Какво, не разбирате заглавието ли? Не сте длъжни да знаете хинди? Ами, и аз не съм длъжен да знам френски и английски, но български активисти ми издигат лозунги на тези езици: Je suis Charlie, #BlackLivesMatter и пр. Сигурно защото са по-космополитни от мен.
В събота, на Черешова задушница, когато хората бяха на гробища или в църквите за обща панихида, за да запалят свещ и презвитерът да прочете имената на починалите им близки, на „Витошка“ също е имало хепънинг по повод смъртен случай. Българското прогресивно общество излезе, за да даде воля на скръбта си от загубата на афроамериканеца Джордж Флойд, за чието съществуване до вчера не беше и подозирало. Животът на българското прогресивно общество вече не е същият без Джордж Флойд. В живота на българското прогресивно общество зейна празнина, която надали времето някога ще успее да запълни.
Не, не са били кришнари, защото не били увити в оранжеви чаршафи и не тикали шарена каручка. Били са активисти на организацията „Феминистки мобилизации“ и са протестирали срещу „системния расизъм“ и „нарушаването на качеството на живот на всички хора“. Аз не мога да разбера защо се занимаваме с глупости като енергийните доставки, дейността на Васил Божков – Черепа, здравната система, социалната система, културата и образованието, след като главният проблем на България е „системният расизъм“! Вероятно всички се занимават с глупости, защото на всеки един от тях – от Бойко Борисов до последния просяк на улицата – е „нарушено качеството на живот“. А при „нарушено качество на живот“ човек губи адекватност.
„Ние се опитваме да кажем: „Не!“. Няма да стоим и да гледаме как се фашизира общественото пространство…“ – бил заявил ораторът Стойо Тетевенски от „Феминистки мобилизации“. Предстои да видим дали опитите на „Феминистки мобилизации“ да кажат „не“ ще излязат успешни, но междувременно аз се питам и нещо друго. Каква е причината нашите активисти да протестират в събота на Витошка с плакати и скандирания на английски? Пред кого протестират, кой очакват да ги разбере? Хилядите англичани, американци и австралийци, населяващи квартала?
Защо също така активисти по цял свят протестират за нещо, което не се е случило в техните страни, а в Съединените щати?
Защо активисти (и, както се оказа, обикновени мародери) излязоха на улиците по целите Съединени щати за нещо, което се е случило в Минесота?
ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ! – ще изкрещи в лицето ми Стойо Тетевенски. Но нали справедливост е въздадена? Виновният полицай е окошарен и с живота му е свършено. Сега какво, да избием всички полицаи? Или всички индоевропейци? Или всички хетеросексуални?…
И друго: има ли някаква разлика в нивото на расизъм в Съединените щати, пък и по цял свят, между времената, когато президент беше Обама, и сегашните времена? Има ли някаква разлика, която да налага вълни, цунами от „спонтанни“ протести, демонстрации и безредие?
Кои са расите в България? Какъв „системен расизъм“ видяха в България от „Феминистки мобилизации“? Срещу циганите? Ами защо тогава на протеста нямаше цигани? Аааа, сещам се – от страх, заради полицейското насилие, заради щурма на неонацистите! Ами защо тогава нямаше нито полицейско насилие, нито щурм на неонацисти? Само не отговаряйте: „защото нямаше цигани“! Циганите спокойно можеха да излязат и да издигнат глас срещу „системния расизъм“, на който денонощно ги подлага българското общество. Това мракобесно, ретроградно, закостеняло българско общество, което се показа достатъчно примитивно да отхвърли Истанбулската конвенция, по която можеше кротко да отнемат децата на циганите, вместо да ги подлагат на унизителен „системен расизъм“ като в Съединените щати и други цивилизовани страни.
Работата е съвсем различна. За нашите пишман активисти тя може да е „видяла жабата, че подковават вола…“, но в глобален план е по-сериозна. Цели държави (напр. Иран и Китай) използват знойната медийна шумотевица за атаки срещу Тръмп. Модерното левичарство вижда в ситуацията удобен повод да препотвърди претенцията си да бъде нов световен ред. Очевидно е, че в Съединените щати става дума за „бой последен“, както се пее в „Интернационала“, срещу Тръмп и натрапчивата възможност да повтори мандата си. Клановете на демократите трудно живеят в опозиция. Това, което организират в момента (а че го организират те си личи от поведението на губернаторите им), спокойно може да се нарече, пуч, преврат и покана за гражданска война, която Тръмп може и да приеме, стига да промени дефиницията на случващото се от „протести“ на „тероризъм“, „вандализъм“ и „безредици“. Тогава той не само ще има право да се намеси със сила, но и ще бъде длъжен. Когато излезе не армията, а Националната гвардия, когато излязат въоръжените граждански милиции, много актуален ще стане въпросът от коя страна на барикадата всъщност е американският народ.
Чета новините и се питам: от коя страна е насилието? От коя страна са крясъците, омразата и плакатите с петолъчки и стиснати юмруци? От коя страна е расизмът?
Всеки живот има значение. Това го знаем от 20 века и без усилията на глобалните филантропи от последните времена. Всеки живот има значение, но специално в България нямам нужда да ми го напомнят комедианти от Витошка в слънчевите и кротки уикенди. Техните акции са обида за собствената им „кауза“. И за паметта на въпросния Джордж Флойд – Бог да го прости човека! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
* हर जीवन मायने रखता है – Хар йееван мааяне ракхата хай (хинди) – Всеки живот има значение.
