fbpx

Ваксините – преди и по време на пандемията – следвай парите*

Време за четене: 11 мин.

Към този момент, 71 Ковид-19 ваксини в 45 страни са в различни етапи на разработване, тестване, производство, одобрение, доставка и приложение. Четири ваксини вече са одобрени и се прилагат поне в една държава (BioNTech/Pfizer, Moderna, Sputnik V и Sinopharm).

Според данните за финансиране на здравеопазването, общите събрани глобални средства за борба с пандемията са над 11 милиарда евро, от които 2,2 милиарда евро вече са разпределени.

В началото на пандемията бяхме предупредени, че ще са необходими от 12 до 18 месеца, за да се разработи и тества ефективна ваксина, и дори повече да се произведе, одобри, разпространи и приложи.

Така че, с право много хора задават въпроса „Как така успяхме за толкова кратко време да постигнем това, което изглежда като кацането на Луната през 1969 г.“?

От финансова гледна точка, ваксините са една от най-нежеланите инвестиции. Те изискват дълги периоди за разработване и тестване, което ги прави скъпи. Според различни източници, една ваксина може да струва между 200-500 милиона и 1-2 милиарда щатски долара. Очакваните (вече потвърдени) разходи за ваксината срещу Covid-19 са 2 милиарда щатски долара.

Обикновено ваксините се разработват като отговор срещу определена епидемия или пандемия, тоест има точно времево обвързване и тяхното търсене зависи от появата и разпространението на дадено заболяване. В допълнение, цените трябва да са минимални, за да бъдат достъпни и за страните с ниски и средни доходи. Друг неблагоприятен фактор е конкуренцията от други разработчици на ваксини, както и потенциалните заместители под формата на ефективни антимикробни средства и други биомедицински контрамерки, като моноклоналните антитела.

Не на последно място,  ваксините обикновено се прилагат само веднъж или два пъти, за разлика от лекарствата, много от които изискват дневни дози, имат високо търсене в развитите страни и имат постоянната подкрепа на почти бездънни здравни каси и системи.

Трябва да се спомене, че ваксините са не само скъпи за разработване, но и скъпи за производство, така че дори ако степента на успех при ваксините да варира между 20% -40%, докато за лекарства между 10-15%, частните инвестиции остават на ниски нива и са трудни за осигуряване.

Едно от малкото изключения, отнасящи се до честотата на поставяне, са противогрипните ваксини, които изискват ежегодно актуализиране. Но въпреки това изключение, този бизнес остава труден, и затова свидетелстват неуспехите на ваксините за хеморагични трески, подобни на Ебола, Тежкия остър респираторен синдром (SARS), Близкоизточния респираторен синдром (MERS), Зика и други, включени в списъка с  „Приоритетни заболявания“ на  Световната здравна организация (СЗО). „Продължаващият провал в производството на висококачествени ваксини срещу туберкулоза, малария и човешки имунодефицитен вирус – трите най-големи убийци сред инфекциозните болести в световен мащаб – и дългите забавяния за финализирането на ваксината срещу Ебола, въпреки ранните обещания, подчертават недостатъците на системата.“

И въпреки че, някои организации са установили, че ваксинирането на 822 милиона деца, води до спасяването на 14 милиона живота и че, за всеки 1 долар, инвестиран във ваксини, има 54 щатски долара възвръщаемост от парираните ефекти от заболяванията, и по-широки обществени ползи, като по-дълъг и по-здравословен живот, „като цяло световната общност продължава да харчи много по-малко за профилактика, отколкото за лечение. Фактите го потвърждават: продажбите на ваксини генерират приблизително 40 до 60 милиарда щатски долара годишно, което е  3–5% от общия глобален фармацевтичен пазар.”

И така, какво се случи и как е възможно, ако се базираме на миналото, в момента да имаме не една, не 10, а 71 ваксини за едно заболяване?

Преди всичко, това се дължи на неизмеримите щети, които пандемията нанесе: 78 милиона инфекции, 1,7 милиона смъртни случая и трилионите (все още трудно да се прецени точно) финонсови загуби за световната икономика. Без дори да сме започнали да отчитаме вероятните психологически последици от Ковид-19.

Частното и публичното финансиране са съществени фактори в научноизследователската и развойна дейност, но малко пазари за ваксини са привлекателни за частни инвестиции с цел печалба, както при споменатите по-горе случаи. Потенциалът обикновено се появява, когато има перспектива за достатъчно голяма възвръщаемост и има големи шансове тази възвръщаемост действително да се реализира. Или когато са налични готови финанси (безвъзмездни средства и/или нисколихвени заеми) и предварителна подкрепа (като гарантирани поръчки), тоест, когато финансовият риск е намален до минимални нива.

И точно това се случи.

Няколко са институциите, държавите (съюзите) и организациите, които играят важна роля в този процес.

Европейски съюз (Европейска комисия – ЕК и Европейска инвестиционна банка – ЕИБ)

Само чрез програмата „Хоризонт 2020“, досега Европейската комисия е предоставила 776 милиона евро. Предвидени са и допълнителни 240 милиона евро, общо – над 1 милиард евро. Като цяло, средствата са 1 775 775 680 евро, като отделно Европейската инвестиционна банка е водещата институция с 2 180 061 240 евро, според  данните за финансиране на здравеопазването и борбата с COVID-19.

Европейската комисия проведе и инициатива за международно сътрудничество при набирането на финансиране за противодействие на пандемията – Coronavirus Global Response, която събра почти 16 милиарда евро: България дари 100 000 евро.

ЕС допринася финансово и чрез:

1. Инициативата за иновативни лекарства (IMI) се финансира съвместно от Европейския съюз (представляван от Европейската комисия) и европейската фармацевтична индустрия (представлявана от Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации – EFPIA).

За програмата IMI2 (2014-2020) общият бюджет е 3,276 милиарда евро, от които: 1,638 милиарда евро (половината от бюджета) са от рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ на ЕС.

2. Коалиция за иновации и готовност при епидемии (CEPI) – иновативно партньорство между публични, частни, граждански и благотворителни организации, създадено през 2017 г. От общо 1 280 588 290 щатски долара за разработване на ваксини за CEPI, Европейската комисия е допринесла със 109,2 милиона щаткси долара. С най-голямо участие са Великобритания (270 млн.), Норвегия (213,5 млн.), Германия (160,4 млн.), Саудитска Арабия (150 млн.) и Япония (134 млн.).

Интересен факт е, че можете да подкрепите CEPI, като „инвестирате сега“.

3. Глобален алианс за ваксини и имунизация (GAVI) е алианс, който се ангажира с досътъпна до ваксини за деца и държави с ниски нива на доходи. Съществува от 2000 г. и включва множество международни организации (най-важните основатели са на снимката). ЕС обеща 300 милиона евро на алианса.

Заедно със Световната здравна организация и CEPI, GAVI съвместно ръководи

4. COVAX, която е основна инициатива от

5. The Access to COVID-19 Tools (ACT) Accelerator е новаторско глобално сътрудничество за ускоряване на развитието, производството и справедлив достъп до тестове, лечения и ваксини за COVID-19, което беше пуснато в края на април 2020 г., на събитие, организирано съвместно от генералния директор на Световната здравна организация, президента на Франция, председателката на Европейската комисия и фондацията “Бил и Мелинда Гейтс”. Ускорителят за достъп до инструменти срещу Ковид-19 (ACT) обединява правителства, учени, бизнес, гражданско общество и филантропи, и глобални здравни организации (Фондация “Бил и Мелинда Гейтс”, CEPI, FIND, Gavi, Глобалният фонд, Unitaid, Wellcome, СЗО и Световната банка).

Изгубихте ли си вече и не още?

На 15 декември 2020 г. бе съобщено, че: „Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка напълно подкрепят COVAX, световната инициатива за осигуряване на справедлив и универсален достъп до ваксините против Ковид-19. Заедно с държавите-членки на ЕС, Team Europe (отборът на Европа) досега е отпуснал над 850 милиона евро за COVAX, което прави Европейския съюз най-големият донор на COVAX. Съвместната подкрепа на Европейската комисия и ЕИБ, в размер на 500 милиона евро ще позволи на COVAX да предостави един милиард дози ваксини възможно най-бързо на хората в страните с ниски и средни доходи.“

Всички горепосочени организации и инициативи (с изключение на Инициативата за иновативни лекарства) в момента апелират за повече, много повече и спешно финансиране.

Няколко думи и за подхода на САЩ, който под ръководството на президента Тръмп се характеризира с индивидуалистична и директна стратегия срещу Covid-19. „Операция Warp Speed (OWS) се основава на разбирането за взаимно допълване между разработването на ваксини и осигуряването на модерни доставки, обединявайки преговорите с частни субекти в две фази, в които същевременно се разчита на комбинирания опит и финансовата тежест на съществуващите федерални инструменти, и по-специално на Националните здравни институти (NIH) и Агенцията за модерни изследвания и развойна дейност в биомедицината (BARDA).

Конгресът отпусна почти 10 милиарда долара за OWS, от които повече от 6,5 милиарда бяха разпределени за BARDA и 3 милиарда за научни изследвания на NIH. На практика, по време на тази пандемия BARDA осигурява финансиране за развитие – ваксини, лечения и други. Досега BARDA е разпределила над 11 милиарда долара между повече от 40 компании за финансиране на разработването на ваксини, диагностика, терапевтични средства и други.“

Това, което прави впечатление от свободно-достъпните данни от САЩ са отчетността и прозрачността как са разходвани парите на данъкоплатците – на кого са присъдени (безвъзмездни средства и договори за производство с точни суми) или са предоставени чрез нисколихвени заеми.

Този подход липсва от страна на ЕС, вероятно заради различната стратегия, акцентираща върху по-малко директно инвестирани финансови ресурси – по-скоро, разчитайки на партньорства (от които  не е напълно ясно как точно са изразходвани средствата) и поемане на обещания (които трябва да бъдат изпълнени през 2021-2025 г.) извън 27-те държави-членки. Въпреки това, ясно е, че над 4 милиарда евро на данъкоплатците в ЕС са пряко и ясно свързани с пандемията (като се вземат предвид ЕК и ЕИБ, взети заедно).

В изявлението си от 21 декември, председателката на ЕК заяви: „И накрая, позволете ми да кажа колко съм горда, че първата ваксина срещу Ковид-19 в Европа е истински продукт на европейските иновации. През последното десетилетие BioNTech (Бионтех) получи повече от 9 милиона евро финансиране от ЕС за научни изследвания, за да разработи тези наистина новаторски технологии. През юни беше осигурен и заем от 100 милиона евро от Европейската инвестиционна банка, подкрепен от Европейския съюз. Това спомогна за разширяване на производствения капацитет и за бързо доставяне на ваксината по целия свят. Това е истинска европейска история за успех “

Това, което г-жа Урсула фон дер Лайен всъщност каза е, че BioNTech е осигурил чрез подкрепата на европейските данъкоплатци разширяването на производствения си капацитет през юни, когато ваксината все още не е била одобрена. Това, което тя пропусна да спомене е, че до 21 юли 2020 г. Агенцията за модерни изследвания и развойна дейност в биомедицината (BARDA) беше вече (по договор) предоставила 1,95 млрд. Щатски долара за производството и доставката в цялата страна на първите 100 милиона дози от ваксината, с възможност за придобиване на допълнителни 500 милиона дози. В последствие бяха осигурени още 100 милиона дози за 2,011,282,500.00 щатски долара, което се случи на следващия ден – 22 декември 2020 г. Нещо повече, тя забрави да спомене, че преди пандемията BioNTech е получила финансиране за научни изследвания от ЕС, свързано с ваксина срещу рак на кожата, така че в бъдеще компанията най-вероятно ще може да продължи тези изследвания и да използва същите производствени съоръжения, обезпечени с ниско-лихвен заем  – ресурс на данъкоплатците в ЕС. Факт е, че не сме виждали нито една производствена база на BioNTech (в Германия), а по-скоро тези на Pfizer (основана през 1849 г. и седалище в Ню Йорк), вече съществуваща в Белгия, където се извършва цялото производство за Европа до момента.

Освен това следващата ваксина, която очаква одобрение в ЕС (6 януари 2021 г.), е тази на Moderna, която е почти 100% финансирана със средства на американските данъкоплатци (над 4 милиарда щатски долара, включва и поръчки).

И така, наистина ли това е „истинска европейска история за успех“? Всъщност не знаем, защото договорите, подписани от Европейската комисия, не са публично достъпни. Следователно, ние не знаем действителните разходи за разработване, тестване, производство и доставка, нито дали ЕС спести и колко, като НЕ инвестира в 100% собствена ваксина, както направи САЩ.

Това, което знаем, е много диверсифицираният ценови диапазон на ваксините – въз основа от договори на правителството на САЩ и информация от СЗО и УНИЦЕФ – той варира от 4 до 37 щатски долара / ваксина (предмет на търговски споразумения). Но НЕ се основава на източници от Европейския съюз, дори той има повече от 4 договора само с BioNTech/Pfizer и други 6 производители на ваксини.

Все още не знаем колко ефективни ще бъдат ваксините срещу новите щамове на Ковид-19, но имаме уверението на Европейската агенция по лекарствата (EMA), която „вярва“ в това.

И все пак: ще има ли още бъдещи мутации и дали ваксината ще бъде ефективна тогава? Колко често ще се наложи да се ваксинираме? Може ли да се премине от една към друга ваксина?

И още много въпроси.

Последна, но не и маловажна е темата за ваксините и правата при интелектуалната собственост.

ЕС, някои от държавите-членки, Великобритания и други развити страни се ангажираха с директна финансова подкрепа за организации и инициативи (като GAVI и COVAX), за да осигурят достъпни цени на ваксините в страните със средни и ниски доходи, но е ясно, че първите количества са ограничени и няма държава (съюз), която да не е възприела подхода „ние първи“, когато става въпрос за осигуряване на ваксини за собствените граждани.

Тези усилия (и гордостта, особено акцентирана от страна на ЕС) за подкрепа на по-бедните страни изглеждат доста лицемерни с оглед на отхвърленото предложение, внесено от Индия и Южна Африка, и което целеше Световната търговска организация (СТО) да освободи страните- членки от прилагането на някои патенти, търговски тайни или фармацевтични монополи, съгласно споразумението на организацията за свързаните с търговията права на интелектуална собственост, известни като TRIPs. Това предложение беше отхвърлено два пъти през октомври 2020 г. и основни противници бяха ЕС, Норвегия, Швейцария, Великобритания, САЩ, Канада, Япония, Австралия и Бразилия, въпреки че много други държави го подкрепиха.

Някои експерти предлагат в бъдещи случаи на епидемии и/или пандемии разходите за разработване и производство на ваксини да бъдат ясно разграничени, което ще осигури и по-голяма прозрачност за това как се харчат парите на данъкоплатците. Разделението на разходите за развитие и производство ще позволи по-голяма конкуренция в последната фаза, а по този начин и по-висока икономическа ефективност, необходима навсякъде – и в страните с високи, и в страните с ниски доходи.

Милиарди евро и щатски долари на данъкоплатците са вложени в разработването, разширяването на съоръженията и ангажиментите за покупка от страна на правителствата, без да се осигурени права върху интелектуалната собственост или други инвестиционни ползи, което на практика значи, че данъкоплатците ще платят двойно – и като инвеститори, и като пациенти.

Със сигурност знаем, че през следващата година BioNTech/Pfizer и Moderna ще направят милиарди – акциите и на двете компании вече увеличиха стойността си значително . Същото ще бъде валидно и за AstraZeneca, която има най-големи ангажименти за покупки и най-ниски първоначални цени. Компанията се ангажира да не реализира печалба от ваксината по време на пандемията, но освен това запази и правото си да обяви края на пандемията още през юли 2021 г.

Ето защо смятам, че Европейската комисия трябва да направи публични всички договори с компании и организации, и особено тези, които са получили публично финансиране за проучвания, разширяване на производствената фаза и ангажименти за покупка по време на пандемията.

Време е да питаме.

* Цитат и метод за изследване на италианските магистрати Джовани Фалконе и Паоло Борселино.

Споделете чрез

Предишен

Следващ