НОВО

Добри момчета, винаги поздравяват

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали. Скандалната статия В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред...

Ден на фалша и гузната съвест

Ден на фалша и гузната съвест. Държавата, която напуска ЕС заради имигрантски натиск и водена от желанието да не бъде солидарна с други народи и държави, отъждествява поведението на агитка от 30 души с мирогледа на една цяла нация. Нека не се връщаме и по-назад в...

Крайните убеждения на днешната младеж

Изборите за Европейски парламент през май показаха интересна тенденция в променящия се политически пейзаж на Европа. Първият и най-очевиден показател за обхванатия от все по-голяма треска континент беше високата избирателна активност. От 1979 г. насам, когато близо...

Пред импийчмънт ли е Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" на телевизия ВТК. Тема на разговора бе процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Доналд Тръмп. Вижте пълното видео:...

Ситуацията в Сирия (аудио)

Михаил Кръстев, редактор в "Консерваторъ", гостува при Силвия Великова в "Преди Всички" по програма "Хоризонт" на националното радио. Чуйте целия запис тук: Традиционно нереспектираща изглежда за Ердоган позицията на Европейския съюз, ако може да определим, че има...

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

Мисъль оценява управленската програма на кабинета – Част II

Време за четене: 27 мин.

Екипът на Мисълъ реши да представи своята оценка за управленската програма на правителството, публикувана през изминалата седмица. Ще споменем позитивните, негативните страни, както и какво трябва да бъде направено,  според нас. Призоваваме ви да се включите в дискусията на нашата фейсбук страница.

Пълната програма може да откриете тук.

Енергетика

Текст

ПРИОРИТЕТ 54: Гарантиране на енергийната сигурност на страната чрез продължаване на проучванията в дълбоко Черно море и чрез диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ.

Цел 199: Енергийна сигурност чрез собствен добив.

Мярка 763: Подкрепа за напредналите проучвания в блок „Хан Аспарух” и блок „Хан Кубрат” (предишно име „Силистар“), които да гарантират конкурентоспособни цени на енергийните ресурси, енергийната сигурност и значителни приходи от концесионни възнаграждения.

Мярка 764: Провеждане на процедура по търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок 1-22 Терес“.

Цел 200: Енергийна сигурност чрез изграждане и въвеждане в експлоатация на междусистемните газови връзки между България и съседните ни страни. Реализация на газов разпределителен център – хъб „Балкан“ на територията на България.

Мярка 765: Междусистемна газова връзка Гърция – България: приключване на подготвителните дейности, възлагане на строителство на обекта и въвеждане в търговска експлоатация през 2020 г.

Мярка 766: Междусистемна газова връзка Турция – България: извършване на подготвителните дейности, строителство на обекта и въвеждане в търговска експлоатация на интерконектора до края на 2020 г.

Мярка 767: Междусистемна газова връзка България – Сърбия: изпълнение на договореностите в Меморандума за разбирателство между България и Сърбия и въвеждане в търговска експлоатация на интерконектора до края на 2020 г.

Мярка 768: Реализиране на концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на България – Газов хъб „Балкан“, при стриктно спазване на европейското законодателство и регулаторната рамка: провеждане на предпроектно проучване и въвеждане в търговска експлоатация.

ПРИОРИТЕТ 55: Пълна либерализация на пазара на електроенергия и природен газ. Защита на уязвимите потребители.

Цел 201: Пълна либерализация на пазарите на електрическа енергия и природен газ и интегрирането им в общия европейски енергиен пазар.

Мярка 769: Въвеждане на модел за пълна либерализация на електроенергийния пазар в България и интегрирането му в общия енергиен пазар на ЕС, чрез разработване и приемане на промени в Закона за енергетиката и в Закона за енергията от възобновяеми източници, в пълно съответствие с изискванията на Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, промени в акцизното законодателство, с цел либерализация на пазара.

Мярка 770: Изпълнение на решението (препоръките) на ЕК по отношение на ТЕЦ „Марица – Изток 1” и ТЕЦ „Марица – Изток 3“.

Мярка 771: Идентифициране на уязвимите клиенти съгласно изискванията на Третия енергиен пакет и Директива 2009/72 и създаване на механизъм за тяхната защита в процеса на въвеждане и в условията на пълна либерализация на електроенергийния пазар.

Мярка 772: Създаване на условия за конкуренция на пазара на едро на природен газ чрез диверсификация на източниците и маршрутите на доставки, а в последствие и условия за конкурентно предлагане на доставки на газ за крайните клиенти, при спазване изискванията на Директива 2009/73/ЕО, относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ.

Мярка 773: Разработване и приемане на Енергийна стратегия на Република България за периода 2020-2030 г., с хоризонт до 2050 г. за развитие на енергетиката на страната при условия на пълна либерализация на пазарите на електрическа енергия и природен газ и интеграцията им към общия енергиен пазар на ЕС, в съответствие с установените европейски цели в областта на енергетиката и изменението на климата.

ПРИОРИТЕТ 56: Запазване и развитие на капацитета на ядрената енергетика. Продължаване на живота на 5-и и 6-и блокове на АЕЦ „Козлодуй“. Развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия без предоставяне на държавни или коорпоративни гаранции.

Цел 202: Продължаване на експлоатацията на производствените мощности на АЕЦ „Козлодуй“ за осигуряване на електрическа енергия от нисковъглеродно производство на конкурентни цени и за гарантиране сигурността на доставките на електрическа енергия при спазване на стандартите за безопасност на Международната агенция за атомна енергия, директиви на ЕС.

Мярка 774: Провеждане на мисии OSART, мисии на WANO и др. за проверка на безопасната експлоатация.

Мярка 775: Повишаване на мощността на 5-и и 6-и блокове на 104%.
Цел 203: Удължаване на срока на експлоатация на 5-и и 6-и блокове на АЕЦ

„Козлодуй“.

Мярка 776: Оказване на институционална подкрепа за реализиране в предвидените срокове на мерките за модернизация на съоръженията от програмите за удължаване сроковете на експлоатация на 5-ти и 6-ти блокове на АЕЦ „Козлодуй“ и на действията за издаване на лицензиите за тази експлоатация.

Мярка 777: Изпълнение на Програмата по продължаване на срока на експлоатация на 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Мярка 778: Получаване на лицензии за експлоатация на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ за нов 10 годишен период.

Цел 204: Безопасно управление на отработено ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивни отпадъци (РАО).

Мярка 779: Изграждане на Национално хранилище за погребване на ниско- и средноактивни отпадъци.

Мярка 780: Разглеждане и съгласуване на проект на Методика за оценка на количествата и активностите на високоактивни радиоактивни отпадъци, получени от преработката на ОЯГ.

Цел 205: Безопасно и ефективно извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“.

Мярка 781: Изпълнение на Плана за извеждане от експлоатация на блоковете.
Мярка 782: Осигуряване на адекватни финансови средства за извеждане от експлоатация.

Цел 206: Анализ на възможността за използване на придобитото оборудване с дълъг цикъл на производство за изграждане на атомна електроцентрала на площадката „Белене“ на пазарен принцип, без пряко или косвено участие на държавата, без държавна гаранция и без ангажимент от страна на държавата за сключване на дългосрочен договор за изкупуване на произведената електрическа енергия.

Мярка 783: Изпълнение на решението на МС от 15.12.2016 г. за АЕЦ „Белене” чрез изготвяне на технико-икономически и правен анализ.

ПРИОРИТЕТ 57: Продължаване на политиката по укрепване на финансовата стабилност и жизнеспособност на стратегически за българската енергетика дружества.

Цел 207: Текущ мониторинг на разходите извършвани от ТЕЦ „Марица – Изток 2”, Мини „Марица – Изток”, АЕЦ „Козлодуй”, НЕК ЕАД и други.

Мярка 784: Изготвяне на Анализ на перспективите за развитие на компаниите от енергиен комплекс „Марица изток“ и възможности за оптимизиране на дейността на дружествата с оглед насоката на развитие на енергетиката на европейско ниво и все по-стриктните екологични изисквания, които оскъпяват себестойността на енергията от въглищни централи (Дейност VI от Договор с БАН, срок 31.03.2018 г.).

Мярка 785: Изпълнение на Планове за оптимизиране на разходите на търговските дружества в обхвата на Наредба NoЕ-РД-04-4 от 14.07.2016 г. за публично оповестяване и оптимизиране на разходите на търговските дружества с 50 и над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, извършващи дейности по Закона за енергетиката (текущо, ежегодно отчитане на плановете в срок до 30 юни).

ПРИОРИТЕТ 58: Изпълнение на националните цели за енергийни спестявания за 2020 г.

Цел 208: Реализиране на енергийни спестявания в крайното потребление на енергия.

Мярка 786: Изпълнение на мерките от Националния план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г. в т.ч. мерките от Националния план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради – държавна собственост, използвани от държавната администрация.

Мярка 787: Изпълнение на Националния план за сгради с близко до нулево потребление на енергия.

Оценка

Доброто

Правителството определено е уцелило с приоритетите – диверсификация на източниците и маршрутите на доставка на природен газ, както и пълна либерализация на пазара за електроенергия. С изграждането на трите интерконектора с Румъния, Гърция и Турция и с евентуален собствен добив от залежите в Черно море, определено ще има подобрение на напълно доминирания от “Газпром” пазар на газ и българските потребители ще плащат в дългосрочен план по-ниски ценни, отколкото ако Газпром остане самотен монополист. Също така интеграцията на пазара за електроенергия в рамките на общия енергиен пазар на ЕС ще има своите позитивни ефекти – например, ще са нужни по-малко инвестиции в балансиращи мощности заради икономиите на мащаба, които една по-голяма електрическа мрежа ще предлага. Не на последно място, най-накрая България е на път да има дългосрочна Енергийна стратегия, каквато липсва от години.

Лошото

На пръв поглед програмата е написана изненадващо добре и няма слаби или противоречиви точки в нея. Като минус може да се отчете, че в нея не е засегнат в детайли бъдещият дизайн на либерализирания пазар на електроенергия, както и ролите, които ще имат НЕК и КЕВР в него. Донякъде обаче е добре, че либерализацията ще протече постепенно и грешките в дизайна ще могат да бъдат коригирани навреме, предотвратявайки евентуален срив на системата или пик на цените заради евентуална злоупотреба с пазарно положение на някой от участниците. Друга липса е, че не са адресирани източници на замърсяване като ТЕЦ “Брикел“, както и битовото отопляване на дърва, въглища и пелети. Все пак, намерения за конкретни мерки по последния момент могат да бъдат намерени в програмата в сектор „Околна среда“.

Какво липсва

Не е адресиран проблемът, че България има лимитиран капацитет на газохранилищата, който трябва да бъде разширен, с цел да бъде повишена енергийната сигурност на страната.

Какво трябва да се направи

Към добрите неща в програмата ще бъде от полза да бъде добавено разширение на капацитета на газохранилището в Чирен, както и строителството на нови газохранилища. Също така трябва да се обърне специално внимание на НЕК и да се помисли как ресурсите на компанията (най-вече генераторите на ток) да бъдат използвани възможно най-ефективно на бъдещия либерализиран пазар на електроенергия.

Георги Заяков

Георги Заяков

колумнист

Възпитаник на 91-ва НЕГ "Професор Константин Гълъбов". Завършил с отличие магистратура по Бизнес Администрация в Хумболтовия университет в Берлин. Владее немски, английски и френски. Освен от икономика се интересува и от история.

Младежта и спорт

Текст - Култура

ПРИОРИТЕТ 60: Цялостна реформа на българския спорт за насърчаване укрепването здравето и физическа активност, практикуването на спорт и развитие на спорта за високи постижения.

Цел 215: Законодателни промени, регламентиращи цялостна реформа на българския спорт вкл. подзаконови нормативни актове въз основа на новия закон.

Мярка 817: Разработване на анализ за въздействието от предлаганите нормативни промени на действащата подзаконова рамка с цел синхронизирането й с уредбата на приетия нов Закон за физическото възпитание и спорта.

Мярка 818: Разработване на проекти на подзаконови нормативни актове (въз основа на направения анализ), в т.ч относно включване на длъжността „треньор“ в списъка на длъжностите, утвърдени от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, на които се зачита учителски стаж по чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Мярка 819: Организиране на дискусии с всички заинтересовани лица за обсъждане на предложените проекти на подзаконови нормативни актове.

Цел 216: Реализиране на програма за реконструкция, модернизация и цялостно изграждане на спортната база в българските училища.

Мярка 820: Разработване и приемане на програма за реконструкция, модернизация и цялостно изграждане на спортната база в българските училища на база вече осъществена оценка за състоянието на съществуващата спортна училищна база.

Мярка 821: Обезпечаване на програмата с финансов ресурс за устойчивото й изпълнение. Мярка 822: Приемане на наредба, уреждаща процедурата и условията за финансиране

изграждането, модернизацията и/или оборудване на физкултурни салони в училищата.

Мярка 823: Предприемане на действия съвместно с общините за модернизация и оборудване на открити многофункционални спортни площадки и съоръжения.

Мярка 824: Изграждане, модернизация и оборудване на многофункционални спортни обекти и съоръжения за практикуване на спорт за всички, в т.ч и от хора с увреждания.

Цел 217: Подобряване на междусекторното сътрудничество и интегриран подход при разработване и изпълнение на политиката и приоритетите за развитие на спорта за всички.

Мярка 825: Подпомагане и сформиране на обществени консултативни съвети на регионално и местно ниво за развитие на спорта за всички.

Мярка 826: Подпомагане на общините и местните спортни клубове за разработване и изпълнение на програми с акцент физическата активност и спорта всички.

Мярка 827: Извършване мониторинг на равнището на физическа активност и на политиките за укрепваща здравето физическа активност (УЗФА) по определените европейски рамка и показатели.

Мярка 828: Създаване на информационна система на ММС – актуализиране и/или създаване на нов софтуерен продукт за осигуряване на база данни и информация за състоянието на спорта за всички от общините и спортните организации.

Цел 218: Насърчаване на децата от детските градини и учащите към физическа активност, системно практикуване на спорт и спортна изява, като средство за здравословен начин на живот, физическо и духовно развитие.

Мярка 829: Разширяване на обхвата на децата от детските градини, учениците, студентите и децата в риск, участващи в спортни дейности чрез изпълнение на целеви програми.

Мярка 830: Разработване, финансиране и координиране на програми за насърчаване на физическата активност, създаване на условия за системно практикуване на спорт и възможности за изява на децата от детските градини и учащите.

Цел 219: Осигуряване на условия и възможности за укрепваща здравето физическа активност и практикуване на спорт.

Мярка 831: Разработване на програми и проекти за насърчаване на УЗФА и за развитие на спорта за всички.

Мярка 832: Финансиране и координиране изпълнението на програми и проекти за спорта за всички и спорта, практикуван на възрастов, териториален, ведомствен и отраслов принцип.

Мярка 833: Подпомагане на програми за насърчаване практикуването на спорт от децата и младите хора.

Мярка 834: Подпомагане на информационни кампании за подобряване информираността на населението за ползите от УЗФА и практикуването на спорт.

Мярка 835: Подкрепа на спортни организации, осигуряващи условия за физическа активност и занимания със спорт за различни групи от населението.

Мярка 836: Осигуряване на публичен достъп до информация за възможностите за физическа активност и практикуване на спорт.

Цел 220: Осигуряване на условия и възможности за физическа активност и спорт за хора с увреждания.

Мярка 837: Финансиране и координиране изпълнението програми и проекти за физическа активност и практикуване на спорт за подобряване качеството на живот, рехабилитация и социална интеграция на хората с увреждания.

Мярка 838: Осигуряване на условия за подготовка и участие на спортисти с увреждания подготовката и участието на спортистите с увреждания на световни, европейски и други международни първенства.

Цел 221: Развитие и утвърждаване на спорта за високи постижения.
Мярка 839: Определяне на ясна процедура и ефективност за финансовото подпомагане наспортните организации.

Мярка 840: Разработване и изпълнение на програми за развитие на спорта за високи постижения за олимпийски и неолимпийски спортове и за провеждане на домакинства на международни спортни прояви на територията на Република България.

Мярка 841: Осигуряване на приоритетно финансиране на детско-юношеския спорт.

Мярка 842: Ясна процедура и ефективност за финансовото подпомагане на спортните организации при изпълнение на програмата за олимпийска подготовка.

Мярка 843: Прилагане на селективен подход при определяне на спортистите за проектоолимпийския отбор на Република България и олимпийския резерв.

Мярка 844: Реализиране на програми за спорт за високи постижения и осигуряване на ефективен тренировъчен процес за постигане на спортни резултати на международно ниво.

Мярка 845: Осигуряване на условия за развитие на детско-юношеския спорт и развитие потенциала на млади талантливи спортисти.

Мярка 846: Постигане на социален ефект чрез отразяване на постиженията на елитните спортисти и увеличена популярност на спорта сред подрастващите.

Мярка 847: Осъществяване на подбор на деца със спортен талант и утвърждаване на спортните училища като институции за подготовка на резерв за спорта за високи постижения на Република България.

Цел 222: Научно-медицинско осигуряване на спорта и прилагане на съвременни методи за управление на тренировъчния и състезателен процес.

Мярка 848: Изготвяне на програма за научно-приложна дейност и създаване на регионални звена за научно осигуряване на спортната подготовка.

Мярка 849: Повишаване и поддържане на квалификацията на всички спортни кадри. Мярка 850: Усъвършенстване на методиките за оценка на ефективността на тренировъчната

и състезателна дейност при спорта за високи постижения.
Мярка 851: Подобряване на условията за комплексно възстановяване на спортистите.

Цел 223: Превенция и контрол на употребата на допинг в спорта.
Мярка 852: Осигуряване на оперативна независимост на Лабораторията за допингов контрол.

Мярка 853: Поддържане на акредитацията на Лабораторията за допингов контрол по стандарта за лаборатории на Българската служба за акредитация.

Мярка 854: Осигуряване устойчивост на дейността на Лабораторията, свързана с процеса на акредитация.

ПРИОРИТЕТ 61: Осигуряване на подкрепяща и насърчаваща среда за социална, професионална и личностна реализация на младите хора в страната.

Цел 224: Актуализиране на законови, подзаконови и стратегически документи в областта на младежката политика за усъвършенстване на механизма за координация, наблюдение и отчитане на националната политика за младежта.

Мярка 855: Разработване на анализ за въздействието от предлаганите нормативни промени на действащата рамка с оглед актуализирането и усъвършенстването й.

Мярка 856: Разработване на проекти на законови и подзаконови нормативни актове и стратегически документи.

Мярка 857: Организиране на дискусии с всички заинтересовани лица за обсъждане на предложените проекти на подзаконови нормативни актове.

Мярка 858: Осигуряване на дейността на Национален консултативен съвет за младежта и нови форми за партньорство с участието на всички заинтересовани страни в областта на младежта, включително създаване на ефективни координационни механизми за партньорство между ключови институции, отговорни за младежта на местно ниво.

Мярка 859: Оптимизиране на системата за отчитане и планиране на Националната стратегия за младежта (2010-2020 г.).

Цел 225: Повишаване на информираността и активността на младите хора и цялостното им участие в процеса на вземане на решения в областта на младежката политика.

Мярка 860: Осигуряване на по-широко представителство на младите хора в Обществения съвет по въпросите на младежта към министъра на младежта и спорта.

Мярка 861: Иницииране и развитие на партньорство на местно ниво с цел създаване на ефективни механизми за младежко овластяване и включването им в създаването и изпълнението на политики, касаещи тяхното благополучие и устойчиво развитие.

Мярка 862: Повишаване капацитета и информираността на младите хора чрез провеждане на информационни кампании и обучения на национално и местно ниво.

Цел 226: Насърчаване на гражданската активност и социалното включване на младите хора и разпознаване и развитие на „младежката работа“ в страната.

Мярка 863: Популяризиране на националните и европейски ценности чрез изпълнение препоръките, приети чрез документи и резолюции на ниво Европейски съюз, касаещи благополучието на младите хора.

Мярка 864: Разпознаване и прилагане на европейските принципи за „младежка работа“ на национално и местно ниво чрез създаването и въвеждането на стандарти за нейното изпълнение.

Мярка 865: Стимулиране на доброволчеството чрез въвеждане на система за сертифициране и валидиране на придобити знания, умения и опит от неформално образование и обучение.

Мярка 866: Повишаване на ефективността на услугите, предоставяни от младежките центрове в страната и броя на обхванатите млади хора в проекти и услуги, финансирани по програми за младежки дейности.

Мярка 867: Превенция на всякаква форма на агресия и популяризиране на отговорно поведение като активни граждани на обществото чрез изпълнение на националните програми за младежта на ММС.

Оценка - Младежта

Доброто

Заложени са важни за младежкия сектор цели, които включват гражданска активност, социално включване, участие на младежите при формирането на младежката политика, както и повишаване на информираността сред младите хора. Заложено е по-сериозно участие във Обществени съвети, свързани с въпросите за Младежките политики и спорта, както и се предвижда осъществяването на т.нар. „Структуриран диалог“, между младежи и лица вземащи решения.

Лошото

Липсва конкретика и заложените мерки често не отговарят на поставените цели. Повишаването на обхванатите младежи, както и разширяването на мрежата от МИКЦ-ове, а дори и скоростното и оставящото впечатление за претупване разпределение на средства по чл. 10а ал. 4 от Закона за хазарта, сами по себе си не са не са мерки за изпълнение на целта. Необходим е анализ, до колко мрежата от младежки центрове е ефективна, както и програмите реализирани до момента. На практика се обръща внимание на количеството, а не на смисъла и качеството. Необходимо е да бъде заложено развитие на младежкото предприемачество и трупане на практически компетенции. Развитието на социалното предприемачество би следвало да е важен елемент, който представлява ефективен метод за разрешаване на социални проблеми.

Липсващото

Липсва конкретика, както и последователност в програмата. Споменато е обобщаващото „Актуализиране на законови, подзаконови и стратегически документи в областта на младежката политика в зависимост от потребностите на младите хора в страната“. Младежкият сектор води дългогодишна кампания по приемане на Закон за доброволчеството в България, който е достигал единствено на ниво проект, но все още няма приет такъв, за разлика от практиката в други Европейски държави. Липсва конкретика относно оптимизирането на Закона за младежта, където са заложени послания с пожелателен характер, дефиниции за типове младежки организации, които са на практика непроверяеми и където липсва дефиниция за понятията „Младежка работа“ и „Младежки работник“.

Какво трябва да се направи:

Необходимо е в програмата на правителството да бъде обърнато по-сериозно внимание на въпросите, свързани с младежката политика, както и повече конкретика. Целите в сферата на Младежта са на последно място в правителствената програма, твърде лаконични и са твърде повърхностно дефинирани мерките за постигането им. На оперативно ниво се изисква се по-активно участие от страна на България в срещите на Съвета на Европа по въпросите с младежта, както и спазване на препоръката от Съвета на Европа (Recommendation CM/REC(2017)4, Adopted by the Committee of Ministers on 31 May 2017 at the 127th meeting of Ministers` Deputies), свързана с „Младежката Работа“. Нужни са реални стъпки по приемането на Закон за доброволчеството, както и оптимизацията на Закона за младежта, където да бъдат дефнирани понятията „Младежки Работник“, „Младежка Работа“ и „Младежки пространства/зони“. Необходимо е преосмисляне на публичното финансиране към младежките организации и неформални групи, с цел изграждане на капацитет, което да представлява плавен преход към самостоятелност и справяне с проблемите свързани с младежта от самия младежки сектор, както и постигане на независимост на сектора, от публичните средства.

Сергей Петров

Сергей Петров

гост-автор

Сергей Петров завършва специалност политология във „Великотърновски университет Св.Св. Кирил и Методий“. След това изучава „Международна политика и сигурност“ във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”. Активно работи с няколко неправителствени организации и участва в редица граждански инициативи. Към настоящия момент работи като експерт младежки политики и партньорства. Притежава значителен професионален опит в сферата на политическото консултиране. Често е търсен за коментари по актуални въпроси, свързани с актуални политически събития и теми касаещи сигурността.

Тест

Оценка - Спортът

Доброто

  • Включването на професията треньор за натрупване на учителски стаж е нужна стъпка за подобряване на физическата култура на децата.
  • Подобряването на спортната база в училищата е изключително важна за изпълнение цел. Тя ще има положително отражение в дългосрочен план както на спортните резултати на най-добрите ни спортисти, така и върху здравето на широк кръг от подрастващи. Сериозен риск за изпълнението на тази цел е каква процедура за обществени поръчки ще бъде избрана. Добре е, че проектите ще минават през общините.

Лошото

  • Заявеното засилване на ролята на държавата в спортния живот е предпоставка за корупция и неефективно използване на средства.

Липсващото

  • Мерки за облекчаване условията за развиване на спортен бизнес били те данъчни, административни или други.

Какво трябва да се направи?

Заявеното желание за дискусия (както и в други точки) е важна основа за приемането на ползотворна законодателна рамка, но отново липсва конкретика. Дискусията не може да бъде самоцел в една управленска програма – нужни са конкретни области и теми по-които ще се търси дискусия приоритетно.

Като цяло в програмата са заложени правилни цели, но мерките са насочени към повече държавна намеса за постигането им. Тъй като държавата не е добър стопанин, това поражда риск от неефективно изразходване на средствата определени за поставените цели. Мерки насочени към бизнеса биха допълнили, ако не заменили, много от целите и мерките за постигането им.

Боян Златанов

Боян Златанов

Технически Редактор

Старши програмист във водеща българска софтуерна компания, завършил икономическа социология в Университет за национално и световно стопанство.

Тест

Външна политика

Текст

Външната политика на България ще се ръководи от принципа на прагматично следване на националния интерес и недопускане на намеса във вътрешните работи на страната ни. Ще продължим участието си в европейските и евроантлантическите структури. Българската държава ще се стреми да защитава ефективно правата и да отстоява законните интереси на българите зад граница.

Перспективите за фрагментация на ЕС след референдума във Великобритания изглеждат все по-реални. Съществуването на различни нива на интеграция на страните-членки в ЕС е източник на нестабилност. Ние се обявяваме за запазване на единството на ЕС и приветстваме бъдещо задълбочаване на интеграцията между държавите членки.

Реформите в ЕС трябва да се основават на принципите и ценностите на европейската солидарност и равноправие при взаимно зачитане на интересите и доверието между държавите членки.

ПРИОРИТЕТ 2: Активно участие в изработването и реализирането на европейска политика и задълбочаване на двустранните политически, икономически и културни отношения със страните от Югоизточна Европа.

Цел 2: Европейска интеграция.

Мярка 4: Запазване на единството на ЕС и бъдещо задълбочаване на интеграцията между държавите членки. Единствено обединена и силна Европа може да даде адекватен отговор на многобройните външнополитически предизвикателства в една силно динамична глобална среда.

Мярка 5: Развитие и надграждане на сътрудничеството в рамките на ЕС в контекста на справянето с глобалните предизвикателства и влошената среда на сигурност, адресирането на икономическите затруднения и за защита на споделените ценности и общите достижения.

Мярка 6: Прагматично партньорство и сътрудничество, с цел реализация на националните интереси, взаимодействие и координиране на позиции по приоритетни теми от дневния ред на ЕС и в многостранен аспект.

Мярка 7: Повишаване на ефективността на прилагането на решенията на ЕС, особено прилагането на принципите на солидарност и кохезията, и надграждане на политиките, които представляват реалната добавена стойност на ЕС.

Мярка 8: Реализиране на националните приоритети в рамките и чрез Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС.

Мярка 9: Продължаване на работата по изпълнение на всички заложени приоритетни направления на Глобалната стратегия на ЕС.

Мярка 10: Ефективна координация и проактивно участие в процеса на управление на инструментите, механизмите и фондовете на ЕС, свързани с осъществяването на външната дейност на ЕС.

Мярка 11: Ефективна координация и проактивни действия на институциите във връзка с участието на България с проекти по Плана за инвестиции в Европа (т. нар. План Юнкер), както и по Европейския план за външни инвестиции и Европейския фонд за устойчиво развитие, в т.ч. чрез търсене на възможности за регионално сътрудничество.

Мярка 12: Участие в дейността на Европейския фонд за демокрация и подкрепа за програмите, целящи укрепване на гражданското общество, демократичните реформи, правата на човека и др. в страните-партньори.

Мярка 13: Ефективна защита на правата и интересите на Република България пред Съда на Европейския съюз.

Цел 3: Присъединяване на България към Шенген и еврозоната. Отпадане на Механизма за сътрудничество и оценка.

Мярка 14: Активни действия, включително в двустранен план, с партньорите в ЕС, особено тези с по-критични позиции, с цел присъединяване на България към Шенген и еврозоната, както и за отпадане на Механизма за сътрудничество и оценка.

Цел 4: Участие на България в евроатлантическите структури. Задълбочаване на сътрудничеството между НАТО и ЕС.

Мярка 15: Предприемане на действия за изпълнение на решенията от срещите на върха на НАТО в Уелс – 2014, Варшава – 2016 и Брюксел – 2017 г.

Мярка 16: Участие в мерките за гарантиране на сигурността на съюзниците и адаптиране на Алианса към новата стратегическа реалност, участие в изграждането на адаптирано предно присъствие, участие в учения на Алианса, включително на наша територия.

Мярка 17: Оказване на подкрепа за развитие на партньорствата и дейностите, свързани с повишаване на оперативната съвместимост и изграждането на отбранителен капацитет, включително в контекста на обстановката около източната и южната периферия на Алианса.

Мярка 18: Участие в усилията за засилване на ролята на НАТО в борбата с тероризма чрез идентифициране и реализация на допълнителни възможности за национален принос по различните направления.

Мярка 19: Участие в процесите на задълбочаване на сътрудничеството между НАТО и ЕС, насочени към засилване на стратегическото партньорство, координацията и взаимното допълване между двете организации.

Мярка 20: Утвърждаване на баланса и стабилността в Черно море с активната роля на НАТО и ЕС в региона.

Мярка 21: Ефективно прилагане, укрепване и универсализация на международните инструменти за разоръжаване, контрол на въоръженията и неразпространение на оръжия за масово унищожение и средства за техния пренос.

Цел 5: По-нататъшно задълбочаване на двустранните политически, икономически и културни отношения със страните от Югоизточна Европа.

Мярка 22: Поддържане на активен диалог на високо и най-високо равнище.
Мярка 23: Насърчаване на секторното сътрудничество във всички области от взаимен интерес.

Мярка 24: Последователна подкрепа за европейската и евро-атлантическата интеграция на страните от Западните Балкани, при спазване на принципа на собствените заслуги като определящ напредъка на всяка отделна страна чрез:

  •   Политика на България в рамките на ЕС и НАТО с оглед адекватното отчитане на българските национални интереси и експертиза.
  •   Споделяне на българския опит в интеграционните процеси.
  •   Отстояване на позицията, че принципът на добросъседските отношения еключов елемент от процеса на разширяване.
  •   Подписване на Договор за приятелство и добросъседство между РепубликаБългария и Република Македония.

Мярка 25: Подкрепа за продължаването на преговорите по нерешени въпроси в рамките на диалога между Белград и Прищина.

Мярка 26: Поддържане и задълбочаване отношенията с Турция на принципите на добросъседство, взаимно отчитане на интересите и ненамеса във вътрешните работи.

Мярка 27: Насърчаване на всеобхватното регионално сътрудничество чрез:

  •   Активно участие на България в Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа, Съвета за регионално сътрудничество и Организация за Черноморскоикономическо сътрудничество.
  •   Полагане на усилия за включването на България в нови инициативи, насоченикъм региона.Мярка 28: Участие на България в регионалните инфраструктурни проекти и насърчаване на транспортната и енергийната свързаност чрез:
  •   Промотиране на приоритетното значение на транс-европейските коридори VII, VIII, ІХ и X.
  •   Насърчаване и изпълнение в срок на постигнатите договорености за изграждане на междусистемни газови връзки със съседните страни;
  •   Осигуряване на участието на България в международни енергийни проекти, гарантиращи националната, регионалната и европейската енергийна сигурност.Мярка 29: Откриване на нови ГКПП по границите с Македония, Сърбия и Гърция, разширяване и модернизация на съществуващите такива;ПРИОРИТЕТ 3: Целенасочена политика за поддържане на българската идентичност, език и култура в традиционните и новите български общности в чужбина.Цел 6: Запазване и развиване на културната самобитност и национално самосъзнание на българските общности в чужбина.Мярка 30: Поддържане на постоянни контактина всички равнища със съответните компетентни държавни институции за осигуряване на правителствена подкрепа за нуждите на българските общности.Мярка 31: Защита на правата на българските общности, включително чрез пълноценното използване на международните инструменти и организации.

    Мярка 32: Разширяване на партньорството и сътрудничеството с активни организации на българските общности.

    Мярка 33: Стимулиране обучението на български език зад граница.
    Мярка 34: Защита на правата и интересите на българските общности, свързани с

    преподаването на майчин език, осигуряване на учебници.
    Мярка 35: Опазване и възстановяване на българското културно-историческо наследство. Мярка 36: Насърчаване на трансграничното сътрудничество.

    Мярка 37: Подобряване на качеството на консулските услуги – оптимизиране на работните процеси в консулските служби, съкращаване на сроковете, редовно провеждане на изнесени консулски дни.

    Мярка 38: Въвеждане на електронни консулски услуги след консултации с потребителите. Цел 7: Адекватна защита от страна на българската държава на правата и свободите

    на българите зад граница.
    Мярка 39: Приемане на стратегия за оказване на подкрепа на българите зад граница.

Мярка 40: Гарантиране на правото на облекчено получаване на българско гражданство на чуждестранни граждани с български етнически произход съгласно Конституцията на Рeпублика България.

Мярка 41: Увеличаване на средствата и кадровия капацитет във всички звена в българските институции, отговорни за различните политики, касаещи нашите сънародници зад граница.

Мярка 42: Програми за финансиране на български организации и медии зад граница съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България.

Мярка 43: Създаване на български културно-информационни центрове в местата с големи български общности в страните в ЮИЕ на базата на подписани двустранни споразумения.

Мярка 44: Увеличаване на броя на студентите, докторантите и специализантите от български произход в нашите университети.

ПРИОРИТЕТ 4: Устойчиво решение на проблема с миграцията.

Цел 8: Съвместните усилия на всички засегнати или изложени на риск страни.

Мярка 45: Отстояване на българските интереси в процеса на разработване и приемане през 2018 г. на Глобалния пакт на ООН за сигурна, законна и редовна миграция и Глобалния пакт на ООН за бежанците.

Мярка 46: Обединени усилия с ЕС и държавите-членки на ЕС (ДЧЕС) в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план за справяне с коренните причини на нередовната миграция, за насърчаване на по-доброто управление на миграцията в страните партньори във всички аспекти.

Мярка 47: В рамките на ЕС намиране на общоевропейски решения, основани на принципите за отговорност и солидарност между държавите членки.

Мярка 48: Следене за пълно и последователно изпълнение на всички аспекти на Съвместното изявление ЕС – Турция от март 2016 г.

Мярка 49: Разширяване на обхвата на партньорствата и задълбочаване на сътрудничеството на ЕС със страни на транзит и произход на мигранти от Близкия Изток и Азия.

Мярка 50: Задълбочаване на сътрудничеството между ЕС и ДЧЕС и страните на произход, транзит и дестинация на мигрантски потоци, включително чрез адресиране на коренните причини на нередовна миграция – Партньорската рамка с трети страни по Европейския дневен ред за миграция COM (2016) 385, Съвместния път ЕС – Афганистан по миграционните въпроси.

Мярка 51: Разработване и осъществяване заедно с ЕС и ДЧЕС на всеобхватен подход за управление и контрол на масови мигрантски потоци, при отчитане на взаимовръзката сигурност-развитие-миграция.

Цел 9: Общата европейска система за убежище – стабилна и ефективна система, основана на принципите на солидарност, равнопоставеност и справедливо разпределение на отговорностите между ДЧЕС.

Мярка 52: Усилия за по-радикална реформа на Дъблинския регламент за осигуряване на ефективен контрол върху външните граници на ЕС, с траен ангажимент на ЕС за подкрепа за държавите членки на предна линия.

Оценка

Външнополитическата правителствена програма е умерена и прагматична, но липсва конкретика и дълбочина. Програмата е балансирана, но хоризонтът е краткосрочен, концетриран главно върху Европа.

Плюсове и минуси:
Като основни приоритети са изтъкнати успешното бъдещо председателството на Съвета на Европейския съюз, задълбочаването на интеграцията на страните членки, справянето с бежанската криза, Шенген и работата с българските общности зад граница.

Република България трябва далновидно и сериозно да подходи към ролята си в бъдещето на Балканите и това е отчетено в правителствената програма. Във втория приоритет успешен пример е целта за „По-нататъшно задълбочаване на двустранните политически, икономически и културни отношения със страните от Югоизточна Европа”, която цел вече роди и реален резултат чрез Договора за добросъседство с Р. Македония. Първата марка (Мярка 22) на тази цел, а именно „поддържане на активен диалог на високо и най-високо равнище” можем да видим осъществена в текста на същия Договор, където е разписано, че двете държави ежегодно ще провеждат съвместни междуправителствени комисии.

Отчетени са „многобройните външнополитически предизвикателства в една силно динамична глобална среда.”, но конкретните механизми за справянето с тези предизвикателства не са на лице. Българските служби за сигурност: ДАР, ДАНС и СВИ съзнателно или не, не фигурират в документа, а заемат основно място в защитата на националните интереси и провеждането на една успешна външна политика. В този ред на мисли, координацията на службите с правителството и МВнР е от основно значение.

Негативно впечатление прави липсата на каквато и да е стратегия към Източна Азия. „Китай” е споменат само веднъж в документ от 128 страници, а липсата на дългосрочна външнополитическа визия към този регион води до реално пропуснати ползи за страната ни.

Симеон Попов

Симеон Попов

Редактор "Балкани"

Завършил Софийския университет, специализирал в Тюбингенския университет и Американския университет в Прищина. Специалист по Балканска история и политика, председател на Младежкия консервативен клуб (2013-2015).

Тест

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!