НОВО

Травматизмът на българското образование

Покрай нестихващите караници относно новия „превод“ на „Под игото“ на модерен български език, тези дни попаднах на поредната дискусия по темата в една от моите Фейсбук групи. Един участник публикува извадка от романа, написан на стария Иванчевски правопис, и отправи...

Кой е най-големият проблем на днешна България?

Отговорът на този въпрос се съдържа в две новини от тази седмица: Публикувана бе поредната класация PISA (международно оценяване на 15-годишните ученици), в която България е на изключително незавидно място – 54-о от общо 77 страни, участващи в изследването (мястото се...

Терорът на мазохизма

Какъв общ проект за бъдещето може да имаме с хора, които мразят миналото и желаят да заличат културата и цивилизацията на своите предци? Как да се разберем с тези от нас, решени да превърнат Европа в земя на вечната вина. В територия без никаква стойност извън...

Представяне: Сър Роджър Скрутън – „Зелената философия“

„Сиела Норма“ и "Консерваторъ“ имат удоволствието да ви информират, че за първи път на български език излиза книга на Роджър Скрутън. „ЗЕЛЕНАТА ФИЛОСОФИЯ. Консервативно за екологията“ ще бъде представена на 7 декември (събота) от 18:30 ч. в литературен клуб „Перото“,...

Глобалното затопляне се използва за пропаганда

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Боян Рашев гостува в предаването "Гласове" с водещ Явор Дачков по телевизия БСТВ. Тема на разговора бе глобалното затопляне и използването му с пропагандни цели. Вижте пълното видео:...

Основните послания от срещата между Борисов и Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, авторът Кристиян Шкварек и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Какви са основните послания от срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп? България и...

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

Шерефе, бай Волен-ефенди

Време за четене: 5 мин.

Предаването „На четири очи” с водеща журналистката Цветанка Ризова беше своеобразна арена на удивително представление.

Един патриот – съветски, да не се объркате, пословично трезв и адекватен, с настървение на античен гладиатор (пред очите на Цезаря при това) се нахвърляше върху всички онези, които отричат решаващата роля на руската държава за прякото освобождение на нашия народ от Османско владичество. За съжаление обаче усилията на лъва-въздържател бяха напразни: хора с подобни позиции в българското общество днес просто липсват.

Българите като цяло може да имаме множество недостатъци като народ, но неблагодарността не е от тях.

Поради това ние благодарим покорно на царя Александър II, но не спираме до там. Благодарим още на украинския народ, на финландския народ, на полския народ, на румънския народ и не на последно място на един японец на име Сейго Ямадзава. Списъкът с благодарностите, разбира се, може да бъде допълван до достигане на оптимална историческа коректност. Освобождението е важно дело в нашата история и е хубаво да се помни добре. Всеки спомогнал за това най-светло събитие заслужава искрената ни признателност – така е почтено. Но не за това иде реч.

Патриота Сидеров, по образование определящ се и като богослов, очевидно пропуска, може би от лоша памет, решението от църковния събор в Лампсак. Провел се през далечната 1235 г. и взел решение, според което българската патриаршия – тогава в престолния Търново – се учредява и ѝ бива даден статус на пета по достойнство в литургичния диптих.

Тези събития се случват близо три столетия след нашествието на князът на Киевска Рус и полу-езичник Светослав и близо двеста години преди българинът Григорий Цамблак да заеме катедрата на Киевски митрополит и пренесяйки плодовете и част от наследството на Търновската книжовна школа да продължи и утвърди делото на предшествениците си там – също българи – по християнизация на руския народ. Признателността за чието дело, за жалост, често оставаща на заден план в руската историография.

По решението от събора в Лампсак Търновската патриаршия – истинен и достоен наследник на патриаршията от Първото Българско царство датираща от времето на царете Борис I, Симеон I и Петър I – заема мястото на отпадналият Рим в древната пентархия – петте първи (по време) патриаршии и става първата народностна средновековна църква. Тук са и корените на концепцията за Трети Рим, който е в славянския свят. Причината за това е, че по онова време Новия Рим – Константинопол е завладян от кръстоносците. Само че за Трети Рим е възприеман градът, чийто владетел  носи алени ботуши: Търново – тогава и завинаги Велико, а не Москва. На българския владетел Иван Асен II пък се признава титлата цар.

Едно достойнство, което в днешни дни бива оспорвано и отнемано, не от кой да е, но също и от Московската патриаршия, която в настоящето е узурпирала тази пета позиция. Но да не отегчаваме читателя повече с църковни спорове– живеем в светска страна така или иначе. Поради това е неуместно лица от несравними величини – президент, светски лидер, и патриарх – църковен такъв, да изпадат в суетни конфронтации. Или пък единия да се опитва горделиво да налага волята си над другия. Особено когато са от различни държави и единият се явява гост, дошъл за добър повод – честване на обща история.

Националистът Волен Сидеров не за първи път допусна и други грешки, чисто исторически и фактологични.

Така например делото на българи като католика Петър Богдан и православния светия Паисий Хилендарски за началото на българското Възраждане бе пропуснато и пренебрегнато. Възраждане, което идва, или по-скоро се връща, по нашите земи като вдъхновение от случващото се в страни като Италия, Германия и Франция, не от тогава застиналата в горка азиатска деспотичност Русия.

При все – борбата за независима Църква винаги е била от основополагащо значение за нашата и: държавност – и през Средновековието, и през Възраждането, дори и днес. По думите на един от великите български консерватори от нашето минало митрополит Климент Търновски:

„Има Православие у нас, има български народ; няма Православие — няма български народ!”

и това трябва да помним винаги, особено ако искаме да сме патриоти или националисти на дело.

Нашата народностна църква – както споменахме, пета по достойнство в православния диптих – е в основата не само на българското Възраждане, но и на Просветата на българския народ.

Да, точно така – Просвета, а не Просвещение, защото нашата църква създава академии и книжовни школи – практически университети – още през IX век и още тогава Божието слово се чете, пише и преподава на български език, не на някакъв „славянски”, гръцки или латински. Нещо, което ще бъде факт в Запада чак при Реформацията и последвалите я Религиозни войни и Просвещение.

Църквата бе стожер, покровител и застъпник за българския народ и през вековете на игото; тя беше онази, която съхрани българския дух и книжнина. И отново – нейните килийни училища бяха мястото, в което не спря да пламти огънят на българщината. Нейните духовници бяха ония, които първи изследваха и документираха нашите традиции и история, за да кулминира целият им труд по символичен начин в денят на наистина чудното и велико Христовото възкресение – християнската Пасха през онзи 3 април 1860 г., когато този празник бе определен като Българският Великден.

Всичко това, разбира се е част от историята.

Добра или лоша, тя се е случила и няма как да бъде променена. Ние пък – днешните хора – не просто можем, а трябва да я приемем каквато е, да извадим своите поуки и да се опитаме да приложим наученото от вчерашните дни в днешния, за да може утрото да е по-добро. За това е и от особена важност с историята да не се спекулира и на нейна база в никакъв случай не бива да се правят определени – идеологически и политически внушения, които да диктуват емоционално изборите, които вземаме в настоящето.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!