НОВО

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Децата на царевицата

Едно от углавните морални престъпления срещу цивилизацията и бъдещето е безочливото и безскрупулно използване на деца за политическа пропаганда. Да вземеш малките, неоформени тела и съзнания и да ги превърнеш в реквизит по пътя си към повече власт и контрол е...

Цензура в интернет? Мисията възможна…

Време за четене: 6 мин.

Никога не съм подозирал, че мога да сложа понятията “цензура” и “интернет” в един и същи контекст, що се отнася до нашата реалност. Винаги съм вярвал, че това са две взаимно изключващи се неща, поради естеството на глобалната мрежа, което е синоним на свобода и практически неограничена информация. Е, оказа се, че съм се заблуждавал.

Връщам лентата близо 6 години назад, когато в края на сякаш вече далечната 2012 г. работех в една българска медия. Тогава тази медия беше преминала етапа на класически новинарски сайт и вървеше уверено към формат онлайн телевизия. Излъчвахме на живо в интернет различни събития (пресконференции, протести, конгреси), а също така поддържахме няколко коментарни предавания, където на живо в студио обсъждахме актуални събития, както в рамките на нашия екип, така и с най-разнообразни гости. Междувременно бяхме открили силата на социалните мрежи (конкретно Фейсбук), който за нас стана основен източник на бърза и достоверна информация. Даже стигнахме дотам, че всяка седмица канехме активни фейсбук-потребители с изразени позиции по злободневни теми да ни гостуват в едно от коментарните предавания. Няма да бъде пресилено да кажа, че тогава, заедно с още няколко на брой медии, бяхме сред новаторите в имплементирането на интернет и социалните мрежи в българската журналистика.

По това време заявих в едно от предаванията ни, че цензурата и информационното затъмнение вече отиват безвъзвратно в миналото, благодарение на новите технологии, интернет и социалните мрежи. Дори и някой хипотетично да “запуши” всички конвенционални медии с цел дадена новина да не стигне до аудиторията, то тя ще се появи във Фейсбук (и/или Туитър) и оттам вече няма заглушаване. Логика, която към онзи момент изглеждаше непоклатима. И наистина, медиите, щат не щат, започнаха да се съобразяват със социалните мрежи и респективно, да публикуват “неудобни” новини. А тези, които въпреки всичко отказваха да го правят, се компрометираха в очите на аудиторията.

Периодът 2013-2014 г. беше пикът на Фейсбук като фактор в българското политическо, обществено и медийно пространство. Появи се явлението “граждански репортер” – интернет-потребител, който, без да е ангажиран към някаква медия, “въоръжен” със смартфон и профил във Фейсбук, публикува новини с текст, снимки и/или видеозапис. Конвенционалните медии решително заложиха на социалните мрежи не само като източник на новини, но и като допълнителен канал за достъп до аудиторията. Даже към края на 2014 г. (когато се водеха преговори за съставяне на кабинета “Борисов” 2) се появи шегата, че България се управлява като Фейсбук група, тъй като водещите политици комуникират един с друг чрез статуси във Фейсбук…

От известно време обаче усещането за цензура в интернет се настанява трайно в съзнанието на все повече потребители. Как стана така, че гореспоменатата идилия се заменя с деактивиране на профили заради публикувано мнение, което си е едно към едно цензура и тоталитарна репресия спрямо свободата на словото?

Преди около половин година Марк Зукърбърг обяви, че Фейсбук предприема стъпки към връщане на първоначалната си функция на социална мрежа. Променен бе (за пореден път) алгоритъмът, който подрежда нюз фийда на потребителя, като с предимство излизат публикациите на други фейсбук-потребители, за които системата предполага, че имате жив контакт (или сте имали в миналото) за сметка на страниците на публични фигури и медии. От около три месеца насам пък страниците на новинарските агенции (включително на онези, които следвате) са допълнително “затапени” от спонсорирани публикации и рекламен спам (без значение, че никога не сте посещавали фейсбук-страниците на тези компании). Тоест, достъпът ви до тази статия (през социалната мрежа, при Гугъл е различно) е бил допълнително затруднен заради поредната промяна на политиката на Фейсбук.

И ако всичко това води до все пак не толкова съществени неудобства, то едно друго явление набира особено голяма скорост през последните месеци – масовото деактивиране на фейсбук-профили на потребители.

Десетки мои ФБ-приятели се оплакват, че техните профили са системно деактивирани от Фейсбук за определен период от време, като това ги принуждава да ползват резервни акаунти. Обяснението на компанията винаги е едно и също: публикували са съдържание, което не отговаря на “Стандартите на общността” на Фейсбук. Пълният текст на тези “Стандарти” можете да прочетете тук (https://www.facebook.com/policies), като в резюме може да се каже, че те не допускат:

  • разпространяване на съдържание, което се счита за неприемливо (кадри на насилие, порнография и т.н.)
  • “увреждащо поведение” спрямо други конкретни лица (заплахи, обиди или други твърдения, които могат да засегнат даден човек или да застрашат неговата безопасност).

Привидно нещата изглеждат наред, само че има една подробност: никой от моите ФБ-приятели с временно или постоянно спрени акаунти не публикува екзекуции, педофилия, инцест или канибализъм. Всеки един от тях има активна гражданска/политическа позиция по дадени въпроси и е бил наказан за публикуване на мнение, което някой друг е решил, че нарушава “Стандартите на общността”. И ако първоначално под ударите на тази фейсбук-цензура попадаха основно потребители с по-остър език, които под въздействието на емоция може и да са изпуснали някоя не съвсем подходяща дума или фраза, то напоследък жертви на тази репресия се оказват и доста умерени хора. Включително такива, които отнасят бан заради статус от преди 3 или 5 години. Честно казано, нямам представа кога за последно са били актуализирани тези “Стандарти на общността”, но да те накажат за статус, който към момента на публикуване не ги нарушава, е тотален абсурд.

Една част от “неподходящите” публикации биват докладвани от други потребители и впоследствие модераторите извършват санкция. Тук въпросът е към съвестта на тези интернет-доносници и възможността за преценка на съответните модератори, понеже много често решението дали дадена публикация отговаря на стандартите, или не, е доста субективно. (Отделно, питам се какво нищожество трябва да си, за да докладваш нещо, само защото на теб не ти харесва, че и на всичко отгоре да се гордееш с това. Тук аналогията с доносите от времето на комунизма идва от само себе си.)

Съществува обаче и компютърна програма, която автоматично “филтрира” съдържанието във Фейсбук, като засича и докладва публикации по ключови думи – например, “негър” или “хомосексуалист” (вместо допустимите аналози “афроамериканец” и “гей”). Програмата обаче не може да улови контекста, в който “забранената” дума е спомената – тя просто директно докладва. След като може да докладва обаче, същата програма чисто технологично би могла и да налага санкцията. И ако се окаже, че някои потребители са баннати не от модератор, а от алгоритъм, то излиза, че живеем в някаква дигитална версия на “1984” на Джордж Оруел, в която някои думи са изначално изхвърлени от допустимия речник на фейсбук-потребителя. Нещо като “новговор”, само че не по идеологията “ангсоц”, а според SJW-разбиранията на тези, които ръководят социалната мрежа.

В днешно време можеш да получиш 30-дневен бан за използване на думи като “дебил” и “кретен” (които са термини от медицината и не във всеки контекст са проява на “увреждащо поведение”). В същото време никой не санкционира потребители (включително цели страници), които възхваляват убийци като Тодор Живков и Ернесто “Че” Гевара. Макар че в “Стандартите” има текстове, засягащи масовите и серийните убийци.

А отгоре на всичко, репресивният апарат на Фейсбук е странно индиферентен спрямо разпространителите на “фалшиви новини”. Което е истинският проблем на интернет- средата (но явно не и според Зукърбърг и компания)…

Примерът на Фейсбук се следва и от други онлайн платформи като iTunes, Apple и Spotify, които в началото на седмицата цензурираха американския журналист Алекс Джоунс. Същият е известен със своите конспиративни теории. Но не беше ли идеята те да бъдат оборени, вместо да му се запушва устата? (Което така и не стана, защото аудиторията му се пренасочи към неговия собствен онлайн канал.)

Стигнахме дотам, че социалните мрежи, които преди няколко години бяха по-свободна територия в сравнение с медиите, сега да е обратното. Доказателството за това го четете в момента. Защото този материал е публикуван безпроблемно в медия (при това с високи стандарти за стил, която не допуска нито “хашлашки” език, нито иносказателни обиди), а ако го бях написал във Фейсбук като статус или бележка, най-вероятно щях да получа бан.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!