fbpx

НОВО

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Димитър Вучев: Преходът приключва, когато икономическият дебат замени политическия

Време за четене: 3 мин.
Димитър Вучев e икономист и финансов журналист, автор и водещ на предаването Business Daily по Телевизия Европа. Има опит в сферата на икономическите изследвания и анализите на публични политики. Член е на Института за дясна политика и на Българската макроикономическа асоциация. Бивш главен редактор на телевизия Bloomberg TV Bulgaria. В момента Димитър Вучев разработва докторска дисертация в сферата на икономическите ефекти от Индустрия 4.0 и потенциала на кръговата икономика.

Г-н Вучев, все по-често икономическите теми изместват чисто политическите такива. Ежедневно наблюдаваме дебати по въпроси като влизането на България в Еврозоната или изграждането на АЕЦ “Белене”. Превръща ли се икономиката в доминираща тема в българската политика?

Прав сте, в известен смисъл има такава тенденция. В обществата, които ползваме за отправна точка за развитието ни това се наблюдава отдавна. Нормално беше да стане и тук в някакъв момент. Мисля, че това е поредният индикатор, че нещото, което дълго време наричахме Преход, е приключило.

Все пак е редно да кажем, че дебатът за икономиката често е леко профанизиран. Примери – достатъчно, включително в посочените от Вас казуси с Еврозоната и АЕЦ „Белене“. Обективната истина в повечето случаи не е на една ръка разстояние в социалните мрежи, а изисква малко повече усилия и размисъл, за да бъде достигната.

 

Имат ли държавниците в България достатъчно убедителен коректив по икономическите теми от страна на експертния сектор?

Би ми се искало да е така, но реалността е малко по-различна. Корективът се дели на три основни групи – изключително критичен, каквото и да направят политиците, (дори и то да е положително), изключително позитивен, каквото и да направят политиците (дори и то да не е положително) и умерено-балансиран и разсъждаващ според ситуацията. За съжаление последната група е най-малобройна, тъй като хората имаме склонността да залитаме по крайностите.

Наскоро с екип от експерти дефинирахме тези три групи и констатирахме за пореден път дефицита при последната. Това е и причината скоро да представим нашия прочит на действията на българските държавници, в който ще бъдем по-скоро критични, отколкото позитивни, но същевременно ще търсим и така лисващата щипка умереност.

 

Какви са наблюденията Ви за икономическата обстановка в България?

Намираме се в най-спокойния период за държавата ни във вътрешен план от 1989 г. насам. Икономиката се развива добре, което се вижда и с просто око от основните макроиндикатори, като ръст на БВП, процент на безработицата, инфлация и т.н.

Проблемът на спокойните периоди е, че успиват. Рискуваш да станеш леко ленив, муден, неамбициран. А това е безкрайно грешна нагласа, тъй като именно периодите на прогрес и спокойствие са най-удобни за извършване на големи реформи. Бих излъгал, ако кажа, че такива не се случват. Бих го направил обаче, ако кажа и че всичко е идеално. Пред нас като държава тепърва предстоят много големи предвикателства за решаване. Къщичката все още не е напълно подредена.

 

2019 г. ще бъде ключова за България. Предстоят европейски избори, нов състав на Европейската комисия и най-важното – нова бюджетна рамка за периода 2020-2027 г.

Какви са очакванията ви за тези процеси и средносрочните прогнози за влиянието им върху българския бизнес и икономика?

Сигналите на този етап са положителни за нас. За добро или за лошо в момента еврофондовете са много важни за нашата икономика. Позитивното е, че ще имаме възможност и в следващия бюджетен период да се възползваме активно от тях.

Надеждите ми са насочени към това да се погледне по-смело към някои сектори, реформирането на които вече се забавя твърде много. Най-вече визирам здравеопазването и пенсионната система. Там, както се казва, е заровено кучето. Двата сектора са скачени съдове и дефектите при единия рефлектират пряко върху другия и обратното. Настоящият солидарен модел трябва да отстъпи водещото място на частната инициатива.

Въпреки всичко трябва да гледаме и позитивните неща. България няма нищо общо с държавата, която бяхме преди 20 години. Дори нямаме нищо общо със себе си отпреди 5-10 години. Промените се случват постоянно и единственото е, че трябва да сме по-решителни, за да затвърдим положителната насока.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ