НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин.

Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Външната политика на Макрон – част II

Време за четене: 4 мин.

При посещенето на френския президент у нас се повдигнаха няколко въпроса:

  • Социалния дъмпинг и най-вече за командироването на работници в други европейски страни
  • Допускането на България до т.нар. чакалня на еврозоната – механизма ERM II,както и във въздушните граници на шенгенското пространство

Естествено тези въпроси са част от по-големите проблеми за “социалния дъмпинг” в ЕС и влизането на България в Еврозоната и Шенген,но на този етап няма да се стига по-далеч от описаните по-горе граници на евентуално сътрудничество.

По време на предизборната си кампания,френският държавен глава неколкократно повдигна въпросът за социалния дъмпинг,както и всички съпровождащи го проблеми. Впрочем тази политика той застъпваше още като икономически министър. Темата е доста популярна в Западна Европа и освен икономическите ползи,които поне за мен са меко казано съмнителни, има и много общо с популярността и популизма и затова не бива да изключваме варианта,при който визитата има и силно популистка страна.При все,че всичко това може да се окаже изненада за немалка част от хората в България(а и в Европа) ,които го подкрепяха, защото вярваха, че той, едва ли не, ще е пълна противоложност на протекционистки настроената Льо Пен, то един по-трезв поглед ще покаже, че действията нa Макрон не са в разрез с дългата френска традиция на протекционизъм. Единствената разлика между двамата основни претенденти беше за пътя на протекционизма(а и не само в областта на протекционизма- https://misal.bg/vunshnata-politika-na-makron/):

  • чрез ЕС (на Макрон)
  • чрез напускане на ЕС (Льо Пен)

Реално никога не е имало сериозен спор за това дали изобщо трябва да има протекционизъм или значително количество социализъм във вътрешната политика на Франция. Споровете са по-скоро за формите и методите на протекционистките и социалните мерки, а не за наличието им изобщо.

От българска гледна точка пред правителството стоят няколко основни въпроса:

  • Приемането на България в ERM II,както и във въздушните граници на Шенген и елиминирането на евентуална съпротива от Нидерландия или друга западноевропейска срана
  • Невлизането в конфликт с Франция и привидно съгласие за обща работа
  • Оставяне резервен вариант при евентуалното наличие на достатъчно силна съпротива на страните от Източна Европа срещу споразумението

Кабинетът Борисов 3 си постави за цел “Запазване на единството на ЕС и бъдещо задълбочаване на интеграцията между държавите членки” (Мярка 4 от правителствната програма). Пета и шеста(мерки) потвърждават и поясняват тези цели. Така, че спокойно можем да смятаме, че една от основните цели на правителството и основната във външната политика е засилването на участието на България в еврпейските институции. А това значи, че Борисов ще използва всяка налична въможност за реализирането на тези политики.
Пред него стоят няколко перспективи:

  1. Да отстъпи пред Макрон с идеята за подкрепа за реализиране на целите,защото има възможност Франция така или иначе да се наложи в ЕС по отношение на “социалния дъмпинг”
  2. Да приеме предложенията,с идеята да изчака по-нататъшното развитие на въпроса и реакцията на страните от Източна Европа и съответно да извлече повече ползи и дивиденти от подкрепата си за Франция
  3. Да започне мека съпротива срещу исканията на френския държавен глава и да засили сътрудничеството с източноевропейските държави.

След срещата спокойно можем да изтикаме назад вариант 3, а и имайки в предвид характера и амбициите на Борисов за засилване на европейската интеграция, определено шанса да се противопоставя открито на ЕС не влиза в сметките му.

Най-реалистичната възможност,според мен,ще бъде съчетания между вариант 1 и 2, тоест временно отстъпление пред Макрон, с идеята да се влоши положението му(на френския държавен глава) и да се извлекат повече ползи или да се затвърдят вече уговорени.

Положението на Борисов не бива да се подценява. Той е поставен между няколко неприятни избора:

  • Да загърби интересите на много български работници и предприемачи
  • Да влезе в частичен конфликт с втората най-голяма сила в ЕС
  • Да застане в противоположен на източноевропейските страни лагер

Но поне според мен засега той предприе правилната насока за действие и пое най-добрия път за рализиране на националните ни интереси. Просто шансът Франция да се наложи в ЕС е много голям и на този етап съпротивата срещу нея не изглежда особено обнадеждаваща. Остава ни единствено да чакаме бъдещето да покаже дали изборът му е бил правилен.

Дали политиката на Макрон ще е успешна,дали целите поставени от него пред френските избиратели ще бъдат реализирани и дали опитите му за реформа ще успеят, предстои да видим.

Но най-важното е да не забряване,че всяка една подобна възможност за реализиране на българските национални интереси трябва да бъде използвана без особени скрупули от българското правителство.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!