Интересно, че онези прогресивни хора, които постоянно се безпокоят за затоплянето на климата и за екологията, за изчезващите видове и за хабитататите, никога не говорят за нещо много важно, което може да се нарече “екология на човечеството” или на човека.
Има написани много трудове и изследвания как например змиеглавата риба, рапанът или толстолобът са в състояние фатално да променят екологичното равновесие в реките или моретата на други континенти, ако бъдат пренесени по невнимание; как афро-бразилската пчела поради злия си нрав може да измести местните пчели и да започне да жили всичко живо до смърт. Има специални зоомитничари и екоботаници, които преглеждат куфарите на пътниците по аерогарите, за да не пренесат в друга държава някой неизвестен вид опасен хамстер, семена от живовляк или балканска четирилистна гъгрица и да прецакат местните бегонии. И всичко това е правилно, както многократно е доказано с примери от близкото и по-далечно минало, когато японски рапани унищожават черна мида, зайци превземат и опустошават дървесни видове на цели континенти, импортна риба слънчевка изяжда хайвера на всички полезни риби в езерата и реките, а американската филоксера и маната пренесена поради невежество от Америка с vitis labrusca унищожава почти до корен лозята на Европа.
Но не е ли очевидно, че както има екология на растенията и на животинските видове, така има и екология на различните човешки популации, еволюирали разделно и по различни пътища в течение на десетки хиляди години, развивайки своите отделни и независими битови, културни, религиозни, цивилизационни, обществени и дори кулинарни традиции и различия? Изобщо не става даже дума за степенуване по нивото на развитие, а за наличието на своеобразност и отделеност. Всяка достатъчно обособена човешка общност е развила през вековете и хилядолетията своя собствена “екология”, тоест равновесна система на взаимоотношения, която работи достатъчно добре за отделните ѝ членове, така че те да се чувстват добре и да са защитени от чужди, вредни за тях, токсични и дори унищожителни въздействия , които историята на едрата шарка или чумата разказва достатъчно красноречиво.
Тънкостта е да се разбере в случая, че екологията на нравите, на исторически създалите се човешки културни взаимоотношения и традиционен начин на живот за различни по големина и “развитост” общности се нуждаят от защита срещу безцеремонното признаване на правото на “пришелеца”, нахлул канен или неканен при тях, да наложи своята собствена екология. А тя може да бъде наложена не непременно с физическо нападение, но с културно-религиозна инвазия или с демографско надмощие, дължащо се на изобилните социални и битови предимства, предоставени в гостоприемната за пришелеца нова среда, които той не е имал в средата откъдето произхожда. Това може да бъде пагубно за “местните” популации, чието репродуктивно равновесие е постигнато в процеса на определена, продължителна и присъща за тях еволюция, съвсем различна от тази на новодошлите.
От гледна точка на загрижения еколог, такова инвазивно поведение би трябвало да предизвика тревога и опасения за бъдещето на застрашените “видове”, в случая етно-културни общности, които са обект на претопяване и демографско заместване в рамките на няколко десетилетия. Но поради фактът, че доколкото има социални антрополози, които са били загрижени за “екологичното” предпазване на малки общности, застрашени от изчезване, те винаги са се занимавали само и единствено с малки изолирани племена в ранен стадий на развитие, стремейки се да ги запазят на всяка цена непокътнати и неповлияни от съвременния свят, възниква въпросът защо никой не се занимава с развитите общности? Нима прогресивните учени, социолози, социални мислители и съвременни политици нехаят за съвсем реалистичните рискове пред които са изправени значителни групи хора, заплашени от демографско изчезване и унищожение на тяхната обособена културна и цивилизационна “екология”? Дали това не е по-важно отколкото добруването на гребенчатият жълто-зелен саламандер или на полупланинския нощен синигер? По-важно от Амазонските гори, които всъщност даже не били изчезвали, а нараствали или пък белите мечки, които се били увеличили на брой , макар че било им станало много топло? Или да се счита поне за толкова важно? Think about it!
*Текстът е първоначално публикуван във фейсбук профила на автора
