Въпреки Всичко

Една от често повтарящите се мантри, които можете да чуете в среда на българи е за това колко е зле положението в страната днес и как никога няма да се оправим. Това ни залива от вестници, телевизия, статуси в социалните медии, разговори с хора по работа или около семейната трапеза. Дали обаче това е така?

През годините след навършване на пълнолетието си успях да посетя някои страни – Франция, Германия, Австрия, Гърция, Дания, Испания, Черна гора, Сърбия, Южна Корея, Китай. Работя и общувам активно с хора от какви ли не култури – сирийци, иранци, украинци, руснаци, британци, ирландци, американци, евреи, канадци, индонезийци и още какви ли не.

Едно впечатление ми оставя много трайно след всяко пътешествие. Българите имат една доста добре функционираща страна, с обичайните проблеми, които може да очаква човек в едно европейско общество, с малки местни специфики.

Нещо повече, българите от година на година живеем по-добре. Ядем много, на големи порции, пием много, от рано, с големи чаши и не разбираме “голямото” от 50 мл. Пушим много цигари, пием много и силно кафе, редовно се веселим, кафенета и барове пълни. И всичко това е в сравнителна степен спрямо другите страни и култури.

И накрая само мрънкане, отвсякъде, колко зле се живеело в България, как тук било гадно, как това и онова.

В България от година на година идват хора от цял свят, за да търсят и успешно да намерят работа. Имам познати, например хора от Република Македония, за които България е богата, добре уредена страна, с високи заплати. Македонците, които познавам бачкат здраво и честно, уредиха си домове, купиха си коли, създадоха семейства – неща, които вероятно щяха да са им много по-трудни за изпълнение от другата страна на границата. Когато съм говорил с тях и съм ги питал директно „Добре бе, защо реши да дойдеш тук точно?“ те ме гледат странно, сякаш не могат напълно да разберат въпроса. „Ми то тук всичко си е наред, стига да работиш“.

Но някой ще си каже – е, ама това са македонци. Да, но познавам и италианци, французи, испанци, американци, ирландци, гърци, португалци, турци, мароканци, руснаци, естонци, украинци, които са решили абсолютно доброволно да емигрират в България, за да търсят работа. И са я намерили, градят живота си тук, учат успешно нашия език и мислят за бъдещето си тук. И всеки един чужденец, на когото задавам този въпрос през годините ми казва едно и също, че страната и условията в нея са добри за работливите. А ние продължаваме да упорстваме в обратното.

Все повече си го обяснявам с онази стара народна приказка. На едно семейство им се родило невероятно красиво момиче. И, за да не го урочасат злите сили, го кръстили Гроздана, да й е грозно името. Та май и ние българите колективно лъжем колко сме зле, белким ни подмине следващата икономическа криза, война или бедствие.

 

Споделете:
Георги Драганов
Георги Драганов

Завършил Националната гимназия за древни езици и култура „Константин Кирил Философ“ и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил като учител и журналист, в момента работи в съвсем друга сфера. Политически се определя като либертарианец. Никога не е членувал в партии, но се интересува активно от гражданското общество.