Културният пейзаж прилича на паметник, полусъборен и оцапан с политически лозунги след поредния протест на орди от едновременно гневни и глезени активисти. Няколко несвързани на пръв поглед актуални събития от света на киното, телевизията и литературата очертават мащаба на оскверняването и може да послужат като прогноза за новата вълна на мутация и деградация.
Преди дни приключи фестивалът в Кан, който трябваше да върне поне идеята за ходене на кино и съпреживяване на филмова магия на голям екран, след смутните времена на затворени салони и диспропорционални мерки. Но вместо някакво обединяващо художествено послание, журито реши да съчетае естетически шок с политически шик.
Прочутата „Златна палма“ спечели филмът „Титан“, описван полу-хумористично, полу-сериозно като „телесен хорър за момче, което става жена, която става убийца, която забременява от автомобил, към който е сексуално привързана“. Такива работи.
Ключовият момент от историята на този филмов триумф на върха на фестивалното кино е, че режисьор на „Титан“ е 37-годишна французойка- едва втората жена с тази награда, както възмутено съобщиха като в роботизиран хор повечето медии. Та, тя разглеждала любимата тема за женското овластяване през жанровите кодове на екстремното кино. Уау! Предишният филм на дамата „Суров“ бе хвален като феминистки лозунг, приел формата на канибалски хорър. Това е положението.
Не е само новият носител на „Златна палма“, извел политически ангажираният секс с коли като ключово арт послание на годината. Всички теми и мотиви в Кан тази година бяха прекарани през филтъра на доминиращите идеологии. Шеф на журито бе Спайк Лий – чернокож режисьор и активист, известен с крайни теории и расово обагрена реторика. Избирането му за шеф и слагането му дори на официалния плакат на целия фестивал не е просто очевиден реверанс към движението Black Lives Matter. Това е преклонение пред пропагандата и заявка за нейната пълна неизбежност.
Дори българо-френският филм „Жените също плачат“, селектиран в програмата „Особен поглед“ в Кан направи впечатление с пълната си политическа опаковка.
Промотиращите произведението сами решиха да го опишат като история за жени в България в разгара на кампанията срещу Истанбулската конвенция и термина „джендър“.
С други думи спорното политическо съдържание не е нещо, което може да се прокрадне, да се вмъкне, да „овкуси“ историята. Не, то е основното и цели рекламни кампании, и маркетингови стратегии се организират около политическата основа на съвременните филми – били те „арт“ или „комерс“. Както казва авторът на „Американски психар“ Брет Истън Елис: „Идеологията изяде естетиката“.
Като говорим за психари, нека хвърлим поглед към летния семинар на Толкиновото обшество, или Толкин обществото, както ви харесва. По дефиницята това трябва да е сдружение от ценители на великия писател, които обичат да говорят с часове за всевъзможни елементи от неговата невероятно богата фентъзи митология.
И така е било през годините. Но не и сега. Ето няколко от съвсем сериозните „изследвания“, включени в съвсем официалната програма на семинара.
- „Гондор в преход: Кратка интродукция към трансджендър реалностите във „Властелинът на пръстените“.
- „Невидимият ред: Жените-джуджета на Толкин и „липсата на женското“-
- „Проектиране на индийски митове, култура и история върху световете на Толкин“
- „Проблематичните периметри на Елронд и Толкин като английски католик“
- „Да помилваме Саруман? Кой е куиър във „Властелинът на пръстените“
- „Приключенията на индийски академик и нейното пътешествие към опасното царство на пръстена“
- „Куиър атеисти, агностици и анимисти. О, боже!“
- „Преводите като средство за репрезентация и дайвърсити при изучаването на Толкин“
- „Нещо могъщо и куиър: Дестабилизиране на цисхетеронормативността в работата на Толкин“
- „Идентичност и антирасизъм“
Тук коментар е излишен. Самите „изследвания“ са коментар на себе си.
В същото време в англоезичните медии се разгръща кампания за включването на официални LGBT и етнически разнообразни персонажи във всички видове нови филми и сериали по „Властелинът на пръстените“. Може да си представим как ще изглеждат тези „произведения“. По някои от тях вече се работи.
Друга филмова информация разочарова феновете на сър Ридли Скот, режисьор на „Пришълец“, „Блейд Рънър“ и „Гладиатор“. Големият майстор е почти готов с епичен исторически филм, озаглавен „Последният дуел“. Супер… Но цялата история щяла да бъде интерпретирана от съвременна феминистка гледна точа и да представи жестоката съдба на жените в Западния свят преди векове. Нещо повече, сценаристите разтревожено съобщиха, че „много от порядките в патриархалното западноевропейско общество от XIV век са останали и днес“.
Това, което очевидно не е останало в съвременния пейзаж на кино, телевизия и литература, е здравия разум и уважителното смирение към всичко постигнато от предишните поколения. Дори легенди като Ридли Скот са впрегнати в културната революция. А новата вълна тепърва идва. Активистите си писали, снимали, играли… Вече се сещаме с какъв резултат, но може би ни е бедна фантазията.
