През последните 12 години либерализмът претърпя три ключови поражения. Това не бяха просто конюнктурни загуби, а такива, които ще опосредстват идеологическо разместване в ценностната тектоника на утрешния свят.
Първото компрометиране на либерализма – колкото и да е парадоксално – дойде оттам, откъдето не го очаквахме: в сферата на икономиката. Става дума за 2008 година, когато „Лемън брадърс” фалираха.
Второто поражение на либерализма, но този път в политическата сфера, се осъществи през 2016 година, когато в САЩ и Великобритания се случиха Доналд Тръмп и Брекзит. Тогава политическият либерализъм загуби не просто едни избори, а бъдещето си като титулярна и универсална идеология.
В този период между 2008 г. и 2016 г. станахме свидетели и на други събития – като неразбирането на и несправянето с бежанския и мигрантски поток, както и руската агресия спрямо Украйна – които допълнително компрометираха либерализма като modus vivendi на Европа. Но тези процеси бяха по-скоро следствие на упадъка на либерализма, отколкото причините за неговото допълнително дефектиране.
Така стигаме до днешната 2020 година, в която либерализмът – но този път не в неговите икономически или политически разположения – претърпя и своята най-сериозна имиджова щета. А именно: Европа не успява да адресира ясно вината за появата на Covid-19 и се проваля в адекватното противопоставяне на пропагандния наратив на Китай и Русия, свързан с т.нар. коронавирус.
Това е третата загуба на либерализма, този път от морално естество. Ако първото и второто поражение на либерализма бяха по-скоро физически, материални лишения, в които тази идеология губеше пазари (пари) и електорални площи (подкрепа), то третата такава е от етическо: Европа знае кой е виновникът, но си чеша пръстите на краката с поглед.
Няма нужда от злорадство или от апокалиптично вайкане. Либерализмът вероятно ще продължи да съществува под формата на широката идеология на тесните хора, но ще бъде идеология в опозиция и кабинетът й ще бъде правителство в сянка.
*Публикацията е от фейсбук профила на автора. Заглавието е на “Консерваторъ”.
