НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Въглищен газ и подземна въглищна газификация

Време за четене: 4 мин.

Вчера Михаил Бъчваров постна по-долу коментари (става въпрос за фейсбук групата “ДА на шистовия газ, НЕ на монопола на Газпром!” – бел. ред.) на някои т.нар „екозащитници“ във връзка с обществените дискусии в Добруджа, свързани с предстоящи проучвания на възможностите за добив на въглищен газ в този район. Като инженер-хидрогеолог и европейски магистър по мониторинг и управление на околната среда с над 37-годишна практика у нас и в чужбина, се чувствам задължен да изложа по-долу своето професионално мнение по този въпрос. С него обвързвам единствено себе си.

Не е необходимо да се пращат добруджанци “навсякъде по света”, за да се уверят, че навсякъде по света хората там изграждат сондажи и ги интензифицират съгласно установените стандарти. Водата, която хората от Добруджа пият от подземната водоносна система с горноюрско-долнокредна възраст (наречена още малм-валанж) се доставя от сондажни кладенци, които са интензифицирани със солна киселина по времето когато са изграждани. Няма сондаж за вода във варовици в Добруджа (а и навсякъде другаде в България), който да не е интензифициран по този начин (освен, разбира се, ако не е дал водоприток на самоизлив)! Използването на сондажната интензификация като аргумент срещу сондирането е израз на значително техническо невежество.

Погледнете картата по-долу, взета от монографията “Геоложки предпоставки за нефтегазоносността на Североизточна България” (1987) – от 40 български автора, показваща местата на сондажите за нефт и газ, изградени от поделенията на бившия Комитет по геология при МММР, както и хидрогеоложките сондажи за подземни води на проектантските организации в Североизточна България до 1987 г.

Нещо да е се е случило на някой добруджанец оттогава насам? Не може и да се случи, защото над подземната водоносна система на малм-валанжа, от която се изчерпва водата за питейно-битови, промишлени и земеделски нужди, лежат над 250 м изолиращи глинести отложения с палеогенска и долнонеогенска възраст.

Възможно ли е повърхностен замърсител да достигне до водоносната система? Ами просто няма начин как да стане това, защото за да влезе в нея, той (замърсителят) трябва да преодолее не само ниските филтрационни свойства на тези изолиращи отложения, но и огромното налягане на подземната вода от малм-валанжа (до морският бряг водата дори фонтанира на самоизлив)! И такова нещо – да „потичат черни химикали от чешмите, почвата се превръща в сажди и пепел, всичко измира, а въглищата тлеят десетилетия“ – такова нещо няма никъде по света, освен в нечие болно въображение.

Откъде ще дойдат тези черни течни ужасии? Внушението е, че това ще стане от въглищните пластове с карбонска възраст. Но това е физически невъзможно! Ще се опитам да съм пределно ясен. За да се запалят въглищата на 1200 м дълбочина (пък и на каквато и да е друга дълбочина), на тях е необходим кислород. Такъв във въглищата сега няма. Има налице пукнатини, изпълнени с вода и въглищен газ (главно метан, като всеки друг природен газ). За да се извлече въглищния газ, необходимо е водата във въглищата да бъде изчерпена от сондажи. Това ще доведе до разлика в налягането във въглищния пласт и това в сондажа. Това пък ще предизвика въглищния газ да напусне въглищните пластове през сондажа (защото налягането там е най-ниско, близко до атмосферното). На повърхността въглищният газ се улавя и складира в цистерни. Когато отделянето на въглищния газ приключи, пукнатините във въглищните пластове ще са заети с въздух, а той, както всички знаем, съдържа кислород, който пък е необходим за процеса горене. В този момент въглищата могат да бъдат запалени. При горенето си те отделят синтетичен газ (сингаз, или syngas), който се състои от метан, въглероден окис и двуокис, водород и водни пари. (Сингазът, освен пряко като природен газ, може да се подложи на дестилация в рафинериите до получаване на бензин и дизелово гориво.)

Сега забележете – въглищата горят под земята. Питам – щеше ли да бъде възможно това, ако те бяха хидравлично (и канално) свързани с подземните води от окарстените варовици на малм-валанжа? Разбира се, горенето е невъзможно при такива условия, защото непрекъснатият приток на вода от малм-валанжа във въглищните пластове ще направи практически невъзможно изчерпването на водата от тях и това ще направи невъзможно осигуряването на нужния кислород за запалването им. Но, за щастие, геоложките условия в Добруджа са такива, че повсеместно между въглищата с карбонска възраст и водоносната система на малм-валанжа се разполагат изолоращите и практически непроницаеми скални формации със средноюрска възраст (а в някои места към тях се добавят и плътните пясъчници с долнотриаска възраст). Общата дебелина на тази хидроизолораща плоча е винаги над 60 м. Ако тя не съществуваше, проектът за извличане на въглищния газ и последващата газификация на въглищните пластове нямаше да бъде възможен изобщо, защото, както казах по-горе, без тази хидроизолираща плоча обезводняването на въглищата не би било възможно.

Затова, уважаеми дами и господа, моля ви запазете спокойствие и оставете професионалистите да си свършат професионално работата в съответствие със законите на тази страна. Не оставяйте нея и себе си в услуга на невежи хора, защото с подкрепата си за тях погубвате и себе си и страната си. Не забравяйте, че подземните суровини спомагат за повишаването на жизнения стандарт, а липсата им прави хората зависими от високите цени на тези суровини, предлагани от външни доставчици.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!