fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Време за четене: 5 мин.

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни

Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да се нарушава свободата изобилстват. Политическото олевяване е неизбежно в условия на криза, а непознаването на икономическата наука направи атаките срещу т. нар. пазар изключително привлекателни за ухото на ударените групи от различните по вида си кризи – здравни, стопански, социални и дори военни. От САЩ през Европа до Азия правителствата навличат мантията на спасителя, а свободните пазарни отношения са принесени в жертва на очакваното “изцеление”. За да се намали ефекта върху „спекулата“, да се премахнат неравенствата или да се усмирят алчните капиталисти – държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес.

Но какво е пазарът освен мрежа от свободно разменящи помежду си хора? Всеки от нас има различни цели, респективно оценява по различен начин и средствата за тяхното постигане. Оттам на пазара се срещат купувачи – хора, търсещи стока или услуга – и продавачи – хора, предлагащи стока или услуга. При дадени нива на предлагане, ако търсенето на стоката се увеличи – ще се покачи и пазарната u цена. Обратно, ако хората променят оценките и търсенето си в посоката надолу – то цената ще падне. Обратно, при дадено търсене, покачването на предлаганото количество води до спад в цените, а намаленото количество на пазара – съответно до ръст в паричното им изражение. По този начин се „изчиства“ системата и няма излишъци или дефицити на стоки и услуги.

Това е дълбоко субективен и индивидуален психологически процес на оценяване на „средствата“ за постигане на целите, материализиращ се чрез свободата да се разменя. Образуването на „пазарни цени“ е неговото проявление. Системата от цени пък координира отделните „планове“ и оценки на средствата за постигане на целите и прави системата ефективна и ефикасна от гледна точка на участниците в нея.

„Пазарът“ е възможен само при свободно договаряне между двете страни и е еманация на най-висшата форма на социално сътрудничество и взаимодействие. Наличието на общество и участието в него е рационално по-оптималния начин за постигане индивидуалните цели. „Пазарът“, или капитализмът като икономически порядък, не са нищо друго освен онова, което се поражда в процеса на производство и потребление, базирани на свободни цени, но при едно важно условие – защитата на частната собственост. Пазар има само когато това условие – за всяка една от страните – е спазено безкомпромисно.

Самият факт, че хората участват в процеса на размяна, означава, че за тях той е продуктивен и полезен. Продавачът печели парите (с които да закупи нужните средства за постигане на целите си), купувачът цени по-малко парите от средствата, които добива за постигане на целите си.

Така погледнато, наличието на „пазар“ е игра с положителен резултат по теория на игрите – и двете страни печелят от транзакцията, защото ценят по различен начин стоката или парите си. Конкуренцията не смачква едни в полза на други, а селектира кой е най-годен да предлага дадена стока или услуга, оптимизирайки използването на оскъдните ресурси за производство – в полза на всички. Ето защо е толкова важно ценовата система да работи свободно и адекватно – в противен случай се получава пилеене на ресурс, дисфункция и масово обедняване. А в условията на здравна криза, ключов икономически въпрос е правилното използване на ресурса за най-важните и спешни нужди.

В този смисъл алчността на предприемача за пари означава само едно логически: че той трябва да представи на съгражданите си повече и по-качествени стоки и услуги, срещу които да се сдобие с парите, които иска да изкара. В този смисъл дори горчиво критикуваната „алчност“ на пазара се възнаграждава само, когато предоставяш социално благо на околните.

Неравенствата, които се образуват в такъв смисъл са естествено и закономерно последствие. Не такова са обаче, когато държавата наруши веригата на мирна размяна и изземе от едни, обогатявайки други, или напечата пари (иск за средства, произведени от другиго) и ги раздаде по политическо усмотрение. Тук действително „играта е с нулев или отрицателен резултат“ – някой печели за сметка на друг, има наказани и силово избрани победители. Самото наличие на принуда вече компрометира резултата от „състезанието“. Ето защо държавните интервенции и изглаждания на „пазарните несъвършенства“ по същество са полезни само за политическото тяло, което ги извършва и са оптимални само за нетните печеливши от тях групи, но никога за всички участници в системата.

Консумеризмът, в който е обвинен Западният свят е вследствие от централно контролираните лихви по кредитите, фаворизиращи задлъжняването и харченето на несъществуващи спестявания. Наличието на относително добра защита на частната собственост всъщност води до натрупване на капитал, който е инвестиран в машини и производствени блага, а това пък предизвиква растеж на производителността и на реалните доходи. Няма друга рецепта за икономически подем, нито за технологична експанзия, възможна само в условия на цялостно подобряване на материалната база. В този ред на мисли фокусът погрешно е върху „консумеризма“, вместо върху феноменалната производителност на пазарната икономика като система, базирана на абсолюта на частната собственост.

Истината е, че днес, макар и залят с информация, светът страда от потресаващо незнание по изключително важната за оцеляването му – физически и морално – тема: как функционира икономиката. И тъй като обществата се движат нагоре или надолу в зависимост от идеите, които преобладават в даден исторически момент в мнозинството от хората – залогът е да се спечели битката на идеите и т. нар пазар да бъде спасен от байонетите на тоталитарните му убийци.

Всичко ли е „пазар“ обаче? Не всяка стока или благо са „икономически“ такива, тоест да подлежат на притежание и контрол, да са полезни и да са оскъдни, да са обект на размяна, остойностена в пари. Любов, приятелство, нация, общност, естествена солидарност, религия – това са все ценности и „цели“, пред които опосредената от парите размяна бледнее и дори няма тежест. За другите – икономическите – средства обаче има концептуални закони, чието нарушаване и непознаване имат много висока цена. Винаги и навсякъде.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ