fbpx

НОВО

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Внукът на революцията, който носи дънки и се вижда с американци

Време за четене: 5 мин.

Той е Хасан Хомейни и е шиитски молла. Има обаче почти 700 хил. последователи в Instagram, често носи дънки и се случва да предизвиква религиозните основи на управлението на аятоласите в Иран. За последно в края на миналата година например Хасан Хомейни каза, че “продължаващата фрагментация на обществото, разпростирането на омразата, недоволството, лицемерието, двойните стандартни и безчестността са лош знак за правителството”. И че ако се продължава по този път, то управлението на ислямските духовници (Vilayat e-Faqih) няма да го бъде.

Hassan Khomeini
Hassan Khomeini

Тогава не е трудно да си представим, че Хасан Хомейни не само, че не се радва на доверието на аятоласите в Иран, но даже е посочен и като политически неблагонадежден от тях. Тъй като през 2016-та година, когато той искаше да се кандидатира на изборите за представител в Събранието на експертите, който орган посочва новия аятолах при смърт на действащия, Хасан Хомейни изобщо не бе допуснат да участва във вота от Съвета на пазителите (друга институция в иранската политическа система, която се занимава точно с това: да цензурира участието във всякакви избори на политически неблагонадеждните кандидати).

Там е работата обаче, че Хасан Хомейни е любимият внук на създателя на Ислямската република в Иран, починалият през 1989 г. Рухолах Хомейни.

Това е изключително неудобство за режима на моллите в Иран, тъй като той лесно може да се справи с недоволството и критиката, но не и когато те идват от биологичните филиали на създателя на теократичната държава. Все пак портретите на дядо му висят навсякъде в страната – от по фасадите около улиците, до стените на държавните институции. Как, в името на дядото, се запушва устата на внука? При положение, че никой инквизитор не е по-Хомейни от Хасан?

Точно името на Хасан Хомейни обаче се появи тези дни в интересна информация, лансирана в публичното пространство от израелската медия I24News. Миналата седмица Хасан Хомейни, заедно с официални длъжностни лица от Иран, настоява медията, са се срещнали с американци в кюрдската столица Ербил в Ирак. Веднага бързаме да уточним, че тази информация бе по-скоро отхвърлена от САЩ. Браян Хук, специалният представител на Вашингтон за Иран, в интервю пред една арабска медия предпочете да не отговори конкретно на така поставения въпрос дали е имало такава среща, но все пак заяви, че така или иначе в момента САЩ не водели преговори с Иран. Реакция на Техеран по повод появилата се информация обаче липсваше – и от политиците им, и от медиите им. Но такова пълно мълчание от страна на Иран, който по принцип бърза да отхвърли всякакви идеи за преговори със САЩ (“докато Вашингтон практикува икономически тероризъм”, по думите на външния им министър Мохамад Зариф), бе по-подозрително и от обтекаемия Браян Хук.

Дали тази среща между ирански и американски представители изобщо се е състояла, не можем да твърдим със сигурност.

Въпросителните са много. Така например изобщо не е ясно кой е бил евентуално от американска страна на тази среща (пък и няма логика информация, появяваща се в израелска медия, да прави подобен тип разкритие). Нека обаче извадим пред скоба двете важни неща, които се споменават в изнесената информация.

Едното е, че в иранската делегация на въпросното мероприятие, освен Хасан Хомейни и длъжностни лица от Иран, е присъствал и иранският посланик в Ирак Ираж Масджеди. Другият любопитен детайл е, че тази иранска делегация е лансирана от медията като такава, която е била в разногласие с политическата си “шапка” – режима в Иран.

Така. Посланикът на Иран в Ирак Ираж Масджеди е бивш командир от ал-Кудс (външното звено на Ислямската революционна гвардия), където е служил и като съветник на ръководителя на Гвардията, Касем Солеймани. Масджеди има богат опит в иракските дела, включително и в кюрдските измерения на съществуващото напрежение в страната. Неофициално, посочван е като много близък и до ден днешен на Касем Солеймани, който на практика ръководи иранската политика спрямо Ирак.

Много е трудно човек като Ираж Масджеди, пратен на най-важното дипломатическо място от гледна точка на Иран – в Багдат, да бъде посочен като такъв, който има алтернативни идеи от тези в Техеран. Или като човек, който ще се ангажира с контакти и дипломатическа активност извън регламентираните от Техеран (и с оглед на близките му отношения спрямо един от най-силните фигури в държавата, споменатият Касем Солеймани).

От друга страна пък е вярно и това, че Масджеди е сред по-умерените кадри от квотата на Гвардията в рамките на дипломатическия корпус на Иран.

Не трябва да се подценяват и появяващите се информации, че в рамките на Гвардията (било във външно-политическата й “ръка” ал-Кудс, било във вътрешно-политическата й Басидж) има известна кадрова динамика, свързана с принудителното оттегляне на хора (уволнени, изчезнали, скрити).

Т.е. появилата се в израелски медии информация за срещата – независимо дали се е състояла или не – със сигурност е удобна възможност за Тел Авив да инвестира в допълнително катализиране на напрежението, което съществува във властово натоварените кръгове в Техеран. По-рано тази година, например, Мохамад Зариф подаде оставка, макар и за кратко, заради конфликт на интереси между ръководеното от него Външно министерство и Революционната гвардия. Данни за напрежение по върховете на иранската държава се появиха допълнително и при свалянето на американския дрон над Персийския залив (за който се спори дали е бил в международни или в териториалните води на Иран).

Израел няма нужда от допълнителни аргументи в полза на това да хвърля фойерверки в огъня, след като тези дни Иран заяви, че вече обогатява уран над позволените за граждански цели 3.67%. Още повече, че през септември в Израел ще има пак избори, а за Бенямин Нетаняху, известен в страната си като “господин Сигурност”, е удобно да насочва вниманието на съгражданите си спрямо опасността, която представлява Техеран.

За разлика от Ираж Масджеди обаче, Хасан Хомейни отговаря на условието за човек, който мисли по-иначе от официалните институти на Иран. Както стана ясно, внукът Хомейни далеч не е довереник на режима на моллите, и не е официален представител на Иран (отново за разлика от Масджеди). Възможно ли е внукът на създателя на ислямската република, с оглед на това, че е един от разпознаваемите критични гласове в Иран, да е припознат като посредник между Вашингтон и Техеран? Т.е. Хасан Хомейни да изиграе посредническата роля, с която по принцип се ангажират държави като Оман, Ирак, Кувейт, наскоро Япония и т.н.? Този, на когото кръвта му е свързана с режима, докато умът – не толкова?

Шансът не изглежда голям. Но късметът очевидно има думата, когато носиш дънки, виждаш се с американци и въпреки това си още жив, понеже като малък си имал свободата да подръпваш безнаказано брадата на създателя на ислямската република.

Знаем максимата, че революцията изяжда децата си. Но нищо не е казано за внуците на революцията.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ