; Това не са обикновени девет дати. Това са деветте дати, на които през последните по-малко от пет години е било променяно...

Социализмът е мозъчно увреждане

Социализмът е мозъчно увреждане. В момента социалистите в Ню Йорк празнуват, защото Амазон се отказа от строежа на втора централа на компанията в града. Това са 25,000 работни места и милиарди долари, които няма да се инвестират в града. Социалистите мразят...

Либерализъм и антиваксърство

Явлението антиваксърство Феномена „антиваксърство“ описах и преди в статия, озаглавена „Колективният имунитет, защо данъците не са кражба и защо хората не вярват на експертите“[i]. Там не обърнах никакво внимание на аргументите на антиваксърите, нито на тяхната...

Модите и “опорките” на отиващите си в политиката по света и у нас

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха "опорките" на левите партии в Европа и...

Кабинетните кърджалии ни пазят от конкуренция

Поредното вредно решение на Комисията за защита на конкуренцията обогатява републиканския бюджет с 15 милиона лева, ограничава правата на потребителите и прави всичко друго, освен да защитава конкуренцията. Спорът се върти около рекламна кампания на...

Какъв е отрасловият профил на областите в България?

През изминалата седмица НСИ публикува данните за регионалния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2017 г. Тези данни ни дават възможността да се ориентираме в икономическите процеси на регионално ниво, макар и да са с година назад. Традиционно новините за...

Генералът, който иска да седне в стола на Нетаняху

На 12 февруари 2015 година, само няколко дни преди да се оттегли от активна военна служба, началникът на Генералния щаб на Израел, Бени Ганц, получава не само щедри думи за съвместната им работа, но и личен подарък от действащия министър-председател на страната...

Две минути до полунощ

Перо или чук без дръжка На първи февруари 2019 г. Президентът на САЩ,  Доналд Тръмп, обяви едностранното оттегляне на САЩ от Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty (INF Treaty). Договор за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег на чист български. Буквално на...

Ако не сте чели… “Политическият консерватизъм”

Иван Стамболов

Въпреки че ежедневно се отпечатват десетки книги (понеже писателите са много, пък книгоиздаването е сравнително евтино), много малко от тях биха могли да се нарекат „явление“. Книгата „Политическият консерватизъм – От Бърк и Местр до Орбан и Тръмп“ е явление. Освен с останалите си качества, за които ще стане дума след малко, тя е забележителна и със стойността си на наръчник в услуга на всички, които амбициозно излизат в медиите, за да обясняват, коментират и анализират политиката и политическите неща. Защото често дори и висши професионални политици, дългогодишни депутати, министри с по няколко мандата, партийни лидери и щатни агитатори, когато говорят за политика, се ориентират съвсем инстинктивно и нито доставят удоволствие на публиката си, нито постигат пропагандните си цели, нито успяват да обяснят необходимостта от собственото си съществуване.

В книгата „Политическият консерватизъм“ всеки, дори и най-неизкушеният квартален коментатор, ще намери ясна дефиниция на политиката като средство за упражняване на властта в съвременния свят, ще разбере принципите и механизмите в управлението на обществото, ще научи правилата на борбата за власт в демократичните държави и ще види какво кара суверена (масите, гражданите, народът) да отдаде сърцето си на един или друг политически водач.

Темата, както сочи и заглавието, е историята на политическия консерватизъм и тя е проследена педантично в осем етапа, които отговарят и на осемте вида консерватизъм според предложената от авторите класификация. Те са, както следва: РАЖДАНЕТО НА КОНСЕРВАТИЗМА в епохата на Френската революция и нейната забележителна критика от страна на Едмънд Бърк; РЕАКЦИОННИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ на Жозеф дьо Местр и Метерних; ЛИБЕРАЛНИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ  или реформаторският консерватизъм на Англия и Съединените щати; НАЦИОНАЛНИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ на Бисмарк и руското славянофилство; АВТОРИТАРНИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ, докоснал почти всички европейски държави и намерил своя краен израз във фашистките режими и националсоциализма; ХРИСТИЯНДЕМОКРАЦИЯТА, възникнала след Войната като реакция на авторитаризма и благодарение на очертания от църквата трети път на християнския персонализъм между крайностите на либералния индивидуализъм и социалистическия колективизъм; ДЕМОКРАТИЧНИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ на Чърчил и Дьо Гол, намерил своята американска редакция при Голдуотър и Ричард Никсън; НЕОКОНСЕРВАТИЗМЪТ на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, сложил край на Студената война, превърнал САЩ в единствена велика сила и формирал света такъв, какъвто до голяма степен го познаваме и сега; и накрая ПОПУЛИСТКИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ, който е във възход през последните години, олицетворен от Орбан и Качински в Европа и от Доналд Тръмп в Америка.

Технически книгата е конструирана стройно и логично като архитектурна творба. Всяка от осемте части започва с теоретичен преглед на изследваното явление, завършва с обобщение и преход към следващата част, а същината е поднесена под формата на увлекателни биографии на личностите, които с живота и делото си бележат съответните етапи от политическото развитие на своите общества. Биографиите са тематично насочени към политическата дейност на героите, така че неизбежно рисуват и живата картина на съответния исторически период, заедно с властовите интриги и противостояния в него. По този начин книгата е история не само на консерватизма, но и на политиката изобщо в модерния свят от Френската революция насам.

Като история „Политическият консерватизъм“ е увлекателен разказ на границата на художествената литература, какъвто рядко се представя от теоретици и научни изследователи. Това е така заради специфичното консервативно светоусещане на авторите, което познаваме и от другите им съчинения. По тази причина четивото е подходящо дори за развлечение в свободното време, без това да означава, че естетическото удоволствие ще измести интелектуалното, нито пък че лекотата, с която се чете книгата, ще постави под съмнение богатата ѝ познавателна стойност.

Един от белезите на съчинението е добросъвестността и компетентността, с която авторите са проучили и систематизирали огромен обем първични източници и изследвания по разглежданите от тях теми. Обхванати са не само научни монографии и научно-популярни книги, но и статии в сборници, в периодичния печат, даже и ключови политически речи, произнесени във важни исторически моменти. Дори само най-общият преглед на библиографията оставя читателя респектиран от обема на обработения материал.

Но, разбира се, книгата е най-забележителна с тезата, която формулира и защитава. Съвременната политическа мисъл се представя от три големи течения: социализъм, либерализъм и консерватизъм. Докато първите две повече приличат на завършени идеологии, то консерватизмът е по-скоро начин на мислене, толкова по-труден за дефиниране и поради парадоксалното обстоятелство, че много често най-ярките консерватори отказват да мислят себе си като такива и се подсмихват, когато ги вкарват в някакъв „консервативен“ калъп, измислен от неконсерватори. Докато останалите са верни на някаква идея и колкото по-страстно и последователно я защитават, за толкова по-идейно чисти се смятат, то консерваторите са хора на нормалността, даже на умерения цинизъм, които разглеждат всяка ситуация сама за себе си, създават си представа за най-полезния изход от нея и с оглед на тази представа започват да търсят конкретни решения. Така консерваторите понякога може да изглеждат безидейни и непоследователни, защитавайки в различни случаи абсолютно противоположни гледни точки, но винаги са олицетворение на здравия разум и желанието да се намери конкретното правилно решение. Те са скептици, защото преди всичко не са самоуверени. А не са самоуверени, защото са достатъчно интелигентни, за да не се прехласват по собствената си гениалност и ненадминатост, и защото знаят, че са скромни и грешни създания, които могат само да се надяват, че усилията им в името не само на своето собствено, но и на общото благо ще бъдат увенчани с успех.

Книгата е ценна и с това, че във времена, когато опонентите на консерватизма полагат неистови усилия да го изкарат краен популизъм, идеология на малограмотните и суеверните, на нетолерантните и политически некоректните, мироглед антиевропейски и антицивилизационен, в такива времена книгата показва консерватизма като начин на мислене на културни, образовани и достойни членове на обществото, изтънчени интелектуалци, смели и талантливи политици, честни и морални хора с влияние и отговорност.

Признавам, че отворих книгата донякъде със свито сърце, защото очаквах да е много по-злободневна и даже манипулативна, че ще се изкуши да влезе в полемика с либерално-социалистическите атаки към консерватизма. Обаче останах приятно впечатлен, когато открих, че авторите не са изневерили на академичната обективност, не са се поддали на злобата на деня и са създали четиво, което може да бъде отворено с благодарност и след 50 години. Мисля, че такива книги са като обнадеждаващи светлинки на нормалност в объркващата мъгла на идеологическата манипулация, ставаща толкова по-агресивна и същевременно професионално суфистицирана, колкото по-съвършени и достъпни стават средствата за масова информация. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Източник: Sulla.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!