НОВО

Морал и догма в българската политика

Скандалът, завихрил се около апартаментите, продадени от фирма "Артекс" на ключови български политици при преференциални условия и последвалите съмнения за лобизъм и търговия с влияние се разгаря и ще се разгаря тепърва с още по-голяма сила.  Няколкото оставки в...

Хайде да си говорим за идеи и политики, а?

Казусът с апартаментите, продадени от фирма „Артекс инженеринг” на водещи политици от ГЕРБ, се очертава като „скандалът на скандалите”. Премиерът Борисов се закани, че който е съгрешил, ще си понесе последствията, а правосъдният мийнистър Цецка...

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Американските партии и “дълбоката държава”

Време за четене: 5 мин.

Популярен, но все пак половинчат мит е, че електоратът на републиканците и демократите в САЩ се обръща. Казвам половинчат, защото все пак има някаква доза истина в него – например републикански политици са отивали в Демократическата партия и обратно.

Републиканската партия е, най-общо, партията на старата либерална буржоазия, на индустриалците и на консервативните протестанти. Винаги е била такава, още от самото си основаване.

Демократическата партия обаче преживява няколко метаморфози. Тя е най-старата партия в САЩ и ѝ се е налагало да се адаптира във времето. Първоначално не е много по-различна от Републиканската. Расистки организации като Ку-клукс-клан са основани от демократи, демократи са и техните най-многобройни членове. “Новият курс” на Рузвелт е логичен за историческото си време и икономически условия опит да се узаконят и извадят наяве процесите по превръщането на САЩ от федерация в пълноценна държава от европейски тип – процеси, които продължават и до днес. Същевременно това го поставя пред проблема на индустриалните капиталисти и прекомерната власт, която имат – прекомерна от гледна точка на държавата, която в американския си вариант от онези години все още няма властта, която има в Европа. По този начин Демократическата партия се етатизира, а днес – и социализира, даже комунизира. Ако търсим аналог на нашите европейски партии в САЩ, това несъмнено е Демократическата партия. Това обяснява и идеологическите взаимовръзки отвъд финансовите потоци между нашата десница – и българската, и европейската и американската левица.

Демократите успешно успяват да овладеят част от градската средна класа, с времето започват да откликват и на потребностите ѝ и така в наратива на демократите навлизат характерни за градския социум теми – атеизъм, наукоподобни обосновки, свободна любов, малцинства, хомосексуализъм и т.н. Етатизацията на тяхната партия и неизбежното ѝ превръщане в социалистическа ѝ придава завършен вид и имидж, чрез който могат да привличат широк спектър от градските елити, от интелектуалци до млади хора.

Републиканците остават верни (и неясно до колко искрени в тези си убеждения – бел. авт.) на християнските ценности, същевременно изпълняват и програмните искания на стария индустриален елит, като например защитата на частната собственост. Разбира се, съществуват разнородни “поколения” и при републиканците – например конфликта между палео- и нео- консерваторите (популярни с това, че са бивши троцкисти), също и либертарианските и консервативните християнски крила в партията. Показателен е факта, че либертарианските послания са изключително непопулярни, маргинални и осмивани в градска среда по същия начин, по който е осмивана и непопулярна и християнската религия, тъй като буржоазията там вече прекалено много прилича на европейската. По този начин републиканските послания са по-скоро някакъв единен, но разнороден фронт, а републинците се превръщат и във фаворити на американския селянин, който е искрено вярващ и трудолюбив човек, настрани от някои пословични интелектуални липси. Бидейки разнородни обаче, републиканците са неспособни да произведат завършена идеология, върху която да основат политиките си, което превръща партията им в твърде неусточива като поле на съревнование между различните си съставни части.

Така разделението в САЩ по-скоро е по линията град – село с характерните им демографски и социални различия, до такава степен, че жителите на съответните места все едно са от различни народи. Това е истинският конфликт в американската политика, който се проявява чрез различните партии.

Съществува и трети фактор, съпътстващ етатизацията на САЩ, който не съм коментирал до момента – т.нар. “дълбока държава”, която е надпартийна и административно необусловена структура, състояща се преди всичко от връзките между определени (даже поколения) личности, заемащи конкретни административни длъжности и груповите и и личностни интереси, които са започнали да имат с времето. Най-общо казано, в “дълбоката държава” има властващи чиновници, които само на пръв поглед са републиканци или демократи, но всъщност представляват самостоятелен играч. Това статукво флиртува не особено прикрито и с американските олигарси чрез определени хора, имащи съответните контакти – лобисти, за да формира т.нар. “естаблишмънт”.

Явлението Тръмп е анти-естаблишмънт феномен, но все пак без съмнение участието му става с подкрепата или поне одобрението на участници в досегашната система, основно финансови донори, които по всяка вероятност търсят изход или поне някаква алтернатива на досегашната система, която е все по-неспособна да произведе решения, които да удовлетворяват мнозинството.

Републиканците представляват по-скоро интереса на индустриалния капитал в този естаблишмънт, докато демократите – интересите на “дълбоката държава”. По този начин и двете партии са изключително системни и казионни и противоречията по между им са противоречия относно интересите им като групи, а не представляват интересите на цялото общество, нито дори на социални групи, различни от представените във властта или ангажираните си спонсори.

Бидейки изразител по-скоро на интересите на чиновниците и администрацията от “дълбоката държава”, Демократическата партия е неизбежно да не прибегне до популистки и социалистически послания и политики, чрез които да се опита да привлече все повече хора и да се противопостави на финансовата и индустриална сила, чиито интереси се опитват да прокарат републиканците. Обамакеър и открито социалистическите идеи на Бърни Сандърс са пример за проявление на тези тенденции. Все пак едно подобно разделение е напълно условно, след като и в двете партии се срещат както социалисти, така и милиардери. Интересното е, че често това са едни и същи лица.

Начинът, по който се опитват да привличат избиратели е чрез някакви идеологеми, които обаче не представляват завършени идеологии: при републиканците това е консерватизмът в социално отношение и капитализмът в икономическо, при демократите, наопаки – социалният либерализъм, комбиниран с икономически регулации и етатизъм. Това разделение откликва на индивидуалните нужди на членовете на групите, съставляващи електората на съответните партии. Няма и как разпределението на идеологически мотивираните опорни точки да е по-различно от това, тъй като то е изява на основата процесите на диалектическия сблъсък ляво – дясно, чиито синтез, изразяващ се в преодоляване противоречията между градските “демократи” и селските “републиканци” би довел до установяване на нова социална система, която страда от различни недостатъци: открито социалистическа. Такава е тя в Европа днес. Поради това и съвсем не е изключено бъдещето на САЩ да е все по-наляво, а настоящата ситуация да е просто временно забавяне на този процес.

*Текстът е първоначално публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на Консерваторъ

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!