Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече течеше. Всички бяха надянали празничните маски и залата жужеше, уютно изпълнена. После някак от само себе си дойде бързото гласуване, кабинетът отново оцеля, а оживената зала опустя откъм БСП и ДПС, които напуснаха, без да изчакат обясненията на вот. Останаха да стоят прави само Жаблянски и още двама-трима маскирани социалисти.
Въпреки всичко ораторите от управляващите се обърнаха към опозицията. И друг път от парламентарната трибуна са се правили обръщения към отсъстващи слушатели. Това е така, защото същинските слушатели са пред телевизорите и в интернет сайтовете, по ниви и заводи, по тинк танкове и кол центрове.
Чуйте ги само! По време на дебатите вчера Нинова каза: „Нашата цел е правителството на Бойко Борисов да падне, но не за да седнем във вашите кресла, а да разградим модела на управление и да си върнем държавността“. Банални клишета. Коя е тази отсъстваща държавност, която трябва „да си върнем“? На кого плащаме данъци, ако няма държава? Радев на какво е глава? И кой модел ще разграждаме? Доколкото си спомням, политическият модел в България е либерална демокрация с многопартийна парламентарна система и разделение на властите. Този модел ли ще разграждаме? И като го разградим, после какво? Мнозина не харесват жилищата си, но никой не си е разрушил къщата, пък чак след това да започне да търси къде да живее.
Александър Ненков отговори: „Те и вас не ви харесват. Не си мислете, че отвън хората ви харесват“. Демек, не се правете на каквито не сте! „Противопоставяме се – каза още Ненков – цялата власт да отиде към един комплексиран човек – президента Румен Радев“. Според депутата от ГЕРБ държавният глава е „изпълнен с омраза“, а „в очите му е изписано единствено реваншизъм“. Думи ли са, чудо ли е…
Днес след вота Спас Гърневски също разви подобна мисъл: „Гласувах против, защото България е под безпрецедентен опит за метеж срещу законното правителство… БСП се опитва да спаси от възмездие създадената от нея в криминалния преход мафиотска олигархия. За лице на уличния пуч бе изведен най-големият провал на БСП в политиката – фелдфебел Румен Радев. Няма друго определение на държавник, застанал на страната на бегълци от правосъдието срещу българската прокуратура, която търси възмездие. До дясното му рамо инсталираха водачката на безродната червена глутница Нинова, която от виден приватизатор днес вече се е превъплътила в ролята на Мизийската Света Богородица… Уволнената от собствения си премиер за корупция по цял ден крещи под път и над път „Долу корумпираните!““. Бива си го този Гърневски! През първата половина от 50-те години на миналия век с този език сигурно щеше да бъде звезда и първо перо на в. „Работническо дело“. Затова Жаблянски, не без основание, пожела Гърневски да бъде наказан за обидите си.
Защо? Защо интелигентни и божем културни и начетени хора говорят така и то пред всички? Именно заради това – ако не беше пред всички, нямаше и да говорят по този начин. През 1895 (а в България през 1905), когато големите европейски революции и Наполеон са вече история, а Маркс тъкмо е прогласил учението си, което ще обезобрази света, излиза забележителната книжка на Густав Льобон „Психология на тълпите“. Забележете: двете световни войни са все още в неясното бъдеще. Казвам го като извинение за автора, защото ако беше взел предвид и войните (втората той така и не доживява), щеше да има много по-зряло мнение за пропагандата и за тълпите. Но и така Льобон прави проникновеното наблюдение, че тълпата е вид същество със своя душа, различна от душите на индивидите, които я съставляват. И тази нова душа е много по-примитивна от предишните, които в нейно присъствие отстъпват, сякаш някой им е дръпнал шалтера. „Наблюдавани в повечето от техните действия – пише Льобон, – тълпите дават доказателства на удивително нисък умствен капацитет“. На тях трябва да се предлагат не повече от една-две ярки идеи и то под формата на завладяващи емоционални образи. И тези идеи трябва да се въртят около помитане на старото, наказване на виновните и построяване на рая на земята. Льобон с горчивина отбелязва: „…манията за големи реформи е най-пагубното нещо за един народ“. Пагубно, защото масите търсят обещания за бързо щастие със същата настървеност, с която наркоманът търси дозата си. Политиците знаят това и винаги имат спринцовка подръка. Не откриваме топлата вода, тези неща са забелязани и описани преди 125 години. Само тълпите все още не са ги проумели.
Тълпата е голямо и жестоко дете и трябва да ѝ се говори като на такова – простичко, но вдъхновяващо. Чуйте пак Нинова: „Оставка, съд и справедливост, градеж на чиста и свята република!“. Тя не говори на депутатите. Не говори и на протестиращите, които като цяло са изтънчено малцинство. Нинова се опитва да говори на „тълпата“ (в нелошия смисъл на думата), на народа, опитва се да напипа неговата „честота“. За жалост, много е лицемерно професионални лидери да подкрепят даден протест и да размахват юмрук не от барикадата, а от парламентарната трибуна на „статуквото“ и на „модела“, от които не само са част, но са и техни създатели.
Вчера и днес никой не се обърна към вас, спорадични мои читатели, като към отделни личности, а ви третираха като тълпа с обща инфантилна душа. Затова всеки, който не е размил индивидуалността си в колективната локва, остана с озадачено повдигнати вежди.
Какво всъщност си заслужаваше да се забележи при този пореден и безинтересен вот на недоверие?
В събота написах: „Ако ДПС, което е „част от #хунтата, защото управлява заедно с ГЕРБ„, гласува в подкрепа на вота, какви ще се окажат протестиращите пред президентството – „герберасти“ или „комундета“? И ето че се оказа точно така: ДПС (както впрочем винаги досега) в края на мандата го играе „опозиция“. ДПС се оказа, че желае същото като Христо Иванов с гумената лодка на Росенец и като Президента със свития в Rotfront юмрук. Очевидно желае същото и като онези живописни младежи (и не чак толкова младежи) на жълтите павета, които през 2014 пееха под прозорците на Орешарски: „Когато падне БСП, не искам аз да съм отдолу, за да не падне върху мен“.
Сега последно какво: ГЕРБ и ДПС заедно ли управляват, заедно ли са мафия, #хунта и т.н.? За тълпата е ясно – тя никога няма да си зададе този въпрос. Но за личностите? За самотните и болезнено разсъждаващи индивиди?
Попитана защо премиерът Борисов и днес отсъства от залата, в която се решава съдбата на кабинета му, Цвета Караянчева с лукава тъга и победоносна усмивка обясни на бавноразвиващата се опозиция, че Борисов го няма, защото не може да е на двете места едновременно – хем в Парламента, хем в Брюксел, където, съвсем между другото, е спечелил 29 млрд. за България (бурни овации в залата и възгласи: „Да живей!“). Наистина, за Борисов през последните дни и часове се случиха две важни неща – върна се от Брюксел с много пари и кабинетът му оцеля при поредния вот на недоверие. Ситуацията вече е друга, не е като вчерашната или онзиденшната. При това положение си мисля, че колкото и Нинова да зове за „съд и градеж на чиста и свята република“, Борисов не само че няма да подаде оставка, но ще се пробва и за още един мандат, все едно под каква форма. Освен, разбира се, ако не се случи нещо по причина на обстоятелства, които ние, простите граждани, не знаем.
Накрая нека кажем нещо в защита на нашата тълпа. Пропагандните промивки при нея, макар да хващат дикиш, не са особено ефективни, защото се правят по рецепта отвън, рецепта, съставена според особеностите на други, небългарски тълпи. Българската тълпа може да е глуповата, но иначе е тарикат. Тя се вълнува преди всичко от две неща: да не настине и да не се мине. Затова, когато някой дойде – било на танк, било на гумена лодка – и изкрещи: „На крак, о парии презрени!“, нашата тълпа с готовност ще отговори: „Ура!“, но дълбоко в себе си ще си рече: „Я па тоя!“. Защото щом тълпата има душа, то трябва да признаем, че душите, дори и тези на тълпите, са различни. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
