ЕНП продължава да губи позиции сред електоралните нагласи на европейците. Ако изборите за Европейски парламент бяха днес, ЕНП щеше да регистрира с около 15 мандата по-малко. Закономерно, с оглед на това, че от изборите за ЕП през май месец досега ЕНП направи някои ключови грешки. Например:
- Въпреки че бе първа политическа сила, ЕНП прие да води разговори само в рамките на „про-европейското мнозинство“ (социалдемократи, зелени и либерали), което автоматично я направи малцинство в рамките на мнозинството.
- Въпреки че бе първа политическа сила, ЕНП (по-скоро германската квота в партията) се огъна под френско-испанско-холандския натиск (а на ценностно ниво, либерално-социалистическия) за позицията на spitzenkandidat. Така ценностната мимикрия на ЕНП вече се съчетава и с кадрова такава (опцията Тимерманс за ръководител на ЕК).
- В рамките на периода след изборите за ЕП, ЕНП предложи още от същото: (3.1) Кадровото „подреждане“ на институциите на ЕС (ЕК, ЕС, ЕНП, ЕЦБ, ВПВП) в тесен формат (френско-германски) и (3.2) продължаващо сътрудничество и нарастваща зависимост на ЕНП от либералите около Макрон.
- Въпреки че „източното крило“ на ЕНП направи по-добри резултати от „западното“ ѝ, партията продължава да маргинализира във формирането на политиката си първото, за сметка на второто.
Тези грешки ще доведат до:
- Усилване на колизията в рамките на ЕНП (представителите на Ирландия,Унгария, Австрия, Полша, Чехия, Хърватска видимо не са очаровани от потенциалния избор на холандски социалист за ръководител на ЕК).
- Групата на европейските консерватори и реформисти ще се очертае като новото компромисно дясно поне в идеологически аспект (с двата полюса в самото дясно: вляво стоящата ЕНП и вдясно стоящите национал-популисти).
- Нарастване на зависимостта на ЕНП в определянето на дневния ред на ЕС от групите, стоящи вляво от нея – либералите, социалдемократите и зелените.
- От последното ще произтече и допълнителното засилване на резултатите на всички партии, намиращи се вдясно от ЕНП като реакция срещу поведението на партията.
- В дългосрочен аспект ЕП върви към формирането на двупартийна система от британски тип (със силен трети субект), в която партии като ЕНП и ПЕС няма да имат собствено съществуване, а ще се окажат умерени фракции в дясното и лявото, които обаче ще бъдат представлявани от други политически семейства, с ясни ценностни физиономии. Силният и определящ коалиционните мнозинства трети ще бъдат либералите около Макрон.
Но когато си направил всичко това, което не е трябвало, е логично да получиш онова, което не си искал: все повече френско лидерство и нарастващи реакционни нагласи.
*Текстът е от фейсбук профила на автора
