Вчера Михаил Бъчваров постна по-долу коментари (става въпрос за фейсбук групата “ДА на шистовия газ, НЕ на монопола на Газпром!” – бел. ред.) на някои т.нар „екозащитници“ във връзка с обществените дискусии в Добруджа, свързани с предстоящи проучвания на възможностите за добив на въглищен газ в този район. Като инженер-хидрогеолог и европейски магистър по мониторинг и управление на околната среда с над 37-годишна практика у нас и в чужбина, се чувствам задължен да изложа по-долу своето професионално мнение по този въпрос. С него обвързвам единствено себе си.
Не е необходимо да се пращат добруджанци “навсякъде по света”, за да се уверят, че навсякъде по света хората там изграждат сондажи и ги интензифицират съгласно установените стандарти. Водата, която хората от Добруджа пият от подземната водоносна система с горноюрско-долнокредна възраст (наречена още малм-валанж) се доставя от сондажни кладенци, които са интензифицирани със солна киселина по времето когато са изграждани. Няма сондаж за вода във варовици в Добруджа (а и навсякъде другаде в България), който да не е интензифициран по този начин (освен, разбира се, ако не е дал водоприток на самоизлив)! Използването на сондажната интензификация като аргумент срещу сондирането е израз на значително техническо невежество.
Погледнете картата по-долу, взета от монографията “Геоложки предпоставки за нефтегазоносността на Североизточна България” (1987) – от 40 български автора, показваща местата на сондажите за нефт и газ, изградени от поделенията на бившия Комитет по геология при МММР, както и хидрогеоложките сондажи за подземни води на проектантските организации в Североизточна България до 1987 г.
Нещо да е се е случило на някой добруджанец оттогава насам? Не може и да се случи, защото над подземната водоносна система на малм-валанжа, от която се изчерпва водата за питейно-битови, промишлени и земеделски нужди, лежат над 250 м изолиращи глинести отложения с палеогенска и долнонеогенска възраст.
Възможно ли е повърхностен замърсител да достигне до водоносната система? Ами просто няма начин как да стане това, защото за да влезе в нея, той (замърсителят) трябва да преодолее не само ниските филтрационни свойства на тези изолиращи отложения, но и огромното налягане на подземната вода от малм-валанжа (до морският бряг водата дори фонтанира на самоизлив)! И такова нещо – да „потичат черни химикали от чешмите, почвата се превръща в сажди и пепел, всичко измира, а въглищата тлеят десетилетия“ – такова нещо няма никъде по света, освен в нечие болно въображение.
Откъде ще дойдат тези черни течни ужасии? Внушението е, че това ще стане от въглищните пластове с карбонска възраст. Но това е физически невъзможно! Ще се опитам да съм пределно ясен. За да се запалят въглищата на 1200 м дълбочина (пък и на каквато и да е друга дълбочина), на тях е необходим кислород. Такъв във въглищата сега няма. Има налице пукнатини, изпълнени с вода и въглищен газ (главно метан, като всеки друг природен газ). За да се извлече въглищния газ, необходимо е водата във въглищата да бъде изчерпена от сондажи. Това ще доведе до разлика в налягането във въглищния пласт и това в сондажа. Това пък ще предизвика въглищния газ да напусне въглищните пластове през сондажа (защото налягането там е най-ниско, близко до атмосферното). На повърхността въглищният газ се улавя и складира в цистерни. Когато отделянето на въглищния газ приключи, пукнатините във въглищните пластове ще са заети с въздух, а той, както всички знаем, съдържа кислород, който пък е необходим за процеса горене. В този момент въглищата могат да бъдат запалени. При горенето си те отделят синтетичен газ (сингаз, или syngas), който се състои от метан, въглероден окис и двуокис, водород и водни пари. (Сингазът, освен пряко като природен газ, може да се подложи на дестилация в рафинериите до получаване на бензин и дизелово гориво.)
Сега забележете – въглищата горят под земята. Питам – щеше ли да бъде възможно това, ако те бяха хидравлично (и канално) свързани с подземните води от окарстените варовици на малм-валанжа? Разбира се, горенето е невъзможно при такива условия, защото непрекъснатият приток на вода от малм-валанжа във въглищните пластове ще направи практически невъзможно изчерпването на водата от тях и това ще направи невъзможно осигуряването на нужния кислород за запалването им. Но, за щастие, геоложките условия в Добруджа са такива, че повсеместно между въглищата с карбонска възраст и водоносната система на малм-валанжа се разполагат изолоращите и практически непроницаеми скални формации със средноюрска възраст (а в някои места към тях се добавят и плътните пясъчници с долнотриаска възраст). Общата дебелина на тази хидроизолораща плоча е винаги над 60 м. Ако тя не съществуваше, проектът за извличане на въглищния газ и последващата газификация на въглищните пластове нямаше да бъде възможен изобщо, защото, както казах по-горе, без тази хидроизолираща плоча обезводняването на въглищата не би било възможно.
Затова, уважаеми дами и господа, моля ви запазете спокойствие и оставете професионалистите да си свършат професионално работата в съответствие със законите на тази страна. Не оставяйте нея и себе си в услуга на невежи хора, защото с подкрепата си за тях погубвате и себе си и страната си. Не забравяйте, че подземните суровини спомагат за повишаването на жизнения стандарт, а липсата им прави хората зависими от високите цени на тези суровини, предлагани от външни доставчици.
