Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка степен успя да рестартира вече традиционното говорене за връщане на наборната военна служба, по-известна като казарма.
Целта на учебните гранати е да симулират близък до бойния звуков и димен ефект без съществен риск за участващите в тренировката. В случая тренировката е поредното политическо мероприятие, при което учебната граната се хвърля по обществото, а не реално предложение. Въпреки опитите да ни бъде представено като такова. Произведеният от граната шум/изказване в миг вади медиите от стандартната им дрямка по адрес на военното ведомство и те допринасят за гъстотата на пушилката. Те обаче не са напълно безопасни. Особено ако ти гръмнат в ръката.
“От 2021 година може да се въведе наборната военна служба, ако сега държавата започне да работи по темата. Няма да е лесно, но и няма да е толкова скъпо, колкото се опитват да ни обясняват”
В случай, че се доверим на министъра – това щяло да рестартира обществения дебат, можело да се появи по-добро предложение от тяхното (на ВМРО). Подобни твърдения се предъвкват абсолютно всяка година. По различно време, но в последните няколко на практика ексклузивно от редиците на същата партия. Не само защото политическите им послания са така позиционирани, но и защото получиха военното министерство.
Самата идея е несъстоятелна и практически нереализируема – нито финансово, нито политически, нито кадрово, ако и аргументацията зад нея да не е лишена от истина и смисъл.
А именно – няма запасен резерв. Но за да има първо трябва да се случат твърде много други неща, които поради подредбата на звездите, обективни ограничения (*няма пари), “международното положение”, “хакери и чужди разузнавачи”, напаст от скакалци/калинки и други беди, все не се
случват. Въпреки завидната “ефективност” на подопечното на министър Каракачанов министерство.
Нужно ли е да поясняваме, че за да има стратегически материален и кадрови резерв и да има наборници, които да метат ненужните плацове ще трябва някой да влезе да измете каквото е останало по подовете на сейфовете в БНБ?
Ненужно е. Точно толкова, колкото и периодичното възкресяване на темата.
Нужно е или за определени политици или с цел предизборно извличане на евтини политически дивиденти или за отклоняване на вниманието от актуален скандал. Не съм почитател на конспиративните теории и предпочитам рационални причини. Парламентарните избори са все още на далечния хоризонт.
Учебните гранати вече не са достатъчни.
Остават две други екзотични възможности. Едната е пред нас да се е изправил политик, който искрено вярва в това, което говори. Другата е да ни бъде губено времето с теми-дъвки, който да отвличат вниманието от по-сериозните и належащи проблеми на съответното ведомство.
Цинично е, че вниманието на обществото бива губено с обещания МО да губи времето на наборници. За целта дори се размахват някакви данни от допитвания в стил “колко много процента от българите подкрепяли доброволната/наборна служба”, призиви за референдуми по темата и други подобни.
Какво искат българите? – Казарма!
Кой да ходи в нея? – Някой друг!
Кой да плати за това? – Някой друг!
Кой ще ги тренира тези наборници?
По каква програма и модел?
С какво ще ги облечем и обуем тези хора?
Всъщност наистина не е чак толкова скъпо. И за професионалната армия е така. Но някак все не се случва. И проблемът не е толкова в парите, а в хората – защото това от идея трябва да се превърне в кадърна реализация.
Да не се мяркат на ежегодния парад професионални войници с калашниците с дървени приклади от студената война при наличието на завод за производство на нови и подобрени модели, ако и този завод да е със съмнителни лицензи, отчетност и клиентела.
Или на същия този парад да не виждаме екипажите на танковете и бойните машини с униформите от 90-те. При положение че от тогава до сега сменихме поне две разцветки, коя от коя по-хубава, с по-добри тъкани и кройки.
Пролетта се купуваха нови машини за друго от подопечните на МО предприятия – Интендантско Обслужване. Този световен еталон за качество на отбранителната продукция. Или “някой” пребори с другите порочни практики за доставка на драгоценни, но извънредно “здрави” обувки, за да може войниците да спрат да вадят пари от собствените си „огромни“ заплати и да си купуват сами.
Да се довърши все пак започналия процес по реформиране на останалите в миналото хилядолетие военни ВУЗ-ове. На фона на опитите на Информационния център на МО да представи кампанията “Бъди войник” като някакъв небивал успех, докато фиаското на публичната комуникация относно закупуването на нови изтребители още не е забравено.
Или че за предстоящата крупна сделка за бронираните машини ще са се извели съответните поуки.
На фона на тези и други видни проблеми е окуражаващо, че в служба “Военна полиция” има ДЕНОНОЩЕН телефон за нарушения и нередности (по-известни като корупция). Както знаем от други изказвания – в МО корупция няма. Което поразително напомня на един стар виц.
Попитали един човек защо ръси пясък по улицата. Той отговорил, че ръси против крокодили. А кродили нямало. “Е защото ръся!” – гордо отговорил той.
Нека цитираме важното изречение от Доклад за състоянието 2018
“СВ са в състояние да изпълнят задачите по мисиите на ВС, в т.ч. и по мисия „Отбрана”, но с редица ограничения…”
Никой не се съмнява във възможностите на МО да бъде бездънна яма за пари. То е такава по презумпция и се справя отлично. Но дали може първо да си оправим редицата ограничения на малобройната професионална армия, пък после да му мислим за наборна служба?
Защото занимаването с предложения за наборна служба създава внушения, че с професионалната вече всичко е мед и масло.
По същия начин, по който да ни занимават с шпионски скандали създава внушение, че съществува някаква скрита и важна информация. Както вече съм казвал и ще продължа да го правя – тази информация е тайна само за нашето общество. Опитите това да остане така продължават.
Казано е, че където има дим, там има огън. Хубаво е обаче да правим разлика между дим и медийна пушилка. В случая все пак има и огън. Той обаче е от лагера на диво къмпингуващия популизъм.
