НОВО

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Децата на царевицата

Едно от углавните морални престъпления срещу цивилизацията и бъдещето е безочливото и безскрупулно използване на деца за политическа пропаганда. Да вземеш малките, неоформени тела и съзнания и да ги превърнеш в реквизит по пътя си към повече власт и контрол е...

Време за промяна

Време за четене: 4 мин.

След началото на Новата геополитическа реалност от 1991 г., Европа се оказа в хватката на либералния консенсус. От това не се роди по-добър свят. След почти три десетилетия на излязла извън контрол либерална политика, Велика Европа е изправена пред тежка политическа, обществена и културна стагнация.

Сегашните политически елити до голяма степен са плод на прилаганата ултралибералната политическа доктрина. Тя позволи да се формират цели поколения, изповядващи една меко казано съмнителна в своята успеваемост идеология. Може смело да се заяви, че Европа днес е в тежък нокдаун, заради кризата в моделите на управление. Тази криза достигна своята кулминация през последното десетилетие, когато Старият континент беше ударен последователно от няколко сериозни геополитически труса – началото на войните в Близкия изток, многомилионните мигрантски потоци, последиците от Голямата рецесия (довели и до дълговата криза в Еврозоната). От дистанцията на времето е видимо, че европейските политически елити не бяха подготвени за справяне с кризи от такива мащаби. Особено ако ударят едновременно. Но историята не търпи пораженци. Европейските елити бяха жестоко наказани заради своята нерешителност, недалновидност и политическо късогледство. В резултат на това Европейският съюз беше разтърсен из основи. Случи се Брекзит. Никой не се запита какви бяха реалните причини Великобритания да напусне съюза. Дори не се допусна истински дебат по темата.

Европейските лидери трябва да разберат, че аргументираната критика към техните политики не означава непременно подривна дейност. Често пъти либералните кръгове обвиняват опонентите си в „крайности и агресивно поведение“. Средата на безкритичност е далеч по-непродуктивна, защото не създава необходимите условия за постигане на стратегически цели.

Стагнация във всичко.

Причините за всичко това се коренят в същността на либералния дискурс. Либералните елити са прогресивни. Тежката бюрократизирана институционализация не доведе до по-добра технология на вземане на решения. Напротив, тя вакуумира политическия процес, вкарвайки го в безумните рамки на една абсолютно ненужна и тромава бюрократична система. Тази политическа мудност се отрази пряко и върху икономическите реалности в Европа.

Светът в който живеем е коренно различен от този преди тридесет години. Днешната икономика е много по-свързана, много по-динамична, много по-непредсказуема. Дигитализацията, интернет, телекомуникациите, високите технологии, промениха начина по който живеем, работим и търгуваме. Забързаният свят изисква енергични политици. Решителни хора, които знаят, могат и не се страхуват да поемат рискове. Уви, точно тези управленски качества бяха съзнателно смачкани от либералната политическа школа.

„Системата възпитава система.“ Така бяха създадени две-три (ако не и повече) поколения бюрократичен елит, който е напълно равнодушен, нерешителен и неподготвен за глобалните предизвикателства. Изграждането на такива бюрократични елити е нелека задача. Това е дълъг и комплексен процес, който започва още от образователната система. Традиционни управленски качества бяха целенасочено изкоренявани, а тяхното място беше заето от флуидността, неопределеността, порива към равенство на всяка цена. Изходът е закономерен – в Европа се създаде един колеблив и слабохарактерен елит, който въобще не разбра смисъла на целеполагането и стратегическото визионерство. Безкритичната среда успа не само политическите елити, но и гражданите. В резултат от дългогодишните програми на прогресивните елити, се създаде идеална среда за толерантни типове, които нямат никаква чувствителност към нищо, дори и към събития, засягащи личната им сигурност. Демонстрацията на дързост и борбеност, независимо от това дали си политик или предприемач, вече се третира като нещо неуместно и „агресивно“.

„Всичко е правилно“ – сякаш това беше мотото на европейските либерали. В устрема си да постигне равенство на всяка цена, Европа поде курс на интензивен мултикултурализъм, който допълнително засили обществения и политически упадък на отделните национални държави. Нещо повече, идеята за „Европа на националните държави“ беше изместена от планове за интернационал във формата на „Европейски щати“.

Европа съзнателно разруши икономическите си връзки с държавите от Близкия изток, залагайки на абсолютно непечеливши играчи в конфликтите там. В устрема си да постигне равенство на всяка цена, Европа затвори свои утвърдени пазари и се скара с традиционно трудни партньори, с които поне беше постигнат някакъв консенсус за сътрудничество и разбирателство. След всички тези събития Европейския съюз не излезе в по-силна позиция, даже напротив – неговата геополитическа тежест постоянно намалява.

В пластовете на политическият живот на отделните национални държави също се случиха тектонични размествания. Появиха се нови консервативни течения, които предизвикаха политиките на сегашните европейски властници. Консервативната вълна набира все по-голяма скорост в редица държави като Германия, Италия, Унгария, Полша, Словакия, Чехия. Всъщност няма нищо необичайно в такива трендове. Даже напротив – те показват, че обществеността в тези държави е все още жива, въпреки неспирните опити за притъпяване на нейната критичност. Европа има много по-добри шансове за постигане на траен растеж, ако политиките се водят в среда на градивна критика. По този начин европейските властови елити винаги ще бъдат нащрек, знаейки, че преди всичко собствените им народи са критично настроени и няма да търпят безумни политически експерименти. Резултатите от управленския хаос вече се усещат в сърцето на Европейския съюз – Германия. Силното представяне на „антисистемните“ парти във повечето европейски държави през последната година доказват, че на Старият континент е настанало време за дълбока и качествена промяна. Трябва да говорим все повече за Европа на суверенните нации. Те го заслужават.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!