НОВО

Ще живеят ли повече хора в България?

Докато текат вяли следизборни дебати относно размерът на прословутата партийна субсидия, някак без особен шум мина прогнозата на ООН с тежест на присъда - според доклад, изнесен от глобалистката организация в най-оптимистичният вариант към края на ХХI век в страната...

Сюжет за 18+: Вашингтон срещу Техеран

Нека пробваме да сглобим някои елементи от мозайката на ескалиращото напрежение между Иран и САЩ, без да имаме претенцията, че ще успеем да видим картината в нейната цялост, понеже не разполагаме с всички части от пъзела. Но така или иначе това, което постепенно...

Изградете Кенотаф* за тленните останки на цялата комунистическа естетика

Принадлежа към онези, които са били насилствено хранени със социалистическа културна естетика в изобразителните изкуства. Наречете го соц реализъм, “политически правилно творчество”, “народна” култура. Монументи, истукани от цимент и гранит, бронзови сака, метални...

Инфантилният Запад

През последните години все по-натрапчиво се създава усещането, че Западна Европа (същото може да се каже и за Северна Америка) вече въобще не е онова прекрасно място за живеене, каквото беше допреди едно-две десетилетия. И причините за това далеч не са основно...

Борбата за истината е тежка, но за сметка на това продължителна

Когато най-накрая бе приет Закона за задължително изучаване на престъпленията на комунистическия режим, в обществото се появиха реакции от типа на: „Дотук добре, но кой ще пише учебниците?” Времето твърде скоро показа, че тези притеснения са били...

Фандъкова срещу Манолова и обратно

Йорданка Фандъкова срещу Мая Манолова – това ли ще е софийската интрига в меката есен? Вероятно. Ако Мая Манолова все още не е обявила, че ще се кандидатира, то е защото не е съвсем сигурна дали ще получи отнякъде партийна подкрепа. Въпреки че след неделния...

Диктатура на дъгата

Юни е месецът, в който цветовете на дъгата потичат от логата на всевъзможни бизнес организации – от глобални корпорации до малки хипстър-куиър кафенета, които предлагат 25 вида тиквено лате и тост с авокадо. Монументални маркетингови усилия се впрягат с двойна цел....

Има един глупак, но той не е Борис Джонсън

Ако Борис Джонсън още не ви е обидил, това е само защото не ви познава. За острия език на БоДжо, както е известен бившият кмет на Лондон и настоящ фаворит за председател на Консервативната партия и премиер на Обединеното Кралство, няма фигури, които да не се превръщат...

Темите, които ни разделят

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и председателя на "Младежки консервативен клуб" Боян Стефанов, гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха провелият се за поредна година в...

Тръмп е виновен, че е… Тръмп

Тръмп е глупав. Тръмп е незначителен. Тръмп е необразован. Тръмп не е прочел и една книга. Тръмп прекарва дните си пред телевизора. Тръмп е вулгарен. Тръмп е лекомислен. Тръмп е нелеп. Тръмп е женомразец. Тръмп е расист. Тръмп е мързелив. Тръмп е алчен. Тръмп е...

Американските партии и “дълбоката държава”

Време за четене: 5 мин.

Популярен, но все пак половинчат мит е, че електоратът на републиканците и демократите в САЩ се обръща. Казвам половинчат, защото все пак има някаква доза истина в него – например републикански политици са отивали в Демократическата партия и обратно.

Републиканската партия е, най-общо, партията на старата либерална буржоазия, на индустриалците и на консервативните протестанти. Винаги е била такава, още от самото си основаване.

Демократическата партия обаче преживява няколко метаморфози. Тя е най-старата партия в САЩ и ѝ се е налагало да се адаптира във времето. Първоначално не е много по-различна от Републиканската. Расистки организации като Ку-клукс-клан са основани от демократи, демократи са и техните най-многобройни членове. “Новият курс” на Рузвелт е логичен за историческото си време и икономически условия опит да се узаконят и извадят наяве процесите по превръщането на САЩ от федерация в пълноценна държава от европейски тип – процеси, които продължават и до днес. Същевременно това го поставя пред проблема на индустриалните капиталисти и прекомерната власт, която имат – прекомерна от гледна точка на държавата, която в американския си вариант от онези години все още няма властта, която има в Европа. По този начин Демократическата партия се етатизира, а днес – и социализира, даже комунизира. Ако търсим аналог на нашите европейски партии в САЩ, това несъмнено е Демократическата партия. Това обяснява и идеологическите взаимовръзки отвъд финансовите потоци между нашата десница – и българската, и европейската и американската левица.

Демократите успешно успяват да овладеят част от градската средна класа, с времето започват да откликват и на потребностите ѝ и така в наратива на демократите навлизат характерни за градския социум теми – атеизъм, наукоподобни обосновки, свободна любов, малцинства, хомосексуализъм и т.н. Етатизацията на тяхната партия и неизбежното ѝ превръщане в социалистическа ѝ придава завършен вид и имидж, чрез който могат да привличат широк спектър от градските елити, от интелектуалци до млади хора.

Републиканците остават верни (и неясно до колко искрени в тези си убеждения – бел. авт.) на християнските ценности, същевременно изпълняват и програмните искания на стария индустриален елит, като например защитата на частната собственост. Разбира се, съществуват разнородни “поколения” и при републиканците – например конфликта между палео- и нео- консерваторите (популярни с това, че са бивши троцкисти), също и либертарианските и консервативните християнски крила в партията. Показателен е факта, че либертарианските послания са изключително непопулярни, маргинални и осмивани в градска среда по същия начин, по който е осмивана и непопулярна и християнската религия, тъй като буржоазията там вече прекалено много прилича на европейската. По този начин републиканските послания са по-скоро някакъв единен, но разнороден фронт, а републинците се превръщат и във фаворити на американския селянин, който е искрено вярващ и трудолюбив човек, настрани от някои пословични интелектуални липси. Бидейки разнородни обаче, републиканците са неспособни да произведат завършена идеология, върху която да основат политиките си, което превръща партията им в твърде неусточива като поле на съревнование между различните си съставни части.

Така разделението в САЩ по-скоро е по линията град – село с характерните им демографски и социални различия, до такава степен, че жителите на съответните места все едно са от различни народи. Това е истинският конфликт в американската политика, който се проявява чрез различните партии.

Съществува и трети фактор, съпътстващ етатизацията на САЩ, който не съм коментирал до момента – т.нар. “дълбока държава”, която е надпартийна и административно необусловена структура, състояща се преди всичко от връзките между определени (даже поколения) личности, заемащи конкретни административни длъжности и груповите и и личностни интереси, които са започнали да имат с времето. Най-общо казано, в “дълбоката държава” има властващи чиновници, които само на пръв поглед са републиканци или демократи, но всъщност представляват самостоятелен играч. Това статукво флиртува не особено прикрито и с американските олигарси чрез определени хора, имащи съответните контакти – лобисти, за да формира т.нар. “естаблишмънт”.

Явлението Тръмп е анти-естаблишмънт феномен, но все пак без съмнение участието му става с подкрепата или поне одобрението на участници в досегашната система, основно финансови донори, които по всяка вероятност търсят изход или поне някаква алтернатива на досегашната система, която е все по-неспособна да произведе решения, които да удовлетворяват мнозинството.

Републиканците представляват по-скоро интереса на индустриалния капитал в този естаблишмънт, докато демократите – интересите на “дълбоката държава”. По този начин и двете партии са изключително системни и казионни и противоречията по между им са противоречия относно интересите им като групи, а не представляват интересите на цялото общество, нито дори на социални групи, различни от представените във властта или ангажираните си спонсори.

Бидейки изразител по-скоро на интересите на чиновниците и администрацията от “дълбоката държава”, Демократическата партия е неизбежно да не прибегне до популистки и социалистически послания и политики, чрез които да се опита да привлече все повече хора и да се противопостави на финансовата и индустриална сила, чиито интереси се опитват да прокарат републиканците. Обамакеър и открито социалистическите идеи на Бърни Сандърс са пример за проявление на тези тенденции. Все пак едно подобно разделение е напълно условно, след като и в двете партии се срещат както социалисти, така и милиардери. Интересното е, че често това са едни и същи лица.

Начинът, по който се опитват да привличат избиратели е чрез някакви идеологеми, които обаче не представляват завършени идеологии: при републиканците това е консерватизмът в социално отношение и капитализмът в икономическо, при демократите, наопаки – социалният либерализъм, комбиниран с икономически регулации и етатизъм. Това разделение откликва на индивидуалните нужди на членовете на групите, съставляващи електората на съответните партии. Няма и как разпределението на идеологически мотивираните опорни точки да е по-различно от това, тъй като то е изява на основата процесите на диалектическия сблъсък ляво – дясно, чиито синтез, изразяващ се в преодоляване противоречията между градските “демократи” и селските “републиканци” би довел до установяване на нова социална система, която страда от различни недостатъци: открито социалистическа. Такава е тя в Европа днес. Поради това и съвсем не е изключено бъдещето на САЩ да е все по-наляво, а настоящата ситуация да е просто временно забавяне на този процес.

*Текстът е първоначално публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на Консерваторъ

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!