На 24 февруари 2022 г. светът беше шокиран от нахлуването на Русия в Украйна. Мнозина наивно са смятаха, че след кървавия XX век на Стария континент агресивна война е немислима именно в Европа. Миналата година се навършиха сто години от рождението на полско-еврейско-американския историк Ричард Пайпс; струва си да си припомним неговия живот и идеи, особено възгледа му за миналото, който може да помогне за по-доброто разбиране на бруталната империалистическа агресия на Путин.
Бягство от Холокоста
Ришард Едгар Пиепес (Ричард Пайпс) е роден в асимилирано еврейско семейство в Цешин, Полша, на 11 юли 1923 г., само пет години след възкръсването на полската държава след повече от век на чужда подялба. В края на XVIII в. вътрешно отслабената Полско-литовска уния, някога най-голямата държава в Европа, простираща се от Балтийско до Черно море, е погълната от това, което Херман Мелвил сполучливо нарича “трите пиратски сили” – Русия, Прусия и Австрия. Цешин се оказва под властта на Хабсбургите; от трите завоеватели просветената австрийска монархия е най-толерантна към евреите и предоставя на поляците най-голяма автономия.
Полските патриоти виждат в Първата световна война възможност за независимост. Така под австро-унгарско командване е сформиран полски легион; австрийците обещават на поляците независимост в случай на победа на Централните сили.
Един от полските легионери е Марек Пиепес, бащата на бъдещия историк. Въпреки че Централните сили губят Великата война от Антантата, по силата на Версайския договор е създадена независима полска държава. Цешин се намира в близост до спорната граница между Полша и Чехословакия; река Олза разделя полския Цешин от Чешки Тешин.
В следвоенния Чешин Марек Пиепес основава фабрика за шоколад, наречена Dea. В последствие я продава и премества семейството си в Краков, но след по-малко от година те се установяват във Варшава, където той също работи в сладкарската промишленост. Оттогава Dea е преименувана на Olza и произвежда популярното вафлено блокче Prince Polo, което може да бъде закупено във всеки полски магазин за хранителни стоки.
Въпреки че междувоенният период е време на културен разцвет за еврейското малцинство в Полша, след смъртта на автократичния, но толерантен лидер на страната Йозеф Пилсудски през 1935 г. институционалният и насилственият народен антисемитизъм се засилват. Това съвпада с тенденциите в други страни от Централна и Източна Европа; най-тревожно е развитието на ситуацията в съседна Германия, която от 1933 г. е управлявана от нацистката партия. В допълнение към официалния антисемитизъм Германия все повече заплашва да нахлуе в източната си съседка, чийто външен министър полковник Йозеф Бек отказва да отстъпи пред териториалните искания на Хитлер.
На 1 септември 1939 г. нацистка Германия нахлува в Полша от запад, последвана от съветска инвазия от изток 16 дни по-късно. Въпреки че полската армия се сражава храбро, тя не може да се мери с Вермахта, който започва бруталната си шестгодишна окупация на Полша. Семейство Пиепес бързо осъзнава, че в контекста на случващото се еврейският произход е потенциално смъртоносен. Столицата Варшава, където семейство Пиепес живее, е сериозно пострадала от германските бомбардировки. В допълнение към огромните материални щети, през септември 1939 г. са убити 25 000 жители на града.
Благодарение на помощта на стари познати от полските легиони, някои от които са станали важни фигури в полските военни, правителствени и дипломатически корпуси, Марек Пиепес и семейството му успяват да избягат от Цешин през Бреслау, Германия (сега Вроцлав, Полша) след което отиват в Италия и накрая се установяват в Съединените щати.
Експерт по Русия
Няколко години след пристигането си в САЩ Ришард, който е променил името си на Ричард Пайпс, се включва във военновъздушните сили на САЩ. Регистрира се в Специализираната програма за обучение на армията, която позволява на американските военни в колежите да изучават инженерни науки и чужди езици. Пайпс се записва в университета “Корнел”, тъй като родителите му се установяват в щата Ню Йорк. Поради факта, че полският и руският език са славянски езици, Пийпс успява да придобие елементарни познания по последния в рамките на три месеца.
След като научава руски език, както и поради геополитическата ситуация по време на войната, в която САЩ са съюзници на Съветския съюз, Пийпс се увлича по руската история. През 1950 г. той защитава докторска дисертация върху формирането на Съветския съюз в Харвардския университет, където Пайпс преподава до пенсионирането си през 1996 г.
С течение на десетилетията Пайпс се превръща в известен изследовател на Русия, като придобива популярност най-вече с неофициалната си трилогия, състояща се от книгите “Русия под стария режим” (1974 г.), “Руската революция” (1990 г.) и “Русия под болшевишкия режим” (1994 г.). Правителството на САЩ се възползва от експертните му познания за Русия; през 1976 г. ЦРУ го назначава за ръководител на Екип Б, който анализира военната заплаха, която Съветският съюз представлява за Съединените щати. Пайпс и екипът му критикуват особено “Разведряването”, което по-късно става крайъгълен камък на външната политика на администрацията на Рейгън.
По времето на Рейгън Пайпс работи като директор по въпросите на Източна Европа и Съветския съюз в Съвета за национална сигурност. Службата на Пайпс на тази длъжност през 1981-1982 г. съвпада с раждането на “Солидарност” в родната му Полша и смазването ѝ от хунтата на генерал Войчех Ярузелски, когото министърът на отбраната на САЩ точно нарича “съветски генерал в полска униформа”. По това време Пайпс препоръчва да се наложат санкции на режима на Ярузелски и САЩ да предложат помощ на “Солидарност” (20 млн. долара от които чрез ЦРУ).
Пайпс и руският империализъм
Макар и на половин век, “Русия под стария режим” изглежда изключително актуална, тъй като светът с ужас наблюдава продължаващата агресия на Путин срещу Украйна. В този труд Пайпс твърди, че поради различни обстоятелства Русия е развила здраво вкоренена империалистическа и авторитарна политическа култура, която трудно би могла да се промени. Той отбелязва, че между 1462 г. и 1533 г. територията на Московията се е увеличила шест пъти. В същото време от средата на XVI и края на XVII в. площта ѝ се увеличава средно годишно с площ, равна на площта на днешна Нидерландия.
Пайпс обаче не е шовинистичен русофоб; в различни интервюта и писания той изповядва любовта си към Достоевски и други дарове на руската висока култура. В “Русия под Стария режим” той се опитва да обясни различните обстоятелства, довели до такова наследство от империализъм и агресия. Той твърди например, че в рядко населената земеделска страна с неблагоприятни екологични условия постоянните завоевания на Русия са били мотивирани от стремежа към нови, по-благоприятни почви.
В същото време Пийпс твърди, че в Русия е имало патримониален режим (термин, който той заимства от Макс Вебер), при който земевладелците са били абсолютни владетели на своите владения, а селяните не са имали никакви права, поради което не е имало място за развитие на мощно “гражданско общество”, което да може да смекчи тяхната власт. Това затвърждава авторитарното управление на най-високо ниво.
В книгата “Русия под стария режим” Пайпс анализира защо различните групи, които на пръв поглед биха могли да се противопоставят на царския абсолютизъм, не го правят. Добре известно е, че в комунистическа Полша, например, Католическата църква изиграва решаваща роля за рухването на тоталитарното управление, точно както католицизмът е основно предизвикателство за десните диктатури в цяла Латинска Америка и във Филипините. В Русия, напротив, Православната църква винаги се е радвала на близки отношения с държавата, независимо от вида на режима (макар че, трябва да се отбележи, в своята книга “Комунизмът: История” Пайпс оплаква трагедията на десетките хиляди православни свещеници, разстреляни по времето на Ленин и Сталин).
Пайпс обяснява, че идеята за отделяне на църквата от държавата е много западна и съвременното ѝ разбиране датира от времето на папа Григорий VII и спора за инвеститурата. Във Византийската империя обаче православната църква е била под строгия контрол на императора. Тъй като руските лидери се възприемат като наследници на Византия, Московската патриаршия традиционно играе ролята на васал на държавата. Пайпс отбелязва, че руското селячество има традиция на антиклерикализъм, но това не притеснява много православните свещеници и епископи, защото те винаги могат да разчитат на закрилата на държавата.
Други потенциални предизвикателства за царския абсолютизъм са били средната класа и интелигенцията. Пайпс обаче посочва, че и двете групи са били изключително малобройни в предреволюционна Русия; една от главите на неговия труд е озаглавена “Липсващата буржоазия”. Освен това той отбелязва, че интелигенцията е била достатъчно малка, за да може да бъде ефективно потискана от бруталната полиция и армия.
Подобна интерпретация на руската политическа култура е критикувана от руски интелектуалци, включително антикомунисти като Александър Солженицин. Последният обвинява Пайпс, че пропагандира “полски поглед върху историята”. В своята книга “Vixi: Memoirs of a Non-Believer: Пайпс оценява Солженицин за смелостта му да напише истината за садистичната система ГУЛАГ. Въпреки това той отбелязва:
Антикомунист в Русия, на Запад Солженицин бързо се превръща в антизападен руски националист. Неговият идеал е благосклонна теократична автокрация, която според него се корени в руската история, но съществува само във въображението му.
Комунизмът: едно уникално зло
Следващите два тома от неофициалната руска трилогия описват ужасите на съветското управление. По-специално, “Русия под болшевишкия режим” е унищожителна критика. Един от основните аргументи на книгата е, че дяволското семе на сталинизма произлиза от Ленин. Пайпс отбелязва, че Сталин е бил довереник на Ленин, и по-нататък твърди, че много от най-неприятните аспекти на сталинисткото управление – от параноичното и безмилостно елиминиране на реални и въображаеми врагове до предизвикания глад – водят началото си от болшевишката диктатура на Ленин.
Във Vixi обаче Пайпс пише:
Марксизмът в Скандинавия, където традициите на собствеността и правото са сравнително силни, еволюира първо в социалдемокрация, а след това в демократична социална държава. В Русия, където и двете традиции бяха слабо развити, той засили автократичното, патримониално наследство.
Това е откъс от статия, в която се описва посещението на Пайпс в Китайската народна република през 1978 г. В тази част на книгата той противопоставя не само скандинавската социалдемокрация, но и китайския комунизъм на съветския модел. “Китайците не лъжеха нагло, както правеха руснаците”, пише той.
Посещението се състои само две години след смъртта на председателя Мао, който е отговорен за смъртта на повече хора от Хитлер и Сталин, взети заедно; почти всички от тях са загинали в мирно време. Дори и днес, когато Китай се е приближил към възприемането на западния модел на свободния пазар, страната продължава да потиска тибетците и уйгурите, след като е извършила културен геноцид срещу тях и е хвърлила в затвора хиляди политически затворници. В същото време китайската цензура е сред най-лошите в света. Ако оставим настрана агресивната война срещу Украйна, съвременните резултати на Китай в областта на правата на човека вероятно са по-лоши от тези на Русия.
Марксистките режими са пуснали корени в изключително разнообразни култури на много континенти: Европа, Азия (Китай, Лаос, Камбоджа, Виетнам и Северна Корея), Северна и Южна Америка (Куба, Никарагуа) и дори Африка (Етиопия). Навсякъде гнилите плодове са едни и същи: убийства на политически опоненти, глад, цензура, а понякога и етническо прочистване. Въпреки че Пайпс признава бруталността на комунистическите режими извън Русия в книгата си “Комунизмът: Историята”, мнението му, че руският вид комунизъм е бил особено зъл, не е убедително.
Въпреки това неговият анализ на руската политическа култура може да бъде изключително полезен за всички, които са обезпокоени от скорошното възраждане на руския империализъм. Въпреки че царският и съветският режим отдавна са мъртви, жаждата на Москва за нови земи не е изчезнала.
В същото време в Русия продължава да липсва значително гражданско общество, което да се противопостави на държавния авторитаризъм и чуждестранната агресия.
Читателят започва да разбира защо Путин се радва на толкова широка подкрепа сред руското население. Патриарх Кирил е по-скоро апостол на руския империализъм, отколкото на Евангелието (или на Петата заповед), а антивоенните протести в Русия са нищожни в сравнение с тези, да речем, в САЩ в отговор на войните във Виетнам и Ирак.
Макар и полезно, четенето на трудовете на Пайпс може да бъде отрезвяващо и депресиращо преживяване, тъй като те показват колко здраво вкоренени са смъртоносните недостатъци на руската политическа култура и следователно колко трудно може да бъде тяхното изкореняване.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative“
