НОВО

Не плачете за Шотландия, няма да ходи никъде

Категоричната победа на Консерваторите в Обединеното кралство не остави много възможности за опозицията. Обикновено губещият изборите има различни оправдания или малки успехи – спечелил е неочаквано много, има по-голяма бройка абсолютни гласове, чака вота от чужбина...

Наследството на Източния въпрос

Източният въпрос се появява на политическата сцена след Карловицкия мир от 1699 г., според който Османската империя изгубва голяма част от своите владения в Украйна и днешна Русия. От тази епоха започва бързият упадък на турската държава и се повдига въпросът за...

Победата на Борис Джонсън – антибиотик за пораснали

Мислеха го за идиот. Или поне за клоун, който може да жонглира с кеч-фрази и саундбайтове ("get Brexit done"). Но откакто бе избран за лидер на Консервативната партия и министър-председател на Обединеното кралство, Борис Джонсън направи това, на което малцина вярваха,...

„Либералната“ загуби от Демокрацията

Консервативната партия в Обединеното кралство постигна унищожаваща победа, невиждана от времената на Тачър, а лейбъристите – най-тежкото поражение за последния век. Последните губят и някои от традиционните си крепости. Това не е най-важното. Корбин няма да види...

Британците гласуваха за край на политическата агония

Консерваторите спечелиха тези избори, с голямо мнозинство. Какво означава тази победа?1. Умората от Брекзит си оказва влияние. Хората искат решение и то бързо и незабавно. Мечтаят за край на политическата агония.2. Джонсън е по-силен лидер от Корбин. Безспорно успех...

Срещата на НАТО – зад кулисите на медийния фолклор

Реалната динамика на провелата се в Лондон среща на върха на НАТО има малко общо с публичните престрелки между отделните лидери, на които станахме свидетели. Вървенето по следите на размяната на пейоративни коментари - на американския президент Доналд Тръмп спрямо...

“Зелената философия” на Роджър Скрутън

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек гостува в предаването "Денят с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бе излязлата наскоро на български език книга на сър Роджър Скрутън "Зелената философия". Вижте пълното видео:...

Видео & Снимки: Представяне на Роджър Скрутън – “Зелената Философия”

Представяне на книгата „Зелената философия“ на Роджър Скрутън, организирано от "Сиела Норма" и дясна платформа "Консерваторъ".ВодещБорис СтанимировПанелисти:Д-р Нено Димов – министър на околната среда и водите Д-р Красен Станчевдоц. д-р Антоний ГълъбовБоян...

Най-важните избори – 3 основни проблема на Борис Джонсън

Днес се провеждат най-важните избори в следвоенната история на Великобритания. Ако искат да осъществят Брекзит, британските граждани ще трябва да препотвърдят резултата от референдума на тези парламентарни избори и да излъчат мнозинство, което да приеме сделката на...

Тукидидовият капан, САЩ и Китай

В древността е имало два центъра на мир, спокойствие и цивилизация, съществували едновременно в двата края на стария свят – Pax Romana и Pax Sinica, или Римския мир и Китайския мир. Римската цивилизация днес е родила множество държави и организации,...

Външната политика на Макрон

Време за четене: 5 мин.

     Като за начало нека се вгледаме в някои основни факти около френската външна политика и френските подходи към проблемите на международната арена. Френските политици, независимо дали са социалисти, републиканци и прочие, винаги и без изключение разглеждат дипломацията като средство за реализиране на националните интереси, а не като стремеж към реализиране на някаква идеологическа цел. От Ришельо до днес те, заедно с англичаните, имат най-близкия подход до това, което наричаме Realpolitik (известен още и като raison d`etat), с много малки изключения.

Единственото значително изключение е в периода между двете световни войни и широко разпространения пацифистичен подход към външните проблеми. При все, че ако се вгледаме по-внимателно дори и в този период ще открием, че външнополитичските им стратегии се обосновават и оправдават много повече с националните интереси, отколкото с някакви наднационални и общочовешки идеали и разбирания. Макрон няма да е изключение от тази традиция, чиито корени можем да търсим във времената от началото на 17-ти век, а според някои и в края на 16-ти век. Над 400 години традиция, опит и навици, натрупани в изключително богатата френска история няма да бъдат пренебрегнати.

    

Основният сблъсък по отношение на външната политика на изборите през тази години бе между два подхода: изолационисткия и проевропейския.

  1. Изолационисткият се състои в:
    – акцентиране върху двустранните отношения межди Франция и европейските страни
    – открито противопоставяне на Германия
    – отдалечаване от и намаляване на свързаността с Европейския съюз
    Както сами виждаме, този подход крие няколко големи проблема. Първият е, че двустранните отношения изискват наличието на общи индивидуални интереси на двете страни, а Франция няма толкова общи интереси с европейските страни извън рамките на сътрудничеството по проблемите в Европейкия съюз. Вторият е, че противопоставянето на Германия извън Европейския съюз изисква способност да се предложи повече от нея, което на този етап е извън силите на Франция. Третият голям проблем е, че интеграцията на ЕС достигна особено високи нива. Вече почти не съществуват проблеми, които да се решават без намесата на европейките институции или с помощта на други европейски държави. Всичко това създава международно положение, в което евентуална изолация от ЕС би била пагубна за външната политика на Франция.
  2. Проевропейският подход се състои в:
    – акцентиране върху двустранните отношения в рамките на ЕС и извън него
    – меко противопоставяне на Германия и балансиране на влиянието й
    – задълбочаване на европейското сътрудничество

Този подход е доста по-мек и по-внимателен, което го прави по-лесен за възприемане и е в продължение на традицията да не се търси открит сблъсък с Германия, а да се търси бавно подкопаване и отслабване на основите на германското влияние. Естествено този подход ще остави някои неразрешени проблеми, но пък успехите му са почти сигурни, заради изгодното положение на Франция и разклатените позиции на Германия. Задълбочаването на европейското сътрудничество ще е в полза на френските интереси, а не върху германските. Успехите на все по-засилващото се противопоставяне на източноевропейските страни спрямо Германия ще зависи почти изцяло от френските действия, което дава особено важен лост в ръцете на Макрон.

Общите черти между двата подхода са противопоставянето на Германия и задълбочаването на двустранните отношения с европейските страни. Разликите са в начина за противопоставяне, отношението към ЕС и размерите на поставените цели.

Основният въпрос от тези разсъждения е до какво могат да доведат двата подхода.

Прилагането на първия подход вероятно ще превърне Германия във водеща сила в Европа, а Франция в просто един от членовете на ЕС, отнемайки й потенциалната почти водещата позиция в Съюза. Ще я превърне в ненандежден сътрудник в рамките на ЕС, а с това в световната политика, освен ако Франция не влезе в открит съюз със САЩ, което е малко вероятно заради историческите рефлекси на французите и непоносимостта към сътрудничество с по-силни държави. Единствената сериозна възможност за сътрудничество с голяма държава ще е с Русия, но това ще насърчи още по-голямо влияние на Германия в Източна Европа и сред скандинавските страни, което го прави неизгодно. Традицията да се балансира германското влияние с помощ от Русия в близките години няма да работи, заради цялостно негативното отношение към последната.

Вторият подход ще изведе Франция до почти равноправна позиция с Германия, като постепенно с подкопаването на германската мощ ще превърне последната в зависима от Франция при вземането на важни решения. В отношенията с Великобритания, имайки в предвид предстоящия Брекзит, ще има възможност да създаде условия за дългосрочно сътрудничество с английското правителство, с което да се улесни балансирането на германската мощ и влияние. Мекото противопоставяне ще позволи Франция да се превърне в катализатор на недоволството от германската политика и използването на натрупаното недоволство ще постави Германия в едва ли не подчинена позиция, особено по-важните за Франция въпроси. С този подход, естествено при правилното му прилагане, Франция ще се превърне в фактическия лидер на ЕС.

Казано накратко: Франция, независимо коя от двете основни идеи ще бъде възприета, със сигурност няма да води политиката, която левите либерали вярват, че ще води. Политиката им ще се основава на преследването на френските национални интереси и нищо повече.

Разликата между двете не се основава на това чии интереси ще преследва, а по какъв начин ще ги преследва.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!