fbpx

Умма

Време за четене: 9 мин.

Идеята за Обединението на всички народи на планетата под един знаменател, съществува  от много отдавна.

Да споменем притчата за Вавилонската Кула, където първоначалното единно Човечество се разпада  и започва да говори на различни езици. След Потопа хората били обединени, говорели един език и решили да построят Кула, която да достигне Господ, но той решил да ги накара да глаголят по различен начин и да не могат да се разбират помежду си. Така мероприятието пропаднало и кулата не могла да бъде построена, но останали различните народи всеки със свой език, съгласно Волята Господна.

Питер Брьогел Стари, Вавилонската кула (1563)

Според споразумението на Мохамед с останалите вождове на племена при срещата им в Медина, волята на Аллах е всички народи да се считат за части от Ummah, тоест Всемир или Мир, включващ всички правоверни, християни, евреи и езичници. Те трябва да се подчинят на волята на Аллах и прозренията на неговия пророк Мохамед, което е и смисълът на думата Ислям – Подчинение на Аллах. Инструкциите за това как да стане и какво трябва всеки човек да прави или да не прави, са дадени в Корана. Това подчинение трябва да се постигне или доброволно или с меч, но докато всички не се подчинят, мир няма да има. Тоест, Всемирът, Светът, Човечеството ще постигнат Мир само тогава, когато се подчинят на единствено правилната, правоверна религия наречена Ислям. Мирът ще се осигури, ако трябва с война и унищожение на съпротивляващите се. В този смисъл Ислямът е религия на Мира, установен чрез Война.

Обединяване на Човечеството

В по-новите времена по света се появи един призрак, Призракът на Комунизма, създаден и пуснат в обращение от Карл Маркс, и спонсориран от Фридрих Енгелс. Този призрак бе извикан към живот с цел обединяване и добруване на цялото Човечество под знака на Класовата Борба и екстерминация на Буржоата, които трябва да паднат под меча на Световната Революция, защото пречат на постигането на справедливостта, братството и прогреса. От книжният гняв на Маркс срещу капитализма се роди реалният негов изразител в Болшевишката революция на Ленин и Троцки. Тя прогласи, че във войната и в нейните разрушителни последствия се появява зародиша на новата надежда за Всеобща Всемирна Революция и установяване на Всеобщ Мир и на Световно Справедливо общество, основано на равномерното разпределение на благата между всички, без експлоатация на човека от човека. Идеологията ѝ прие, че броят на жертвите в името на тази цел са без значение, докато не се постигне комунистическият идеал. Резултатите от тази Революция и последвалата я кървава “класова борба”, наричана понякога Гражданска Война, бяха такива, че дори самият Ленин се уплаши и даде отбой, а по-късно Сталин реши временно да отложи Световната революция и да я ограничи само в рамките на добре организираното като Гулаг съветско пространство. Троцки обаче не се смири и продължи да изригва световни революционни послания в писмена форма, докато те не бяха преустановени от един ледокоп забит в главата му от неговият довчерашен идеологически брат Йосиф Сталин. Не се разбраха за методите и за това кой, въпреки постулатите за равенство, ще бъде лидерът в тази битка за Световен Мир.

След успехите на Марксовата версия за установяване на равенство, справедливост и братство между хората, макар и постигнато само в една отделно взета страна, наречена СССР, се разгоря невиждана Борба за Мир между народите, която стигна кулминацията си в сърдечното приятелство между хитлерова Германия и миролюбивият Съветски Съюз, завършило на 22 юни 1941г. Известно е как завърши всичко това, но вероятно мнозина си спомнят и каква борба за мир се водеше по време на и след войната, която завърши с частична победа на Световната Марксистка Революция в Източна Европа, Китай, Северна Корея и Монголия. Борбата за мир през 50те години на миналия век вече се беше разраснала и достигнала ядрено равнище, което наистина не ѝ позволи да стигне окончателната си победа, но пък достигна Африка и Латинска Америка, особено успешно Куба, като причини социализъм и стопански резултати, от които подопечните на марксизма държавни вождове не желаят да се отрекат. Това важи най-вече за Куба, Никарагуа, Венецуела, но най-ярката звезда в това съзвездие разбира се, е ненадминатата Северна Корея.

За съжаление опита чрез борби и войни да се установи Световен Мир засега са безуспешни, макар че склонният да воюва и пролива кръвта на неверниците УММА не си е казал още окончателната дума, а и Маркс се оказа способен на неочаквани превъплъщения и преобличания в неомарксистки одежди, с потенциал за междурасови войни, вместо предишните класови. Но това сякаш не е достатъчно, за да се установи истински и окончателен Всемирен резултат.

Какво може да се заключи от всичко това?

Нужен е нов проект

И ето, той се появява бързо и неусетно. Наричат го Глобализъм. Обхваща цялата планета. Нещо като Вавилонската Кула, само че Универсалният Език, отменящ старите национални езици става Компютърният език, а националните граници и различия се премахват с помощта на всеобщите комуникации в Мрежата. Предишните неразбории, породени от това, че хората са различни и говорят различни езици се премахват от „Гугъла“ и от автоматичните дигитални преводачи, така че всички хора са в мрежова връзка помежду си. Мъск осигурява безплатен интернет до всяка точка на планетата и хората имат достъп до всяка информация мигновено, без никакви усилия.

Вавилонската Кула може да бъде построена! Господ може да бъде достигнат най-накрая!

Няма различни народи, няма индивидуални различия, всички сме равни, говорим един компютърен език, вярваме в едно и също, желаем едни и същи неща, носим едни и същи маратонки, гледаме едни и същи новини, филми, шоу програми, споделяме едни и същи страхове разпространявани светкавично от световните информационни мрежи. Нищо не обединява толкова силно Човечеството колкото Глобалните страхове. И нищо не уеднаквява по-бързо поведението на милиарди хора от добре поднесената новина за някаква опасност. Особено, ако в нея присъства онази нотка на загриженост за “хората”, която пронизва всички религиозни или квази религиозни учения от време оно. Онази вечна амбиция да се прави “добро”. В името на Господ, в името на класата, расата, масите или Генералният Секретар. Да се “поправи” този зле устроен свят с по-добър “проект”.

Сега вече сме в състояние да го постигнем, само трябва да настроим инструментите за глобално въздействие или както би се изразил някой недоброжелател, за “манипулации”.

От какво най-много се страхува човекът? От смъртта, разбира се. Страхува се за здравето си и да не умре, внезапно, преждевременно, пък и изобщо да умре. Макар и да знае, че е неизбежно. Тогава, нека да превърнем една нововъзникнала здравна опасност от вирусна епидемия в център на цялата световна информационна система и за години да направим този проблем да бъде катастрофална всекидневна новина, да поставим в риск цялата икономика на планетата, да подлудим от страх склонните към паника и тревожност, да увредим общуването, пътуването, ваканциите, търговията, да разделим населението на враждуващи групи от страхуващи се и склонни към “ислям” тоест “подчинение’’ и свободолюбиви, но донякъде безотговорни хора, които знаят, че в живота се поемат някакви неизбежни рискове; да съсипем здравеопазни системи с политически безумства и действия породени от натиска на глобалното обществено мнение, подтиквано от глобалистки организации с неясна мотивация и съмнителна компетентност. Тогава получаваме един много силен лост за въздействие върху глобалното дигитално човечество.

Това е Страхът-Обединител.

Жертвите на самият вирус за цялото население на Земята са 4.5 милиона, общият прираст за една година е 90 милиона. Но настройването на глобалните инструменти за въздействие са проверени и те работят безотказно. Всички национални правителства, без изключение, са в ситуация “ислям”-подчинение, без пушка да гръмне или ятаган да се размаха. Всемирът е под контрола на страха.

Но все пак вирусът ще отмине по естествен път, както се е случвало винаги при срещата на хората с нов и неизвестен дотогава причинител. Трябва друг по-дълготраен и не по-малко заплашителен мотиватор въздействащ на страховите рецептори на населението. По възможност заплашващ преди всичко здравето, но също природата, водата, биоразнообразието, въздуха и кораловите рифове. Когато първоначално го идентифицираха, го назоваха “Global warming” т.е. Глобално затопляне. Известно време към него прикачваха явлението “Озонова дупка”, причинена от фреоните използвани от хладилниците, но тъй като тя изчезваше и се появяваше произволно, нямаше как да я припишат изцяло на хладилната промишленост и “Дупката” отпадна, с единственият ефект че фреонът беше заменен с друг охладител. Глобалното затопляне обаче доби голяма сила понеже генерира успешно масов страх за здравето и бъдещето. А кой не се страхува за бъдещето, дори не своето, а бъдещето на децата си? Полудетето-полупророк на катастрофата “затопляне” на планетата Грета Тунберг яростно клеймеше с помощта на глобалната и глобалистка информационна мрежа всички замърсители и консуматори от Западния Свят. Не толкова постоянно флатулиращите метан индийски крави или чудовищните индустрии на Китай, Индонезия и Виетнам. Праведен гняв, световен потрес, слухове за присъждане на Нобелова Награда за Мир и пр. И това имаше колосален успех. Зелени сделки, Зелени политики, Зелени партии, Въглеродни квоти, Въглеродни отпечатъци, закриване на производства, накичване с климатично неутрални перки на цели планински вериги, стимулиране на фотоволтаични производства  в мегазаводи в Китай с огромен замърсителен ефект, които след това се инсталираха в мрачни северни страни без слънце или върху плодородни южни земи, които можеха да улавят и затварят слънчевата енергия чрез хлорофила в плодове и храна много по-смислено. Борбата вече не беше религиозна нито класова. Тя се превърна в “Борба за спасяване на Планетата”. Нейната еволюция, когато срещна някакъв макар и слаб отпор, беше да еволюира от “глобално затопляне”, към “климатични промени” и накрая към “борба за климата”. В основата обаче винаги стоеше обвинението срещу човека, обвинен в “антропогенен ефект” върху климата, без това изобщо да е доказано. Климатът се е променял непрекъснато и от последният “миниледников период” през 14-15 век насам непрекъснато се затопля най-вече по естествени причини. Замърсяването на въздуха обаче е съвсем реален проблем, особено в големите индустриални райони например в Китай. Естествено “борбата”глобалистка по съдържание и по средства за налагане: чрез глобалната мрежа и глобалните информационни монополи, но е също необяснимо селективна.

Основен компонент? Страхът

Всеобщ, глобален, тотален, но налаган по един нов начин. Не чрез индивидуален терор, а чрез средствата за информация и световните мрежи. Безкръвен, но извънредно ефективен, защото променя съзнанието на милиарди хора бързо, безшумно и неусетно. Създаде се особена терминология за онези, които са несъгласни с новата УММА и с новия климатичен кодекс или с новият Зелен Коран. Наричат ги “Climate change deniers”  тоест отрицатели на климатичните промени, по аналогия на онези, които отричат хитлеристкият Холокост, т.нар. “Holocaust deniers”. С други думи, ако се съмняваш в “климата”, ти се превръщаш в социална аномалия, в морален изгой, в климатичен фашист достоен за презрение и дори за уволнение от университета ако си учен, или от работа ако си учител. Никой не споменава, разбира се, че Хитлер беше голям радетел за екологична Германия.

Това е парадигмата на Новият Планетарен Ред.

Това е новият Свят на Социален Глобалистки Мир, управляван от скрити идеолози зад световните информационни корпорации, за да не казваме конспирации…

Дали ще успеят този път да построят Вавилонската Кула и дали Вавилон, както и Картаген ще бъде разрушен, бъдещето или Господ ще покаже. Или пък Аллах.

Но то зависи и от всеки един от нас.

Споделете чрез

Предишен

Следващ