НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Димитър Вучев: Преходът приключва, когато икономическият дебат замени политическия

Време за четене: 3 мин.
Димитър Вучев e икономист и финансов журналист, автор и водещ на предаването Business Daily по Телевизия Европа. Има опит в сферата на икономическите изследвания и анализите на публични политики. Член е на Института за дясна политика и на Българската макроикономическа асоциация. Бивш главен редактор на телевизия Bloomberg TV Bulgaria. В момента Димитър Вучев разработва докторска дисертация в сферата на икономическите ефекти от Индустрия 4.0 и потенциала на кръговата икономика.

Г-н Вучев, все по-често икономическите теми изместват чисто политическите такива. Ежедневно наблюдаваме дебати по въпроси като влизането на България в Еврозоната или изграждането на АЕЦ “Белене”. Превръща ли се икономиката в доминираща тема в българската политика?

Прав сте, в известен смисъл има такава тенденция. В обществата, които ползваме за отправна точка за развитието ни това се наблюдава отдавна. Нормално беше да стане и тук в някакъв момент. Мисля, че това е поредният индикатор, че нещото, което дълго време наричахме Преход, е приключило.

Все пак е редно да кажем, че дебатът за икономиката често е леко профанизиран. Примери – достатъчно, включително в посочените от Вас казуси с Еврозоната и АЕЦ „Белене“. Обективната истина в повечето случаи не е на една ръка разстояние в социалните мрежи, а изисква малко повече усилия и размисъл, за да бъде достигната.

 

Имат ли държавниците в България достатъчно убедителен коректив по икономическите теми от страна на експертния сектор?

Би ми се искало да е така, но реалността е малко по-различна. Корективът се дели на три основни групи – изключително критичен, каквото и да направят политиците, (дори и то да е положително), изключително позитивен, каквото и да направят политиците (дори и то да не е положително) и умерено-балансиран и разсъждаващ според ситуацията. За съжаление последната група е най-малобройна, тъй като хората имаме склонността да залитаме по крайностите.

Наскоро с екип от експерти дефинирахме тези три групи и констатирахме за пореден път дефицита при последната. Това е и причината скоро да представим нашия прочит на действията на българските държавници, в който ще бъдем по-скоро критични, отколкото позитивни, но същевременно ще търсим и така лисващата щипка умереност.

 

Какви са наблюденията Ви за икономическата обстановка в България?

Намираме се в най-спокойния период за държавата ни във вътрешен план от 1989 г. насам. Икономиката се развива добре, което се вижда и с просто око от основните макроиндикатори, като ръст на БВП, процент на безработицата, инфлация и т.н.

Проблемът на спокойните периоди е, че успиват. Рискуваш да станеш леко ленив, муден, неамбициран. А това е безкрайно грешна нагласа, тъй като именно периодите на прогрес и спокойствие са най-удобни за извършване на големи реформи. Бих излъгал, ако кажа, че такива не се случват. Бих го направил обаче, ако кажа и че всичко е идеално. Пред нас като държава тепърва предстоят много големи предвикателства за решаване. Къщичката все още не е напълно подредена.

 

2019 г. ще бъде ключова за България. Предстоят европейски избори, нов състав на Европейската комисия и най-важното – нова бюджетна рамка за периода 2020-2027 г.

Какви са очакванията ви за тези процеси и средносрочните прогнози за влиянието им върху българския бизнес и икономика?

Сигналите на този етап са положителни за нас. За добро или за лошо в момента еврофондовете са много важни за нашата икономика. Позитивното е, че ще имаме възможност и в следващия бюджетен период да се възползваме активно от тях.

Надеждите ми са насочени към това да се погледне по-смело към някои сектори, реформирането на които вече се забавя твърде много. Най-вече визирам здравеопазването и пенсионната система. Там, както се казва, е заровено кучето. Двата сектора са скачени съдове и дефектите при единия рефлектират пряко върху другия и обратното. Настоящият солидарен модел трябва да отстъпи водещото място на частната инициатива.

Въпреки всичко трябва да гледаме и позитивните неща. България няма нищо общо с държавата, която бяхме преди 20 години. Дори нямаме нищо общо със себе си отпреди 5-10 години. Промените се случват постоянно и единственото е, че трябва да сме по-решителни, за да затвърдим положителната насока.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!