НОВО

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

Ухажването на старата градска дама

Волен Сидеров в обичайното си изборно амплоа, Веселин Марешки обещаващ бензиностанции и Митьо Пищова, чийто изборен неуспех е предначертан от това, че никой не му знае фамилията, са единственото нещо, което ни напомня, че сме в реална изборна кампания. (ако не четете...

Дисекция на централния софиянец

Ето че тази седмица за втори път ще цитирам една публикация, която започва с изречението: „Четиримата кандидати за кмет на София, които дотук излъчиха десните, объркват сериозно столичаните от централните квартали“. Първия път показахме кои са тези...

Дебели противоречия

Tрудно е да се поддържа култура, в която едни и същи хора се борят с расизма и сексизма като демонизират белите мъже, противопоставят се на публичното засрамване, засрамвайки публично, мразят капитализма от смартфоните си и водят „необходими на обществото разговори“,...

Рационализъм, изчислимост и знание

Рационалност и изчислимост  “Всички най-велики математици отдавна са осъзнали, че представеният в тази книга метод е не само изключително полезен при анализа, но и допринася значително за решаването на физически проблеми. Защото тъй като тъканта на Вселената е...

Каква обществена телевизия искат българите? (резултати)

Преди няколко седмици зададохме въпроси относно Българска Национална Телевизия. Същата телевизия, междувременно, попадна в центъра на общественото внимание, по съвсем други причини, но тази тема вече отразихме – тук, тук и тук. Анкетата е проведена изцяло онлайн пред...

Традицията пред съда на прогреса

Време за четене: 6 мин.

Левите законодатели на морала успешно паразитират върху инстинкта на хората и особено на младите към справедливост и милосърдие спрямо слабите, нуждаещите се от закрила и неуспелите

И “природолюбците”, и яростните защитници на джендър конвенциите, както и онези с плакатите “Капитализмът убива” и другите – готовите да предложат “sanctuary” на всеки джихадист с ханджар зад гърба, зовящ Аллаха да му помогне да изтреби неверниците, заедно с всички други варианти на следовниците на Маркс с неговото модерно превъплъщение в лицето на Маркузе и разни подобни левичарски “прогресисти”, имат една единствена цел. Тя е:

унищожаването на християнската цивилизация, на традиционното семейство,

на културата и икономиката, базирана на човечен капитализъм и индивидуална отговорност. Основният метод за постигане на тези цели е огромната нововъзникнала след шейсетте години на XX век индустрия на Виктимологията. Тя първоначално е изобретена от Маркс като теория за “подтиснатите класи”, жертви на алчната буржуоазия и изведената от там класова борба с цел унищожение на експлоататорите, но разгърна глобална експанзия в модерната и постмодерната епоха. Тази индустрия в последно време непрекъснато се разширява, произвеждайки непрекъснато и отново различни “жертви”. По този начин се маскира като загрижена за бедните, слабите, онеправданите и нуждаещите се. Подлостта е в това, че се използва християнската традиция на грижа към ближния, благотворителност и благочестие като оръжие за прикритие, като един вид

секуларна експроприация на морала

и обсебване на заклеймителска функция срещу всички онези, които възразят срещу тях и се придържат към традиционните ценности.

Левите законодателите на морала успешно паразитират върху инстинкта на хората и особено на младите към справедливост и милосърдие спрямо слабите, нуждаещите се от закрила и неуспелите. Разширяващият се до безкрайност списък на потенциални “жертви” включва вече не само традиционните обекти на загриженост от страна на “зелените” левичари като дърдавците, червеногушите брегобегачи, саламандрите, блатните кокичета и лешоядите (за чиято защита все пак има някакви реални основания ), но включва категории, явления и групи, които съществуват и винаги са съществували по най-естествен начин. Това са ледниците, Антарктида и Гренландия, озонът, въглеродният двуокис, шистите, глината, каньоните, климатът на планетата и съдбата на Ел Ниньо. Няма лошо, безпокойството е природна черта на човека, особено ако е смислено и добре обосновано, макар че в случая то се използва предимно за насаждане на страхове и извличане на политическо надмощие в полза на Лявото. Но истинската и голяма битка за нови обекти на употреба от страна на виктомологичната индустрия се води не толкова и не само по повод на околната среда, но най-вече върху територията на междучовешките различия и фундаменталното разделение на човечеството по традиционни и установени от хилядолетия принципи и традиции.

Една от най-често употребяваните карти, които се вадят от арсенала на виктимологията е расовата карта, употребявана успешно като тояга срещу несъгласните с етикета “расист”. По същество тезата е, че хора с различна раса от тази на белите, са жертви на дискриминация и се нуждаят от защитата на левите борци за справедливост. Непонятно защо, под раса и съответно обвинения в расизъм срещу тази раса, не се включват жертви от монголоидната раса, а само хора с африкански произход. Проблемът с тази безчестна игра с расовия произход се състои именно в расисткото разделение по цвят на кожата и обявяването за жертви на хора, които са абсолютно различни индивиди и всеки сам по себе си не се нуждае изобщо да бъде групиран и етикетиран като жертва по групов признак. Всеки човек, независимо с какъв цвят е, има абсолютна и незаменима ценност сам по себе си и заслужава защита, когато е обект на дискриминация или насилие. Но този унизителен расистки начин да се защитават “права” по групов признак е всъщност не грижа за обезправените, а един от основните методи за захранване на виктимологичната индустрия и за разделение между хората.

Изкуственото разделение между хората цели раздор и разрушаване на обществото

като хармонично съществуване на различни хора и особености, но с равни права и задължения пред закона. Същата цел, но този път насочена срещу семейството, традиционните ценности и междуполовите отношения и традиции в брака, са постоянно подклажданите джендър и гей теми и извеждането им в централни обществени дискусии, паради и конфликти. Отново се цели изкуственото разделяне и противопоставяне на различни групи хора, нагнетяване на напрежение между тях под егидата на виктимологията и грижа за “жертвите” на дискриминация, додаване на специални групови права и привилегии, отново под маската на лявата грижа за онеправданите. Това съвсем спокойно би трябвало да бъде решавано в рамките на правилата за всеки един член на обществото, без никаква нужда да се втурват на сцената паразитиращите върху темата “правозащитници”. Правото е в законът, който е еднакъв към всички и който е приет за справедлив от цялото общество и парламента на съответната държава в свободни и демократични избори, стига да се прилага каквато трябва. Но идеята на всички тези изкуствено подклаждани брожения не е защита на индивида от несправедливости, а подкопаване на традиционните устои и семейството. Както знаем, християнското семейство и неговите традиционни ценности са една от първите институции след църквата, които трябва да бъдат разрушени в борбата срещу “омразното капиталистическо общество”. Това още от Ленин е поставено като основна задача на болшевиките при разгрома на тогавашна Русия.

Днес в арсенала на виктимологията вече е впрегната не само класовата, расовата и джендър борбата, а вече и междуполовата война.

И забележете, не там по света, където жертвите от женски пол страдат от истинско безчовечно насилие и безправие, а отново тук, в западните общества, където жената е надеждно защитена от закона, работи и се развива до пълния си потенциал, живее по-дълго от мъжете, средно има повече финансови средства в зрелите си години, има пълна автономия и свобода на своите решения. А нейното еманципиране като човек започва именно още от Христос и ранното й признаване от християнството като равностойна на мъжа. Каква е целта на тази “битка”, където за жертва и едва ли не “борещо се за правата си малцинство” се обявяват повече от половината хора срещу другата половина, живеещи нормално помежду си, макар и с неизбежните идиотщини, разпри и страсти възникващи между хората от двата пола, защото такава е природата на човека и такава ще остане винаги. Хората имат страсти, разумът не е поделен справедливо между тях, нито способността им да обуздават фрустрациите си в семейството си и в своите отношения. Даже самата любов между мъж и жена понякога е наричана лудост.

Тези неща не може да са обект на регулиране от платени виктимолози, самоназначили се за морален трибунал, раздаващ все по-нелепи и неизпълним предписания как да се живее най-правилно. Деморализирането на отношенията мъж-жена и превръщането на дори безобиден флирт в сексуално посегателство или престъпление служи отново и единствено на една единствена цел.  Питайте Маркузе за нея.

Но и аз мога да я назова:
Разрушаване на Капиталистическото общество и построяването на Новото прогресивно общество.
По-точно – Световният комунизъм!
А ние вече сме го играли това, нали?

Автор: д-р Любо Канов

Източник: Libertarium

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!