fbpx

НОВО

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Тръмп – Борисов: За какво трябва да говорим?

Време за четене: 4 мин.

Преди посещението си в Белия дом и срещата с американския президент Доналд Тръмп, българската делегация трябва да прояви разбиране спрямо спецификите на домакина си.

Най-важната такава е, че Тръмп мисли външната политика икономически: посредством политиката на търговския тефтер. Т.е. дипломацията се филтрира не през ценностите, а чрез цифрите. Основните два критерия тук са:

1) обема на двустранните икономически отношения (категориите са несложни – голям и малък);

2) търговското салдо на САЩ със съответната страна (положително или отрицателно).

Най-експлицитните резултати на този подход се виждат в търговската война с Китай и напускането/ревизирането/стопирането на Вашингтон на мултилатералните споразумения (ТТП, НАФТА, ТПТИ). Последното дава като резултат договарянето на двустранни търговски споразумения (най-прясното такова е това между САЩ и Япония).

Когато говорим за срещи с представители на европейски държави, какъвто е случаят на България, има и последващи специфики, които Доналд Тръмп отчита (първите публично, другите – негласно):

1) Процентът от БВП-то, даван от съответната страна за бюджета на НАТО;

2) Позицията на съответната страна спрямо енергийната политика на Русия, Норвегия и Катар на територията на Европа (и конкретно ключови проекти като Северен поток 2);

3) Отношенията на въпросната държава с Брюксел (най-добър диалог Доналд Тръмп има с държави, които са в етап на сложна комуникация с ЕС – Великобритания, Полша, Унгария).

На този фон, българската делегация трябва да си подреди добре приоритетите и да инвестира усилията си там, където има съвпадение – на базата на прагматизма – на интересите на България и САЩ. Това са две ключови теми.

Първата тема е енергийната диверсификация на страната. За България това е въпрос на национален суверенитет, а за САЩ – на търговия. Срещата Борисов – Тръмп е добра възможност за:

1) Договаряне на пазарна цена (т.е. справедлива) за закупуване на американски LNG, който, чрез интерконектора с Гърция, да допринесе за диверсификацията на енергийния микс на България;

2) Уточняване на това дали американския General Electronic има реален интерес да инвестира в АЕЦ Белене.

Втората тема е сигурността в черноморския басейн и продължаващата му милитаризация от страна на Русия.

Тук добре познатата позиция на българския премиер трябва да намери нов прочит в контекста на динамичните промени в региона като допълнителното влошаване на отношенията на САЩ с натовска Турция и деликатните такива в момента между Вашингтон и Киев (покрай процедурата за импийчмънт). Поставени в тази ситуация, американците са мотивирани повече от всякога да търсят партньори и механизми, с които да заобикалят Договора от Монтрьо. Това означава, че значението на България и Румъния се покачва, а София не трябва да губи конкурентни предимства пред Букурещ. Нарастващата активност на руския военен флот в Черно море и симбиозата на руско-турската авторитарна ос обаче слагат на изпитание Югоизточния фланг на НАТО. Реципрочната логика е проста: когато вълците се тълпят, събираш кучетата, а не храниш овците. Паралелно, България и Румъния – този път като отбор – не трябва да позволяват и да губят позиции в рамките на Югоизточния фланг на НАТО за сметка на Гърция (и създаването на дисбаланс в полезрението на НАТО в полза на Анита и Средиземноморието, в ущърб на София, Букурещ и Черноморието). Основания за последното се виждат в политиката на Гърция и САЩ от идването на Мицотакис на власт.

България трябва да постави въпроса за отпадането на визите за САЩ, очаквайки не толкова позитивно решение, а лобирайки за позитивно развитие на процеса.

Същото важи и за желанието ни за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие: трябва да бъдем постоянни в позицията си. При администрацията на Доналд Тръмп въпросът за отпадането на визите обаче добива друга плоскост, различна от формалните критерии (и това е добър шанс за България). Случаят с отпадането на визите за поляците е пример в тази посока и като такъв е полезен за сведение на българската страна по отношение на това какви механизми трябва да бъдат прилагани.

Българската делегация трябва да отчете и регионалния контекст, така че да се позиционира правилно. Три са базовите процеса тук, които трябва да се вземат под внимание:

1) Преориентирането на американското внимание от Турция към Гърция (става дума за промените, които настъпват в политиката на САЩ спрямо Източното Средиземноморие, изразяващи се в енергийната и военна политика на Вашингтон);

2) Неудовлетворението на САЩ спрямо стопирането на разширяването на ЕС в посока Република Северна Македония и Албания от страна на френския президент Макрон;

3) Липсата на пълноценност на американско-румънските отношения с оглед на правителствената криза в Букурещ.

Това, което обаче бе логично и закономерно, бе на предстоящата визита във Вашингтон да има представител и на МВнР в лицето на външния министър. Придадената стойност на външния министър не може да бъде компенсирана от който и да е негов колега.
Като цяло обаче българската страна трябва да отиде на тази визита с ясни подредени приоритети, произтичащи от националния интерес на страната. Познаването на регионалния контекст и начина на мислене на американския президент ще позволят на българската делегация да извлече оптималния продукт от визитата. Американците от своя страна със сигурност ще бъдат брифирани за интимните моменти на посланика си в София Херо Мустафа.

Модернизацията на българските ВВС с F16 Block-70 е добра основа за утвърждаването на българо-американските отношения, пречупени през призмата на прагматизма и рационалността.

Трябва обаче още работа, работа, работа.

Споделете чрез

Предишен

Следващ