fbpx

НОВО

„Божията премъдрост“ и безразсъдността в политиката

“Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят”Матей 11:12 И ето – след 86 години като музей историческото сърце на православният свят, църквата „Света София“ в Константинопол е отново превърната в джамия. На 2 юли турският административен съд постанови, че...

Правилната кауза

Акцията на Христо Иванов в Росенец беше първият истински пробив на ДБ срещу статуквото. Изключително попадение, по няколко причини: 1. Реалистичен противник. Когато ДБ говори срещу всички едновременно - ГЕРБ, Главна прокуратура, Тръмп, Путин, международното положение...

Радикализираха ли се лявото и дясното?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и Боян Стефанов от "Младежки консервативен клуб" и д-р Любомир Талев от "Институт за дясна политика", гостуваха в предаването "Реакция" на "ТВ Европа" с водещ Михаил Кръстев. Тема на разговора бе...

Има ли проблем с расизма в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше расизма в САЩ. Вижте пълното видео:...

Актуалните вътрешнополитически сюжети – политика или скандал?

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Обллаков гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора беше вътрешнополитическата ситуация в страната. Вижте пълното видео:...

Каква е причината за протестите в Европа и САЩ

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Димитър Къцарков гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бяха протестите в Европа и САЩ. Вижте пълното видео:...

В Либия Ердоган постигна най-големия си успех

Това, което се случва в Либия, е най-големият външно-политически успех на турския президент Реджеп Ердоган в неговата кариера и като министър-председател, и като президент на страната си. Припомням, че намесата на Турция в северно-африканската страна е основната...

Лъжата „Гарант на етническия мир“

След акцията на Христо Иванов в незаконно окупираната от Ахмед Доган територия около Росенец, се повтори многократно старата лъжа, че вторият в частност и ДПС като цяло е „гарант за етническия мир в България“. Това, разбира се, не може да бъде по-далече от истината....

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Външната политика на Макрон

Време за четене: 5 мин.

     Като за начало нека се вгледаме в някои основни факти около френската външна политика и френските подходи към проблемите на международната арена. Френските политици, независимо дали са социалисти, републиканци и прочие, винаги и без изключение разглеждат дипломацията като средство за реализиране на националните интереси, а не като стремеж към реализиране на някаква идеологическа цел. От Ришельо до днес те, заедно с англичаните, имат най-близкия подход до това, което наричаме Realpolitik (известен още и като raison d`etat), с много малки изключения.

Единственото значително изключение е в периода между двете световни войни и широко разпространения пацифистичен подход към външните проблеми. При все, че ако се вгледаме по-внимателно дори и в този период ще открием, че външнополитичските им стратегии се обосновават и оправдават много повече с националните интереси, отколкото с някакви наднационални и общочовешки идеали и разбирания. Макрон няма да е изключение от тази традиция, чиито корени можем да търсим във времената от началото на 17-ти век, а според някои и в края на 16-ти век. Над 400 години традиция, опит и навици, натрупани в изключително богатата френска история няма да бъдат пренебрегнати.

    

Основният сблъсък по отношение на външната политика на изборите през тази години бе между два подхода: изолационисткия и проевропейския.

  1. Изолационисткият се състои в:
    – акцентиране върху двустранните отношения межди Франция и европейските страни
    – открито противопоставяне на Германия
    – отдалечаване от и намаляване на свързаността с Европейския съюз
    Както сами виждаме, този подход крие няколко големи проблема. Първият е, че двустранните отношения изискват наличието на общи индивидуални интереси на двете страни, а Франция няма толкова общи интереси с европейските страни извън рамките на сътрудничеството по проблемите в Европейкия съюз. Вторият е, че противопоставянето на Германия извън Европейския съюз изисква способност да се предложи повече от нея, което на този етап е извън силите на Франция. Третият голям проблем е, че интеграцията на ЕС достигна особено високи нива. Вече почти не съществуват проблеми, които да се решават без намесата на европейките институции или с помощта на други европейски държави. Всичко това създава международно положение, в което евентуална изолация от ЕС би била пагубна за външната политика на Франция.
  2. Проевропейският подход се състои в:
    – акцентиране върху двустранните отношения в рамките на ЕС и извън него
    – меко противопоставяне на Германия и балансиране на влиянието й
    – задълбочаване на европейското сътрудничество

Този подход е доста по-мек и по-внимателен, което го прави по-лесен за възприемане и е в продължение на традицията да не се търси открит сблъсък с Германия, а да се търси бавно подкопаване и отслабване на основите на германското влияние. Естествено този подход ще остави някои неразрешени проблеми, но пък успехите му са почти сигурни, заради изгодното положение на Франция и разклатените позиции на Германия. Задълбочаването на европейското сътрудничество ще е в полза на френските интереси, а не върху германските. Успехите на все по-засилващото се противопоставяне на източноевропейските страни спрямо Германия ще зависи почти изцяло от френските действия, което дава особено важен лост в ръцете на Макрон.

Общите черти между двата подхода са противопоставянето на Германия и задълбочаването на двустранните отношения с европейските страни. Разликите са в начина за противопоставяне, отношението към ЕС и размерите на поставените цели.

Основният въпрос от тези разсъждения е до какво могат да доведат двата подхода.

Прилагането на първия подход вероятно ще превърне Германия във водеща сила в Европа, а Франция в просто един от членовете на ЕС, отнемайки й потенциалната почти водещата позиция в Съюза. Ще я превърне в ненандежден сътрудник в рамките на ЕС, а с това в световната политика, освен ако Франция не влезе в открит съюз със САЩ, което е малко вероятно заради историческите рефлекси на французите и непоносимостта към сътрудничество с по-силни държави. Единствената сериозна възможност за сътрудничество с голяма държава ще е с Русия, но това ще насърчи още по-голямо влияние на Германия в Източна Европа и сред скандинавските страни, което го прави неизгодно. Традицията да се балансира германското влияние с помощ от Русия в близките години няма да работи, заради цялостно негативното отношение към последната.

Вторият подход ще изведе Франция до почти равноправна позиция с Германия, като постепенно с подкопаването на германската мощ ще превърне последната в зависима от Франция при вземането на важни решения. В отношенията с Великобритания, имайки в предвид предстоящия Брекзит, ще има възможност да създаде условия за дългосрочно сътрудничество с английското правителство, с което да се улесни балансирането на германската мощ и влияние. Мекото противопоставяне ще позволи Франция да се превърне в катализатор на недоволството от германската политика и използването на натрупаното недоволство ще постави Германия в едва ли не подчинена позиция, особено по-важните за Франция въпроси. С този подход, естествено при правилното му прилагане, Франция ще се превърне в фактическия лидер на ЕС.

Казано накратко: Франция, независимо коя от двете основни идеи ще бъде възприета, със сигурност няма да води политиката, която левите либерали вярват, че ще води. Политиката им ще се основава на преследването на френските национални интереси и нищо повече.

Разликата между двете не се основава на това чии интереси ще преследва, а по какъв начин ще ги преследва.

Споделете чрез

Предишен

Следващ