[et_pb_section bb_built=”1″][et_pb_row][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text]
Г-н Вучев, все по-често икономическите теми изместват чисто политическите такива. Ежедневно наблюдаваме дебати по въпроси като влизането на България в Еврозоната или изграждането на АЕЦ “Белене”. Превръща ли се икономиката в доминираща тема в българската политика?
Прав сте, в известен смисъл има такава тенденция. В обществата, които ползваме за отправна точка за развитието ни това се наблюдава отдавна. Нормално беше да стане и тук в някакъв момент. Мисля, че това е поредният индикатор, че нещото, което дълго време наричахме Преход, е приключило.
Все пак е редно да кажем, че дебатът за икономиката често е леко профанизиран. Примери – достатъчно, включително в посочените от Вас казуси с Еврозоната и АЕЦ „Белене“. Обективната истина в повечето случаи не е на една ръка разстояние в социалните мрежи, а изисква малко повече усилия и размисъл, за да бъде достигната.
Имат ли държавниците в България достатъчно убедителен коректив по икономическите теми от страна на експертния сектор?
Би ми се искало да е така, но реалността е малко по-различна. Корективът се дели на три основни групи – изключително критичен, каквото и да направят политиците, (дори и то да е положително), изключително позитивен, каквото и да направят политиците (дори и то да не е положително) и умерено-балансиран и разсъждаващ според ситуацията. За съжаление последната група е най-малобройна, тъй като хората имаме склонността да залитаме по крайностите.
Наскоро с екип от експерти дефинирахме тези три групи и констатирахме за пореден път дефицита при последната. Това е и причината скоро да представим нашия прочит на действията на българските държавници, в който ще бъдем по-скоро критични, отколкото позитивни, но същевременно ще търсим и така лисващата щипка умереност.
Какви са наблюденията Ви за икономическата обстановка в България?
Намираме се в най-спокойния период за държавата ни във вътрешен план от 1989 г. насам. Икономиката се развива добре, което се вижда и с просто око от основните макроиндикатори, като ръст на БВП, процент на безработицата, инфлация и т.н.
Проблемът на спокойните периоди е, че успиват. Рискуваш да станеш леко ленив, муден, неамбициран. А това е безкрайно грешна нагласа, тъй като именно периодите на прогрес и спокойствие са най-удобни за извършване на големи реформи. Бих излъгал, ако кажа, че такива не се случват. Бих го направил обаче, ако кажа и че всичко е идеално. Пред нас като държава тепърва предстоят много големи предвикателства за решаване. Къщичката все още не е напълно подредена.
2019 г. ще бъде ключова за България. Предстоят европейски избори, нов състав на Европейската комисия и най-важното – нова бюджетна рамка за периода 2020-2027 г.
Какви са очакванията ви за тези процеси и средносрочните прогнози за влиянието им върху българския бизнес и икономика?
Сигналите на този етап са положителни за нас. За добро или за лошо в момента еврофондовете са много важни за нашата икономика. Позитивното е, че ще имаме възможност и в следващия бюджетен период да се възползваме активно от тях.
Надеждите ми са насочени към това да се погледне по-смело към някои сектори, реформирането на които вече се забавя твърде много. Най-вече визирам здравеопазването и пенсионната система. Там, както се казва, е заровено кучето. Двата сектора са скачени съдове и дефектите при единия рефлектират пряко върху другия и обратното. Настоящият солидарен модел трябва да отстъпи водещото място на частната инициатива.
Въпреки всичко трябва да гледаме и позитивните неща. България няма нищо общо с държавата, която бяхме преди 20 години. Дори нямаме нищо общо със себе си отпреди 5-10 години. Промените се случват постоянно и единственото е, че трябва да сме по-решителни, за да затвърдим положителната насока.
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
