Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на “расовите” бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в подкрепа на Байдън потвърждава тази тенденция..
Вълната от безумни масови прояви, откровено тоталитарни решения на различни власти и фарсови заклинания, в които се лутат интелектуалните среди в Западния свят, поставят пред нас българите и пред сродните ни по историческа съдба народи от Източна Европа въпроса, дали не идва нов политически разлом, този път в рамките на ЕС
Очевидно в САЩ и Западна Европа имат остър социален и политически проблем с колониалното и расистко минало. Проблем, който видимо не е решен, въпреки активните политики в тази сфера през последните десетилетия. Нещо повече, масовите безредици от последното десетилетие в САЩ, Великобритания и Франция показаха, че проблемите се задълбочават и либералният щраус със зарита в пясъка глава ще бере все повече ядове.
Абсурди, като цензура на “Том Сойер”. „Пипи Дългото чорапче“ и „Отнесени от вихъра“, вандализиране на паметници на американски президенти, или даже статуи на християнски светци и заклеймяване на класическата литература, като създадена само от бели граничат с класически утопични творби, но за нас, преживялите идеологическите метаморфози на комунистическия тоталитаризъм, те са просто едно déjà vu. Миналото, в което работнически колективи на свинеферми, бяха събирани на партийни събрания, за да гласуват декларации, осъждащи идеологическия уклон на някой роман или художествена творба е по-близо във времето, отколкото расовата сегрегация в САЩ.
Опасността, тези причудливи нови политики и стандарти на политическа коректност на Запада да бъдат налагани чрез директен, или косвен натиск и в Източна Европа, като безусловното “ново нормално” е съвсем реална. Въпреки, че ние, които бяхме пожертвани първо пред Османската империя, а след Втората световна война бяхме изоставени като зестра на Източния съюзник на победителите, не сме имали нито колонии, нито роби и темата „Животът на черните има значение“ по никакъв начин не е съотносима към нашите общества. Държавите от Източната част на ЕС не само нямат расови проблеми, но по идейни геополитически причини подкрепяха антиколониалните течения в Африка и движението на чернокожите в САЩ. Някой би възразил, че проблемите с ромското малцинство са аналогични с BLM, но няма да е прав. Този наш проблем е преди всичко образователен и социо-културен. И напъните да бъде обясняван през расови парадигми са просто злонамерена алчност.
Бунтовете в САЩ и бледите им подражания в някои европейски градове имат своето политическо обяснение, като опит на зле удареното в последните два изборни цикъла ляво, да се вдигне на крака и да отговори на консервативната вълна.
Реален риск за Европа е, покрай еуфорията на левичарите, целият европейски мейнстрийм да се увлече в още по-агресивно налагане на други противоречиви политики, които в момента са конституционен приоритет на националните държави, като правните определения за брак и концепцията за пола като социален конструкт, а не като биологично предопределена диада мъж / жена.
Доколкото подобен натиск ще бъде категорично неприемлив за преобладаващите нагласи в източноевропейските общества, те за пореден път ще бъдат лекомислено и безотговорно тласнати в ръцете на руската пропаганда и ще изпитат популизма на всякакви антиевропейски кандидати за слава.
Съзнавайки пълната безалтернативност на нашия евроатлантически избор, трябва да кажем ясно, че новата Западна линия в социалното инженерство, е неприемлива за нас. Не защото в България или Унгария сме такива шахматисти, че не можем да се примирим, ако променят правилото за първи ход на белите фигури, а защото това, което се случва на Запад днес е тоталитаризъм, не по Оруел, а по Ленин. А ние, за разлика от интелектуалстващите хунвейбини в Принстън, това сме го живели и сме пожертвали няколко поколения на кладата на глупостта и фанатизма.
Ако правителствата на страните от Централна и Източна Европа не направят свой политически блок, който да се пребори за сувереното право на държавите да не приемат безумията на новата политическа коректност, последиците могат да бъдат ужасни, както за европейското единство, така и за състоянието на демокрацията.
