НОВО

Упражнение по мислене с Лъчезар Томов

Упражнение по мислене и гласуване ви предлагаме в „Нашият ден“ заедно с преподавателя в Нов български университет и автор в дясната платформа "Консерваторъ" Лъчезар Томов. Как да не бъдете глупави, когато правите съдбоносен избор – повече чуйте в звуковия файл. [audio...

Идеята на Франция за “родител 1 и 2” вместо майка и баща

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски гостува в предаването "Плюс - Минус" по Нова телевизия. Гост още бе мениджърът "Човешки ресурси" Петър Петров. Законодателните промени относно понятията „майка” и „баща” във Франция разбуниха духовете не...

Кюстендил не бе пръв. Всички на оружие!

Първо, съболезнования към семейството на Валери Дъбов, към приятелите му и към гражданите на Кюстендил. Внезапната смърт е трагедия за всички, не само за онзи, комуто се е случила. Второ. В самото начало декларирам, че няма да разсъждавам над случката,...

Кризата в отношенията между Париж и Рим

Отговорният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Денят на живо" по Канал 3. Тема на разговора бяха противоречията между Франция и Италия и ще прераснат ли те в криза на Европейския съюз. Вижте пълното видео:...

Различните визии за бъдещето на Европа

В началото на седмицата бе публикувано проучване на Европейския съвет за външна политика относно нагласите и очакванията за евровота през май тази година. Проучването е озаглавено "Европейски избори 2019: Как антиевропейските партии планират да разрушат Европа и как...

Разпада ли се световният ред

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков и Михаил Кръстев гостуваха в предаването "Реакция" по Телевизия Европа с водещ Мартин Табаков. Гости бяха също политологът Евгени Кръстев и Димитър Стоянов от Институт за дясна политика. Тема на разговорът...

Как ЕС уби интернет

Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (ДАПЦЕП) застрашава свободното споделяне на съдържание, създадено от обикновените граждани и връчва опасни цензорски права едновременно и на еврократите, и на големите издателски компании. От изготвянето на...

Deus ex machina

Живеем в социален експеримент, провеждан на далеч по-високо ниво от симпатичното хрумване на Тотев с чеверметата в европейската столица на културата. Живеем в експеримента, при който „децата“ -  да се разбира парламентарната група на ПП ГЕРБ си...

За какво говорим, когато говорим за Бърк

Едмънд Бърк, 1729 - 1797 "Шестнадесет или седемнадесет години изминаха, откакто видях кралицата на Франция… не допусках, че ще живея, за да видя как такива бедствия са паднали над нея, сред народ от галантни хора, сред народ от честни мъже и кавалери. Мислех, че десет...

Тоталитарна толерантност

Как се нарича система, в която полицията арестува жена, защото е казала на биологичен мъж, че е такъв в Интернет? Толерантна или тоталитарна? Как се нарича общество, в което се наблюдават рекордни скокове на уличните атаки с нож и киселина, терористични...

Пионки върху нечия шахматна дъска

Време за четене: 3 мин.

“Любопитните пият сълзите ни, както мухите пият кръвта на ранения елен.” (Ал. Дюма)

В събота целият свят разбра, че една разследващата журналистка е убита в България. Почти никой не отчете факта, че това е млада жена, майка на 7-годишно дете, че ужасното престъпление е извършено посред бял ден на място, където русенци обичат да спортуват – живописна крайдунавска алея, използвана най-често от любителите на джогинга. Комплексираните до мозъка на костите си кореспонденти на западни медии веднага скочиха да тръбят наляво и надясно, че 30-годишната Виктория е станала жертва на журналистическата си практика. Което не е вярно или най-малкото до момента не е доказано по никакъв начин.

Чисто човешката трагедия остава някъде далеч назад, всеки се е втурнал да защитава някаква своя теза, да доказва собствените си теории за мракобесието на живота в България – общо взето, когато не си бием негрите, трепем журналисти за норматив. След като Ренесансът постави човека в центъра на Всемира, ние днес успешно свеждаме съществуването си до обикновен догматичен елемент. Без да го осъзнаваме и без да го искаме, с невинността на действията и бездействията си ставаме слуги на тази или онази идея. Дори смъртта ни вече не впечатлява с жестокостта и безсмислието си, а само ако в нейното случване е втъкана някаква пикантерия или още по-добре – конспирация. Всеки търси изгода от трагедията, споделят се мнения, правят се констатации и обобщения, а в лицата на близките се навират камери и микрофони.

В мен цялата тази история резонира по съвсем друг начин, не само защото се е случила на метри от дома ми, но и заради това, че обезобразеното тяло на тази млада жена е намерено 3 часа, след като самият аз тичах по въпросната алея. Без да я познавам, я чувствам близка и си давам сметка, че едно човешко същество в разцвета на силите си е било убито, докато се е опитвало да развие потенциала и да съхрани здравето си – нали това все пак е целта на всеки спортуващ човек. Не се опитвам да изградя вавилонска кула от догадки и заключения, а си задавам най-обикновени въпроси като: Как можеше да бъде избегнато това? Щеше ли да се промени нещо, ако бях отишъл да бягам няколко часа по-късно? Какво ще се случи сега с детето на тази жена? Как се чувстват хората, които тичат или се разхождат на същото място? Съвсем естествена реакция, предполагам. Ежедневието ми е разтърсено от необикновено събитие, но същевременно съзнанието ми е напълно шокирано от обществената и медийна реакция, от желанието на толкова много хора да се докажат в тази трагична ситуация.

Далеч не изключвам вероятността престъплението да се е случило заради работата на Виктория като журналист. (Последното предаване на Виктория Маринова може да видите тук) Не съм кон с капаци и съм наясно, че е напълно възможно да пострадаш, когато накърниш нечий интерес, особено на големи играчи, но отказвам да приема общото настроение как, видите ли, това едва ли не е било въпрос на време, сега всичко ще се покрие и е нормално у нас (и само у нас) да се случват такива неща. Целият този национален нихилизъм ми е крайно чужд и намирам за недопустимо да превръщаме тази жена в мъченик на нечии каузи. Не е време за крясъци и сочене с пръст, а за смирение, бдителност и наказание. Че някой някъде нещо е сбъркал, това е ясно, невинни няма. Страшното е, когато се окаже, че и виновни не могат да бъдат намерени или не се търсят на правилното място.

А най-страшно е, когато престанем да бъдем хора и се превърнем в пионки върху нечия шахматна дъска.

 


Снимка: Topnovini

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!