fbpx

НОВО

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Традицията пред съда на прогреса

Време за четене: 6 мин.

Левите законодатели на морала успешно паразитират върху инстинкта на хората и особено на младите към справедливост и милосърдие спрямо слабите, нуждаещите се от закрила и неуспелите

И “природолюбците”, и яростните защитници на джендър конвенциите, както и онези с плакатите “Капитализмът убива” и другите – готовите да предложат “sanctuary” на всеки джихадист с ханджар зад гърба, зовящ Аллаха да му помогне да изтреби неверниците, заедно с всички други варианти на следовниците на Маркс с неговото модерно превъплъщение в лицето на Маркузе и разни подобни левичарски “прогресисти”, имат една единствена цел. Тя е:

унищожаването на християнската цивилизация, на традиционното семейство,

на културата и икономиката, базирана на човечен капитализъм и индивидуална отговорност. Основният метод за постигане на тези цели е огромната нововъзникнала след шейсетте години на XX век индустрия на Виктимологията. Тя първоначално е изобретена от Маркс като теория за “подтиснатите класи”, жертви на алчната буржуоазия и изведената от там класова борба с цел унищожение на експлоататорите, но разгърна глобална експанзия в модерната и постмодерната епоха. Тази индустрия в последно време непрекъснато се разширява, произвеждайки непрекъснато и отново различни “жертви”. По този начин се маскира като загрижена за бедните, слабите, онеправданите и нуждаещите се. Подлостта е в това, че се използва християнската традиция на грижа към ближния, благотворителност и благочестие като оръжие за прикритие, като един вид

секуларна експроприация на морала

и обсебване на заклеймителска функция срещу всички онези, които възразят срещу тях и се придържат към традиционните ценности.

Левите законодателите на морала успешно паразитират върху инстинкта на хората и особено на младите към справедливост и милосърдие спрямо слабите, нуждаещите се от закрила и неуспелите. Разширяващият се до безкрайност списък на потенциални “жертви” включва вече не само традиционните обекти на загриженост от страна на “зелените” левичари като дърдавците, червеногушите брегобегачи, саламандрите, блатните кокичета и лешоядите (за чиято защита все пак има някакви реални основания ), но включва категории, явления и групи, които съществуват и винаги са съществували по най-естествен начин. Това са ледниците, Антарктида и Гренландия, озонът, въглеродният двуокис, шистите, глината, каньоните, климатът на планетата и съдбата на Ел Ниньо. Няма лошо, безпокойството е природна черта на човека, особено ако е смислено и добре обосновано, макар че в случая то се използва предимно за насаждане на страхове и извличане на политическо надмощие в полза на Лявото. Но истинската и голяма битка за нови обекти на употреба от страна на виктомологичната индустрия се води не толкова и не само по повод на околната среда, но най-вече върху територията на междучовешките различия и фундаменталното разделение на човечеството по традиционни и установени от хилядолетия принципи и традиции.

Една от най-често употребяваните карти, които се вадят от арсенала на виктимологията е расовата карта, употребявана успешно като тояга срещу несъгласните с етикета “расист”. По същество тезата е, че хора с различна раса от тази на белите, са жертви на дискриминация и се нуждаят от защитата на левите борци за справедливост. Непонятно защо, под раса и съответно обвинения в расизъм срещу тази раса, не се включват жертви от монголоидната раса, а само хора с африкански произход. Проблемът с тази безчестна игра с расовия произход се състои именно в расисткото разделение по цвят на кожата и обявяването за жертви на хора, които са абсолютно различни индивиди и всеки сам по себе си не се нуждае изобщо да бъде групиран и етикетиран като жертва по групов признак. Всеки човек, независимо с какъв цвят е, има абсолютна и незаменима ценност сам по себе си и заслужава защита, когато е обект на дискриминация или насилие. Но този унизителен расистки начин да се защитават “права” по групов признак е всъщност не грижа за обезправените, а един от основните методи за захранване на виктимологичната индустрия и за разделение между хората.

Изкуственото разделение между хората цели раздор и разрушаване на обществото

като хармонично съществуване на различни хора и особености, но с равни права и задължения пред закона. Същата цел, но този път насочена срещу семейството, традиционните ценности и междуполовите отношения и традиции в брака, са постоянно подклажданите джендър и гей теми и извеждането им в централни обществени дискусии, паради и конфликти. Отново се цели изкуственото разделяне и противопоставяне на различни групи хора, нагнетяване на напрежение между тях под егидата на виктимологията и грижа за “жертвите” на дискриминация, додаване на специални групови права и привилегии, отново под маската на лявата грижа за онеправданите. Това съвсем спокойно би трябвало да бъде решавано в рамките на правилата за всеки един член на обществото, без никаква нужда да се втурват на сцената паразитиращите върху темата “правозащитници”. Правото е в законът, който е еднакъв към всички и който е приет за справедлив от цялото общество и парламента на съответната държава в свободни и демократични избори, стига да се прилага каквато трябва. Но идеята на всички тези изкуствено подклаждани брожения не е защита на индивида от несправедливости, а подкопаване на традиционните устои и семейството. Както знаем, християнското семейство и неговите традиционни ценности са една от първите институции след църквата, които трябва да бъдат разрушени в борбата срещу “омразното капиталистическо общество”. Това още от Ленин е поставено като основна задача на болшевиките при разгрома на тогавашна Русия.

Днес в арсенала на виктимологията вече е впрегната не само класовата, расовата и джендър борбата, а вече и междуполовата война.

И забележете, не там по света, където жертвите от женски пол страдат от истинско безчовечно насилие и безправие, а отново тук, в западните общества, където жената е надеждно защитена от закона, работи и се развива до пълния си потенциал, живее по-дълго от мъжете, средно има повече финансови средства в зрелите си години, има пълна автономия и свобода на своите решения. А нейното еманципиране като човек започва именно още от Христос и ранното й признаване от християнството като равностойна на мъжа. Каква е целта на тази “битка”, където за жертва и едва ли не “борещо се за правата си малцинство” се обявяват повече от половината хора срещу другата половина, живеещи нормално помежду си, макар и с неизбежните идиотщини, разпри и страсти възникващи между хората от двата пола, защото такава е природата на човека и такава ще остане винаги. Хората имат страсти, разумът не е поделен справедливо между тях, нито способността им да обуздават фрустрациите си в семейството си и в своите отношения. Даже самата любов между мъж и жена понякога е наричана лудост.

Тези неща не може да са обект на регулиране от платени виктимолози, самоназначили се за морален трибунал, раздаващ все по-нелепи и неизпълним предписания как да се живее най-правилно. Деморализирането на отношенията мъж-жена и превръщането на дори безобиден флирт в сексуално посегателство или престъпление служи отново и единствено на една единствена цел.  Питайте Маркузе за нея.

Но и аз мога да я назова:
Разрушаване на Капиталистическото общество и построяването на Новото прогресивно общество.
По-точно – Световният комунизъм!
А ние вече сме го играли това, нали?

Автор: д-р Любо Канов

Източник: Libertarium

Споделете чрез

Предишен

Следващ