НОВО

Кризата в отношенията между Париж и Рим

Отговорният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Денят на живо" по Канал 3. Тема на разговора бяха противоречията между Франция и Италия и ще прераснат ли те в криза на Европейския съюз. Вижте пълното видео:...

Различните визии за бъдещето на Европа

В началото на седмицата бе публикувано проучване на Европейския съвет за външна политика относно нагласите и очакванията за евровота през май тази година. Проучването е озаглавено "Европейски избори 2019: Как антиевропейските партии планират да разрушат Европа и как...

Разпада ли се световният ред

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков и Михаил Кръстев гостуваха в предаването "Реакция" по Телевизия Европа с водещ Мартин Табаков. Гости бяха също политологът Евгени Кръстев и Димитър Стоянов от Институт за дясна политика. Тема на разговорът...

Как ЕС уби интернет

Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (ДАПЦЕП) застрашава свободното споделяне на съдържание, създадено от обикновените граждани и връчва опасни цензорски права едновременно и на еврократите, и на големите издателски компании. От изготвянето на...

Deus ex machina

Живеем в социален експеримент, провеждан на далеч по-високо ниво от симпатичното хрумване на Тотев с чеверметата в европейската столица на културата. Живеем в експеримента, при който „децата“ -  да се разбира парламентарната група на ПП ГЕРБ си...

За какво говорим, когато говорим за Бърк

Едмънд Бърк, 1729 - 1797 "Шестнадесет или седемнадесет години изминаха, откакто видях кралицата на Франция… не допусках, че ще живея, за да видя как такива бедствия са паднали над нея, сред народ от галантни хора, сред народ от честни мъже и кавалери. Мислех, че десет...

Тоталитарна толерантност

Как се нарича система, в която полицията арестува жена, защото е казала на биологичен мъж, че е такъв в Интернет? Толерантна или тоталитарна? Как се нарича общество, в което се наблюдават рекордни скокове на уличните атаки с нож и киселина, терористични...

Изборният кодекс – нероденото дете на политически безхаберници

22 април 2014; 27 юни 2014; 28 ноември 2014; 13 октомври 2015; 26 май 2016; 22 юли 2016г; 28 октомври 2016г; 6 декември 2016; 7 март 2017; Това не са обикновени девет дати. Това са деветте дати, на които през последните по-малко от пет години е било променяно...

Социализмът е мозъчно увреждане

Социализмът е мозъчно увреждане. В момента социалистите в Ню Йорк празнуват, защото Амазон се отказа от строежа на втора централа на компанията в града. Това са 25,000 работни места и милиарди долари, които няма да се инвестират в града. Социалистите мразят...

Либерализъм и антиваксърство

Явлението антиваксърство Феномена „антиваксърство“ описах и преди в статия, озаглавена „Колективният имунитет, защо данъците не са кражба и защо хората не вярват на експертите“[i]. Там не обърнах никакво внимание на аргументите на антиваксърите, нито на тяхната...

Димитър Вучев: Преходът приключва, когато икономическият дебат замени политическия

Димитър Вучев e икономист и финансов журналист, автор и водещ на предаването Business Daily по Телевизия Европа. Има опит в сферата на икономическите изследвания и анализите на публични политики. Член е на Института за дясна политика и на Българската макроикономическа асоциация. Бивш главен редактор на телевизия Bloomberg TV Bulgaria. В момента Димитър Вучев разработва докторска дисертация в сферата на икономическите ефекти от Индустрия 4.0 и потенциала на кръговата икономика.

Г-н Вучев, все по-често икономическите теми изместват чисто политическите такива. Ежедневно наблюдаваме дебати по въпроси като влизането на България в Еврозоната или изграждането на АЕЦ “Белене”. Превръща ли се икономиката в доминираща тема в българската политика?

Прав сте, в известен смисъл има такава тенденция. В обществата, които ползваме за отправна точка за развитието ни това се наблюдава отдавна. Нормално беше да стане и тук в някакъв момент. Мисля, че това е поредният индикатор, че нещото, което дълго време наричахме Преход, е приключило.

Все пак е редно да кажем, че дебатът за икономиката често е леко профанизиран. Примери – достатъчно, включително в посочените от Вас казуси с Еврозоната и АЕЦ „Белене“. Обективната истина в повечето случаи не е на една ръка разстояние в социалните мрежи, а изисква малко повече усилия и размисъл, за да бъде достигната.

 

Имат ли държавниците в България достатъчно убедителен коректив по икономическите теми от страна на експертния сектор?

Би ми се искало да е така, но реалността е малко по-различна. Корективът се дели на три основни групи – изключително критичен, каквото и да направят политиците, (дори и то да е положително), изключително позитивен, каквото и да направят политиците (дори и то да не е положително) и умерено-балансиран и разсъждаващ според ситуацията. За съжаление последната група е най-малобройна, тъй като хората имаме склонността да залитаме по крайностите.

Наскоро с екип от експерти дефинирахме тези три групи и констатирахме за пореден път дефицита при последната. Това е и причината скоро да представим нашия прочит на действията на българските държавници, в който ще бъдем по-скоро критични, отколкото позитивни, но същевременно ще търсим и така лисващата щипка умереност.

 

Какви са наблюденията Ви за икономическата обстановка в България?

Намираме се в най-спокойния период за държавата ни във вътрешен план от 1989 г. насам. Икономиката се развива добре, което се вижда и с просто око от основните макроиндикатори, като ръст на БВП, процент на безработицата, инфлация и т.н.

Проблемът на спокойните периоди е, че успиват. Рискуваш да станеш леко ленив, муден, неамбициран. А това е безкрайно грешна нагласа, тъй като именно периодите на прогрес и спокойствие са най-удобни за извършване на големи реформи. Бих излъгал, ако кажа, че такива не се случват. Бих го направил обаче, ако кажа и че всичко е идеално. Пред нас като държава тепърва предстоят много големи предвикателства за решаване. Къщичката все още не е напълно подредена.

 

2019 г. ще бъде ключова за България. Предстоят европейски избори, нов състав на Европейската комисия и най-важното – нова бюджетна рамка за периода 2020-2027 г.

Какви са очакванията ви за тези процеси и средносрочните прогнози за влиянието им върху българския бизнес и икономика?

Сигналите на този етап са положителни за нас. За добро или за лошо в момента еврофондовете са много важни за нашата икономика. Позитивното е, че ще имаме възможност и в следващия бюджетен период да се възползваме активно от тях.

Надеждите ми са насочени към това да се погледне по-смело към някои сектори, реформирането на които вече се забавя твърде много. Най-вече визирам здравеопазването и пенсионната система. Там, както се казва, е заровено кучето. Двата сектора са скачени съдове и дефектите при единия рефлектират пряко върху другия и обратното. Настоящият солидарен модел трябва да отстъпи водещото място на частната инициатива.

Въпреки всичко трябва да гледаме и позитивните неща. България няма нищо общо с държавата, която бяхме преди 20 години. Дори нямаме нищо общо със себе си отпреди 5-10 години. Промените се случват постоянно и единственото е, че трябва да сме по-решителни, за да затвърдим положителната насока.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!