НОВО

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Ако не сте чели… “Политическият консерватизъм”

Време за четене: 5 мин.

Иван Стамболов

Въпреки че ежедневно се отпечатват десетки книги (понеже писателите са много, пък книгоиздаването е сравнително евтино), много малко от тях биха могли да се нарекат „явление“. Книгата „Политическият консерватизъм – От Бърк и Местр до Орбан и Тръмп“ е явление. Освен с останалите си качества, за които ще стане дума след малко, тя е забележителна и със стойността си на наръчник в услуга на всички, които амбициозно излизат в медиите, за да обясняват, коментират и анализират политиката и политическите неща. Защото често дори и висши професионални политици, дългогодишни депутати, министри с по няколко мандата, партийни лидери и щатни агитатори, когато говорят за политика, се ориентират съвсем инстинктивно и нито доставят удоволствие на публиката си, нито постигат пропагандните си цели, нито успяват да обяснят необходимостта от собственото си съществуване.

В книгата „Политическият консерватизъм“ всеки, дори и най-неизкушеният квартален коментатор, ще намери ясна дефиниция на политиката като средство за упражняване на властта в съвременния свят, ще разбере принципите и механизмите в управлението на обществото, ще научи правилата на борбата за власт в демократичните държави и ще види какво кара суверена (масите, гражданите, народът) да отдаде сърцето си на един или друг политически водач.

Темата, както сочи и заглавието, е историята на политическия консерватизъм и тя е проследена педантично в осем етапа, които отговарят и на осемте вида консерватизъм според предложената от авторите класификация. Те са, както следва: РАЖДАНЕТО НА КОНСЕРВАТИЗМА в епохата на Френската революция и нейната забележителна критика от страна на Едмънд Бърк; РЕАКЦИОННИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ на Жозеф дьо Местр и Метерних; ЛИБЕРАЛНИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ  или реформаторският консерватизъм на Англия и Съединените щати; НАЦИОНАЛНИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ на Бисмарк и руското славянофилство; АВТОРИТАРНИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ, докоснал почти всички европейски държави и намерил своя краен израз във фашистките режими и националсоциализма; ХРИСТИЯНДЕМОКРАЦИЯТА, възникнала след Войната като реакция на авторитаризма и благодарение на очертания от църквата трети път на християнския персонализъм между крайностите на либералния индивидуализъм и социалистическия колективизъм; ДЕМОКРАТИЧНИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ на Чърчил и Дьо Гол, намерил своята американска редакция при Голдуотър и Ричард Никсън; НЕОКОНСЕРВАТИЗМЪТ на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, сложил край на Студената война, превърнал САЩ в единствена велика сила и формирал света такъв, какъвто до голяма степен го познаваме и сега; и накрая ПОПУЛИСТКИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ, който е във възход през последните години, олицетворен от Орбан и Качински в Европа и от Доналд Тръмп в Америка.

Технически книгата е конструирана стройно и логично като архитектурна творба. Всяка от осемте части започва с теоретичен преглед на изследваното явление, завършва с обобщение и преход към следващата част, а същината е поднесена под формата на увлекателни биографии на личностите, които с живота и делото си бележат съответните етапи от политическото развитие на своите общества. Биографиите са тематично насочени към политическата дейност на героите, така че неизбежно рисуват и живата картина на съответния исторически период, заедно с властовите интриги и противостояния в него. По този начин книгата е история не само на консерватизма, но и на политиката изобщо в модерния свят от Френската революция насам.

Като история „Политическият консерватизъм“ е увлекателен разказ на границата на художествената литература, какъвто рядко се представя от теоретици и научни изследователи. Това е така заради специфичното консервативно светоусещане на авторите, което познаваме и от другите им съчинения. По тази причина четивото е подходящо дори за развлечение в свободното време, без това да означава, че естетическото удоволствие ще измести интелектуалното, нито пък че лекотата, с която се чете книгата, ще постави под съмнение богатата ѝ познавателна стойност.

Един от белезите на съчинението е добросъвестността и компетентността, с която авторите са проучили и систематизирали огромен обем първични източници и изследвания по разглежданите от тях теми. Обхванати са не само научни монографии и научно-популярни книги, но и статии в сборници, в периодичния печат, даже и ключови политически речи, произнесени във важни исторически моменти. Дори само най-общият преглед на библиографията оставя читателя респектиран от обема на обработения материал.

Но, разбира се, книгата е най-забележителна с тезата, която формулира и защитава. Съвременната политическа мисъл се представя от три големи течения: социализъм, либерализъм и консерватизъм. Докато първите две повече приличат на завършени идеологии, то консерватизмът е по-скоро начин на мислене, толкова по-труден за дефиниране и поради парадоксалното обстоятелство, че много често най-ярките консерватори отказват да мислят себе си като такива и се подсмихват, когато ги вкарват в някакъв „консервативен“ калъп, измислен от неконсерватори. Докато останалите са верни на някаква идея и колкото по-страстно и последователно я защитават, за толкова по-идейно чисти се смятат, то консерваторите са хора на нормалността, даже на умерения цинизъм, които разглеждат всяка ситуация сама за себе си, създават си представа за най-полезния изход от нея и с оглед на тази представа започват да търсят конкретни решения. Така консерваторите понякога може да изглеждат безидейни и непоследователни, защитавайки в различни случаи абсолютно противоположни гледни точки, но винаги са олицетворение на здравия разум и желанието да се намери конкретното правилно решение. Те са скептици, защото преди всичко не са самоуверени. А не са самоуверени, защото са достатъчно интелигентни, за да не се прехласват по собствената си гениалност и ненадминатост, и защото знаят, че са скромни и грешни създания, които могат само да се надяват, че усилията им в името не само на своето собствено, но и на общото благо ще бъдат увенчани с успех.

Книгата е ценна и с това, че във времена, когато опонентите на консерватизма полагат неистови усилия да го изкарат краен популизъм, идеология на малограмотните и суеверните, на нетолерантните и политически некоректните, мироглед антиевропейски и антицивилизационен, в такива времена книгата показва консерватизма като начин на мислене на културни, образовани и достойни членове на обществото, изтънчени интелектуалци, смели и талантливи политици, честни и морални хора с влияние и отговорност.

Признавам, че отворих книгата донякъде със свито сърце, защото очаквах да е много по-злободневна и даже манипулативна, че ще се изкуши да влезе в полемика с либерално-социалистическите атаки към консерватизма. Обаче останах приятно впечатлен, когато открих, че авторите не са изневерили на академичната обективност, не са се поддали на злобата на деня и са създали четиво, което може да бъде отворено с благодарност и след 50 години. Мисля, че такива книги са като обнадеждаващи светлинки на нормалност в объркващата мъгла на идеологическата манипулация, ставаща толкова по-агресивна и същевременно професионално суфистицирана, колкото по-съвършени и достъпни стават средствата за масова информация. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Източник: Sulla.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!