Злото си има нова столица. Това е Буча, неголям град, намиращ се само на 8 км северозападно от покрайнините на Киев. И ако почти никой не беше чувал за него преди войната в Украйна, то днес светът вече знае името на това населено място (с изключение на Китай, където зверствата в украинския град не биват съобщавани от медиите).
Славата може да е хубава или лоша, но тази, втората, е винаги по-голяма, по-тежка, по-лепкава, по-промискуитетна и по-медийна. Независимо дали става дума за хора, улици или за цели градове. Докато положителната слава пълни кокетни зали, негативната популярност обладава стадиони.
Затова когато в украинския Буча се разстла мрачната хореография на смъртта, този град се огледа в зеницата на земята. Буча се оказа като месо, попаднало в ръцете на касапин. Човечество, разчленено на много крайници, органи, карантия, закачено да виси на куки.
Тези художници на XXI-ви век, фотографите, „нарисуваха” с обективите си неща, които този път не се случваха в Сирия, а в Европа. Улица с паваж от трупове; разхвърляни трупове, подредени трупове (някои от тях с все още завързани ръце).
„Ужасена съм от гледките на цивилни, лежащи мъртви по улиците и в импровизирани гробове в град Буча в Украйна“, казва ръководителят на Комитета по правата на човека на ООН Мишел Бачелет.
В нейното изявление се посочва също, че случилото се в Буча и на други места в Украйна, повдига въпроса за извършването на „военни престъпления, тежки нарушения на международното хуманитарно право и сериозни нарушения на човешките права”.
Според френския президент Еманюел Макрон са налице „много ясни знаци” за извършването на военни престъпления в Украйна. ЕС обяви, че ще приготви нови санкции на Русия, a САЩ видяха „очевидни зверства”, за които Кремъл трябва да бъде държан отговорен. Не само случилото се в Буча, но изобщо руската инвазия бе определена от украинския президент Володимир Зеленски като опит за извършване на геноцид. Москва пък поиска спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН, а министърът на външните работи на Руската Федерация нарече случилото се в Буча „инсценировка” на украинските власти.
И все пак каква е разгърнатата позиция на Москва по казуса?С какво Кремъл отговаря на обвиненията? Защитната стратегия на Русия се крепи на следните точки (тях пък извличаме от публикувано изявление от страна на руското Министерство на отбраната, което бе споделено от няколко институции на Руската Федерация):
- Всички снимки и видеоматериали, публикувани от Киев, са „просто още една провокация”;
- Докато Буча е бил под контрола на руските въоръжени сили, „нито един местен гражданин не е пострадал от каквото и да е насилие”. Нещо повече, местните са могли да се придвижват свободно в града и да използват своите телефони;
- Южните части на Буча, включително жилищните му комплекси, са били обстрелвани от украинските сили с артилерия, танкове и ракетни системи;
- Всички руски сили са се оттегли от Буча на 30-ти март, а на следващия ден кметът на града, Анатоли Федорук, потвърждава, че в него вече няма чуждестранни военни. В същото време обаче той не споменава нищо за цивилни жертви;
- „Доказателства” за престъпления в Буча се появяват чак на четвъртия ден (от напускането на града от страна на руските въоръжени сили), едва когато украинските служби за сигурност и медии са пристигнали в града.
Посланикът на Руската Федерация в ООН Василий Небензя пък заяви, че тепърва страната му ще представи на организацията съответните доказателства, които ще потвърдят тезата, че в Буча е имало режисиран от Украйна сюжет.
Какъв е проблемът обаче в посочената по-горе защитна конструкция и къде се пропукват аргументите на руската гледна точка?
Първият проблем е, че в самата руска позиция няма консенсус по отношение на обяснението за телата по улиците на Бучa, т.е. съществува едно нетипично за Москва разнообразие от различни работни хипотези. Едната работна хипотеза например настоява, че хората по улиците на украинския град все пак са трупове, но на жертви, причинени от самите украинци (било покрай обстрела на града, когато той е бил под руски контрол, било когато украинците са си върнали града и са „наказали” хората, които са сътрудничили на руснаците). Другата работна хипотеза обаче мисли, че това изобщо не са трупове, а сценично „разхвърляни” актьори – оттук и те ставали или се движели. А според третата работна хипотеза снимките с телата – без да е ясно дали те са на трупове или такива на актьори – са манипулирани.
Такава липса на дисциплина при посланието на Кремъл е наистина смущаваща. За сравнение, когато руските войски удариха родилна болница в Мариупол, то веднага след това ние разбрахме, че според Кремъл „трудните” жени, които изнасяха от разрушената сграда, всъщност са били актриси.
Вторият проблем на руската позиция е, че ако „нито един местен гражданин не е пострадал от каквото и да е насилие” по време на руския контрол върху града, то тогава поради какви потребности в околността на храма „Св. Андрей и всички светии” се появява изкоп, който впоследствие се оказва масов гроб? За него разбираме от сателитните снимки на Maxar Technologies, първата от които е от 10-ти март, а последната – от 31-ви март. Т.е. във времето, в което Буча е бил под руски контрол.
Нещо повече, отново сателитните изображения показват, че разхвърляни тела по улиците на града е имало седмици преди той да се завърне отново в украински ръце. Последното опровергава две от работните хипотези на Москва: едната, че труповете са на хора, сътрудничили на руските войски, и другата, че това са актьори, които са „полегнали” за пред камерите.
Третият проблем пред защитната руска конструкция: всъщност данни за цивилните жертви започва да се появяват не четири дни след като руските въоръжени сили напускат града, както настоява Кремъл, а още на първи април – като видео и на втори април – като снимков материал. Предвид това, че не сме сигурни кога точно руснаците са напуснали Буча (било на 30-ти март, както те твърдят, или ден/два по-късно, за което също има аргументи), то не знаем кога украинците са влезнали в него. Но това, в което можем да бъдем сигурни, е, че не съществува прозорец от 4-ри дни, в който евентуално украинските служби и медии, както внушава Москва, да биха могли да режисират събитията в града.
Не на последно място, това, че кметът на Буча, споменатият Анатоли Федорук, не споменава за цивилните жертви в първото си включване, не означава, че такива е нямало. Пък и ако казаното от Федорук е критерий за руската гледна точка, защо тя не отчита последвалите показания на същия, когато той разказва за начина, по който изглежда, че са убити част от цивилните?
А съвсем близо до Буча са Ирпен и Гостомел. С техните улици и техните трупове.
