НОВО

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Възможно ли е България да е расистка държава

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бяха обвиненията в расизъм от английски медии след мача България - Англия. „Българите не могат да бъдат окачествени като расисти. Поне не в...

Хляб, зрелища и расизъм

Изглежда интересът към случилото се наистина е голям, след като аз, който не знам къде се намират стадионите и представата ми от правилата на тази игра е съвсем повърхностна, се заинтригувах. Цялата работа била там, че на стадиона групичка фенове крещяла расистки...

Провали ли се експериментът с рециклирането

Въпреки многото доказателства за противното, еколозите са убедени, че планетата ни е на смъртно легло, с плувнало в пот тяло и останала без дъх, докато хората качват нивото на термометъра. Въпреки, че оценката на бойците с климатичните промени за това точно...

Имат ли край конфликтите в Близкия изток

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гости също бяха финансистът и автор в платформата Никола Филипов, политическият анализатор от Младежки консервативен клуб Кристиян Шкварек и Димитър Джангозов от...

Добри момчета, винаги поздравяват

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали. Скандалната статия В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред...

Време е за нова консервативна победа

Време за четене: 4 мин.

От рухването на Съветския съюз насам, идеологическата материя на Европа и САЩ бе доминирана от либералната философия и политика. Това бе лукс, прищявка, и, ако щете – поза, която бе възможна, тъй като конкуренцията – в лицето на социализма, бе сериозно „контузена“.

В опита си да противостои икономически и военно на демократичния свят, в крайна сметка тоталитаризмът се „строполи“ на терена, бе „изнесен“ на носилка и на Русия й предстоеше продължителен период възстановяване.

Без наличието на пряката надвиснала опасност, либералният човек превърна времето си в безвремие. Битието започна да обмисля пенсионирането си, а историята спъна своя ход и подири комфорта на разтегателната мебел. Стрелките на часовника спряха да се гонят и по-скоро започнаха да се подпират като опиянена кръчмарска двойка. Либералът разбра достойнствата не само на демокрацията, но и на друго пословично гръцко изобретение – следобедната дрямка.

Признаците на бодрост се редуцираха до стриктна интелектуалната диета и постоянство в либералното схващане на света. Конфликтите бяха обяснени като снети в базово си ниво и най-вече като остатъчни и периферни. Синтезът на Хегел сякаш най-сетне се случи и се „разля“ като напоителна лятна жега.

Ако не всичко още бе либерално, то трябваше да стане такова обезателно – ако не утре, вдругиден. И трябваше да бъде толкова прогресивно и либерално, че ако дори самата свобода започнеше да пелтечи, то либерализмът щеше да я зашлеви и да продължи по пътя си без нея.

И тук някъде либерализмът започна да „лепне“ и да„задушава“, така както го прави и миризмата от ежедневния протест срещу хигиената в софийското метро.

Разбира се, либералният проект бе утопичен. Такъв какъвто бе и социалистическият. Първият искаше да направи хората обезателно раздробени и специфични, вторият – казионни и еднотипни. И двете насилваха човека според собствения си идеологически калъп. И двете уринираха върху естествения ред на нещата.

Като да садиш картофи в саксия или кокичета в полето.

В крайна сметка общото между Франсис Фукуяма и Карл Маркс е Хегел. Първите двама може да танцуват различно, но го правят на една и съща мелодия: тази на диалектическия материализъм. И двете сблъскваха тезата и анти-тезата, а синтезът бе очаквателния рай на земята.

Но когато инструментите са идентични, резултатът не може да е различен. Затова социалното инженерство винаги се срутва.Независимо дали то се представлява от абсорбиращия all inclusive либерализъм или от цедъчния тоталитаризъм. И двете са аномалии, които, тичайки в противоположни посоки, разтягат до скъсване възпитания център.

За съжаление, въпреки че имаше пред себе си опита на срутилия се социализъм, либерализмът не прояви търпението да се поучи от грешките на утопичната система. И като онази идеология, тази също си сътвори фалшива биография и избирателен прочит на близката история. Затова, може би, са необходими някои уточнения.

Първо, победата над социализма и Съветския съюз не бе дело на либералите, а на хора като Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. Това бе консервативна победа срещу тоталитаризма. Последната голяма консервативна победа.

При Рейгън и Тачър тоталитаризмът рухна, а при Барак Обама и Ангела Меркел авторитаризмът на Русия процъфтяваше.

Второ, победата срещу тоталитарното пространство бе такава благодарение на симбиозата между капитализма и културния традиционализъм, който пресираше отвън социализма, а не вследствие на формула от социална държава и ценностен релативизъм. Агонията на тоталитаризма сигурно щеше да се проточи, ако съветският призрак не се бе сблъскал фронтално с ясното лидерство, икономическата мощ и културната устойчивост на геополитическия си конкурент.

Трето, победата над СССР бе успех на силните държави, а не на „раздробените“такива или на плаващите съюзи. Може би затова руският авторитаризъм днес – като исторически наследник на съветска Русия, се реабилитира и разширява.

Четвърто, триумфът над СССР не бе победа на демокрацията срещу тоталитаризма, а на капитализмът срещу етатитзма. Съветският съюз рухна не поради дефицита на права и свободи (той съществуваше благодарение на този дефицит), а от липсата на пари.

Пето, икономическата победа над тоталитаризма не се превърна и в обезателна политическа победа. Поради народните и историческите си специфики, пост-тоталитарните държави нямат страст по отношение на демокрацията. И ако тези общества трябва да субординират свободата и реда, то те ще материализират кошмарите на либерализма.

Всичко това трябва да подсказва няколко неща.

Едното е, че чрез победата над тоталитаризма, консерваторите спечелиха историческо време за Европа и САЩ. Но това време бе пропиляно от либералите, тъй като те инвестираха ресурса си в пирамида – утопичния проект на неутралното, но всъщност беззащитно общество.

Другото, този либерален модел е неустойчив: и сам по себе си, и спрямо Русия. Отвътре той се разяжда, тъй като има изкуствена конструкция, а отвън е лесно контриран от Москва. Най-големият подарък, който Европа и САЩ можеха да направят на Русия, бе да се етикират и действат като либерални. Това остави голямо поле на легитимност и за изява на руската държава.

Разбира се, така както за всеки един Наполеон си има по един Метерних, така и за всяка една утопия си има по един консерватор.

Време е за новата голяма консервативна победа.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!