НОВО

Какво да правим с извергите?

Едно чудовищно престъпление потресе цяла България – 21-годишен изверг изнасили и уби по жесток начин 7-годишната Кристин от с. Сотиря, Сливенско! Въпросът какви наказания да се налагат за подобни престъпления, които шокират със своята безчовечност, отново е актуален....

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Ако не сте чели… “Политическият консерватизъм”

Време за четене: 5 мин.

Иван Стамболов

Въпреки че ежедневно се отпечатват десетки книги (понеже писателите са много, пък книгоиздаването е сравнително евтино), много малко от тях биха могли да се нарекат „явление“. Книгата „Политическият консерватизъм – От Бърк и Местр до Орбан и Тръмп“ е явление. Освен с останалите си качества, за които ще стане дума след малко, тя е забележителна и със стойността си на наръчник в услуга на всички, които амбициозно излизат в медиите, за да обясняват, коментират и анализират политиката и политическите неща. Защото често дори и висши професионални политици, дългогодишни депутати, министри с по няколко мандата, партийни лидери и щатни агитатори, когато говорят за политика, се ориентират съвсем инстинктивно и нито доставят удоволствие на публиката си, нито постигат пропагандните си цели, нито успяват да обяснят необходимостта от собственото си съществуване.

В книгата „Политическият консерватизъм“ всеки, дори и най-неизкушеният квартален коментатор, ще намери ясна дефиниция на политиката като средство за упражняване на властта в съвременния свят, ще разбере принципите и механизмите в управлението на обществото, ще научи правилата на борбата за власт в демократичните държави и ще види какво кара суверена (масите, гражданите, народът) да отдаде сърцето си на един или друг политически водач.

Темата, както сочи и заглавието, е историята на политическия консерватизъм и тя е проследена педантично в осем етапа, които отговарят и на осемте вида консерватизъм според предложената от авторите класификация. Те са, както следва: РАЖДАНЕТО НА КОНСЕРВАТИЗМА в епохата на Френската революция и нейната забележителна критика от страна на Едмънд Бърк; РЕАКЦИОННИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ на Жозеф дьо Местр и Метерних; ЛИБЕРАЛНИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ  или реформаторският консерватизъм на Англия и Съединените щати; НАЦИОНАЛНИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ на Бисмарк и руското славянофилство; АВТОРИТАРНИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ, докоснал почти всички европейски държави и намерил своя краен израз във фашистките режими и националсоциализма; ХРИСТИЯНДЕМОКРАЦИЯТА, възникнала след Войната като реакция на авторитаризма и благодарение на очертания от църквата трети път на християнския персонализъм между крайностите на либералния индивидуализъм и социалистическия колективизъм; ДЕМОКРАТИЧНИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ на Чърчил и Дьо Гол, намерил своята американска редакция при Голдуотър и Ричард Никсън; НЕОКОНСЕРВАТИЗМЪТ на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, сложил край на Студената война, превърнал САЩ в единствена велика сила и формирал света такъв, какъвто до голяма степен го познаваме и сега; и накрая ПОПУЛИСТКИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ, който е във възход през последните години, олицетворен от Орбан и Качински в Европа и от Доналд Тръмп в Америка.

Технически книгата е конструирана стройно и логично като архитектурна творба. Всяка от осемте части започва с теоретичен преглед на изследваното явление, завършва с обобщение и преход към следващата част, а същината е поднесена под формата на увлекателни биографии на личностите, които с живота и делото си бележат съответните етапи от политическото развитие на своите общества. Биографиите са тематично насочени към политическата дейност на героите, така че неизбежно рисуват и живата картина на съответния исторически период, заедно с властовите интриги и противостояния в него. По този начин книгата е история не само на консерватизма, но и на политиката изобщо в модерния свят от Френската революция насам.

Като история „Политическият консерватизъм“ е увлекателен разказ на границата на художествената литература, какъвто рядко се представя от теоретици и научни изследователи. Това е така заради специфичното консервативно светоусещане на авторите, което познаваме и от другите им съчинения. По тази причина четивото е подходящо дори за развлечение в свободното време, без това да означава, че естетическото удоволствие ще измести интелектуалното, нито пък че лекотата, с която се чете книгата, ще постави под съмнение богатата ѝ познавателна стойност.

Един от белезите на съчинението е добросъвестността и компетентността, с която авторите са проучили и систематизирали огромен обем първични източници и изследвания по разглежданите от тях теми. Обхванати са не само научни монографии и научно-популярни книги, но и статии в сборници, в периодичния печат, даже и ключови политически речи, произнесени във важни исторически моменти. Дори само най-общият преглед на библиографията оставя читателя респектиран от обема на обработения материал.

Но, разбира се, книгата е най-забележителна с тезата, която формулира и защитава. Съвременната политическа мисъл се представя от три големи течения: социализъм, либерализъм и консерватизъм. Докато първите две повече приличат на завършени идеологии, то консерватизмът е по-скоро начин на мислене, толкова по-труден за дефиниране и поради парадоксалното обстоятелство, че много често най-ярките консерватори отказват да мислят себе си като такива и се подсмихват, когато ги вкарват в някакъв „консервативен“ калъп, измислен от неконсерватори. Докато останалите са верни на някаква идея и колкото по-страстно и последователно я защитават, за толкова по-идейно чисти се смятат, то консерваторите са хора на нормалността, даже на умерения цинизъм, които разглеждат всяка ситуация сама за себе си, създават си представа за най-полезния изход от нея и с оглед на тази представа започват да търсят конкретни решения. Така консерваторите понякога може да изглеждат безидейни и непоследователни, защитавайки в различни случаи абсолютно противоположни гледни точки, но винаги са олицетворение на здравия разум и желанието да се намери конкретното правилно решение. Те са скептици, защото преди всичко не са самоуверени. А не са самоуверени, защото са достатъчно интелигентни, за да не се прехласват по собствената си гениалност и ненадминатост, и защото знаят, че са скромни и грешни създания, които могат само да се надяват, че усилията им в името не само на своето собствено, но и на общото благо ще бъдат увенчани с успех.

Книгата е ценна и с това, че във времена, когато опонентите на консерватизма полагат неистови усилия да го изкарат краен популизъм, идеология на малограмотните и суеверните, на нетолерантните и политически некоректните, мироглед антиевропейски и антицивилизационен, в такива времена книгата показва консерватизма като начин на мислене на културни, образовани и достойни членове на обществото, изтънчени интелектуалци, смели и талантливи политици, честни и морални хора с влияние и отговорност.

Признавам, че отворих книгата донякъде със свито сърце, защото очаквах да е много по-злободневна и даже манипулативна, че ще се изкуши да влезе в полемика с либерално-социалистическите атаки към консерватизма. Обаче останах приятно впечатлен, когато открих, че авторите не са изневерили на академичната обективност, не са се поддали на злобата на деня и са създали четиво, което може да бъде отворено с благодарност и след 50 години. Мисля, че такива книги са като обнадеждаващи светлинки на нормалност в объркващата мъгла на идеологическата манипулация, ставаща толкова по-агресивна и същевременно професионално суфистицирана, колкото по-съвършени и достъпни стават средствата за масова информация. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Източник: Sulla.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!