fbpx

Скандал в УНСС с незаконни научни титли

Огромен скандал тресе УНСС след разкритията, че университетът в продължение на години е присъждал незаконосъобразни академични длъжности. До месец юни 2022 г. всяко висше учебно заведение имаше право да присъжда професорски и доцентски титли само в направленията, за които е акредитирано. За УНСС това са: „Икономика”, „Администрация и управление”, „Право”, „Обществени комуникации и информационни науки”, „Политически науки”, „Социология, антропология и науки за културата”. Законът обаче е бил нарушаван системно що се отнася до направление „Филология”, в което са произведени един професор и трима доценти, като този академичен произвол е довел до ощетяването на вуза с огромни суми, изплатени като добавки към заплатите на мнимите хабилитирани лица.

Първият такъв случай датира от 2015 г., когато за професор е обявена Даниела Кох-Кожухарова, управлявала катедра „Чужди езици и приложна лингвистика” почти двайсет години и свалена от поста преди две години, благодарение на законова промяна. Видно от сайта на НАЦИД, тя е професор в професионално направление „Филология”, за което УНСС никога до момента не е имало акредитация.

Аналогична е ситуацията с настоящия ръководител катедра Антония ПенчеваСтефка Кожухарова и научния секретар на катедрата Калина Ишпекова-Братанова, придобили академичната длъжност „доцент” в същото направление през съответно 2018 г. (Пенчева и Кожухарова) и 2022 г.

Грубите сметки показват, че общата сума, която четирите преподавателки са получили до момента под формата на професорска/доцентска надбавка се равнява на шестцифрено число. Що се отнася до привилегиите, вървящи със съответната титла (журиране, участие в проекти), е трудно да бъде изчислена печалбата от тях.

След сигнал до Комисията по академична етика (КАЕ) при МОН с твърдения за нарушения при провеждането на три конкурса за заемане на академичната длъжност „доцент”, обявени от УНСС – два по английски и един по немски език, е извършена проверка. На 18 май 2022 г. на сайта на МОН е публикуван доклад, според който КАЕ преценява, че е налице нарушение на чл. 3, ал 1 от ЗРАСРБ и предлага на министъра на образованието и науката да отмени акта на ректора, с който за доцент е избрана Ишпекова-Братанова. По отношение на останалите две процедури, тъй като все още не са приключили, КАЕ предлага на министъра да осъществи правомощията си по чл. 31, ал. 2 и чл. 32, ал. 10 от ЗРАСРБ и да спре конкурсите. Към онзи момент начело на МОН е акад. Николай Денков, който се съобразява с препоръките на КАЕ и издава заповеди, с които отменя административния акт на ректора на УНСС за сключване на допълнително споразумение за назначаването на Ишпекова-Братанова за доцент и прекратява другите две процедури. Ишпекова-Братанова обжалва министерската заповед, но Административният съд – София-град потвърждава заповедта като правилна с решение от 31 октомври миналата година. На 23 декември съдът се произнася и по отношение на конкурса по немски език – същият е спрян правилно от акд. Денков.

Междувременно Ишпекова-Братанова не само че продължава да се подвизава като доцент в УНСС и да получава немалка финансова добавка към заплатата си за незаконосъобразно заеманата от нея длъжност (формалното оправдание на ръководството на УНСС е, че съдебното решение за анулирането на нейната доцентура се обжалва, въпреки че обжалването не спира изпълнението), но и остава научен секретар на своята катедра „Чужди езици и приложна лингвистика”. А за да е още по-голям абсурдът за известно време ѝ е „подарена“ и чисто нова към онзи момент (есента на 2022 г.) катедра – „Педагогика“. Ишпекова-Братанова е отстранена от новия си пост в края на 2022 г., след като съдебното решение става публично достояние на целия университет.

Пороците около академичното израстване на Ишпекова-Братанова не свършват дотук. Справка показва, че Кох-Кожухарова е била председател на журито, провъзгласило Ишпекова-Братанова за доцент, което навежда на мисълта за конфликт на интереси. Сред останалите рецензенти има такива в очевидна връзка така, че да е успешен конкурсът, като доц. д-р Нели Тинчева и доц. д-р Цветомира Венкова – колеги от катедра „Англицистика и американистика” на СУ на сестрата близначка на кандидатката доц. д-р Росица Ишпекова, или доц. д-р Пламен Ралчев – ръководител катедра „Международни отношения” в УНСС и научен ръководител и член на журито на кандидатката и при защитата на докторската ѝ степен във въпросната катедра заедно с доц. Тинчева.

Към момента на писане на настоящия материал проверка на сайта на УНСС показва, че Ишпекова-Братанова продължава да се титулува „доцент”. Тук изниква въпросът би ли могло това да има последствия за студентите? Съществува ли риск изпитните протоколи, подписани от нея с въпросната длъжност, да бъдат обявени за нищожни и това неминуемо да има ефект и върху издадените дипломи? Ишпекова-Братанова продължава и да се обогатява незаконно въз основа на отнетата академична длъжност, независимо че следва да възстанови след счетоводна експертиза точния размер на дължимото в разликата между заеманата незаконосъобразно длъжност „доцент” и съответната длъжност на старши преподавател.

На фона на скандала с незаконосъобразните академични длъжности в катедра „Чужди езици и приложна лингвистика” УНСС обяви, че открива нова специалност – „Приложна лингвистика“, като спешно се опитва да придобие акредитация в направление „Филология”, което според сайта на НАОА ще бъде възможно едва през 2024 г. Въпрос към НАОА: вярно ли е, че документите за акредитация на вуза във въпросното направление са отхвърлени без право на обжалване?

Но дори хипотетично такава акредитация да бъде придобита, това не променя факта, че в продължение на години вузът е обявявал незаконосъобразни хабилитационни конкурси, произвел е един професор и трима доценти, чиито длъжности не подлежат на узаконяване със задна дата, и не се съобразява със съдебното решение, според което МОН е отнело правилно академичната длъжност на Ишпекова-Братанова, като в рамките на университета тя продължава да се представя за доцент, макар официално вече да не е такава.

Следва логичният въпрос какви мерки взема ръководството на УНСС в лицето на ректора проф. Димитър Димитров за прекратяване на изредените безобразия и евентуално санкциониране на нарушителите. Още повече, в началото на декември 2022 г. посочените по-горе примери за незаконни конкурси стават обществено достояние, благодарение на медийна публикация.

Като начало, УНСС иска и получава право на отговор. Основната теза в него е, че въпросните титли „професор“ и „доцент“ в случая се явяват длъжности в трудовоправни отношения, а не универсални академични звания. С други думи, те важат само за конкретния вуз и ако професор от УНСС реши да се премести в Софийския или във Великотърновския университет например, титлата му не би следвало да важи на новото място. Интересно обаче дали с този „нюанс“ са запознати от останалите висши учебни заведения в България и дали когато професор от УНСС отива като „гост-професор“ другаде, титлата му автоматично и неизменно „пада“… И още нещо: ако титлите са „за вътрешна консумация”, как изобщо се сформират научните журита, при положение че изискването е в тях да присъстват и външни за университета хабилитирани лица? Не се ли оказва, че титлите веднъж са универсални, веднъж – не.

Няколко месеца след публикацията посочените преподаватели, неясно как получили длъжностите „професор” и „доцент“, продължават да се радват на служебен комфорт, а ректорът по никакъв начин не е показал, че смята да поправи осветените нередности и да възстанови справедливостта. За сметка на това се започва опит за разправа с преподавателите Албена Макарова и д-р Татяна Иванова, подавали сигнали до МОН и други институции относно нарушенията, като по-рано – през май 2022 г. – е уволнена д-р Мина Хубенова, разкрила първа нередностите. Цели звена на университетската администрация са впрегнати да съчиняват провинения на разкрилите аферата, за да се осигури някакво основание за тяхното уволнение. На 20 април е уволнена Албена Макарова. Татяна Иванова все още не е единствено защото е в болничен.

Създава се усещането, че настоящият ректор на УНСС се поставя над законите на страната и вреди на имиджа на университета, като по този начин засяга не само настоящите студенти и преподаватели, а и всеки един бивш или бъдещ възпитаник на вече вековния университет.

Всичко изнесено дотук би следвало да заинтересува МОН. Защо потвърдената от съда заповед на акад. Денков продължава да не се изпълнява от ръководството на УНСС? Т.нар. академична автономия на висшите учебни заведения означава ли незачитане на законите на страната? Не сме ли изправени пред случай, в който ректор на университет е създал държава в държавата, с която се разпорежда като едноличен собственик?

Възможно ли е подобни практики да съществуват и в други направления? Смятат ли експертите от МОН, че изнесените факти са достатъчни не само за санкциониране на установените нарушители, в това число и ректора на УНСС, но и извършване на пълна проверка за разкриването на евентуални аналогични или други нарушения? Според ЗРАСРБ министерството има право да извърши проверка на университета за системно нарушаване на ЗРАСРБ и да наложи санкции по чл. 31, ал. 8. Какво мисли Инспекцията по труда за системния тормоз и репресии над преподаватели, отказващи да прикриват нарушенията в университета?

Отговаря ли на обществения интерес и в частност на интереса на студентите и на законно придобилите академични длъжности преподаватели разобличените мними професор и доценти да продължават да са на работа във вуза? Какъв пример дава университетът на бившите, настоящите и бъдещите си възпитаници и какъв сигнал е това за техните родители? Какво е посланието на университета, закрилящ нарушителите и репресиращ изнасящите истината?

Образованието, освен да дава знания и умения, се предполага, че трябва да възпитава и в ценности. Това не налага ли изкореняването на моралните недъзи и техните носители от системата да бъде приоритет на обществото и на държавата?

Как се чувстват колегите на уличените преподаватели, научавайки всичко това? Всеизвестно е, че придобиването на научна степен (когато се прави почтено и законно) много често е съпътствано от всякакви лишения…

Не на последно място, осветената схема ощетява данъкоплатците, част от които четат тези редове. Как оторизираните държавни органи, включително Прокуратурата и НАП, смятат да гарантират възстановяването на справедливостта в този казус и превенцията срещу бъдещи подобни злоупотреби?

Изображение: УНСС

Оригинална публикация: “Ах, тези медии!”

Споделете:
Татяна Иванова
Татяна Иванова

Завършила испанска филология в СУ. От 2017 г. е доктор по испански - с тема на дисертацията  "Феминизация на испанския език в обществено-политическата реч".  От 2008 г. преподавам политически и практически испански в УНСС.