НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Пионки върху нечия шахматна дъска

Време за четене: 3 мин.

“Любопитните пият сълзите ни, както мухите пият кръвта на ранения елен.” (Ал. Дюма)

В събота целият свят разбра, че една разследващата журналистка е убита в България. Почти никой не отчете факта, че това е млада жена, майка на 7-годишно дете, че ужасното престъпление е извършено посред бял ден на място, където русенци обичат да спортуват – живописна крайдунавска алея, използвана най-често от любителите на джогинга. Комплексираните до мозъка на костите си кореспонденти на западни медии веднага скочиха да тръбят наляво и надясно, че 30-годишната Виктория е станала жертва на журналистическата си практика. Което не е вярно или най-малкото до момента не е доказано по никакъв начин.

Чисто човешката трагедия остава някъде далеч назад, всеки се е втурнал да защитава някаква своя теза, да доказва собствените си теории за мракобесието на живота в България – общо взето, когато не си бием негрите, трепем журналисти за норматив. След като Ренесансът постави човека в центъра на Всемира, ние днес успешно свеждаме съществуването си до обикновен догматичен елемент. Без да го осъзнаваме и без да го искаме, с невинността на действията и бездействията си ставаме слуги на тази или онази идея. Дори смъртта ни вече не впечатлява с жестокостта и безсмислието си, а само ако в нейното случване е втъкана някаква пикантерия или още по-добре – конспирация. Всеки търси изгода от трагедията, споделят се мнения, правят се констатации и обобщения, а в лицата на близките се навират камери и микрофони.

В мен цялата тази история резонира по съвсем друг начин, не само защото се е случила на метри от дома ми, но и заради това, че обезобразеното тяло на тази млада жена е намерено 3 часа, след като самият аз тичах по въпросната алея. Без да я познавам, я чувствам близка и си давам сметка, че едно човешко същество в разцвета на силите си е било убито, докато се е опитвало да развие потенциала и да съхрани здравето си – нали това все пак е целта на всеки спортуващ човек. Не се опитвам да изградя вавилонска кула от догадки и заключения, а си задавам най-обикновени въпроси като: Как можеше да бъде избегнато това? Щеше ли да се промени нещо, ако бях отишъл да бягам няколко часа по-късно? Какво ще се случи сега с детето на тази жена? Как се чувстват хората, които тичат или се разхождат на същото място? Съвсем естествена реакция, предполагам. Ежедневието ми е разтърсено от необикновено събитие, но същевременно съзнанието ми е напълно шокирано от обществената и медийна реакция, от желанието на толкова много хора да се докажат в тази трагична ситуация.

Далеч не изключвам вероятността престъплението да се е случило заради работата на Виктория като журналист. (Последното предаване на Виктория Маринова може да видите тук) Не съм кон с капаци и съм наясно, че е напълно възможно да пострадаш, когато накърниш нечий интерес, особено на големи играчи, но отказвам да приема общото настроение как, видите ли, това едва ли не е било въпрос на време, сега всичко ще се покрие и е нормално у нас (и само у нас) да се случват такива неща. Целият този национален нихилизъм ми е крайно чужд и намирам за недопустимо да превръщаме тази жена в мъченик на нечии каузи. Не е време за крясъци и сочене с пръст, а за смирение, бдителност и наказание. Че някой някъде нещо е сбъркал, това е ясно, невинни няма. Страшното е, когато се окаже, че и виновни не могат да бъдат намерени или не се търсят на правилното място.

А най-страшно е, когато престанем да бъдем хора и се превърнем в пионки върху нечия шахматна дъска.

 


Снимка: Topnovini

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!