НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Пионки върху нечия шахматна дъска

Време за четене: 3 мин.

“Любопитните пият сълзите ни, както мухите пият кръвта на ранения елен.” (Ал. Дюма)

В събота целият свят разбра, че една разследващата журналистка е убита в България. Почти никой не отчете факта, че това е млада жена, майка на 7-годишно дете, че ужасното престъпление е извършено посред бял ден на място, където русенци обичат да спортуват – живописна крайдунавска алея, използвана най-често от любителите на джогинга. Комплексираните до мозъка на костите си кореспонденти на западни медии веднага скочиха да тръбят наляво и надясно, че 30-годишната Виктория е станала жертва на журналистическата си практика. Което не е вярно или най-малкото до момента не е доказано по никакъв начин.

Чисто човешката трагедия остава някъде далеч назад, всеки се е втурнал да защитава някаква своя теза, да доказва собствените си теории за мракобесието на живота в България – общо взето, когато не си бием негрите, трепем журналисти за норматив. След като Ренесансът постави човека в центъра на Всемира, ние днес успешно свеждаме съществуването си до обикновен догматичен елемент. Без да го осъзнаваме и без да го искаме, с невинността на действията и бездействията си ставаме слуги на тази или онази идея. Дори смъртта ни вече не впечатлява с жестокостта и безсмислието си, а само ако в нейното случване е втъкана някаква пикантерия или още по-добре – конспирация. Всеки търси изгода от трагедията, споделят се мнения, правят се констатации и обобщения, а в лицата на близките се навират камери и микрофони.

В мен цялата тази история резонира по съвсем друг начин, не само защото се е случила на метри от дома ми, но и заради това, че обезобразеното тяло на тази млада жена е намерено 3 часа, след като самият аз тичах по въпросната алея. Без да я познавам, я чувствам близка и си давам сметка, че едно човешко същество в разцвета на силите си е било убито, докато се е опитвало да развие потенциала и да съхрани здравето си – нали това все пак е целта на всеки спортуващ човек. Не се опитвам да изградя вавилонска кула от догадки и заключения, а си задавам най-обикновени въпроси като: Как можеше да бъде избегнато това? Щеше ли да се промени нещо, ако бях отишъл да бягам няколко часа по-късно? Какво ще се случи сега с детето на тази жена? Как се чувстват хората, които тичат или се разхождат на същото място? Съвсем естествена реакция, предполагам. Ежедневието ми е разтърсено от необикновено събитие, но същевременно съзнанието ми е напълно шокирано от обществената и медийна реакция, от желанието на толкова много хора да се докажат в тази трагична ситуация.

Далеч не изключвам вероятността престъплението да се е случило заради работата на Виктория като журналист. (Последното предаване на Виктория Маринова може да видите тук) Не съм кон с капаци и съм наясно, че е напълно възможно да пострадаш, когато накърниш нечий интерес, особено на големи играчи, но отказвам да приема общото настроение как, видите ли, това едва ли не е било въпрос на време, сега всичко ще се покрие и е нормално у нас (и само у нас) да се случват такива неща. Целият този национален нихилизъм ми е крайно чужд и намирам за недопустимо да превръщаме тази жена в мъченик на нечии каузи. Не е време за крясъци и сочене с пръст, а за смирение, бдителност и наказание. Че някой някъде нещо е сбъркал, това е ясно, невинни няма. Страшното е, когато се окаже, че и виновни не могат да бъдат намерени или не се търсят на правилното място.

А най-страшно е, когато престанем да бъдем хора и се превърнем в пионки върху нечия шахматна дъска.

 


Снимка: Topnovini

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!