НОВО

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

“Под игото” като “продукт”

Мислих дълго относно "превеждането" на романа "Под Игото" на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои...

Кой се страхува от споделената икономика?

Забраната на Airbnb ще е предателство не само към развитието на бизнеса, но и към младите хора - създават се предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията. „Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана наука, но е...

Тръмп – Борисов: За какво трябва да говорим?

Време за четене: 4 мин.

Преди посещението си в Белия дом и срещата с американския президент Доналд Тръмп, българската делегация трябва да прояви разбиране спрямо спецификите на домакина си.

Най-важната такава е, че Тръмп мисли външната политика икономически: посредством политиката на търговския тефтер. Т.е. дипломацията се филтрира не през ценностите, а чрез цифрите. Основните два критерия тук са:

1) обема на двустранните икономически отношения (категориите са несложни – голям и малък);

2) търговското салдо на САЩ със съответната страна (положително или отрицателно).

Най-експлицитните резултати на този подход се виждат в търговската война с Китай и напускането/ревизирането/стопирането на Вашингтон на мултилатералните споразумения (ТТП, НАФТА, ТПТИ). Последното дава като резултат договарянето на двустранни търговски споразумения (най-прясното такова е това между САЩ и Япония).

Когато говорим за срещи с представители на европейски държави, какъвто е случаят на България, има и последващи специфики, които Доналд Тръмп отчита (първите публично, другите – негласно):

1) Процентът от БВП-то, даван от съответната страна за бюджета на НАТО;

2) Позицията на съответната страна спрямо енергийната политика на Русия, Норвегия и Катар на територията на Европа (и конкретно ключови проекти като Северен поток 2);

3) Отношенията на въпросната държава с Брюксел (най-добър диалог Доналд Тръмп има с държави, които са в етап на сложна комуникация с ЕС – Великобритания, Полша, Унгария).

На този фон, българската делегация трябва да си подреди добре приоритетите и да инвестира усилията си там, където има съвпадение – на базата на прагматизма – на интересите на България и САЩ. Това са две ключови теми.

Първата тема е енергийната диверсификация на страната. За България това е въпрос на национален суверенитет, а за САЩ – на търговия. Срещата Борисов – Тръмп е добра възможност за:

1) Договаряне на пазарна цена (т.е. справедлива) за закупуване на американски LNG, който, чрез интерконектора с Гърция, да допринесе за диверсификацията на енергийния микс на България;

2) Уточняване на това дали американския General Electronic има реален интерес да инвестира в АЕЦ Белене.

Втората тема е сигурността в черноморския басейн и продължаващата му милитаризация от страна на Русия.

Тук добре познатата позиция на българския премиер трябва да намери нов прочит в контекста на динамичните промени в региона като допълнителното влошаване на отношенията на САЩ с натовска Турция и деликатните такива в момента между Вашингтон и Киев (покрай процедурата за импийчмънт). Поставени в тази ситуация, американците са мотивирани повече от всякога да търсят партньори и механизми, с които да заобикалят Договора от Монтрьо. Това означава, че значението на България и Румъния се покачва, а София не трябва да губи конкурентни предимства пред Букурещ. Нарастващата активност на руския военен флот в Черно море и симбиозата на руско-турската авторитарна ос обаче слагат на изпитание Югоизточния фланг на НАТО. Реципрочната логика е проста: когато вълците се тълпят, събираш кучетата, а не храниш овците. Паралелно, България и Румъния – този път като отбор – не трябва да позволяват и да губят позиции в рамките на Югоизточния фланг на НАТО за сметка на Гърция (и създаването на дисбаланс в полезрението на НАТО в полза на Анита и Средиземноморието, в ущърб на София, Букурещ и Черноморието). Основания за последното се виждат в политиката на Гърция и САЩ от идването на Мицотакис на власт.

България трябва да постави въпроса за отпадането на визите за САЩ, очаквайки не толкова позитивно решение, а лобирайки за позитивно развитие на процеса.

Същото важи и за желанието ни за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие: трябва да бъдем постоянни в позицията си. При администрацията на Доналд Тръмп въпросът за отпадането на визите обаче добива друга плоскост, различна от формалните критерии (и това е добър шанс за България). Случаят с отпадането на визите за поляците е пример в тази посока и като такъв е полезен за сведение на българската страна по отношение на това какви механизми трябва да бъдат прилагани.

Българската делегация трябва да отчете и регионалния контекст, така че да се позиционира правилно. Три са базовите процеса тук, които трябва да се вземат под внимание:

1) Преориентирането на американското внимание от Турция към Гърция (става дума за промените, които настъпват в политиката на САЩ спрямо Източното Средиземноморие, изразяващи се в енергийната и военна политика на Вашингтон);

2) Неудовлетворението на САЩ спрямо стопирането на разширяването на ЕС в посока Република Северна Македония и Албания от страна на френския президент Макрон;

3) Липсата на пълноценност на американско-румънските отношения с оглед на правителствената криза в Букурещ.

Това, което обаче бе логично и закономерно, бе на предстоящата визита във Вашингтон да има представител и на МВнР в лицето на външния министър. Придадената стойност на външния министър не може да бъде компенсирана от който и да е негов колега.
Като цяло обаче българската страна трябва да отиде на тази визита с ясни подредени приоритети, произтичащи от националния интерес на страната. Познаването на регионалния контекст и начина на мислене на американския президент ще позволят на българската делегация да извлече оптималния продукт от визитата. Американците от своя страна със сигурност ще бъдат брифирани за интимните моменти на посланика си в София Херо Мустафа.

Модернизацията на българските ВВС с F16 Block-70 е добра основа за утвърждаването на българо-американските отношения, пречупени през призмата на прагматизма и рационалността.

Трябва обаче още работа, работа, работа.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!