[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Екипът на Мисълъ реши да представи своята оценка за управленската програма на правителството, публикувана през изминалата седмица. Ще споменем позитивните, негативните страни, както и какво трябва да бъде направено, според нас. Призоваваме ви да се включите в дискусията на нашата фейсбук страница.
Пълната програма може да откриете тук.
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Енергетика
[/et_pb_text][et_pb_toggle admin_label=”Превключване” _builder_version=”3.0.51″ title=”Текст” open=”off” border_style=”solid” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial” icon_color=”#0c71c3″ title_text_color=”#0c71c3″ use_border_color=”on” border_color=”#0c71c3″]
ПРИОРИТЕТ 54: Гарантиране на енергийната сигурност на страната чрез продължаване на проучванията в дълбоко Черно море и чрез диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ.
Цел 199: Енергийна сигурност чрез собствен добив.
Мярка 763: Подкрепа за напредналите проучвания в блок „Хан Аспарух” и блок „Хан Кубрат” (предишно име „Силистар“), които да гарантират конкурентоспособни цени на енергийните ресурси, енергийната сигурност и значителни приходи от концесионни възнаграждения.
Мярка 764: Провеждане на процедура по търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок 1-22 Терес“.
Цел 200: Енергийна сигурност чрез изграждане и въвеждане в експлоатация на междусистемните газови връзки между България и съседните ни страни. Реализация на газов разпределителен център – хъб „Балкан“ на територията на България.
Мярка 765: Междусистемна газова връзка Гърция – България: приключване на подготвителните дейности, възлагане на строителство на обекта и въвеждане в търговска експлоатация през 2020 г.
Мярка 766: Междусистемна газова връзка Турция – България: извършване на подготвителните дейности, строителство на обекта и въвеждане в търговска експлоатация на интерконектора до края на 2020 г.
Мярка 767: Междусистемна газова връзка България – Сърбия: изпълнение на договореностите в Меморандума за разбирателство между България и Сърбия и въвеждане в търговска експлоатация на интерконектора до края на 2020 г.
Мярка 768: Реализиране на концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на България – Газов хъб „Балкан“, при стриктно спазване на европейското законодателство и регулаторната рамка: провеждане на предпроектно проучване и въвеждане в търговска експлоатация.
ПРИОРИТЕТ 55: Пълна либерализация на пазара на електроенергия и природен газ. Защита на уязвимите потребители.
Цел 201: Пълна либерализация на пазарите на електрическа енергия и природен газ и интегрирането им в общия европейски енергиен пазар.
Мярка 769: Въвеждане на модел за пълна либерализация на електроенергийния пазар в България и интегрирането му в общия енергиен пазар на ЕС, чрез разработване и приемане на промени в Закона за енергетиката и в Закона за енергията от възобновяеми източници, в пълно съответствие с изискванията на Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, промени в акцизното законодателство, с цел либерализация на пазара.
Мярка 770: Изпълнение на решението (препоръките) на ЕК по отношение на ТЕЦ „Марица – Изток 1” и ТЕЦ „Марица – Изток 3“.
Мярка 771: Идентифициране на уязвимите клиенти съгласно изискванията на Третия енергиен пакет и Директива 2009/72 и създаване на механизъм за тяхната защита в процеса на въвеждане и в условията на пълна либерализация на електроенергийния пазар.
Мярка 772: Създаване на условия за конкуренция на пазара на едро на природен газ чрез диверсификация на източниците и маршрутите на доставки, а в последствие и условия за конкурентно предлагане на доставки на газ за крайните клиенти, при спазване изискванията на Директива 2009/73/ЕО, относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ.
Мярка 773: Разработване и приемане на Енергийна стратегия на Република България за периода 2020-2030 г., с хоризонт до 2050 г. за развитие на енергетиката на страната при условия на пълна либерализация на пазарите на електрическа енергия и природен газ и интеграцията им към общия енергиен пазар на ЕС, в съответствие с установените европейски цели в областта на енергетиката и изменението на климата.
ПРИОРИТЕТ 56: Запазване и развитие на капацитета на ядрената енергетика. Продължаване на живота на 5-и и 6-и блокове на АЕЦ „Козлодуй“. Развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия без предоставяне на държавни или коорпоративни гаранции.
Цел 202: Продължаване на експлоатацията на производствените мощности на АЕЦ „Козлодуй“ за осигуряване на електрическа енергия от нисковъглеродно производство на конкурентни цени и за гарантиране сигурността на доставките на електрическа енергия при спазване на стандартите за безопасност на Международната агенция за атомна енергия, директиви на ЕС.
Мярка 774: Провеждане на мисии OSART, мисии на WANO и др. за проверка на безопасната експлоатация.
Мярка 775: Повишаване на мощността на 5-и и 6-и блокове на 104%.
Цел 203: Удължаване на срока на експлоатация на 5-и и 6-и блокове на АЕЦ
„Козлодуй“.
Мярка 776: Оказване на институционална подкрепа за реализиране в предвидените срокове на мерките за модернизация на съоръженията от програмите за удължаване сроковете на експлоатация на 5-ти и 6-ти блокове на АЕЦ „Козлодуй“ и на действията за издаване на лицензиите за тази експлоатация.
Мярка 777: Изпълнение на Програмата по продължаване на срока на експлоатация на 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Мярка 778: Получаване на лицензии за експлоатация на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ за нов 10 годишен период.
Цел 204: Безопасно управление на отработено ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивни отпадъци (РАО).
Мярка 779: Изграждане на Национално хранилище за погребване на ниско- и средноактивни отпадъци.
Мярка 780: Разглеждане и съгласуване на проект на Методика за оценка на количествата и активностите на високоактивни радиоактивни отпадъци, получени от преработката на ОЯГ.
Цел 205: Безопасно и ефективно извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“.
Мярка 781: Изпълнение на Плана за извеждане от експлоатация на блоковете.
Мярка 782: Осигуряване на адекватни финансови средства за извеждане от експлоатация.
Цел 206: Анализ на възможността за използване на придобитото оборудване с дълъг цикъл на производство за изграждане на атомна електроцентрала на площадката „Белене“ на пазарен принцип, без пряко или косвено участие на държавата, без държавна гаранция и без ангажимент от страна на държавата за сключване на дългосрочен договор за изкупуване на произведената електрическа енергия.
Мярка 783: Изпълнение на решението на МС от 15.12.2016 г. за АЕЦ „Белене” чрез изготвяне на технико-икономически и правен анализ.
ПРИОРИТЕТ 57: Продължаване на политиката по укрепване на финансовата стабилност и жизнеспособност на стратегически за българската енергетика дружества.
Цел 207: Текущ мониторинг на разходите извършвани от ТЕЦ „Марица – Изток 2”, Мини „Марица – Изток”, АЕЦ „Козлодуй”, НЕК ЕАД и други.
Мярка 784: Изготвяне на Анализ на перспективите за развитие на компаниите от енергиен комплекс „Марица изток“ и възможности за оптимизиране на дейността на дружествата с оглед насоката на развитие на енергетиката на европейско ниво и все по-стриктните екологични изисквания, които оскъпяват себестойността на енергията от въглищни централи (Дейност VI от Договор с БАН, срок 31.03.2018 г.).
Мярка 785: Изпълнение на Планове за оптимизиране на разходите на търговските дружества в обхвата на Наредба NoЕ-РД-04-4 от 14.07.2016 г. за публично оповестяване и оптимизиране на разходите на търговските дружества с 50 и над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, извършващи дейности по Закона за енергетиката (текущо, ежегодно отчитане на плановете в срок до 30 юни).
ПРИОРИТЕТ 58: Изпълнение на националните цели за енергийни спестявания за 2020 г.
Цел 208: Реализиране на енергийни спестявания в крайното потребление на енергия.
Мярка 786: Изпълнение на мерките от Националния план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г. в т.ч. мерките от Националния план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради – държавна собственост, използвани от държавната администрация.
Мярка 787: Изпълнение на Националния план за сгради с близко до нулево потребление на енергия.
[/et_pb_toggle][et_pb_toggle admin_label=”Превключване” _builder_version=”3.0.51″ title=”Оценка” open=”on” border_style=”solid” icon_color=”#0c71c3″ title_text_color=”#0c71c3″ use_border_color=”on” border_color=”#0c71c3″]
Доброто
Правителството определено е уцелило с приоритетите – диверсификация на източниците и маршрутите на доставка на природен газ, както и пълна либерализация на пазара за електроенергия. С изграждането на трите интерконектора с Румъния, Гърция и Турция и с евентуален собствен добив от залежите в Черно море, определено ще има подобрение на напълно доминирания от “Газпром” пазар на газ и българските потребители ще плащат в дългосрочен план по-ниски ценни, отколкото ако Газпром остане самотен монополист. Също така интеграцията на пазара за електроенергия в рамките на общия енергиен пазар на ЕС ще има своите позитивни ефекти – например, ще са нужни по-малко инвестиции в балансиращи мощности заради икономиите на мащаба, които една по-голяма електрическа мрежа ще предлага. Не на последно място, най-накрая България е на път да има дългосрочна Енергийна стратегия, каквато липсва от години.
Лошото
На пръв поглед програмата е написана изненадващо добре и няма слаби или противоречиви точки в нея. Като минус може да се отчете, че в нея не е засегнат в детайли бъдещият дизайн на либерализирания пазар на електроенергия, както и ролите, които ще имат НЕК и КЕВР в него. Донякъде обаче е добре, че либерализацията ще протече постепенно и грешките в дизайна ще могат да бъдат коригирани навреме, предотвратявайки евентуален срив на системата или пик на цените заради евентуална злоупотреба с пазарно положение на някой от участниците. Друга липса е, че не са адресирани източници на замърсяване като ТЕЦ “Брикел“, както и битовото отопляване на дърва, въглища и пелети. Все пак, намерения за конкретни мерки по последния момент могат да бъдат намерени в програмата в сектор „Околна среда“.
Какво липсва
Не е адресиран проблемът, че България има лимитиран капацитет на газохранилищата, който трябва да бъде разширен, с цел да бъде повишена енергийната сигурност на страната.
Какво трябва да се направи
Към добрите неща в програмата ще бъде от полза да бъде добавено разширение на капацитета на газохранилището в Чирен, както и строителството на нови газохранилища. Също така трябва да се обърне специално внимание на НЕК и да се помисли как ресурсите на компанията (най-вече генераторите на ток) да бъдат използвани възможно най-ефективно на бъдещия либерализиран пазар на електроенергия.
[/et_pb_toggle][et_pb_divider admin_label=”Устройства за разделяне” _builder_version=”3.0.51″ divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_team_member admin_label=”Георги Заяков” _builder_version=”3.0.51″ name=”Георги Заяков” position=”автор” image_url=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/06/pic.png” background_layout=”light” border_style=”solid” animation=”off” saved_tabs=”all” global_module=”5532″]
Завършил е бакалавър по бизнес администрация в Хумболтовия университет в Берлин, в момента следва магистратура. Интересите му са в сферата на маркетинга, мениджмънта и енергетиката. Има 3-годишен опит в областта на дигиталния маркетинг. Член на БЛО.
[/et_pb_team_member][et_pb_divider admin_label=”Устройства за разделяне” _builder_version=”3.0.51″ show_divider=”on” divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_divider admin_label=”Устройства за разделяне” _builder_version=”3.0.51″ show_divider=”on” divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Младежта и спорт
[/et_pb_text][et_pb_toggle admin_label=”Превключване” _builder_version=”3.0.51″ title=”Текст – Култура” open=”off” border_style=”solid” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial” icon_color=”#0c71c3″ title_text_color=”#0c71c3″ use_border_color=”on” border_color=”#0c71c3″]
ПРИОРИТЕТ 60: Цялостна реформа на българския спорт за насърчаване укрепването здравето и физическа активност, практикуването на спорт и развитие на спорта за високи постижения.
Цел 215: Законодателни промени, регламентиращи цялостна реформа на българския спорт вкл. подзаконови нормативни актове въз основа на новия закон.
Мярка 817: Разработване на анализ за въздействието от предлаганите нормативни промени на действащата подзаконова рамка с цел синхронизирането й с уредбата на приетия нов Закон за физическото възпитание и спорта.
Мярка 818: Разработване на проекти на подзаконови нормативни актове (въз основа на направения анализ), в т.ч относно включване на длъжността „треньор“ в списъка на длъжностите, утвърдени от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, на които се зачита учителски стаж по чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Мярка 819: Организиране на дискусии с всички заинтересовани лица за обсъждане на предложените проекти на подзаконови нормативни актове.
Цел 216: Реализиране на програма за реконструкция, модернизация и цялостно изграждане на спортната база в българските училища.
Мярка 820: Разработване и приемане на програма за реконструкция, модернизация и цялостно изграждане на спортната база в българските училища на база вече осъществена оценка за състоянието на съществуващата спортна училищна база.
Мярка 821: Обезпечаване на програмата с финансов ресурс за устойчивото й изпълнение. Мярка 822: Приемане на наредба, уреждаща процедурата и условията за финансиране
изграждането, модернизацията и/или оборудване на физкултурни салони в училищата.
Мярка 823: Предприемане на действия съвместно с общините за модернизация и оборудване на открити многофункционални спортни площадки и съоръжения.
Мярка 824: Изграждане, модернизация и оборудване на многофункционални спортни обекти и съоръжения за практикуване на спорт за всички, в т.ч и от хора с увреждания.
Цел 217: Подобряване на междусекторното сътрудничество и интегриран подход при разработване и изпълнение на политиката и приоритетите за развитие на спорта за всички.
Мярка 825: Подпомагане и сформиране на обществени консултативни съвети на регионално и местно ниво за развитие на спорта за всички.
Мярка 826: Подпомагане на общините и местните спортни клубове за разработване и изпълнение на програми с акцент физическата активност и спорта всички.
Мярка 827: Извършване мониторинг на равнището на физическа активност и на политиките за укрепваща здравето физическа активност (УЗФА) по определените европейски рамка и показатели.
Мярка 828: Създаване на информационна система на ММС – актуализиране и/или създаване на нов софтуерен продукт за осигуряване на база данни и информация за състоянието на спорта за всички от общините и спортните организации.
Цел 218: Насърчаване на децата от детските градини и учащите към физическа активност, системно практикуване на спорт и спортна изява, като средство за здравословен начин на живот, физическо и духовно развитие.
Мярка 829: Разширяване на обхвата на децата от детските градини, учениците, студентите и децата в риск, участващи в спортни дейности чрез изпълнение на целеви програми.
Мярка 830: Разработване, финансиране и координиране на програми за насърчаване на физическата активност, създаване на условия за системно практикуване на спорт и възможности за изява на децата от детските градини и учащите.
Цел 219: Осигуряване на условия и възможности за укрепваща здравето физическа активност и практикуване на спорт.
Мярка 831: Разработване на програми и проекти за насърчаване на УЗФА и за развитие на спорта за всички.
Мярка 832: Финансиране и координиране изпълнението на програми и проекти за спорта за всички и спорта, практикуван на възрастов, териториален, ведомствен и отраслов принцип.
Мярка 833: Подпомагане на програми за насърчаване практикуването на спорт от децата и младите хора.
Мярка 834: Подпомагане на информационни кампании за подобряване информираността на населението за ползите от УЗФА и практикуването на спорт.
Мярка 835: Подкрепа на спортни организации, осигуряващи условия за физическа активност и занимания със спорт за различни групи от населението.
Мярка 836: Осигуряване на публичен достъп до информация за възможностите за физическа активност и практикуване на спорт.
Цел 220: Осигуряване на условия и възможности за физическа активност и спорт за хора с увреждания.
Мярка 837: Финансиране и координиране изпълнението програми и проекти за физическа активност и практикуване на спорт за подобряване качеството на живот, рехабилитация и социална интеграция на хората с увреждания.
Мярка 838: Осигуряване на условия за подготовка и участие на спортисти с увреждания подготовката и участието на спортистите с увреждания на световни, европейски и други международни първенства.
Цел 221: Развитие и утвърждаване на спорта за високи постижения.
Мярка 839: Определяне на ясна процедура и ефективност за финансовото подпомагане наспортните организации.
Мярка 840: Разработване и изпълнение на програми за развитие на спорта за високи постижения за олимпийски и неолимпийски спортове и за провеждане на домакинства на международни спортни прояви на територията на Република България.
Мярка 841: Осигуряване на приоритетно финансиране на детско-юношеския спорт.
Мярка 842: Ясна процедура и ефективност за финансовото подпомагане на спортните организации при изпълнение на програмата за олимпийска подготовка.
Мярка 843: Прилагане на селективен подход при определяне на спортистите за проектоолимпийския отбор на Република България и олимпийския резерв.
Мярка 844: Реализиране на програми за спорт за високи постижения и осигуряване на ефективен тренировъчен процес за постигане на спортни резултати на международно ниво.
Мярка 845: Осигуряване на условия за развитие на детско-юношеския спорт и развитие потенциала на млади талантливи спортисти.
Мярка 846: Постигане на социален ефект чрез отразяване на постиженията на елитните спортисти и увеличена популярност на спорта сред подрастващите.
Мярка 847: Осъществяване на подбор на деца със спортен талант и утвърждаване на спортните училища като институции за подготовка на резерв за спорта за високи постижения на Република България.
Цел 222: Научно-медицинско осигуряване на спорта и прилагане на съвременни методи за управление на тренировъчния и състезателен процес.
Мярка 848: Изготвяне на програма за научно-приложна дейност и създаване на регионални звена за научно осигуряване на спортната подготовка.
Мярка 849: Повишаване и поддържане на квалификацията на всички спортни кадри. Мярка 850: Усъвършенстване на методиките за оценка на ефективността на тренировъчната
и състезателна дейност при спорта за високи постижения.
Мярка 851: Подобряване на условията за комплексно възстановяване на спортистите.
Цел 223: Превенция и контрол на употребата на допинг в спорта.
Мярка 852: Осигуряване на оперативна независимост на Лабораторията за допингов контрол.
Мярка 853: Поддържане на акредитацията на Лабораторията за допингов контрол по стандарта за лаборатории на Българската служба за акредитация.
Мярка 854: Осигуряване устойчивост на дейността на Лабораторията, свързана с процеса на акредитация.
ПРИОРИТЕТ 61: Осигуряване на подкрепяща и насърчаваща среда за социална, професионална и личностна реализация на младите хора в страната.
Цел 224: Актуализиране на законови, подзаконови и стратегически документи в областта на младежката политика за усъвършенстване на механизма за координация, наблюдение и отчитане на националната политика за младежта.
Мярка 855: Разработване на анализ за въздействието от предлаганите нормативни промени на действащата рамка с оглед актуализирането и усъвършенстването й.
Мярка 856: Разработване на проекти на законови и подзаконови нормативни актове и стратегически документи.
Мярка 857: Организиране на дискусии с всички заинтересовани лица за обсъждане на предложените проекти на подзаконови нормативни актове.
Мярка 858: Осигуряване на дейността на Национален консултативен съвет за младежта и нови форми за партньорство с участието на всички заинтересовани страни в областта на младежта, включително създаване на ефективни координационни механизми за партньорство между ключови институции, отговорни за младежта на местно ниво.
Мярка 859: Оптимизиране на системата за отчитане и планиране на Националната стратегия за младежта (2010-2020 г.).
Цел 225: Повишаване на информираността и активността на младите хора и цялостното им участие в процеса на вземане на решения в областта на младежката политика.
Мярка 860: Осигуряване на по-широко представителство на младите хора в Обществения съвет по въпросите на младежта към министъра на младежта и спорта.
Мярка 861: Иницииране и развитие на партньорство на местно ниво с цел създаване на ефективни механизми за младежко овластяване и включването им в създаването и изпълнението на политики, касаещи тяхното благополучие и устойчиво развитие.
Мярка 862: Повишаване капацитета и информираността на младите хора чрез провеждане на информационни кампании и обучения на национално и местно ниво.
Цел 226: Насърчаване на гражданската активност и социалното включване на младите хора и разпознаване и развитие на „младежката работа“ в страната.
Мярка 863: Популяризиране на националните и европейски ценности чрез изпълнение препоръките, приети чрез документи и резолюции на ниво Европейски съюз, касаещи благополучието на младите хора.
Мярка 864: Разпознаване и прилагане на европейските принципи за „младежка работа“ на национално и местно ниво чрез създаването и въвеждането на стандарти за нейното изпълнение.
Мярка 865: Стимулиране на доброволчеството чрез въвеждане на система за сертифициране и валидиране на придобити знания, умения и опит от неформално образование и обучение.
Мярка 866: Повишаване на ефективността на услугите, предоставяни от младежките центрове в страната и броя на обхванатите млади хора в проекти и услуги, финансирани по програми за младежки дейности.
Мярка 867: Превенция на всякаква форма на агресия и популяризиране на отговорно поведение като активни граждани на обществото чрез изпълнение на националните програми за младежта на ММС.
[/et_pb_toggle][et_pb_toggle admin_label=”Превключване” _builder_version=”3.0.51″ title=”Оценка – Младежта” open=”on” border_style=”solid” icon_color=”#0c71c3″ title_text_color=”#0c71c3″ use_border_color=”on” border_color=”#0c71c3″]
Заложени са важни за младежкия сектор цели, които включват гражданска активност, социално включване, участие на младежите при формирането на младежката политика, както и повишаване на информираността сред младите хора. Заложено е по-сериозно участие във Обществени съвети, свързани с въпросите за Младежките политики и спорта, както и се предвижда осъществяването на т.нар. „Структуриран диалог“, между младежи и лица вземащи решения.
Лошото
Липсва конкретика и заложените мерки често не отговарят на поставените цели. Повишаването на обхванатите младежи, както и разширяването на мрежата от МИКЦ-ове, а дори и скоростното и оставящото впечатление за претупване разпределение на средства по чл. 10а ал. 4 от Закона за хазарта, сами по себе си не са не са мерки за изпълнение на целта. Необходим е анализ, до колко мрежата от младежки центрове е ефективна, както и програмите реализирани до момента. На практика се обръща внимание на количеството, а не на смисъла и качеството. Необходимо е да бъде заложено развитие на младежкото предприемачество и трупане на практически компетенции. Развитието на социалното предприемачество би следвало да е важен елемент, който представлява ефективен метод за разрешаване на социални проблеми.
Липсващото
Липсва конкретика, както и последователност в програмата. Споменато е обобщаващото „Актуализиране на законови, подзаконови и стратегически документи в областта на младежката политика в зависимост от потребностите на младите хора в страната“. Младежкият сектор води дългогодишна кампания по приемане на Закон за доброволчеството в България, който е достигал единствено на ниво проект, но все още няма приет такъв, за разлика от практиката в други Европейски държави. Липсва конкретика относно оптимизирането на Закона за младежта, където са заложени послания с пожелателен характер, дефиниции за типове младежки организации, които са на практика непроверяеми и където липсва дефиниция за понятията „Младежка работа“ и „Младежки работник“.
Какво трябва да се направи:
Необходимо е в програмата на правителството да бъде обърнато по-сериозно внимание на въпросите, свързани с младежката политика, както и повече конкретика. Целите в сферата на Младежта са на последно място в правителствената програма, твърде лаконични и са твърде повърхностно дефинирани мерките за постигането им. На оперативно ниво се изисква се по-активно участие от страна на България в срещите на Съвета на Европа по въпросите с младежта, както и спазване на препоръката от Съвета на Европа (Recommendation CM/REC(2017)4, Adopted by the Committee of Ministers on 31 May 2017 at the 127th meeting of Ministers` Deputies), свързана с „Младежката Работа“. Нужни са реални стъпки по приемането на Закон за доброволчеството, както и оптимизацията на Закона за младежта, където да бъдат дефнирани понятията „Младежки Работник“, „Младежка Работа“ и „Младежки пространства/зони“. Необходимо е преосмисляне на публичното финансиране към младежките организации и неформални групи, с цел изграждане на капацитет, което да представлява плавен преход към самостоятелност и справяне с проблемите свързани с младежта от самия младежки сектор, както и постигане на независимост на сектора, от публичните средства.
[/et_pb_toggle][et_pb_divider admin_label=”Устройства за разделяне” _builder_version=”3.0.51″ divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_team_member admin_label=”Сергей Петров” _builder_version=”3.0.51″ name=”Сергей Петров” position=”гост-автор” image_url=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/06/pic-1.png” background_layout=”light” border_style=”solid” animation=”off” saved_tabs=”all” facebook_url=”https://www.facebook.com/S.D.Petrov” global_module=”4306″]
Сергей Петров завършва специалност политология във „Великотърновски университет Св.Св. Кирил и Методий“. След това изучава „Международна политика и сигурност“ във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”. Активно работи с няколко неправителствени организации и участва в редица граждански инициативи. Към настоящия момент работи като експерт младежки политики и партньорства. Притежава значителен професионален опит в сферата на политическото консултиране. Често е търсен за коментари по актуални въпроси, свързани с актуални политически събития и теми касаещи сигурността.
[/et_pb_team_member][et_pb_divider admin_label=”Устройства за разделяне” _builder_version=”3.0.51″ divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_toggle admin_label=”Превключване” _builder_version=”3.0.51″ title=”Оценка – Спортът” open=”on” border_style=”solid” icon_color=”#0c71c3″ title_text_color=”#0c71c3″ use_border_color=”on” border_color=”#0c71c3″]
Доброто
- Включването на професията треньор за натрупване на учителски стаж е нужна стъпка за подобряване на физическата култура на децата.
- Подобряването на спортната база в училищата е изключително важна за изпълнение цел. Тя ще има положително отражение в дългосрочен план както на спортните резултати на най-добрите ни спортисти, така и върху здравето на широк кръг от подрастващи. Сериозен риск за изпълнението на тази цел е каква процедура за обществени поръчки ще бъде избрана. Добре е, че проектите ще минават през общините.
Лошото
- Заявеното засилване на ролята на държавата в спортния живот е предпоставка за корупция и неефективно използване на средства.
Липсващото
- Мерки за облекчаване условията за развиване на спортен бизнес били те данъчни, административни или други.
Какво трябва да се направи?
Заявеното желание за дискусия (както и в други точки) е важна основа за приемането на ползотворна законодателна рамка, но отново липсва конкретика. Дискусията не може да бъде самоцел в една управленска програма – нужни са конкретни области и теми по-които ще се търси дискусия приоритетно.
Като цяло в програмата са заложени правилни цели, но мерките са насочени към повече държавна намеса за постигането им. Тъй като държавата не е добър стопанин, това поражда риск от неефективно изразходване на средствата определени за поставените цели. Мерки насочени към бизнеса биха допълнили, ако не заменили, много от целите и мерките за постигането им.
[/et_pb_toggle][et_pb_divider admin_label=”Устройства за разделяне” _builder_version=”3.0.51″ show_divider=”on” divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_team_member admin_label=”Jeikata” _builder_version=”3.0.51″ name=”Боян Златанов” position=”Технически Редактор” facebook_url=”https://www.facebook.com/G2HJei” twitter_url=”https://twitter.com/G2HJei” linkedin_url=”https://www.linkedin.com/in/boyan-zlatanov-48045862/” image_url=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/06/боян.jpg” background_layout=”light” border_style=”solid” animation=”off” saved_tabs=”all” global_module=”5269″]
Старши програмист във водеща българска софтуерна компания, завършил икономическа социология в Университет за национално и световно стопанство.
[/et_pb_team_member][et_pb_divider admin_label=”Устройства за разделяне” _builder_version=”3.0.51″ show_divider=”on” divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_divider admin_label=”Устройства за разделяне” _builder_version=”3.0.51″ show_divider=”on” divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Външна политика
[/et_pb_text][et_pb_toggle admin_label=”Превключване” _builder_version=”3.0.51″ title=”Текст” open=”off” border_style=”solid” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial” icon_color=”#0c71c3″ title_text_color=”#0c71c3″ use_border_color=”on” border_color=”#0c71c3″]
Външната политика на България ще се ръководи от принципа на прагматично следване на националния интерес и недопускане на намеса във вътрешните работи на страната ни. Ще продължим участието си в европейските и евроантлантическите структури. Българската държава ще се стреми да защитава ефективно правата и да отстоява законните интереси на българите зад граница.
Перспективите за фрагментация на ЕС след референдума във Великобритания изглеждат все по-реални. Съществуването на различни нива на интеграция на страните-членки в ЕС е източник на нестабилност. Ние се обявяваме за запазване на единството на ЕС и приветстваме бъдещо задълбочаване на интеграцията между държавите членки.
Реформите в ЕС трябва да се основават на принципите и ценностите на европейската солидарност и равноправие при взаимно зачитане на интересите и доверието между държавите членки.
ПРИОРИТЕТ 2: Активно участие в изработването и реализирането на европейска политика и задълбочаване на двустранните политически, икономически и културни отношения със страните от Югоизточна Европа.
Цел 2: Европейска интеграция.
Мярка 4: Запазване на единството на ЕС и бъдещо задълбочаване на интеграцията между държавите членки. Единствено обединена и силна Европа може да даде адекватен отговор на многобройните външнополитически предизвикателства в една силно динамична глобална среда.
Мярка 5: Развитие и надграждане на сътрудничеството в рамките на ЕС в контекста на справянето с глобалните предизвикателства и влошената среда на сигурност, адресирането на икономическите затруднения и за защита на споделените ценности и общите достижения.
Мярка 6: Прагматично партньорство и сътрудничество, с цел реализация на националните интереси, взаимодействие и координиране на позиции по приоритетни теми от дневния ред на ЕС и в многостранен аспект.
Мярка 7: Повишаване на ефективността на прилагането на решенията на ЕС, особено прилагането на принципите на солидарност и кохезията, и надграждане на политиките, които представляват реалната добавена стойност на ЕС.
Мярка 8: Реализиране на националните приоритети в рамките и чрез Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС.
Мярка 9: Продължаване на работата по изпълнение на всички заложени приоритетни направления на Глобалната стратегия на ЕС.
Мярка 10: Ефективна координация и проактивно участие в процеса на управление на инструментите, механизмите и фондовете на ЕС, свързани с осъществяването на външната дейност на ЕС.
Мярка 11: Ефективна координация и проактивни действия на институциите във връзка с участието на България с проекти по Плана за инвестиции в Европа (т. нар. План Юнкер), както и по Европейския план за външни инвестиции и Европейския фонд за устойчиво развитие, в т.ч. чрез търсене на възможности за регионално сътрудничество.
Мярка 12: Участие в дейността на Европейския фонд за демокрация и подкрепа за програмите, целящи укрепване на гражданското общество, демократичните реформи, правата на човека и др. в страните-партньори.
Мярка 13: Ефективна защита на правата и интересите на Република България пред Съда на Европейския съюз.
Цел 3: Присъединяване на България към Шенген и еврозоната. Отпадане на Механизма за сътрудничество и оценка.
Мярка 14: Активни действия, включително в двустранен план, с партньорите в ЕС, особено тези с по-критични позиции, с цел присъединяване на България към Шенген и еврозоната, както и за отпадане на Механизма за сътрудничество и оценка.
Цел 4: Участие на България в евроатлантическите структури. Задълбочаване на сътрудничеството между НАТО и ЕС.
Мярка 15: Предприемане на действия за изпълнение на решенията от срещите на върха на НАТО в Уелс – 2014, Варшава – 2016 и Брюксел – 2017 г.
Мярка 16: Участие в мерките за гарантиране на сигурността на съюзниците и адаптиране на Алианса към новата стратегическа реалност, участие в изграждането на адаптирано предно присъствие, участие в учения на Алианса, включително на наша територия.
Мярка 17: Оказване на подкрепа за развитие на партньорствата и дейностите, свързани с повишаване на оперативната съвместимост и изграждането на отбранителен капацитет, включително в контекста на обстановката около източната и южната периферия на Алианса.
Мярка 18: Участие в усилията за засилване на ролята на НАТО в борбата с тероризма чрез идентифициране и реализация на допълнителни възможности за национален принос по различните направления.
Мярка 19: Участие в процесите на задълбочаване на сътрудничеството между НАТО и ЕС, насочени към засилване на стратегическото партньорство, координацията и взаимното допълване между двете организации.
Мярка 20: Утвърждаване на баланса и стабилността в Черно море с активната роля на НАТО и ЕС в региона.
Мярка 21: Ефективно прилагане, укрепване и универсализация на международните инструменти за разоръжаване, контрол на въоръженията и неразпространение на оръжия за масово унищожение и средства за техния пренос.
Цел 5: По-нататъшно задълбочаване на двустранните политически, икономически и културни отношения със страните от Югоизточна Европа.
Мярка 22: Поддържане на активен диалог на високо и най-високо равнище.
Мярка 23: Насърчаване на секторното сътрудничество във всички области от взаимен интерес.
Мярка 24: Последователна подкрепа за европейската и евро-атлантическата интеграция на страните от Западните Балкани, при спазване на принципа на собствените заслуги като определящ напредъка на всяка отделна страна чрез:
- Политика на България в рамките на ЕС и НАТО с оглед адекватното отчитане на българските национални интереси и експертиза.
- Споделяне на българския опит в интеграционните процеси.
- Отстояване на позицията, че принципът на добросъседските отношения еключов елемент от процеса на разширяване.
- Подписване на Договор за приятелство и добросъседство между РепубликаБългария и Република Македония.
Мярка 25: Подкрепа за продължаването на преговорите по нерешени въпроси в рамките на диалога между Белград и Прищина.
Мярка 26: Поддържане и задълбочаване отношенията с Турция на принципите на добросъседство, взаимно отчитане на интересите и ненамеса във вътрешните работи.
Мярка 27: Насърчаване на всеобхватното регионално сътрудничество чрез:
- Активно участие на България в Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа, Съвета за регионално сътрудничество и Организация за Черноморскоикономическо сътрудничество.
- Полагане на усилия за включването на България в нови инициативи, насоченикъм региона.Мярка 28: Участие на България в регионалните инфраструктурни проекти и насърчаване на транспортната и енергийната свързаност чрез:
- Промотиране на приоритетното значение на транс-европейските коридори VII, VIII, ІХ и X.
- Насърчаване и изпълнение в срок на постигнатите договорености за изграждане на междусистемни газови връзки със съседните страни;
- Осигуряване на участието на България в международни енергийни проекти, гарантиращи националната, регионалната и европейската енергийна сигурност.Мярка 29: Откриване на нови ГКПП по границите с Македония, Сърбия и Гърция, разширяване и модернизация на съществуващите такива;ПРИОРИТЕТ 3: Целенасочена политика за поддържане на българската идентичност, език и култура в традиционните и новите български общности в чужбина.Цел 6: Запазване и развиване на културната самобитност и национално самосъзнание на българските общности в чужбина.Мярка 30: Поддържане на постоянни контактина всички равнища със съответните компетентни държавни институции за осигуряване на правителствена подкрепа за нуждите на българските общности.Мярка 31: Защита на правата на българските общности, включително чрез пълноценното използване на международните инструменти и организации.
Мярка 32: Разширяване на партньорството и сътрудничеството с активни организации на българските общности.
Мярка 33: Стимулиране обучението на български език зад граница.
Мярка 34: Защита на правата и интересите на българските общности, свързани спреподаването на майчин език, осигуряване на учебници.
Мярка 35: Опазване и възстановяване на българското културно-историческо наследство. Мярка 36: Насърчаване на трансграничното сътрудничество.Мярка 37: Подобряване на качеството на консулските услуги – оптимизиране на работните процеси в консулските служби, съкращаване на сроковете, редовно провеждане на изнесени консулски дни.
Мярка 38: Въвеждане на електронни консулски услуги след консултации с потребителите. Цел 7: Адекватна защита от страна на българската държава на правата и свободите
на българите зад граница.
Мярка 39: Приемане на стратегия за оказване на подкрепа на българите зад граница.
Мярка 40: Гарантиране на правото на облекчено получаване на българско гражданство на чуждестранни граждани с български етнически произход съгласно Конституцията на Рeпублика България.
Мярка 41: Увеличаване на средствата и кадровия капацитет във всички звена в българските институции, отговорни за различните политики, касаещи нашите сънародници зад граница.
Мярка 42: Програми за финансиране на български организации и медии зад граница съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България.
Мярка 43: Създаване на български културно-информационни центрове в местата с големи български общности в страните в ЮИЕ на базата на подписани двустранни споразумения.
Мярка 44: Увеличаване на броя на студентите, докторантите и специализантите от български произход в нашите университети.
ПРИОРИТЕТ 4: Устойчиво решение на проблема с миграцията.
Цел 8: Съвместните усилия на всички засегнати или изложени на риск страни.
Мярка 45: Отстояване на българските интереси в процеса на разработване и приемане през 2018 г. на Глобалния пакт на ООН за сигурна, законна и редовна миграция и Глобалния пакт на ООН за бежанците.
Мярка 46: Обединени усилия с ЕС и държавите-членки на ЕС (ДЧЕС) в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план за справяне с коренните причини на нередовната миграция, за насърчаване на по-доброто управление на миграцията в страните партньори във всички аспекти.
Мярка 47: В рамките на ЕС намиране на общоевропейски решения, основани на принципите за отговорност и солидарност между държавите членки.
Мярка 48: Следене за пълно и последователно изпълнение на всички аспекти на Съвместното изявление ЕС – Турция от март 2016 г.
Мярка 49: Разширяване на обхвата на партньорствата и задълбочаване на сътрудничеството на ЕС със страни на транзит и произход на мигранти от Близкия Изток и Азия.
Мярка 50: Задълбочаване на сътрудничеството между ЕС и ДЧЕС и страните на произход, транзит и дестинация на мигрантски потоци, включително чрез адресиране на коренните причини на нередовна миграция – Партньорската рамка с трети страни по Европейския дневен ред за миграция COM (2016) 385, Съвместния път ЕС – Афганистан по миграционните въпроси.
Мярка 51: Разработване и осъществяване заедно с ЕС и ДЧЕС на всеобхватен подход за управление и контрол на масови мигрантски потоци, при отчитане на взаимовръзката сигурност-развитие-миграция.
Цел 9: Общата европейска система за убежище – стабилна и ефективна система, основана на принципите на солидарност, равнопоставеност и справедливо разпределение на отговорностите между ДЧЕС.
Мярка 52: Усилия за по-радикална реформа на Дъблинския регламент за осигуряване на ефективен контрол върху външните граници на ЕС, с траен ангажимент на ЕС за подкрепа за държавите членки на предна линия.
[/et_pb_toggle][et_pb_toggle admin_label=”Превключване” _builder_version=”3.0.51″ title=”Оценка” open=”on” border_style=”solid” icon_color=”#0c71c3″ title_text_color=”#0c71c3″ use_border_color=”on” border_color=”#0c71c3″]
Външнополитическата правителствена програма е умерена и прагматична, но липсва конкретика и дълбочина. Програмата е балансирана, но хоризонтът е краткосрочен, концетриран главно върху Европа.
Плюсове и минуси:
Като основни приоритети са изтъкнати успешното бъдещо председателството на Съвета на Европейския съюз, задълбочаването на интеграцията на страните членки, справянето с бежанската криза, Шенген и работата с българските общности зад граница.
Република България трябва далновидно и сериозно да подходи към ролята си в бъдещето на Балканите и това е отчетено в правителствената програма. Във втория приоритет успешен пример е целта за „По-нататъшно задълбочаване на двустранните политически, икономически и културни отношения със страните от Югоизточна Европа”, която цел вече роди и реален резултат чрез Договора за добросъседство с Р. Македония. Първата марка (Мярка 22) на тази цел, а именно „поддържане на активен диалог на високо и най-високо равнище” можем да видим осъществена в текста на същия Договор, където е разписано, че двете държави ежегодно ще провеждат съвместни междуправителствени комисии.
Отчетени са „многобройните външнополитически предизвикателства в една силно динамична глобална среда.”, но конкретните механизми за справянето с тези предизвикателства не са на лице. Българските служби за сигурност: ДАР, ДАНС и СВИ съзнателно или не, не фигурират в документа, а заемат основно място в защитата на националните интереси и провеждането на една успешна външна политика. В този ред на мисли, координацията на службите с правителството и МВнР е от основно значение.
Негативно впечатление прави липсата на каквато и да е стратегия към Източна Азия. „Китай” е споменат само веднъж в документ от 128 страници, а липсата на дългосрочна външнополитическа визия към този регион води до реално пропуснати ползи за страната ни.
[/et_pb_toggle][et_pb_divider admin_label=”Устройства за разделяне” _builder_version=”3.0.51″ divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_divider admin_label=”Устройства за разделяне” _builder_version=”3.0.51″ show_divider=”on” divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_team_member admin_label=”popoff” _builder_version=”3.0.51″ name=”Симеон Попов” position=”Редактор %22Балкани%22″ facebook_url=”https://www.facebook.com/simeon.poppoff” linkedin_url=”https://www.linkedin.com/in/simeon-popov-92660118/” image_url=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/06/simeon-poppoff.png” background_layout=”light” border_style=”solid” animation=”off” saved_tabs=”all” global_module=”5271″]
Завършил Софийския университет, специализирал в Тюбингенския университет и Американския университет в Прищина. Специалист по Балканска история и политика, председател на Младежкия консервативен клуб (2013-2015).
[/et_pb_team_member][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_button admin_label=”Бутон” _builder_version=”3.0.51″ button_text=”Пълният текст на Програмата за Управление” button_url=”http://www.government.bg/fce/001/0211/files/GP_2017-2021.pdf” url_new_window=”off” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
